Решение по дело №118/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Гипс“АД-с.Кошава, обл.Видин, против Решение №46/25.02.2025г. по АНД №1661/2024г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №Р-10-879/29.11.2021г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв за нарушение на чл.100е,ал.2 във вр. с чл.100е,ал.1,т.2 от ЗППЦК на основание чл.221,ал.8,т.2 от ЗППЦК.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като наведените доводи сочат на нарушение на материалния закон. Сочи се, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, не са налице предпоставките за налагане на санкция на дружеството в несъстоятелност. Сочи, че е налице нередовно връчване на АУАНа, както и че дружеството няма вмененото задължение. Сочи се и че за същото нарушение им е наложена вече санкция в нарушение на основани правни принципи. Сочи се и че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да отмени решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се възприема и от настоящата инстанция. Същата е възприета и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

Установено е, че дружеството-касатор е вписано под № РГ-05-1155 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, воден от КФН, като емитент на емисия облигации с ISIN код BG2100004121, допусната до търговия на регулиран пазар, и като такова е адресат на нормите на ЗППЦК и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

При извършена справка в интернет страницата на Българска фондова борса е установено, че дружеството използва за оповестяване на дължимата пред обществеността информация интернет-портала, достъпен на адрес http://www.investitor.bg/, където е установено, че дружеството не е представило на обществеността отчет за изпълнение на задълженията си по облигационната емисия на индивидуална база за първото тримесечие на 2021г. в законоустановения 30-дневен срок, а именно: до 05.05.2021г., отчитайки неработните дни. Прието е от контролните органи, че е нарушена разпоредбата на чл.100е, ал.2 във вр. с чл.100е,ал.1,т.2 от ЗППЦК, поради което на дружеството е съставен АУАН , въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.221,ал.8,т.2 във вр. с чл.221,ал.1,т.2 ЗППЦК, като наложената санкция е в минималния, предвиден в разпоредбата, размер.

Районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, същите са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия, както и че отговарят на изискванията за форма и съдържание. Приел е, че вмененото от АНО нарушение е безспорно доказано и правилно е ангажирана отговорността на дружеството. Извел е извод за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Направените от съда правни изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция, като съдът е изложил съображенията си и е обосновал направените от него правни изводи. Следва да бъде споделен изводът на съда, че вмененото на дружеството нарушение е извършено, както и изводът му за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Забавянето е за продължителен спрямо вида на задължението период на неизпълнение. В случая от съществено значение е, че се касае за периодично задължение с непродължителен интервал, а именно за отчет на тримесечие, поради което оповестяването на отчета за изпълнение на задълженията си по облигационната емисия за първото тримесечие едва на 21.06.2021г. – почти към момента на изтичане на второто тримесечие, не сочи на маловажност на нарушението.

Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба за липса на изискване за представяне на тримесечни отчети с оглед открито производство по несъстоятелност. От цитираните разпоредби на наредбата не следва такъв извод за процесните задължения на емитента. Неоснователно е и възражението, че дружеството е санкционирано два пъти за едно и също нарушение. Касае се за задължения спрямо различни субекти, които се изпълняват по различен ред-чл.100т,ал.3, съответно ал.4 , поради което се касае за две действия. Неизпълнението на посочените задължения към всеки от субектите осъществява съставите на две отделни нарушения, за всяко от които отделно се носи административно-наказателна отговорност.

Неоснователно е и направеното възражение за нередовност на връчването на АУАНа. Видно от същия, той е връчен на един от представляващите дружеството-П. В. /съгласно вписването в ТР/. Съобразно чл.635,ал.3 от ТЗ в производството по несъстоятелност длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Предвид горното не се установява нередовност на връчването на АУАНа.

Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Наведените в жалбата касационни основания не се установяват. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, същото е постановено и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, което съдът определя на 100 лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и с оглед обема на извършените процесуални действия.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 АПК Административен съд-Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46/25.02.2025г. по АНД №1661/2024г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №Р-10-879/29.11.2021г.Заместник-председателя на КФН-София.

ОСЪЖДА „Гипс“АД-в несъстоятелност, с.Кошава, да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.