Решение по дело №1371/2020 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

28.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

19.01.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Цветелина Стойчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1371

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1947-000535 от 02.11.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на М.А.С. с адрес ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателката М.А.С. твърди, че в случая били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които преграждали правото й на защита. АУАН бил съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, без присъствието на нарушителя. Жалбоподателката не била поканена за съставяне на акта от органите на МВР, за да бъде съставен в нейно отсъствие. От извършеното нарушение на 22.02.2020 г. до започването на административното производство – датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 22.10.2020 г., изминал период от 6 месеца. Това било в нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В наказателното постановление липсвало коректно място, където е извършено нарушението, както и доказателства, които го потвърждавали. Не ставало ясно къде точно жалбоподателката е паркирала личния си автомобил върху тротоар извън разрешените за това места. Посочената в акта и наказателното постановление ул.„Райко Жинзифов“ в кв.„Възрожденци“ не преминавала през бл.15, нито граничела с него. Паркирането на пътното платно до бл.15 не било забранено, нито пък било забранено на ул.„Райко Жинзифов“. Жалбоподателката моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.  

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, редовно призована. Депозирала е молба, в която поддържа жалбата и моли по изложените в същата доводи наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2020 г. свидетелите Н.К. и И.Р. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали. Те извършвали обход в гр.Кърджали, кв.„Възрожденци“, и около 13.05 часа установили нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено с лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег.№ К 1560 ВМ. Последният бил паркиран върху тротоара на ул.„Райко Жинзифов“ в кв.„Възрожденци“ гр.Кърджали, като мястото не било определено от собствениците на пътя или администрацията за тази цел. След направена справка за собственост на моторното превозно средство, свидетелят Н.К. съставил Фиш серия Х № 0204058 от 22.02.2020 г. за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП срещу жалбоподателката М.А.С.. След като получила фиша, последната възразила срещу него и оспорила нарушението. По този повод на 22.10.2020 г. срещу жалбоподателката, в нейно отсъствие, бил съставен АУАН за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на С. на 24.10.2020 г. и тя го подписала с възражение. Издаденият първоначално срещу нея фиш за неправилно паркиране бил анулиран. На 02.11.2020 г. било издадено атакуваното постановление, с което на основание чл.178е от ЗДвП наказващият орган наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.К. и И.Р., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение № 535 от 22.10.2020 г., чиято доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не бе оборена; Фиш серия Х № 0204058 от 22.02.2020 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателката; Справка за регистрация и собственост на МПС с рег.№ К 1560 ВМ; Списък с намерени фишове; Уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 292з-2061 от 29.10.2019 г. на ОД МВР-Кърджали. При анализа на гласните доказателства съдът възприема изцяло показанията на свидетелите Н.К. и И.Р., тъй като намира същите за логични, последователни и съответни помежду си и с всички писмени доказателства по делото. Те дават сведения за извършената проверка на инкриминираната дата и място, както и за установеното при проверката неправилно паркиране от водача на автомобила „Рено Меган“ с рег.№ К 1560 ВМ. Свидетелите по несъмнен начин установяват описаните в акта и наказателното постановление обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Те са категорични, че моторното превозно средство е било паркирано върху тротоарната площ на ул.„Райко Жинзифов“ в гр.Кърджали, което място по никакъв начин не било определено за паркиране. Свидетелите К. и Р. дават подробни показания и за предприетите действия по съставяне на АУАН на 22.10.2020 г. и неговото връчване впоследствие на нарушителя.   

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, който гласи следното: За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Според посочената в наказателното постановление санкционна норма на чл.178е от ЗДвП, наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 22.02.2020 г. от страна на жалбоподателката е извършено процесното административно нарушение. На посочената дата тя е паркирала на тротоара на ул.„Райко Жинзифов“ в гр.Кърджали, не на обозначено и определено за паркиране място. В тази връзка следва да се има предвид и легалната дефиниция за тротоар, дадена в § 6, т.6 от ДР на ЗДвП, според който „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Законодателят е категоричен, че тротоарът е предназначен само за пешеходци, като по изключение може да се разреши паркиране върху тротоара, но в настоящия случай такова разрешение не е налице. Следва да се посочи още, че нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на МПС върху тротоара само при кумулативно наличие на няколко изброени условия – МПС да са с максимална маса до 2,5 тона, да са паркирани върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, да са паркирани успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Липсата на което и да е от горните кумулативно посочени предпоставки води до извод за осъществено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. В случая, както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно е посочено, че автомобилът „Рено Меган“ с рег.№ К 1560 ВМ е бил паркиран върху тротоар на място, което не било определено от собственика на пътя за тази цел. Последното е достатъчно, за да бъде съставомерно деянието по чл.94, ал.3 от ЗДвП, като ирелевантно по-нататък е да се изследва дали моторното превозно средство (паркирано на поначало неопределено за това място) е било успоредно на оста на пътя, откъм страната на сградите дали е оставало разстояние 2 или повече метра, каква е била максималната му маса и т.н. В този смисъл е и практиката на административните съдилища по подобни казуси. Затова правилно е прието и от актосътавителя и от наказващия орган, че извършеното от М.С. деяние е съставомерно по текста на чл.94, ал.3 от ЗДвП, за който е ангажирана административно наказателната й отговорност. Безспорно доказано е и авторството на нарушението, тъй като в случая с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът на МПС (какъвто е жалбоподателката по отношение на автомобила „Рено Меган“ с рег.№ К 1560 ВМ) се смята за извършител на нарушението, санкционирано с наказателното постановление. Тази законова презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че собственикът М.С. не е управлявала притежаваното от нея МПС на процесната дата. Наложеното наказание е в минимално установения размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Действително, както сочи жалбоподателката, актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в нейно отсъствие, като липсват данни тя да е поканена за това действие. Този порок обаче не е съществен, тъй като впоследствие АУАН е връчен на С. и тя е разполагала с възможността, дадена й от разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН – да направи писмени възражения по акта в тридневен срок от подписването му. От това жалбоподателката не е била лишена, съответно и правото й на защита не е накърнено. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице. Неоснователен е доводът за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като от извършеното нарушение на 22.02.2020 г. до датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение изминал период от 6 месеца. Административнонаказателното производство е започнало не на 22.10.2020 г., а още на 22.02.2020 г. със съставяне на фиша срещу жалбоподателката. Впоследствие същата е оспорила нарушението, поради което в съответствие с чл.39, ал.3 от ЗАНН контролните органи й съставили акт за установяване на административно нарушение. Не почива на събраните по делото доказателства и твърдението, че в наказателното постановление липсвало мястото на извършване на нарушението. В акта и наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на ул.„Райко Жинзифов“ в кв.„Възрожденци“ гр.Кърджали, като именно там полицейските служители са възприели неправилно паркирания на тротоар автомобил, собственост на жалбоподателката. Посочването като ориентир, че мястото е близо до бл.15 не внася никаква неяснота, тъй като актосъставителят установява категорично, че паркирането е било извършено на тротоара, който се падал на ъгъл между бл.15 и бл.18 на ул.„Райко Жинзифов“. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1947-000535 от 02.11.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на М.А.С. с адрес ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. 

ОСЪЖДА М.А.С. с адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.          

   

 

                                                Районен съдия: