РЕШЕНИЕ
№ 2488
гр. Пловдив,
21.12.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2181 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството
и исканията на страните:
1. Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 27 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/.
2. Образувано
е по жалба на К.К.Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, бл. „Симеоновско шосе“ №
110, срещу т. 3 и т. 4 от заповед № РД-09-1115/26.07.2022 г., издадена от кмета
на община Марица, с която на основание чл.25, ал.2 от ЗОС за отчужден по т. 1
от заповедта поземлен имот (ПИ) с идентификатор ****/предишен идентификатор
78080.88.41, номер по предходен план: част от 78080.88.20,
78080.88.40,
78080.88.41/, с площ от 1091 кв.м., местност “Мекишеви гьолове“, трайно
предназначение на територията (ТПТ): земеделска, начин на трайно ползване
(НТП): „нива“, по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с.
Царацово, община Марица, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-78 от
05.07.2007г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър (АГКК), последно изменение от 22.07.2022 г., е определено равностойно
парично обезщетение в размер на 54 397 лв.; и за отчужден по т.2 поземлен
имот с идентификатор ****/предишен идентификатор 78080.88.320, номер по
предходен план: 88.320/, с площ от 108
кв.м., местност “Мекишеви гьолове“, трайно предназначение на територията (ТПТ):
земеделска, начин на трайно ползване (НТП): „нива“, по кадастралната карта (КК)
и кадастралните регистри (КР) на с. Царацово, община Марица, област Пловдив,
одобрени със Заповед №РД-18-78 от 05.07.2007г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), последно изменение от
22.07.2022 г., е определено равностойно парично обезщетение в размер на 5 385
лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед в частта на определеното парично обезщетение. Иска се изменение за
заповедта в тази част като се увеличи размерът на дължимото обезщетение
съгласно действителната пазарна стойност на имотите. Поддържа се, че ответникът
при определянето на паричното обезщетение не е съобразил конкретното
предназначение на имотите. Иска се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
3. Ответникът
– кмет на община Марица, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа становище
за неоснователност на жалбата. Сочи, че макар по отношение на процесните имоти
да е била проведена процедура по промяна на предназначението от земеделски за неземеделски
нужди и да е бил одобрен ПУП – ПРЗ, предвид липсата на издадено разрешение за
строеж в законоустановения срок, тази промяна е загубила своето правно
действие. В този аспект се поддържа, че имотите правилно са оценени като
земеделска земя с предназначение „ниви“. Претендира са присъждане на съдебни
разноски.
4. Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не взема участие.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е
подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Според
Постановление за възлагане на собственост върху недвижими имоти рег. № 260010,
вписано под № 157, том 43, вх. рег. №
15242/12.05.2022г. на Служба по вписванията – Пловдив, К.К.Б. е придобил
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ****и поземлен имот
с идентификатор 78080.88.343, по кадастралната карта и кадастралните регистри
(КР) на с. Царацово, община Марица, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-78
от 05.07.2007г. на изпълнителния директор на АГКК.
7. Според
данните в Кадастралната карта на с. Царацово, община Марица, имот с
идентификатор ****/предишен идентификатор 78080.88.41, номер по предходен план:
част от 78080.88.20, 78080.88.40, 78080.88.41/, е с площ от 1091 кв.м.,
местност “Мекишеви гьолове“, трайно предназначение на територията (ТПТ):
земеделска, начин на трайно ползване (НТП): „нива“; а имот идентификатор ****/предишен
идентификатор 78080.88.320, номер по предходен план: 88.320/, е с площ от 108 кв.м., местност “Мекишеви
гьолове“, трайно предназначение на територията (ТПТ): земеделска, начин на
трайно ползване (НТП): „нива“.
8. За
имоти № 088040 и № 088041, землище с. Царацово, община Марица, е издадено
решение № 5/24.04.2008г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за
опазване на земеделската земя, с което е променено предназначението им от
земеделска земя за неземеделски нужди и е утвърдена площадка и трасе за
проектиране, за изграждане на обект: „Складова база с промишлени стоки и офиси“
9. По
отношение на имот с идентификатор 78080.88.20, 78080.88.40 /нов
78080.88.319/ и имот с идентификатор
78080.88.320 /нов 88.343/ са издадени заповеди № РД 09-565/01.08.2008г., №
РД-09-86/21.02.2008г. и № РД-09-87/21.02.2008г. на кмета на община Марица, с
които са одобрени проекти за ПУП – ПРЗ, според които имотите се отреждат за
„Складова база с промишлени стоки и офиси“ при конкретно установени
устройствени показатели за зона „Пп“.
10. Според
Удостоверения за данъчна оценка от 18.05.2022г. (л. 16, л. 32), за имот с идентификатор
****и площ 1091 кв.м. е определена данъчна оценка от 123 лв., а за имот с
идентификатор ****и площ 108 кв.м. – 16 лв.
11. С
Решение № 21, взето с протокол №2 от 11.02.2014г. на Общински съвет (ОбС)-
Марица, обект “Реконструкция и разширение на “Голямоконарско шосе“, разположен
на територията на община Пловдив и община Марица, е включен в годишната
програма за управление и разпореждане с общинско имущество за 2014г. като
“Обект от първостепенно значение“.
12. С
Решение № 150, взето с протокол №5 от 27.05.2014г. на ОбС - Марица е одобрен
подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план за обект “Реконструкция и разширение
на “Голямоконарско шосе“ в обхвата на община Пловдив от бул. “Дунав“ до
землищната граница с община Марица, в обхвата на община Марица до транспортен
възел “Царацово“- път III-805.
13. Със Заповед
№РД-20-144 от 05.12.2014г. на Областен управител- Пловдив е одобрен ПУП -
парцеларен план за обект “Реконструкция и разширение на “Голямоконарско шосе“,
разположен на териториите на две общини: Пловдив и Марица, област Пловдив, в
обхвата на община Пловдив - от края на регулацията на населеното място по
плановете на СИЗ I и II части и кв. “Тодор Каблешков“ до землищната граница с
община Марица, и в обхвата на община Марица - от землищната граница с община
Пловдив до транспортен възел “Царацово“- път III-805, с обхват на трасе,
нанесено с виолетов цвят на чертежите. Посочената заповед е влязла в сила на
19.01.2015г.
14. С Решение
№33, взето с протокол №2 от 28.01.2016г. на ОбС - Марица е приета програма за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество за 2016 г., като в
част за отчуждаване са предвидени имот с идентификатор ****и площ 1091 кв.м. и
имот с идентификатор ****и площ 108 кв.м.
15. С Решение
№154, взето с протокол №4 от 24.04.2018г. на ОбС - Марица е одобрен ПУП -
парцеларен план за елемент на техническата инфраструктура извън границите на
урбанизираните територии за обект “Реконструкция и разширение на “Голямоконарско
шосе“, в чийто обхват попадат имоти с
идентификатор ****и площ 1091 кв.м. и имот с идентификатор ****и площ 108 кв.м.
16. За
нуждите на отчуждаването, в хода на административното производство по възлагане
от кмета на община Марица, е изготвен Доклад за оценка от “ПЛОВДИВИНВЕСТ - 21“
АД, извършена по реда на чл.22, ал.5 от ЗОС. Докладът е съставен от лицензиран
оценител въз основа на продажби, извършени както следва: 1) по нотариален акт №187,
том 30, дело №6187 от 12.04.2021г. при Служба по вписванията - Пловдив, на ПИ
78080.105.419, м. „Голяма Сърджалийка“, с. Царацово, НТП – „за друг поземлен
имот за движение на транспорта“ и ПИ 78080.105.420, м. „Голяма Сърджалийка“, с.
Царацово, НТП – „нива“, при продажна цена 118,13 лв. за кв.м; 2) по нотариален
акт №98, том 92, дело №18952 от 20.09.2021г. при Служба по вписванията -
Пловдив, на ПИ 78080.105.404, м. „Голяма Сърджалийка“, с. Царацово, НТП –
„нива“, при продажна цена 29,19 лв. за кв.м; 3) по нотариален акт № 138, том
103, дело №21204 от 15.10.2021г. при Служба по вписванията - Пловдив, на ПИ
78080.103.403, м. „Голяма Сърджалийка“, с. Царацово, НТП – „нива“ и ПИ
78080.103.402, м. „Голяма Сърджалийка“, с. Царацово, НТП – „за друг поземлен
имот за движение на транспорта“, при продажна цена 2,26 лв. за кв.м. При тези
данни от пазарни аналози експертът е определил равностойно привично обезщетение
за имоти с идентификатор ****и площ 1091 кв.м. в размер на 54 397 лева
(49,86 лв. на кв.м.) и за имот с идентификатор ****и площ 108 кв.м. – 5385 лева
(49,86 лв. на кв.м.).
17. За
нуждите на производство са публикувани обявления от 15.06.2022г. в местни и
национални печатни издания (л. 10 – л. 13), с които собствениците на имоти с идентификатор ****и ****са уведомени
за предстоящото принудително отчуждаване.
18.
Съставени са протоколи от 15.06.2022г., в които длъжностни лица при община
Марица са отразили действие по поставяне на обявление в сградата на община
Марица и сградата на Кметство с.
Царацово, както и на интернет сайта на община Марица, за предстоящото
принудително отчуждаване на имоти с идентификатор ****и 78080.88.343.
Такива протоколи от 26.07.2022г. са съставени и за обявяването на издадената в
последствие заповед за отчуждаване.
19. Със
заповед № РД-09-1115/26.07.2022 г. кмета на община Марица, по т. 3 и т. 4 е
определено равностойно парично обезщетение за отчуждаваните имоти: за имот с идентификатор ****и площ 1091 кв.м.
– 54 397 лв.; за имот с идентификатор ****и площ 108 кв.м. – 5 385
лв.
20. По
делото се допуснаха единична основан и допълнителна съдебна експертиза с вещо
лице - А.З., както и повторна двойна
съдебна експертиза с вещи лица – К.М. и И.Г., чиито заключения се приеха без
възражения от страните.
Вещото лице З. е установило, че с решение № 170,
взето с протокол № 12 от 11.11.2010г. и решение № 178, взето с протокол № 13от
10.12.2010г. на ОбС - Марица е одобрен Общ устройствен план на община Марица, в
чиято структурна единица 178 – Смф /смесена многофункционална устройствени
зона/ са включени и площите на имот с идентификатор ****и имот с идентификатор ****при
устройствени показатели за урбанизираната територия: Пзастр. ≤ 50%; Кинт
≤ 1.0; Позел ≥ 40%.
Вещото лице е изготвило два варианта на оценка, в
които процесните имоти са оценени по пазарни еквиваленти като имоти с
предназначение - „за друг вид производствени складови обекти“ и
имоти с предназначение - „ниви“. При
първата оценка, въз основа на три сделки, за които са представени пазарни
свидетелства, по осреднена цена за кв. м. от 124,42
лв., експертът е определил равностойно парично обезщетение за имот ****с площ
1091 кв. в размер на 135 740 лева, а за имот ****с площ 108 кв.м. –
13 437 лева. При втория вариант, въз основа на шест сделки, за които са
представени пазарни свидетелства, по осреднена цена за кв. м. от 14,42 лв.,
експертът е определил равностойно парично обезщетение за имот ****с площ 1091
кв. в размер на 15 730 лева, а за имот ****с площ 108 кв.м. – 1557 лева.
Вещите лица по повторната съдебна експертиза са
изследвали единствено сделките с пазарни аналози при продажба на имоти с
отреждане - „за друг вид производствени складови обекти“ и „за складова база“.
Въз основа на пет сделки, за които са представени пазарни свидетелства, по
осреднена цена за кв. м. от 60,58 лв., експертите са определил равностойно
парично обезщетение за имот ****с площ 1091 кв. в размер на 66 100 лева, а за
имот ****с площ 108 кв.м. – 6 500 лева.
Вещите лица и по двете експертизи са съобразили
данните от кадастралната карта, наличните за имотите, устройствените планове,
фактическото им ползване, преобладаващото предназначение на намиращите се в
близост поземлени имоти и относимия период на продажби.
IV. От
правна страна:
20. Според чл.
21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат
да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не
могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение.
Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага определянето на
равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на
оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители.
Заповед за отчуждаване се издава по реда на чл. 25 от ЗОС от кмета на
общината, като в нея се посочват основанието за отчуждаване, предназначението,
видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на
обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина
на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и
размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на
имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на
правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му.
По правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично
обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно
конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно
преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на
обекти - публична общинска собственост, и въз основа на пазарните цени на имоти
със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Нормата на чл. 22, ал. 6 от ЗОС сочи, че конкретното предназначение на
поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен
план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план,
действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост.
Според чл. 22, ал. 7 от ЗОС, когато имотът е бил урегулирани за изграждане
на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, с предходен
подробен устройствен план (без да е бил отчужден), действал преди влизането в
сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, въз основа на
който се отчуждава, конкретното му предназначение е предназначението, определено
с подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана,
предвиждащ изграждането на обекти - публична държавна или публична общинска
собственост.
За поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно
действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с
предходен подробен устройствен план, правилото на чл. 22, ал. 8 от ЗОС
предвижда размерът на равностойното парично обезщетение да се определя като за
имоти без предвидено застрояване като се съобразява установеният траен начин на
фактическото им ползване.
Според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за
пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната
са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски
територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за
възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на
транспорта /чл.7, ал. 1 от ЗУТ/. При тази правна регламентация се налага
изводът, че по смисъла на ЗУТ урбанизирани територии са тези, включени в
границите на населените места и селищните образувания.
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗУТ "територия" или
"устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни
поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение.
Съответно под "територия на населено място" следва да се разбира
селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени
с устройствен план, без да се включва землището /§ 1, т. 6 от ДР на ЗУТ/.
Съгласно чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план и може да бъде: 1) в урбанизирани
територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни,
общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и
развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и
териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни
канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за
движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални
обекти и други; 2) в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни
и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища,
скатове, дерета, оврази и други); 3) в територии на транспорта - за
републиканските и местните пътища, железопътната инфраструктура, пристанищата и
летищата.
Според разпоредбите на чл. 105 и чл. 106 от ЗУТ общите устройствени планове
се разработват за населеното място заедно с неговото землище, като територията
- предмет на общия устройствен план, може да не съвпада със землището на града;
предмет на общите устройствени планове е общият режим на устройство на
различните видове територии. Конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план в зависимост от вида на територията, в
която попадат (урбанизирана, земеделска, горска и т.н.), а видът на териториите
се определя от общия устройствен план, чиито предвиждания са задължителни при
изготвянето на подробните устройствени планове.
По смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ предназначението на парцеларния
план като вид подробен устройствен план е за урегулиране на елементите на
техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ в територии без устройствени планове
предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се
определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на
закон. Втората алинея на същата норма, предвижда че промяната на
предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се
извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и
по реда на този закон.
Тоест предназначението на поземлените имоти без оглед на това дали попадат
в или извън урбанизирана територия се определя от наличието на посоченото
устройствено планиране, а при липсата на такова според фактическото им
използване. Респективно промяната на предназначението може да обхваща както
отделни имоти с цел застрояване, така и отделни територии, представляващи
съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо
предназначение.
Според правилото на чл. 59 от ЗУТ, извън границите на урбанизираните
територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ
устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на
действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или
парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон,
освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3.
Нормата на чл. 20 от Закона за опазване на земеделската земя /ЗОЗЗ/
предвижда, че границите и предназначението на земеделските земи, които се
включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или
подробен устройствен план.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ решението за промяна на
предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато в тригодишен
срок от влизането му в не е поискано издаването на разрешение за строеж на
обекта.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесният
административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона
форма, но при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните
норми и целта на закона.
От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че през
2008 г. за процесните имоти е бил одобрен ПУП – ПРЗ, който ги отрежда за
застрояване с предназначение „за складова база“. Между страните не се формира
спор, че в рамките на предвидения в чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ срок не е било
поискано издаването на разрешение за строеж на обекта от предходния собственик.
Респективно след изтичане на този срок издадените от комисията по чл. 17 от
ЗОЗЗ решения са загубили своето правно действие, но в случая това обстоятелство
не се отразява на релевантното за нуждите на отчуждителното производство
обстоятелство, а именно, че за имотите е налице влязъл в сила ПУП – ПРЗ, който
е определил тяхното конкретно предназначение. Липсата на променено
предназначение ще бъде от значение за режима на застрояване, когато имотите се
намират извън границите на урбанизираната територия. Настоящия случай не е
такъв. През 2010г., т. е. в тригодишния срок по чл. чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ,
процесните имоти с включени в границите на урбанизираната територия на с.
Царацово, община Марица по силата на одобрения Общ устройствен план. Иначе
казано, след този момент за застрояването не ще намира приложение правилото на
чл. 59, ал. 1 от ЗУТ.
По аргумент от чл. 22, ал. 5 вр. ал. 8 ЗОС релевантния за определянето на
обезщетението факт е наличието на конкретното предназначение на поземления
имот, урегулиран за застрояване с предходен подробен устройствен план. Едва при
липсата на такъв, в случаите когато имотът е включени в обхвата на урбанизирана
територия съобразно действащия общ устройствен план, имотът следва да се оценя
като такъв без предвидено застрояване и съобразно с установения траен начин на
фактическото му ползване. След като в случая за отчуждаваните имоти е налице
одобрен и влязъл в сила ПУП – ПРЗ, чието прилагане не се явява ограничено от
срок, а единствено от това дали за застрояването извън урбанизирана територия е
налице решение по чл. 17 от ЗОЗЗ, то за нуждите на производство по отчуждаване,
след включването им в строителните граници на населеното място същите следва да
се считат с предназначени за застрояване. Иначе казано от значение е
предназначението на имота по подробен устройствен план (не по кадастрална
карата) към момента преди да се е установило, че същия ще е необходим за
задоволяване на публични общински нужди. Записите от кадастралната карата в
случая не са меродавни, тъй като по аргумент от чл. 41 от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/ те само обобщават данните от съответните карти,
планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове,
приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация,
одобрена по реда на отменените и действащи закони, третиращи устройството на
територията. Иначе казано кадастралната карата няма за предмет и не замества
устройствените планове в хипотезите на чл. 105 и чл. 106 от ЗУТ при определяне
на режим на устройство на различните видове територии и конкретното
предназначение на включените в тях поземлени имоти. Още повече, по правилото на
чл. 25, ал. 1 от ЗКИР всеки поземлен имот следва да бъде отразен в КК с трайното
предназначение на територията, в границите на която се намира, а в случая тази
територия е урбанизирана в строителните граници на населеното място.
Тук следва да се съобразят и постановките в Решение № 6 от 4.07.2006 г. на
Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 5/2006 г., с
което е дадено задължително тълкуване на понятието „равностойно парично
обезщетение“, а именно според Конституция на РБ равностойно парично обезщетение
ще е това, което позволява на засегнатия от отчуждаването собственик да получи
адекватна обезщета. Определянето на равностойно парично обезщетение без
спазването на ясни обективни критерии не е в интерес и винаги може да
злепостави интересите на собствениците на принудително отчуждени имоти. Това е
така, защото влиянието на субективния фактор при определянето на обезщетението,
което не се ръководи от еднакви обективни критерии, води до отклонение от
реалната оценка в една или друга посока.
В случая от неоспореното заключение на вещото лице З. се установява, че до
процесните имоти има изграден отличен транспортен достъп – път с трайна
настилка; изградена е инженерна инфраструктура – водопровод, канализация и
електропровод; в съседство имотите са застроени. Това са все обстоятелства,
нетипични за земеделски територии, които без съмнение оказват влияние върху
пазарната цена на имотите в посока завишаване.
След като конкретното предназначение на процесните имоти по предходен
подробен устройствен план е било за застрояване с отреждане за „складова
дейност“, то в случая приложима към реда за определяне на равностойното парично
обезщетение без съмнение е хипотезата на чл. 22, ал. 6 от ЗУТ и като аналози
при определяне на оценката следва да бъдат взети именно сделки с такива имоти,
а не съобразените от ответника сделки с имоти, предназначени за „нива“.
По отношение на втория спорен момент - дали оценката следва да се извърши
съобразно заключението на единичната, или двойната съдебна експертизи, отговор
дава ясният и непротиворечив текст на §
1, т. 2 от ДР на ЗОС – за оценката следва да се съобразят осреднените цени от
всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот. При това
положение не може да има съмнение, че оценката на двойната съдебна експертиза,
базирайки се на повече на брой сделки, за които са представени пазарни
свидетелства, дава и най – обективна осреднена цена, по която да се определи
дължимото обезщетение.
По тези съображения настоящият състав на съда намира, че оценката по осреднена
цена за кв. м. от 60,58 лв., даваща равностойно парично обезщетение за имот ****с
площ 1091 кв. в размер на 66 100 лева и за имот ****с площ 108 кв.м. – 6 500
лева, се явява обоснована, правилна и законосъобразна и най-точно отразява
целта на закона за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждаваните
имоти.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но
незаконосъобразен в частта на определеното парично обезщетение, поради което
следва да бъде изменен.
V. За разноските
21. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят заявените по списък съдебни разноски, които се доказват в размер на 2261,90 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса, 751,90 лева за възнаграждение на вещо лице и 1500 лева за адвокатска защита.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ заповед № РД-09-1115/26.07.2022 г. на кмета на
община Марица в частта ѝ по т.3 и т. 4, с която на основание чл.25, ал.2
от ЗОС за отчужден по т. 1 от заповедта поземлен имот (ПИ) с идентификатор ****/предишен
идентификатор 78080.88.41, номер по предходен план: част от 78080.88.20,
78080.88.40, 78080.88.41/, с площ от 1091 кв.м., местност “Мекишеви гьолове“,
трайно предназначение на територията (ТПТ): земеделска, начин на трайно
ползване (НТП): „нива“, по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри
(КР) на с. Царацово, община Марица, област Пловдив, одобрени със Заповед
№РД-18-78 от 05.07.2007г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър (АГКК), последно изменение от 22.07.2022 г., е
определено равностойно парично обезщетение (РПО) в размер на 54 397 лв.; и за
отчужден по т.2 поземлен имот с идентификатор ****/предишен идентификатор
78080.88.320, номер по предходен план: 88.320/,
с площ от 108 кв.м., местност “Мекишеви гьолове“, трайно предназначение
на територията (ТПТ): земеделска, начин на трайно ползване (НТП): „нива“, по
кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Царацово, община
Марица, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-78 от 05.07.2007г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК),
последно изменение от 22.07.2022 г., е определено равностойно парично
обезщетение в размер на 5 385 лв., като
УВЕЛИЧАВА размера на определеното равностойно парично обезщетение за поземлен
имот с идентификатор ****/предишен идентификатор 78080.88.41, номер по
предходен план: част от 78080.88.20, 78080.88.40, 78080.88.41/, с площ от 1091
кв.м., местност “Мекишеви гьолове“, трайно предназначение на територията (ТПТ):
земеделска, начин на трайно ползване (НТП): „нива“, по кадастралната карта (КК)
и кадастралните регистри (КР) на с. Царацово, община Марица, област Пловдив,
одобрени със Заповед №РД-18-78 от 05.07.2007г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), последно изменение от
22.07.2022 г., от 54 397 лева на 66 100 лева /шестдесет и шест хиляди и
сто лева/; и за поземлен имот с идентификатор ****/предишен идентификатор
78080.88.320, номер по предходен план: 88.320/, с площ от 108 кв.м., местност “Мекишеви
гьолове“, трайно предназначение на територията (ТПТ): земеделска, начин на
трайно ползване (НТП): „нива“, по кадастралната карта (КК) и кадастралните
регистри (КР) на с. Царацово, община Марица, област Пловдив, одобрени със
Заповед №РД-18-78 от 05.07.2007г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър (АГКК), последно изменение от 22.07.2022 г.,
от 5 385 лева на 6 500 /шест хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА община Марица
да заплати на К.К.Б., ЕГН **********,
адрес: гр. София, бл. „Симеоновско шосе“ № 110, сумата от 2261,90 лева (две хиляди двеста шестдесет и един лева и
деветдесет стотинки), представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: