Р Е Ш Е Н И Е №11
гр.
Русе, 16.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV – ти състав, в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Диана Михайлова като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА административно
дело № 645 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба, подадена от М.П.К. срещу Заповед за ПАМ № 20-1085-001029 от 23.09.2020г.
на Началник група към Сектор Пътна полиция при ОДМВР Русе, с
правно основание чл. 171, т. 2, б. "м" от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) – Временно спиране от движение на МПС за срок от 3месеца.
Оспорващата
в жалбата твърди, че тя е собственик на
автомобила. Оспорва извършеното нарушение от водача, който е управлявал
собствения и автомобил. Счита, че същият е извършил маневра „завой надясно“,
поради което е нарушена устойчивостта на автомобила. Посочва, че описаното
действие не следва да се квалифицира като използване на МПС за други цели, различни
от тяхното предназначение и не представлява нарушение по ЗДвП, тъй като не е
извършено умишлено. Моли за отмяна на
оспорената заповед. Редовно призована, жалбоподателката се явява в с.з., не
представя допълнителни доказателства.
Ответникът,
Началник сектор ПП към ОДМВР Русе –
редовно призован, изпраща упълномощен процесуален представител –
гл.юрисконсулт. Представя в с.з. допълнителни писмени доказателства, свързани с
компетентността на административния орган и гласни доказателства, с които да се
установят извършеното нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. Считат жалбата за
неоснователна.
Административен съд Русе, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 20-1085-001029 от 23.09.2020г., издадена от Началник група
към Сектор Пътна полиция при ОДМВР Русе, на М.П.К. е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП – Временно спиране от движение на
МПС за срок от 3месеца – лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № Р 5076КВ.
Заповедта
е обоснована с това, че автомобилът е предоставен от собственика за управление на лице – Стефан Христов Христов,
който го използва по пътища, отворени за
обществено ползване за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение
– за превоз на хора и товари – на 22.09.2020г. около 19.57ч. в гр.Русе,
движейки се по ул.“М. Луйза“ извършва
маневра завой на дясно и умишлено
нарушава устойчивостта на автомобила по ул.“Борисова“, като същият
поднася настрани от дясно наляво задната си част.
Видно
от самата ЗППАМ № 20-1085-001029 от 23.09.2020г./л.1 преписка/, издадена от
Началник група
към Сектор Пътна полиция при ОДМВР Русе, същата е връчена на адресата
М.П.К. на 27.10.2020г. Жалбата е подадена на 11.11.2020г.
По
делото е представено заверено копие от АУАН /л.2/ № 20-1085-003366 от
29.09.2020г. издаден на С. Х. Х. за това, че на 22.09.2020г. около 19.57ч. в
гр.Русе на кръстовището между ул.“М. ***, в условията на ясно време и суха
настилка , управлявал лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № Р 5076КВ, собственост
на жалбоподателката , като не използва пътища, отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение – за превоз на хора
и товари, с което виновно нарушил чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът
е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя без възражение. По делото като доказателства са представени
Справка за нарушител/водач – жалбоподателката/л.9/, Заповед ППАМ №
20-1085-001029 от 23.09.2020г., издадена от Началник Сектор ПП КАТ Русе/л.1/,
докладна записка/л.3/, Заповед 1120/23.06.2017г./л.9дело/, допълнена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018г./л.11/ на
Директор ОДМВР Русе относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Русе да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона
за движението по пътищата.
При
така установената фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168,
ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл.
149, ал.1 от АПК, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна
страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според представените с жалбата заповеди Директорът на ОДМВР Русе,
оправомощен от министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП, е
определил да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР сред които и Началници на група в сектор „Пътна полиция“. На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед те са оправомощени да прилагат принудителни
административни мерки по ЗДвП. Действието на тази заповед не е обвързано със
срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването, съдът приема,
че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и
териториално компетентен орган. Настоящата атакувана заповед е издадена от Началник
група към ОДМВР Русе, Сектор Пътна
полиция и предвид изложеното е издадена от компетентен орган, в изискуемата
писмена форма.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за липса на съответствие на заповедта с
материалноправните разпоредби и целта на закона: Съгласно чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно спиране от движението на пътно
превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари
- за срок три месеца. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя
съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в
заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на
властническото произнасяне.
В
случая от съставения АУАН и от писмените обяснения на актосъставителя, както и
от разпита му в с.з. се установява, че на същата дата в гр.Русе водачът С. Х. Х.е
управлявал автомобила, собственост на жалбоподателката на път, предназначен за
обществено ползване, извършвайки демонстративни маневри, изразяващи се в
умишлено поднасяне на автомобила надясно , а после и наляво по посоката на
движение. Както бе посочено, АУАН има материална доказателствена сила, която не
е опровергана от жалбоподателя в настоящото производство, напротив – разпитаният
свидетел изрично е заявил, че след завиване на кръстовището жалбоподателят
занесъл автомобила по ул.“Борисова“. Доказателствата сочат, че поднасянето и
извеждането на автомобила от посоката му на движените е умишлено извършено от
жалбоподателя, а не е резултат от пътните условия или състоянието на пътната
настилка. Според настоящия съдебен състав поведението на С.Х. на пътя в никакъв
случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие
с основната цел на пътищата-да се използват за превоз на хора и товари.
Използването
на пътя за други цели извън неговото предназначение за превоз на хора и товари
/в случая за т. нар. "дрифтене"/ представлява основание за прилагане на процесната ПАМ по
чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП. В посочената норма е предвидено
временно спиране от движение на МПС на собственик, който допуска, организира
или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или
ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари – за срок три месеца. След като по делото е установено
наличие на някоя от предвидените в закона хипотези, при които се налага тази
ПАМ, то не може да бъде прието възражението за противоречие на заповедта с
материалния закон. С оглед изложеното административният орган законосъобразно е
приел, че са налице предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 2, б.
"м" от ЗДвП на принудителна административна мярка "временно
спиране от движение МПС", като при налагането й действа при условията на
обвързана компетентност. Срокът на ограничителното действие на мярката е
фиксиран без възможност за корекция от административния орган и от съда.
На
последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл.6 от АПК. Нарушението по чл. 104б,
административнонаказателната санкция по чл. 175а и принудителната административна
мярка по чл. 171, т. 2 б. "м" от ЗДвП са нови текстове, въведени в
една и съща редакция на закона. Процесната принудителна административна мярка
/която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ
факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се
характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от
законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да
бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при
наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки. Временното
спиране от движението на МПС препятства възможността за водача да управлява МПС
по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно
нарушение. Предвид установените факти по делото и с оглед представената справка
за извършените от жалбоподателя нарушения на ЗДвП съдът намира, че отмяната на
процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
С
оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми,
като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на основание чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр.чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателката
следва да заплати на ответната страна разноски за юрисконсулт в минимален размер
на 100лв.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.П.К. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-1085-001029 от 23.09.2020г. на Началник група
към Сектор Пътна полиция при ОДМВР Русе, с правно основание чл. 171, т.
2, б. "м" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – Временно
спиране от движение на МПС за срок от 3месеца.
ОСЪЖДА
М.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Русе, представлявана от
Директора Теодор Атанасов сумата 100/сто/ лв разноски по делото .
Решението
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: