Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.07.2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава Костадинова и в присъствието на прокурора Мравкова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 7 879/16
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 539 970, 65 лв.
Ищецът П.В.С. твърди в исковата
си молба, че е съдия в СГС, НО като целия му трудов стаж е положен в органите
на съдебната система, считано от 08.06.1998 г., когато бил назначен за младши
прокурор в СРП и преминал през прокурор в СРП, съдия в СРП, съдия в СРС и съдия
в СГС. Твърди, че на 01.04.2010 г. в дома му нахлули маскирани лица, които му
заявили, че е арестуван, бил проснат на земята и закопчан с белезници. Твърди
се, че арестът му бил брутален и съпроводен с изключително голяма показност,
извършен от тежко въоръжени органи на МВР и ДАНС, в присъствието на прокурор от
СГП. Бил изведен от дома си с белезници и вкаран в микробус, в който бил
принуден да седи на колене с наведена глава повече от час като всичко това през
цялото време било филмирано с видеокамера от служител на МВР, а видеоматериалът
от показното му задържане бил широко разпространен в медиите. В същия ден му
било предявено обвинение за престъпление по чл. 304а вр.
с чл. 20 ал.4 вр. с ал. 1 от НК и било постановено
задържането му за срок от 72 часа по чл. 64 ал.2 от НПК. Твърди се, че едва на
04.04.2010 г. с определение на СГС, НО, 32 състав била взета спрямо него мярка
за неотклонение „задържане под стража”, потвърдена впоследствие с определение
на САС.
Твърди се, че на 08.04.2010 г. по искане на Главния
прокурор на РБ с решение на ВСС бил
отстранен от длъжност „съдия в СГС” до приключване на наказателното преследване
като срещу него било образувано и дисциплинарно дело № 9/2010 г. по описа на
ВСС. В исковата молба са заявени твърдения, че останал в ареста на НСлС в
продължение на 68 дни и бил поставен в унизителни, нечовешки и опасни условия,
които изложили на сериозна опасност неговите здраве и живот. Твърди се, че
ежедневно чувал викове: „Съдията, чакаме те в СЦЗ”, както и други вулгарни и
нецензурни думи, отправяни му били заплахи, което наложило при ежедневното му
извеждане за раздвижване от килията да бъде отделян от другите арестанти.
Твърди се, че изпитвал страх, паника и срам, не можел да спи, чувствал безсилие
и стрес, което постепенно довело до психически срив.
С определение от 02.06.2010 г. мярката му за неотклонение
била изменена в „парична гаранция” от 10 000 лв., потвърдена с определение
на САС от 08.06.2010 г. Изложени са твърдения, че на 30.06.2010 г. му било
предявено ново постановление за привличане като обвиняем за престъпление по чл.
304а вр. с чл. 304ал.1 вр.
с чл. 20 ал. 4 вр. с ал.1 от НК, а на 27.08.2010 г.
наказателното производство срещу него било частично прекратено по отношение
предлагането на подкуп, а съставения на 27.10.2010 г. обвинителен акт визирал
само даване на подкуп. Изложени са твърдения, че на 08.09.2010 г. обвинителният
акт на СГП бил внесен в СГС и било образувано нохд
4048/2010 г. по описа на СГС, НО, 24 състав, което приключило с присъда №
310/29.10.2012 г., с която бил признат за невиновен и оправдан по всички
повдигнати обвинения. Присъдата била потвърдена с решение на САС, оставено в
сила от ВКС. След влизане в сила на оправдателната присъда с решение от
24.09.2015 г. ВСС приел, че ищецът не е извършвал дисциплинарно нарушение и не
следва да му се налага дисциплинарно наказание.
В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е
претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено
трудово възнаграждение, неполучаване на тринадесета заплата, неполучени
плащания от фонд „СБКО”, неполучени плащания за облекло. Твърди се, че с оглед
предявяване на обвинението срещу него бил лишен от възможността да кандидатства
за повишаване в ранг „съдия във ВКС”.
В исковата молба се твърди, че най-тежките вреди, които е
претърпял е увредата на психическото и физическото му здраве, което било
непоправимо. Изложени са твърдения, че през месец ноември 2011 г. се появили
симптоми на двойно виждане, главозамайване, нестабилност при ходене. Посетил
очен лекар, от който бил насочен към изследване с ЯМР, проведено на 07.12.2011
г. в МБАЛ „Токуда Болница София” АД, при което се
установила находка, интерпретирана като мултиплена
склероза без белези на активност. Твърди се, че по повод силно главозамайване
на 09.01.2012 г. постъпил в МБАЛНП „Свети Наум”, където престоял до 14.01.2012
г. и му били направени множество изследвания и назначено лечение с
кортикостероиди. Издадена му била епикриза с диагноза – множествена склероза – пристъпно-ремитентен ход, лек квадрипирамиден
синдром, координационен синдром.
Твърди се в исковата молба, че от установяване на
заболяването и въпреки провежданото лечение състоянието на ищеца се влошава
като същият търпял постоянно негативни проявления на това заболяване – силно
влошено зрение, двойно виждане, главозамайване, изтръпване на крайниците и др.
Твърди, че е поставен на постоянно медикаментозно лечение по терапевтична схема
като следва да избягва редица храни, както и физическо, психическо и умствено
натоварване. Твърди се, че в периода 02.10 – 05.10.2012 г. е провел болнично
лечение в УМБАЛ „Александровска”, от където му била издадена епикриза –
множествена склероза – цереброспинална форма – пристъпноремитентен ход на протичане, която се
потвърждавала от издадените впоследствие множество епикризи в периода 2013 –
2016 г. Твърди се, че е налице проблемно протичане и развитие на болестта,
което наложило постоянна нужда от прегледи, многократни постъпвания в болница
за овладяване на кризи, посредством венозно поставяне на кортикостероиди в
болнични условия. Твърди се, че
диагнозата му била потвърдена и от клиника в Австрия, а с решение на
ТЕЛК от 20.05.2015 г. била установена 61% трайна неработоспособност с водеща
диагноза „множествена склероза”. Въз основа на решението на ТЕЛК със заповед на
Председателя на СГС от 27.01.2016 г. бил трудоустроен на длъжността, която
заемал, но с облекчени условия на труд – намаляване на трудовото му натоварване
с 30%. Изложени са твърдения, че заболяването е вследствие само и единствено от
незаконното обвинение спрямо него, което причинило на психиката и организма му
жесток стрес и страдания.
Изложени са твърдения, че задържането му, обвинението и
воденото наказателно дело срещу него било широко оповестено и редовно следено
от средствата за масова информация като през този период бил третиран като
престъпник.
Твърди се, че професионалното име и кариера на ищеца били
съсипани, бил изолиран в професионално и социално отношение, не си позволявал
да посещава обществени места и където и да се появявал бил сочен и коментиран
като се чувствал неудобно и унизително. Освен личните му притеснения, изпитвал
притеснения и за родителите си – дали ще издържат на стреса, предвид възрастта
им, изпитвал срам, когато трябвало да влиза в Съдебната палата, където до преди
това било работното му място.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявените искове и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати
сумата от 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство и сумата от 39 970, 65 лв. –
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, явяващи се
разликата между платеното му от СРС обезщетение и трудовото му възнаграждение
като съдия в СРС и брутното му трудово възнаграждение като съдия в СГС, с оглед
протоколното определение по чл. 214 ал.1 от ГПК, постановено в съдебно
заседание на 29.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът – П.на Р България,
чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено постановление за образуване на
досъдебно производство от 16.03.2010 г. на СГП, по прок.
преп. 4-4120/2010 г., от което се установява, че
същото е образувано срещу П.В.С. – съдия в СГС, затова че в началото на месец
март 2010 г. в гр. София, кв. „Гоце Делчев”, ул. „*******”, кафе-бар „К.”,
предложил подкуп на следовател П.П.в качеството му на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – следовател в НСлС-София
– престъпление по чл. 304а НК.
Представено е постановление за привличане на обвиняем от 01.04.2010
г. на СГП по прок. преписка 4-4120/2010 г., от
съдържанието на което се установява, че П.В.С. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 304а вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал. 1 от
НК затова, че за времето от началото на месец март 2010 г. до 01.04.2010 г. в
гр. София, в съучастие като помагач с Т.Н.П./помагач/ и Н.Г.Ц./извършител/
умишлено улеснил извършването на престъплението „подкуп” – предложението и
даването на подкупа от Н.Ц. на лице, заемащо отговорно служебно положение –
следовател П.П.от НСлС като създал условия за
провеждане на срещи и преговори, участвал лично в тях и в определяне размера на
подкупа, давал съвети и разяснения относно начина на водене на разследването по
досъдебно производство № 105/2009 г. по описа на НСлС от следовател П. в
интерес на Н.Ц..
По делото е представено и постановление от 01.04.2010 г.
на СГП по прок. преп. 4
-4120/2010 г., от което се установява, че на основание чл. 64 ал.2 от НПК и чл.
199 от НПК е постановено задържането под стража за срок до 72 часа на
обвиняемия П.В.С., считано от 19,50 часа на 01.04.2010 г. до 19,50 часа на
04.04.2010г.
От представеното по делото определение от 04.04.2010 г.
на СГС, НК, 32 състав, постановено по н.ч.дело С-227/2010 г. се установява, че
по отношение на П.В.С., обвиняем по ДП 39/2010 г. по описа на НСлС е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража” като определението е потвърдено с
протоколно определение от 08.04.2010 г. на САС по н.ч.дело П-43/2010 г.
По делото е представено извлечение от протокол №
14/08.04.2010 г. на заседание на ВСС досежно
допълнителна точка 4 относно искане от Главния прокурор на РБ за временно
отстраняване от длъжност на П.В.С., съдия в СГС като е обективирано
решение на основание чл. 230 ал.1 от ЗСВ за временното отстраняване на ищеца от
длъжност до приключване на наказателното преследване по ДП 39/2010 г. по описа
на НСлС.
Представен по делото е и протокол от съдебно заседание от
02.06.2010 г. по н.ч.дело 2546/2010 г. на СГС, НО, 25 състав, в който е обективирано определение, с което е изменена мярката за
неотклонение на обвиняемия П.В.С. от „задържане под стража” в „гаранция” в
размер на 10 000 лв. по ДП 39/2010 г. на НСлС. Определението е потвърдено
с определение от 08.06.2010 г. на САС, по н.ч.д. 196/2010 г.
Представено по делото е и постановление за привличане на
обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 30.06.2010 г. по ДП 39/2010 г. на
НСлС спрямо П.В.С., затова, че за времето от 12.03.2010 г. до 01.04.2010 г. в
гр. София, като помагач и в съучастие с обвиняемите Т.Н.П.– извършител и Н.Г.Ц.–
извършител, умишлено улеснил двамата извършители да дадат на 01.04.2010 г. в
гр. София, на бул. „*******в нотариалната кантора на нотариус А.П., подкуп
/облага/ - пари в размер на 20 000 евро на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – П.В.П.– следовател в отдел „Следствен” при СГП и
участващ в разследването по ДП 105/2009 г. по описа на НСлС като съдействал за
организирането и провеждането на срещи с участието на обвиняемия П.и свидетеля П.,
участвал лично в тези срещи и съдействал за уговаряне на начина на даване на
подкупа и на неговия размер, давал съвети и разяснения относно необходимите
действия по разследването на ДП – престъпление по чл. 304а вр.
с чл. 304 ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 вр.
с ал.1 от НК.
По делото е представено и постановление за частично
прекратяване на наказателно производство от 27.08.2010 г. по ДП 39/10 г. по
описа на НСлС в частта досежно повдигнатото обвинение
на П.В.С., касаеща участието му в предлагане на подкуп, в частта досежно размера на инкриминираните суми на подкупа, а
именно за горницата над 20 000 евро.
По делото е представен обвинителен акт по сл.д. 39/2010
г. на НСлС, по прок. преп.
4750/2010 г. по описа на СГП, от който се установява, че същият е внесен срещу Н.Г.Ц.,
Т.Н.П.и П.В.С. като по отношение на ищеца С. е за престъпление по чл. 304а вр. с чл. 304 ал.1 вр. с чл. 20
ал.4 вр. ал.1 от НК.
По делото е представена присъда № 310/29.10.2012 г.,
постановена по нохд 4048/2010 г. на СГС, НО, 24
състав, ведно с мотивите към нея, от която се установява, че П.В.С. е признат
за невинен в това, че за времето от 12.03.2010 г. – 01.04.2010 г. в гр. София,
като помагач и в съучастие с извършителите Н.Ц. и Т.К., умишлено е улеснил
двамата извършители да дадат на 01.04.2010 г. в гр. София, бул. „*********, в
нотариалната кантора на нотариус А.П., подкуп /облага/ - пари в размер на
20 000 евро, на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – П.В.П.–
следовател в отдел „Следствен” при СГП. Същата е влязла в сила на 03.02.2015 г.
По делото е представено и решение № 365/13, постановено
на 14.02.2014 г. по внохд 653/2013 г. на САС, НО,
Четвърти състав. От съдържанието на същото се установява, че е потвърдена
присъда № 310/29.10.2012 г. на СГС, НО, 24 състав, постановена по нохд 4048/2010 г.
Представено е и решение № 189/03.02.2015 г. на ВКС, Второ
НО, постановено по касационно наказателно дело 515/2014 г.,от което се
установява, че е оставено в сила въззивно решение №
365/14.02.2014 г. на САС по внохд 653/2013 г.
Представено по делото е и решение № 10-00-040/07.09.2015
г. по дисциплинарно дело 9/2010 г. по описа на ВСС, от което се установява, че
на основание чл. 319 ал.1 от ЗСВ е предложено от дисциплинарния състав на ВСС
да приеме, че П.В.С. не е извършил нарушение по чл. 307 ал.4 т. 3 и т.4 от ЗСВ.
Същото е възприето от ВСС, което се установява от представеното по делото
извлечение от протокол 48/24.09.2015 г. на ВСС.
С решение по т.12.1 на ВСС, обективирано в протокол 8/19.02.2015 г. П.В.С. е
възстановен на основание чл. 231 от ЗСВ на длъжност „съдия” в СРС, видно от
представеното по делото извлечение на цитирания по-горе протокол от заседание
на ВСС.
С акт за встъпване в длъжност от 18.03.2015 г.,
представен по делото, П.В.С. е встъпил в длъжност „съдия в СГС – НО”.
Представено по делото е удостоверение изх. №
9000930/15.06.2016 г. на СРС, от което се установяват размерите на щатната
заплата, ДТВ за ТСПО и ДДФЛ за периода месец 04.2010 г. – месец 05.2015 г. по
отношение на П.В.С..
Представени по делото са медицински документи, издадени
за П.В.С. – резултати от образни изследвания, етапни епикризи и епикризи.
Представено е експертно решение № 1093 от 20.05.2015 г.
на ТЕЛК, от което се установява, че на П.В.С. е определен процент на трудова
нетрудоспособност в размер на 61% за срок от 3 години поради общо заболяване –
множествена склероза – цереброспинална форма, пристъпно-ремитентен
ход. Двустранна амбиопия. Квадрипирамиден
синдром ЦОНС – субкомпенсиран АХ – I ст.
Представена по делото е Заповед 263/27.01.2016 г. на
Председателя на СГС, от която се установява, че П.В.С. следва да бъде
трудоустроен за срока на експертното решение – до 01.05.2018 г. на същата
длъжност, но с облекчени условия на труд, а именно намалено трудово
натоварване т.е. разпределените му дела
да бъдат до 30% от средната натовареност на съдиите в НО на СГС като същият не
следва да дава дежурства и да не бъде включван в извънредни съдебни заседания.
Представена е рецептурна книжка на НЗОК на П.В.С..
Представени по делото са фотокопия от печатни издания на
средствата за масова информация.
По делото е изслушана съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б.М.С. – специалист по нервни болести. В
заключението си вещото лице е посочило, че множествената склероза е автоимунно
заболяване, при което се предполага генетично предразположение, което в
комбинация с някои фактори на околната среда довежда до каскада от имунни
отговори, нарушаване на кръвно-мозъчната бариера с пръсната увреда
/възпалителна демиелиназация на бялото мозъчно
вещество/ на ЦНС /пирамидна, малкомозъчна, стволова,
сензорна, тазово-резервоарни функции, зрителни, мозъчни или психични и др./,
което клинично довежда до неврологичен дефицит от различни симптоми. Вещото
лице е посочило, че някои от тези симптоми могат да бъдат бързопреходни,
други с непълно възстановяване и да кумулират при
следващи пристъпи или да прогресират. Посочено е в заключението, че
заболяването има непредсказуем ход – пристъпите настъпват през неправилни
интервали от време и не може да се предвиди и тежестта на протичането им и
степен на възстановяване. Отразено в заключението е, че се дефинират 4 форми на
протичане на множествената склероза като е описана клиничната симптоматика на
всяка една от тях и е посочено, че не може да се предвиди какъв ще е хода на
болестта. Обективиран е извод, че заболяването се
изразява клинично с неврологичен дефицит и с двигателни нарушения: парези от
централен тип с намалена мускулна сила, спастично повишен мускулен тонус,
ограничена двигателна активност до тежка степен на инвалидизация;
с координационни нарушения – атаксия /залитане,
нестабилност в походката/, тремор; с говорни, гълтателни, очедвигателни,
зрителни нарушения; загуба на сетивност; тазорезервоарни
нарушения; когнитивен дефицит; психични нарушения – промяна в настроението,
депресия, психоорганичен синдром в напредналите
стадии на заболяването. Посочено от вещото лице е, че лечението се осъществява
чрез имуномодулираща терапия и кортикостероиди като
все още не е намерен оптимален медикамент за лечение на заболяването. Вещото
лице е посочило страничните проявления от прилагането на високи дози
кортикостероиди, изразяващи се в повишаване на кръвното налягане, нарушения в
сърдечния ритъм, повишаване на кръвната захар, съпътстващи инфекции, наддаване
на тегло, промяна на настроението, подпухналост на лицето, катаракта, остеопороза и по-рядко увреждане на костите на големите
стави /аваскуларна некроза/. Посочени са и
страничните ефекти от имуномодулиращата терапия –
забавен пулс, стягане в гърдите, затруднено дишане, кашлица, силно главоболие,
замаяност, обща слабост или умора, повишена температура, втрисане, болки в
тялото, грипни симптоми, промени в зрението, внезапно изтръпване или слабост,
проблеми с говора или ходене. Посочено е, че рядко може да предизвика сериозни
проблеми с черния дроб и много рядко може да се стигне до тежка алергична
реакция. Вещото лице е посочило в заключението си, че през различните стадии на
заболяването, страдащите се сблъскват с различни проблеми като пациентите
изпадат в депресивно състояние. Посочено е, че в бъдеще, при неблагоприятна
прогноза, с нарастването на инвалидността се влошава качеството на живот с
ограничаване на ежедневните дейности и социалната активност, невъзможност да
изпълняват трудовите си задължения и стават зависими в ежедневието си от други
хора. Вещото лице е обосновало извод, че неблагоприятните фактори на социалната
среда, свързани със стресови ситуации могат да отключат заболяването множествена
склероза и моделират хода на нейното протичане като в медицинската документация
липсват други причини за отключване на болестта.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице П.А.Д.. В същото вещото лице е обосновало
извод, че размерът на разликата между сумите, които ищецът би получил ако е
заемал длъжността „съдия в СГС” и сумите, които е получил от СРС за периода от
08.04.2010 г. – 17.03.2015 г. възлиза на 36 583, 61 лв. – нетна сума. В
съдебно заседание от 06.03.2017 г. вещото лице е заявило, че брутната сума,
изразяваща се като разлика между сумите, които би получил като съдия в СГС и
получената от СРС е в размер на 39 970, 65 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите К. Х.К. – Ш., Б.И.Т., К.А.Б., И.К.А., разпитани в съдебно
заседание на 06.03.2017 г. и на свидетелите К.Н.М.и М.Ю.Е., съпруга на ищеца,
разпитани в съдебно заседание на 29.05.2017 г.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият
се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното
длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са
причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата си
молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем
по престъпление по чл. 304а вр. с чл. 304 ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 вр. ал.1 от НК.
По делото е представена присъда на СГС, НО, 24 с-в, от която е видно, че ищецът
е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Представената присъда е влязла
в законна сила.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на
причинените му неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно
производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства настоящият съдебен
състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищеца наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди,
които по естеството си са многоаспектни и засягат на практика здравословния
статус, психическото равновесие, професионална реализация и репутация, промяна
в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот, неблагоприятни последици,
които са пряко свързани с неговите душевен и физически стабилитет доколкото
засягат личното чувство на чест и достойнство на човек. Тези вреди се
установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели като
показанията на свидетелката Е.настоящият съдебен състав цени при съблюдаване
нормата на чл. 172 от ГПК.
Свидетелите установяват, че ищецът е търпял
неблагоприятни в психологически, професионален, социален и емоционален аспект
преживявания като стрес, притеснение, социална изолация, емоционално напрежение
– „той беше изключително чувствителен, изключително контактен човек с голямо количество
приятели и познати.... изобщо нямаше нищо общо с човека, който беше преди. Беше
изгубил духа си, беше сломен изключително”/показания на свидетеля М./, загубил
е приятелския си кръг - ”буквално от приятелите му останахме точно трима
човека, които контактувахме с него през тези 5 години”/показания на свидетеля М./
и нормалните си колегиални отношения - ”Абсолютно никой от колегите в съда,
никой не поддържаше контакти с него” /показания на свидетеля М./.
С оглед събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав намира, че ищецът е бил принуден да търпи и живее през
значителен период от време / 68 дни/ в условия на непрекъснат стрес и душевни
терзания, свързани с чувство на страх, унижение и стрес по време на престоя си
в следствения арест. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите Б.,
Т. и А., които по аналогичен и безпротиворечив начин,
в логическа последователност, установяват условията, при които е пребивал
ищецът в този арест – в килия в непосредствена близост до други арестанти, чиито
мерки за неотклонение сам ищецът е определил и принуден да бъде свидетел на
непрестанни заплахи за физическото си състояние и обиди към личността си, страх
за личната си безопасност и усещане за накърнено достойнство – „задържаните,
които са на неговия етаж непрекъснато отправят заплахи към самия него.... беше
настаняван отделно от останалите конвоирани лица.... беше много подтиснат и
много разтревожен, в пълния смисъл на думата смачкан” /показания на свидетеля Б./,
„той беше един убит човек... чувал съм как го обиждат... през цялото време си
мислех, че този човек ще си сложи край на живота.... беше унизен до безобразие
български съдия” /показания на свидетеля Т./, „едните заплахи бяха от „Наглите”.... ставаше нощно време, беше
стресиран.... от две съседни килии го заплашваха, че ако се срещнат на каре
щели да се разправят по грубия начин” /показания на свидетеля А./.
На следващо място
с оглед ангажираните писмени доказателства съдът намира, че ищецът е търпял и
вреди в сферата на своите професионални реализация и поприще, както и трудова
заетост с оглед образуваното дисциплинарно производство пред ВСС срещу него,
невъзможността да встъпи на длъжност „съдия в СГС” през значителен период от
време / 5 години/ респ. временното му отстраняване от длъжност в рамките на
този продължителен период, което на собствено основание го е лишило от средства
за ежедневна издръжка за задоволяване както на личните си нужди, така и да
осигурява такава на семейството си, включващо малолетно дете на ниска възраст.
Настоящият съдебен състав намира, че от воденото срещу
ищеца наказателно производство същият е търпял неблагоприятни последици,
касаещи професионалната му оценка и правото му на добро име на професионалист с
оглед факта на широкото публично разгласяване на неговото задържане и
информациите досежно хода на наказателното
производство срещу него, които са оповестени от средствата за масова информация
– печатни издания и електронни медии. Тези обстоятелства, съпоставени с
естеството на заеманата от ищеца длъжност – „съдия”, по отношение на която
обществото има и следва да има изключително завишени изисквания за почтеност и
спазване на законите по правило дават по-голямо негативно отражение в
неимуществената сфера на лицето, а на още по-голямо основание това важи за
случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от
сферата на професионалната реализация на лицето, какъвто е и настоящия случай /
в този смисъл решение 267/26.06.2014 г. по гр. д. 820/ 2012 г. на ВКС, Четвърто
ГО по реда на чл. 290 от ГПК/.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед воденото
срещу ищеца наказателно производство същият е търпял и търпи вреди, изразяващи
се в необратимо влошаване на неговото здравословно състояние. От събраните по
делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и показанията на свидетеля К.,
лекар невролог, се установява, че в периода, в който срещу ищеца е водено
наказателното производство същият е диагностициран със заболяване „множествена
склероза”. Вещото лице по СМЕ е обосновало категоричен извод в заключението си,
че стресовите ситуации могат да отключат заболяването респ. липсата на други
причини за това, установени по делото. Следва да се има предвид, че се касае за
тежко автоимунно, с пристъпен характер, заболяване, за което липсва обективна
предвидимост на неговия ход и непредсказуемост на
честотата на пристъпите на болестта, тежестта на протичане на заболяването
респ. степента на възстановяване. Следва да бъде съобразено, че неговата клинична
изразеност се характеризира с неврологичен дефицит,
съпътстван от различни тежки двигателни, когнитивни, координационни, сетивни и
психични нарушения, което съпоставено с факта, че липсва лечение, което да води
до пълно възстановяване от заболяването, а същото е с характер на поддържаща
терапия /имуномодулиращо лечение/ или насочено само
към овладяване на пристъпа с кортекостероидни
препарати, които от своя страна влекат като последица редица странични ефекти,
които допълнително усложняват здравословното състояние на ищеца, тъй като
касаят смущения в правилното функциониране на редица органи у същия – сърце,
черен дроб, очи, глава, засягат опорно-двигателната и говорна способност
мотивират настоящият съдебен състав да обоснове извод, че ищецът е получил
тежка увреда на здравето си, по отношение на която липсва яснота относно
прогноза за възстановяване.
На следващо място следва да бъде съобразено, че с оглед
на това заболяване ищецът е с намалена трудоспособност в размер на 61% респ.
съществува вероятност, че при неблагоприятна прогноза, която не може да се
предвиди, процентът инвалидизация ще се увеличи,
което ще накърни допълнително качеството му на живот.
Предвид горните съображения настоящият съдебен състав
намира за установени и останалите предпоставки на релевантния фактически
състав. Предвид което и съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства
и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая като се вземе предвид възрастта на ищеца – същият е в
активна трудоспособна възраст, интензитетът на неговото страдание, продължителният
период от време - около 5 години водено наказателно производство само в съдебна
фаза, който период надхвърля разумния срок по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, през което време
същият е търпял негативни преживявания,
предприетата срещу него мярка на неотклонение – „задържане под стража” за
период от 68 дни, заменена впоследствие с „гаранция”, тежестта на повдигнатото
обвинение – за извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание
лишаване от свобода над 5 години т.е. разкрива белезите на „тежко престъпление”
по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, чистото съдебно минало са все обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед задължителната съдебна
практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто
ГО, съпоставени с вида и естеството на търпените от ищеца неблагоприятни
последици, засягащи здравословното му състояние, професионална реализация,
стереотип на живот, емоционална и психическа сфера справедливо би било да се
присъди сумата от 300 000 лв. като се отчете социално – икономическата
обстановка в страната респ. стандарта на живот като за горницата до пълния
предявен размер от 500 000 лв. искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
Изцяло основателен и доказан по размер с оглед
представените по делото писмени доказателства и изслушаната по делото ССчЕ е искът за обезщетяване за причинени имуществени вреди
и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост
е датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен
т.е. 03.02.2015 г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът
бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, поради което на
ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ. Ответникът следва да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Със списъка по чл. 80 от ГПК процесуалните представители
на ищеца са заявили искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА за един адвокат. Това основание е посочено и в
приложените по делото пълномощни, легитимиращи процесуалните представители на
ищеца с валидна представителна власт. Съгласно трайно
установената практика на ВКС, получилата безплатна адвокатска помощ страна, не
е длъжна да доказва пред съда
наличието на обстоятелствата по чл. 38 ал.1 т. 1-3 от ЗА - достатъчно е правната помощ да е предоставена
безплатно на някое от тези
основания и това да е отразено в договора между страната и нейния адвокат или в пълномощното
на последния /решение 353/
06.11.2015 г. по гр.д. 892/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС и др./. Адвокатското възнаграждение
с оглед заявената цена на исковете, определено по реда на Наредба 1/ 2004 г.
възлиза на сумата от 12 849, 74 лв., а припадащата се част от нея с оглед
уважената част от исковете възлиза на сумата от 7 718, 44 лв., която
следва да се присъди на процесуалния представител на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р Б. – с адрес: гр. *******на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на П.В.С., ЕГН **********,*** – адв. П.В. сумата
от 300 000 /триста хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по нохд 4048/10
г. по описа на СГС, НО, 24 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 03.02.2015 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 500 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и сумата от 39 970,
65 /тридесет и девет хиляди деветстотин и седемдесет лева и шестдесет и пет
стотинки/ лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата
между изплатено обезщетение по чл. 231 от ЗСВ за периода 08.04.2010 г. –
18.02.2015 г., трудово възнаграждение като съдия от СРС за периода 19.02.2015
г. до 17.03.2015 г. и брутното трудово възнаграждение, което би получил като
съдия в СГС за периода 08.04.2010 г. – 18.03.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.02.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 10 /десет/ лв. – разноски.
ОСЪЖДА П.на Р Б. – с адрес: гр. *******на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА да
заплати на адв. П.В., с адрес: *** сумата от 7 718, 44 лв. – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ :