Решение по дело №362/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 173
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20202100900362
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20202100900362 по описа за 2020 година
Производството по делото е с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския
закон.
Образувано е по повод исковите претенции на Национална агенция за приходите с
адрес град София, бул. „Княз Дондуков“ №52 чрез пълномощника и против „Контракт
инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Свети Влас и адрес на управление ул.
„Средна гора“, к-с „Панорама Бей“ №1, ап. 41, представлявано от Димитър Иванов Русев - в
несъстоятелност и синдика на несъстоятелното дружество Веселин Луканов Банков с адрес
град София, ул. "*" №**, ап.* за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът има публични вземания към ответното дружество за данъци, задължителни
осигурителни вноски и имуществени санкции в размер общо на 255001.47 лева - главници,
представляващи разликата между общо предявените с молба изх. № М-24-02-
30/19#26/27.03.2020 година публични вземания за главници в размер на 793515.43 лева и
включените в списъка на приети вземания на кредитори на „Контракт инвест“ ООД,
съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от Търговския закон публични вземания за
главници в размер на 521469.67 лева, намалена с предявените на отпаднало основание
публични вземания за ДДС за месец 06/2019 година в размер на 17044.29 лева (главници),
установени с ревизионен акт № Р- 02000219007204-091-001/12.03.2020 година, издаден от
ТД на НАП - Бургас, отменен частично за този ревизиран период с решение № 101 от
29.05.2020 година на Директора на дирекция ОДОП - Бургас. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че процесните публични вземания за главници в общ размер на 255001.47
лева били с основания за възникването им, посочени в молба изх. № М-24-02-
1
30/19#26/27.03.2020 година от точка 1.1. до т. 3. 17., включително, като представлявали
подробно и изчерпателно описани в обстоятелствената и част ревизионни актове, справки -
декларации, декларации образец 6 и наказателни постановления.
С решение № 509 от 27.02.2020 година, постановено по търговско дело № 27/2019
година по описа на Бургаския окръжен съд била обявена неплатежоспособността на
ответното дружество и открито производство по несъстоятелност по отношение на него.
Същото било вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20200227172365.
Ищецът с посочената по-горе молба предявил в производството по несъстоятелност
публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и имуществени санкции
в общ размер на 793515.43 лева (главници).
В ТРРЮЛНЦ под № 20200618155855 били обявени списък на приетите от синдика
вземания на кредиторите на ответника-юридическо лице и списък на неприетите вземания.
В списък на приетите вземания били включени частично публични вземания, предявени от
Националната агенция за приходите с молба изх. № М-24-02-30/Т9#26/27.03.2020 година за
данъци, задължителни осигурителни вноски и имуществени санкции в общ размер на
521469.67 лева - главници, с посочване на неиндивидуализирани основания за възникването
им в графа „Основание на вземането“ - 4 броя ревизионни акта, решение от 27.05.2013
година на директора на дирекция ОДОП - Бургас, 10 броя справки-декларации, 131 броя
декларации образец № 6 и 17 броя наказателни постановления. В списъка на неприетите
вземания били включени публични вземания в размер на 272045.76 лева - главници и 1
145.85 лева - лихви. В същия от страна на синдика не били посочени основанията за
възникване на неприетите публични вземания, както и причината за включването на тези
вземания в този списък.
В срока по чл. 690 от Търговския закон ищецът депозирал възражение срещу
включването на част от предявените от него публични вземания в общ размер на 272045.76
лева - главници и 1145.85 лева - лихви в списъка на неприети предявени вземания. С
определение № 260070 от 28.08.2020 година съдът по несъстоятелността оставил подаденото
възражение частично без уважение. Със същото било споделено становището на синдика, че
ревизионен акт № Р-02000219007204-091- 001/12.03.2020 година, издаден от ТД на НАП -
Бургас бил частично отменен с решение № 101 от 29.05.2020 година, постановено от
директора на дирекция ОДОП - Бургас по отношение на вземанията и размерите, включени
в списъка на неприетите вземания. Посочено било, че с диспозитива на решението било
постановено връщане на преписката в тази й част на органа по приходите за издаване на нов
ревизионен акт на длъжника за задълженията за ДДС за месец юни 2019 година. Поради
това, за вземанията за ДДС за периода 07.06.2019 година до 30.06.2019 година, които съдът
по несъстоятелността приел, че са в размер на 272045.76 лева (главници) и лихви върху
размера на главниците за ДДС за този период в размер на 1145.85 лева не бил налице
ревизионен акт, който да ги установява, а публичните вземания, неустановени с какъвто и да
е акт, не можели да бъдат включени в списъка на приетите вземания, включително и под
условие - по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 164 от ДОПК. Определението
2
било обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20200828171702.
Всичко това пораждало правния интерес за ищеца от завеждане на настоящото дело
за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания за данъци,
задължителни осигурителни вноски и имуществени санкции в общ размер на 255001.47 лева
- главници (част от общо предявените такива в размер на 793515.43 лева - главници),
доколкото част от неприетите вземания в този размер не били установени с акта и не
представлявали публични вземания за ДДС за месец 06/2019 година. Изложени са следните
съображения в тази насока:
Ищецът не бил предявявал в производството по несъстоятелност на „Контракт
инвест“ ООД въз основа на ревизионен акт № Р-02000219007204-091-001/12.03.2020 година,
издаден от ТД на НАП - Бургас публични вземания за ДДС за месец 06/2019 година в размер
на 272045.76 лева - главница. С посочения ревизионен акт били предявени публични
вземания за корпоративен данък и ДДС в общ размер на 146476.93 лева (главници),
подробно индивидуализирани в него, а именно: корпоративен данък за ревизиран период
2018 година (след прихваната сума в размер на 956.81 лева) - 26819.40 лева главници; данък
върху добавената стойност за ревизиран период месец 06/2019 година - 17044.29 лева
главници; данък върху добавената стойност за ревизиран период месец 07/2019 година -
44169.35 лева главници; данък върху добавената стойност за ревизиран период месец
08/2019 година - 58443.89 лева главници.
С посоченото по-горе решение № 101 от 29.05.2020 година било прието, че органът
по приходите не бил изяснил необходимите факти и обстоятелства, касаещи налице ли е
право на приспадане на данъчен кредит на дружеството в размер на 272045.76 лева за
налични активи при повторната регистрация по ЗДДС на „Контракт инвест“ ООД на
07.06.2019 година, поради което ревизионния акт бил частично отменен в частта,
установяваща предявени от НАП вземания за ДДС в размер на 17044.29 лева за месец
06/2019 година, а преписката върната за извършване на нова ревизия по ЗДДС за този
данъчен период.
Поради изложеното в диспозитива на разглежданото решение на директора на
дирекция ОДОП - Бургас, с което не се признавало, че е налице основание за възстановяване
на декларирано за възстановяване вземане в размер на 255001.47 лева и се установявали за
довнасяне 17044.29 лева главници или общо 272045.76 лева главници, синдикът на
„Контракт инвест“ ООД при съставянето на списъка на приетите вземания приел публични
вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и имуществени санкции в общ
размер на 521469.67 лева (главници), представляващи разликата между общо предявените с
молба изх. № М-24-02-30/19#26/27.03.2020 година публични вземания за главници в размер
на 793515.43 лева и включените в списъка на неприетите вземания непредявени от НАП
публични вземания за ДДС за възстановяване в размер на 255001.47 лева.
Предвид неизяснената от синдика на дружеството и съда по несъстоятелността
фактическа обстановка относно размерите на предявените публични вземания за ДДС за
ревизиран период месец 06/2019 година, както и с оглед на предявени на отпаднало
3
основание публични вземания за ДДС за месец 06/2019 година в размер на 17044.29 лева
(главници), установени с ревизионен акт № Р-02000219007204-091-001/12.03.2020 година,
издаден от ТД на НАП - Бургас, отменен в тази част с решение № 101 29.05.2020 година,
издадено от директора на дирекция ОДОП - Бургас, съдът по несъстоятелността
неоснователно не включил в списъка на приетите вземания сума в размер на 255001.47 лева
главници, представляваща дължима от дружеството, но неиндивидуализирана част от
предявени публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и
имуществени санкции в размер на 793515.43 лева главници, от които приети 521469.67 лева
главници, с основания за възникването им посочени в молба изх. № М-24-02-
30/19#26/27.03.2020 година, от т. 1.1. до т. 3.17., включително. В тази връзка, в размера на
процесните публични вземания - 255001.47 лева за главници, не били включени вземания за
ДДС за данъчен период 06/2019 година в размер на 17044.29 лева главници поради отмяна
по административен ред на ревизионния акт, който ги установявал и предстоящо
извършване на нова ревизия по ЗДДС за този данъчен период.
Ответното дружество в несъстоятелност, на което съдът е изпратил препис от
исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от съда и закона е депозирал
отговор на същата. С него е изразено становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск.
Твърди се, че „Контракт инвест“ ООД заявило със СД по ЗДДС за месец юни 2019
година ДДС за възстановяване на стойност 255001.47 лева, а органът по приходите не само
му е отрекъл това право, но и определил 17044.29 лева за внасяне. Затова именно според
ищеца, ревизионният акт бил частично отменен в частта предявени от НАП вземания за
ДДС в размер на 17044.29 лева за месец 06/2019 година, а преписката върната за извършване
на нова ревизия по ЗДДС за този данъчен период. Това не било вярно - отмяната касаела
общ размер от 272045.76 лева - 255001.47 лева заявен данъчен кредит и 17044.29 лева
допълнително начислено ДДС. Заявения данъчен кредит бил приспаднат по реда на чл. 92
от ЗДДС, което означавало, че него се приспадат други задължения по ЗДДС, както и по
принцип други публични задължения по реда на чл. 129 от ДОПК.
Поради това, публични задължения в размер на заявения данъчен кредит за месец
юни 2019 година в размер на 255001.47 лева също не били дължими, тъй като били
прихванати с този данъчен кредит. Не отговаряло на фактите и това, че общата сума
следвало да се намали само с установения с отменения ревизионен акт ДДС за внасяне в
размер на 17044.29 лева.
Синдикът, на когото съдът също е изпратил препис от исковата молба и книжата към
нея е депозирал писмен отговор. На първо място е направено възражение за недопустимост
на процеса, обосновано с това, че била налице промяна на предметните предели на
установяване в настоящия процес предвид разминаването между вземанията по молбата за
предявяването им, тези, които били предмет на оспорването, направено пред съда и тези,
предмет на делото. Поради това счита за недопустимо направеното в исковата молба
изменение и искането за установяване на вземане, различно от посоченото в съставения от
4
него списък на неприетите вземания, съответно от посоченото в определението на съда по
чл. 692 от Търговския закон.
Изтъква, че ищецът предявил вземания, произтичащи от коментирания по-горе
ревизионен акт от 12.03.2020 година, без обаче да посочи, че срещу същия била подадена
жалба от длъжника-ответника по делото. По повод на същата и с решение от 29.05.2020
година, посочено по-горе той бил отменен частично за сума в размер на 272045.76 лева -
главница за ДДС и лихви от 1145 лева. При съставяне на списъците той съобразил тези суми
и с тях намалил претендираната от НАП сума. Освен това, към датата на предявяване на
вземането ревизионния акт все още не бил влязъл в сила. Предявените суми не били
установени, а ищецът не сочел други доказателства, които да ги установяват.
Неустановените с акт публични вземания не можели да бъдат включени в списъка на
приетите вземания, включително и под условие. За вземанията за процесната главница
ревизионния акт бил отменен и преписката върната на органа по приходите с указания,
следователно изпълнителното основание не било налице. Същата можела да бъде предмет
на предявяване едва след приключване на ревизията от страна на органа по приходите и
издаването на нов ревизионен акт, който я установявал.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото, с оглед направените в тази насока искания е допусната и извършена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието
заключение е посочило, че предявените от ищеца с молба изх.№ М-24-02-30/19#26 от
27.03.2020 година публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и
други са в размер на 793 515.43 лева. Приетите от синдика на „Контракт инвест“ ООД
задължения към НАП са в размер на 521 469.67 лева, като разликата е 272 045.76 лева. При
изготвянето на експертизата вещото лице е установило, че ответното несъстоятелно
дружество през 2016 година е извършило дерегистрация по ЗДДС, във връзка с което е
извършена ревизия и е констатиран дължим ДДС в размер на 272 045.76 лева. Впоследствие,
на 07.06.2019 година, дружеството е регистрирано повторно по ЗДДС, като със справка -
декларация по ЗДДС е декларирало за възстановяване ДДС в размер на 255 001.47 лева.
Посочената сума е установена в декларацията като разлика между сума за възстановяване в
размер на 272 045.76 лева и сума за внасяне в размер на 17 044.29 лева. След извършена
ревизия от НАП е издаден ревизионен акт № Р-02000219007204-091-001 от 12.03.2020
година, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период
07.06.2019 година - 30.06.2019 година в размер на 272 045.76 лева. Срещу ревизионния акт е
подадена жалба от ответното дружество, по повод на която е постановено решение №
101/29.05.2020 година на директор на дирекция ОДОП-Бургас. С посоченото решение
обжалваният ревизионен акт е частично отменен в частта „Непризнато право на приспадане
на данъчен кредит за ДДС за данъчен период 07.06.2019 година - 30.06.2019 година в размер
на 272 045.76 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 1 145.85 лева“; в останалата част
5
актът е потвърден. С решението преписката е върната на органа по приходите за изясняване
на фактическата обстановка и издаване на нов ревизионен акт за задълженията, по
отношение на които акта е отменен. Вещото лице сочи, че цялата сума по ревизионен акт №
Р-02000219007204-091-001 от 12.03.2020 година е включена в молба изх.№ М-24-02-
30/19#26 от 27.03.2020 година на НАП за предявяване на вземанията му. Дава заключение,
че по делото няма данни след решение № 101/29.05.2020 година на директор на дирекция
ОДОП- Бургас дължима ли е сумата от 272 045.76 лева или подлежи на възстановяване.
В съдебно заседание проведено на 23.03.2022 година, при изслушване на вещото
лице се установява, че за сумата от 272 045.76 лева е бил издаден нов ревизионен акт, който
е бил обжалван, във връзка с което е постановено решение № 55/24.03.2020 година, според
записа в заглавната му част, на директор на дирекция ОДОП-Бургас и новият ревизионен
акт е потвърден. Посоченото решение на директор на дирекция ОДОП-Бургас е представено
по делото в горепосоченото съдебно заседание. Няма данни по делото дали това решение е
обжалвано пред административен съд или е влязло в сила.
Видно от молба изх.№ М-24-02-30/19#26 от 27.03.2020 година на НАП, пред съда по
несъстоятелността са предявени публични вземания за 1 143 700. 74 лева, от които главници
793 515.43 лева и лихви 350 185.31 лева. Като основания за публичните вземания са
посочени декларации, подадени от дружеството по реда на ЗДДС, декларации образец 6 за
ДДФЛ, подадени по реда на КСО и влезли в сила актове. В молбата са посочени четири броя
ревизионни акта - ревизионен акт № *********/28.02.2013 година; ревизионен акт №
1301993/20.11.2013 година; ревизионен акт № Р-02000217004217-091-001/06.12.2017 година
и ревизионен акт № Р-02000219007204-091-001 от 12.03.2020 година. От представените по
делото доказателства е видно, че ревизионен акт № *********/28.02.2013 година е бил
обжалван, по повод на което е постановено решение № 154 от 27.05.2020 година на
директора на Дирекция ОДОП - Бургас, а ревизионен акт № 1301993/20.11.2013 година е
издаден в изпълнение на решение № 154 от 27.05.2020 година на директора на Дирекция
ОДОП - Бургас и се отнася за публичните вземания и периоди, по отношение на които
ревизионния акт № *********/28.02.2013 е бил отменен отчасти. С молбата, с която ищецът
е предявил вземанията си пред съда по несъстоятелността, не са представени доказателства
дали ревизионните актове са влезли в сила, с изключение на ревизионен акт №
*********/28.02.2013 година, във връзка с който е постановено решение № 154 от
27.05.2020 година на директора на Дирекция ОДОП - Бургас.
По настоящото дело е представено решение №101 от 29.05.2020 година на
директора на Дирекция ОДОП - Бургас, от което е видно, че то е постановено във връзка с
подадена жалба против ревизионен акт № Р-02000219007204-091-001 от 12.03.2020 година.
С посоченото решение, обжалваният ревизионен акт е частично отменен по отношение на
непризнат от приходния орган данъчен кредит за ДДС за данъчен период 07.06.2019 година -
30.06.2019 година в размер на 272 045.76 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на
1 145.85 лева. Преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на
ревизията със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт за задължения по
6
ЗДДС за м.юни 2019 година. От посоченото се налага извода, че за вземанията за ДДС за
периода 07.06.2019 година до 30.06.2019 година в размер на 272045.76 лева и лихви върху
размера на главницата за ДДС за този период в размер на 1145.85 лева не е налице
ревизионен акт, който да ги установява.
Съгласно чл. 164, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания могат да се събират и чрез
участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по
несъстоятелност на длъжника. В ал. 4 и ал. 5 на същата норма са разграничени вземанията
по установен с влязъл в сила акт и такива, по които актът за установяването им не е влязъл в
сила. В зависимост от това обстоятелство, законът е въвел и различен режим за приемането
на тези вземания в производството по несъстоятелност. В настоящия случай обаче, към
момента на предявяване на вземанията на НАП с молба изх. № М-24-02-30/19#26 от
27.03.2020 година, вземанията за данъчен кредит за ДДС за данъчен период 07.06.2019
година - 30.06.2019 година в размер на 272 045.76 лева, ведно с лихви за просрочие в размер
на 1 145.85 лева не са установени с какъвто и да е акт, тъй като ревизионен акт № Р-
02000219007204-091-001 от 12.03.2020 година е бил частично отменен за посочените
вземания с Решение № 101/29.05.2020 година на директор на дирекция ОДОП-Бургас. При
така установените обстоятелства, се налага извода, че за вземанията за ДДС за периода
07.06.2019 година до 30.06.2019 година в размер на 272045.76 лева и лихви върху размера
на главницата за ДДС за този период в размер на 1145.85 лева не е налице ревизионен акт,
който да ги установява, поради което правилно са били включени от синдика в списък на
неприетите вземания, съответно съдът по несъстоятелността е оставил без уважение
възражението на ищеца по чл. 686, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Търговския закон.
Няма спор между страните, че предявените от ищеца с молба изх. № М-24-02-
30/19#26 от 27.03.2020 година вземания за главница са в общ размер на 793 515.43 лева, за
които са представени доказателства от т. 1.1 до т. 3.17 включително (посочени по идентичен
начин както в молбата за предявяване на вземанията, така и в настоящата искова молба),
както в настоящото производство, така и в производството по несъстоятелност. Предмет на
установяване в настоящото производство е вземане в размер на 255 001.47 лева. От
приетата и неоспорена съдебно икономическа експертиза се установява, че процесната сума,
представлява разлика между сума за възстановяване в размер на 272 045.76 лева, посочена в
справка - декларация по ЗДДС на ответното дружество при повторната му регистрация по
ЗДДС и сума за внасяне в размер на 17 044.29 лева. Именно в тази връзка е била извършена
ревизия от НАП и е издаден ревизионен акт № Р-02000219007204-091-001 от 12.03.2020
година, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период
07.06.2019 година - 30.06.2019 година в размер на 272 045.76 лева. В тази му част
ревизионният акт е отменен с решение № 101 от 29.05.2020 година на директора на
дирекция ОДОП-Бургас. Предвид изложеното, правилно синдикът е включил сумите от
272 045.76 лева за главница и от 17 044.29 лева за лихва в списъка на неприетите вземания.
Процесната сума от 255 001.47 лева се явява част от сумата от 272 045.76 лева за главница и
към момента на предявяване на молба изх. № М-24-02-30/19#26 от 27.03.2020 година за
7
вземания на НАП не се установява нейната дължимост.
В настоящото производство е представено Решение № 55/24.03.2020 година, като
следва се приеме, че е допусната грешка при изпасване на годината на издаването му
предвид това, че е подписано на 24.03.2021 година, на директора на дирекция ОДОП-
Бургас, от което е видно, че за данъчните задължения на ответника за данъчен период от
07.06.2019 година до 30.06.2019 година е бил издаден нов ревизионен акт № Р-
02000220003157-091-001 от 30.10.2020 година. Посоченият акт е бил издаден във връзка с
решение № 101 от 29.05.2020 година на директора на дирекция ОДОП-Бургас, с което
предходния ревизионен акт № Р-02000219007204-091-001 от 12.03.2020 година е бил
отменен в частта за посочения данъчен период от 07.06.2019 година до 30.06.2019 година и
преписката е била върната на органа по приходите. От решението се установява, че с новия
ревизионен акт са установени задължения на „Контракт инвест“ ООД в размер на 272 045.75
лева за главница и на 2 244.34 за лихва. Този ревизионен акт е потвърден с горепосоченото
решение № 55/24.03.2020 година на директора на дирекция ОДОП-Бургас. Сумите по
новият ревизионен акт подлежат на ново предявяване от страна на кредитора предвид
установяването им именно с него, а не с този, който е отменен частично и на който той
основава правата си.
При съобразяване на всичко гореизложено, се налага извода, че не съществува
публично вземане на ищеца към ответника за данъци, задължителни осигурителни вноски и
имуществени санкции в размер общо на 255001.47 лева - главници, представляващи
разликата между общо предявените с молба изх. № М-24-02-30/19#26/27.03.2020 година
публични вземания за главници в размер на 793515.43 лева и включените в списък на
приети вземания на кредитори на „Контракт инвест“ ООД, съставен на основание чл. 686,
ал. 1, т. 1 от Търговския закон публични вземания за главници в размер на 521469.67 лева,
намалена с предявените на отпаднало основание публични вземания за ДДС за месец
06/2019 година в размер на 17044.29 лева (главници), установени с ревизионен акт № Р-
02000219007204-091-001/12.03.2020 година, издаден от ТД на НАП - Бургас, отменен
частично за този ревизиран период с решение № 101 от 29.05.2020 година на Директора на
дирекция ОДОП - Бургас.
За пълното следва да бъде посочено, че съгласно чл. 687, ал. 2 от Търговския закон,
синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в
сила акт публично вземане. Ето защо, при наличие на предпоставките на посочената норма,
синдикът ще следва да впише служебно в списъка на предявените вземания установените
такива с ревизионен акт № Р-02000220003157-091-001 от 30.10.2020 година.
Предвид изхода на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, а от
ответника не са заявени такива.
Съобразно чл. 694, ал. 2 от Търговския закон, държавна такса не е внесена
предварително. С оглед изхода от спора ищецът следва да заплати държавна такса. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, т. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 621 от Търговския закон,
държавата и държавните учреждения се освобождават от държавна такса, освен по искове за
8
частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Видно от
исковата молба и представените по делото доказателства, предмет на иска са публични
държавни вземания, поради което в тежест на ищеца не следва да бъде присъждана
държавна такса за настоящото производство.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от
Търговския закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Национална агенция за приходите с адрес град
София, бул. „Княз Дондуков“ №52 чрез пълномощника и против „Контракт инвест“ ООД,
ЕИК *********, със седалище град Свети Влас и адрес на управление ул. „Средна гора“, к-с
„Панорама Бей“ №1, ап. 41, представлявано от Димитър Иванов Русев - в несъстоятелност и
синдика на несъстоятелното дружество Веселин Луканов Банков с адрес град София, ул. "*"
№**, ап.* за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът има публични
вземания към ответното дружество за данъци, задължителни осигурителни вноски и
имуществени санкции в размер общо на 255001.47 лева - главници, представляващи
разликата между общо предявените с молба изх. № М-24-02-30/19#26/27.03.2020 година
публични вземания за главници в размер на 793515.43 лева и включените в списъка на
приети вземания на кредитори на „Контракт инвест“ ООД, съставен на основание чл. 686,
ал. 1, т. 1 от Търговския закон публични вземания за главници в размер на 521469.67 лева,
намалена с предявените на отпаднало основание публични вземания за ДДС за месец
06/2019 година в размер на 17044.29 лева (главници), установени с ревизионен акт № Р-
02000219007204-091-001/12.03.2020 година, издаден от ТД на НАП - Бургас, отменен
частично за този ревизиран период с решение № 101 от 29.05.2020 година на Директора на
дирекция ОДОП - Бургас.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9