№ 62
гр. Ловеч, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200085 по описа за 2023 година
С Електронен фиш Серия К № 6836228 на ОД на МВР Ловеч на И. Х. Д., ЕГН:
********** от гр. Калофер, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4
от ЗДвП, глоба в размер на 600.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 15.12.2022 г. в 23.41 часа в обл. Ловеч, ПП І –4 км.
65+700, землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LINX, насочена в
посока София снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на
скоростта с ПЗ В-26, 60 км.ч. и отчетен толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС
л.а. „*****“ вид товарен автомобил, с рег. ***** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство №107С499А01080023, като при
разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 96 км /ч, като е налице превишаване
на разрешената скорост със 36 км/ч. и нарушението е извършено в условията на повторност
в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4486510.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят И. Х. Д., който го обжалва в
срок и излага, че не е доволен от издадения електронен фиш и счита, че същия е изцяло
незаконосъобразен, като моли съда да го отмени и му присъди всички сторени деловодни
разноски. Счита, че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
понеже е издаден на лице, различно от собственика и ползвателя. На следващо място излага,
че ЕФ е издаден при невярно интерпретирана фактическа обстановка, в който смисъл излага,
че невярно е посочено, че твърдяното, но недоказано нарушение е извършено „в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4486510". Излага, че фактическият издател на
обжалвания ЕФ е следвало да съобрази, че въпросният друг ЕФ е отменен с влязло в законна
1
сила решение на съда, а именно - с Решение № 1732 от 02.09.2022 г. по АНД № 219/2022 г.
на PC - Пловдив, което прилагам към жалбата като разпечатка от неговия електронен образ,
наличен на сайта на PC - Пловдив. Излага, че в настоящия случай, на още едно основание
категорично не се касае за „повторно нарушение", а именно поради обстоятелството, че
недоказаното нарушение, обективирано в отменения ЕФ К/4486510, е в хипотезата на чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Излага, че за разлика от това, твърдяното нарушение в обжалвания
ЕФ е в съвсем друга хипотеза - на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Сочи, че освен това липсва
еквивалентност между двете нарушения, за да се обоснове „повторност", непосочването на
конкретната сочена за нарушена норма от ЗДвП е отделно отменително основание поради
неясно описание на нарушението и накърняване на правото на защита. На следващо място
категорично оспорва авторството на нарушението и възразява, че то е изцяло недоказано.
Сочи, че в случая е нарушено и правото му на защита поради неясното и
недостатъчно описание на твърдяното нарушение. С оглед на гореизложеното моли съда да
отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно
наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени
разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката
присъстват доказателства за връчване на ЕФ от които е видно, че ЕФ е получен от
жалбоподателят на 20.01.2023 г., а жалбата е подадена на 23.01.2023 г.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 96 км/ч при ограничение на
скоростта 60 км/ч, с превишение от 36 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището
на с. Малиново, извън населено място, за което е имало въведено ограничение на скоростта
с ПЗ В-26 от 60 км.ч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са
годно доказателствено средство.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била
констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID
№003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от
който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 99 км.ч., в пътен
участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26. Използваната в
случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка,
2
снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно
методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана
скорост от 96 км.ч за която именно е издаден процесния ЕФ.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400
ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от
БИМ на 09.10.2009 год., Протокол за проверка №54-СГ-ИСИС/12.05.2022 год. на ГД
„МИУ”, схема за организация на движението за процесния пътен участък, от който се
установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство и наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя. Съгласно чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип“. В този смисъл е и & 7 от Преходните и заключителни разпоредби на
същия закон, който регламентира, че „Средствата за измерване в употреба, които подлежат
на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако
изпълняват предвиденото си предназначение и при последяващите проверки се установи
съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях.“. Видно от
електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства,
като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим
също е видно и точното наименование на използваната система, като е посочено и мястото
на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на
ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство
на нарушението.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и
именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ
на жалбоподателят, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени
доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от
служител на ОД на МВР Ловеч, който след като е прегледал записа от камерата е попълнил
и издал обжалвания ЕФ.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
3
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено
ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на
разрешената скорост.
По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния
участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от
60 км.ч. въведено с п.з. В-26. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че ограничението на
скоростта е въведено с п.з. В 26.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр.
54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на
местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган
в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка /л.16/. Контролният орган няма никаква възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но
само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира
дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се
издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
4
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е Х. И.ов Д.,
ЕГН ********** от гр. *****
Със съпроводително писмо с рег. № **********/31.01.2023 г. на ВПД Началник
Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч в РС Ловеч е изпратена цялата административно
наказателна преписка /видно от отразеното в писмото / но към преписката не са приложени,
каквито и да е било доказателства от които да се установява, защо процесния ЕФ е бил
издаден на името на жалбоподателят, а не на собственика на процесния ЕФ. Такива
доказателства не бяха ангажирани и в хода на съдебното производство. Изхождайки от
правило на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, която недвусмислено сочи, че
Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, както и предвид липсата на каквито и да било доказателства
по делото, от които да се установява, че именно на жалбоподателят Д. е било предоставено
процесното МПС на процесната дата и час, съдът намира, че е основателно възражението на
жалбоподателят, че по делото не са налични, каквито и да било доказателства от които да се
установява, че именно той е бил водачът на процесното МПС на процесната дата и час. По
силата на чл.84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими
правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в административнонаказателното
производство е лицето посочено като нарушител и той се счита за невинен до доказване на
противното. Следователно по аргумент от чл.84 от ЗАНН вр. чл.103 ал.1 от НПК не може да
се приеме, че отразените в процесния ЕФ обстоятелства, имат доказателствена сила до
доказване на противното, като в тежест именно на административнонаказващия орган е да
докаже нарушението, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното
обвинение и именно той следва да докаже по безспорен начин пред съда с всички
допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от
субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. В конкретния
случай административнонаказващия орган не ангажира, каквито и да било доказателства от
които да се установява, че именно жалбоподателят е извършителят на констатираното
нарушение. Ето защо съдът приема, че нито от обективна, нито от субективна страна, не се
доказа в хода на делото, че жалбоподателят е извършил деянието, описано в обжалвания ЕФ.
На следващо място, в съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено като предходно
допуснато от водача нарушение ЕФ Серия К №4486510, като АНО не е изпълнил
задължението си да представи доказателства от които да е видно, че посочения ЕФ е влязъл
5
в законна сила към момента на извършване на деянието предмет на настоящето дело. Съдът
съобразявайки посоченото от жалбоподателят, в жалбата му срещу процесния ЕФ е изискал
от РС Пловдив копие на Решение №1732/02.09.2022 г. по НАХД №20225330200219/2022 г.
Същото е представено в РС Ловеч, и е прието и вложено като доказателство по делото. От
съдържанието на това Решение се установява, че срещу ЕФ Серия К №4486510 издаден от
ОД на МВР Пловдив на името на жалбоподателят същият е била депозирана жалба от
жалбоподателят пред РС Пловдив, въз основа на която е било образувано НАХД
№20225330200219/2022 г. по описа на РС Пловдив, като с цитираното по – горе решение,
влязло в сила на 01.10.2022 г., съдът е отменил като незаконосъобразен ЕФ Серия К
№4486510 издаден от ОД на МВР Пловдив. С оглед така събраните по делото доказателства,
съдът намира, че посочения в обстоятелствена част на процесния ЕФ Серия К № 5767949
издаден от ОД на МВР Пловдив към датата на извършване на нарушението предмет на
настоящето дело - 15.12.2022 г. не е бил влязъл в сила /бил е обжалван, а в последствие и
отменен от РС Пловдив/, от което следва извод, че деянието предмет на настоящето дело не
е извършено при условията на повторност.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността /електронен
фиш Серия К, №4486510/, от една страна, към датата на която се твърди, че е било
извършено нарушението, предмет на настоящето дело не е бил влязъл в законна сила. От
друга страна видно от отразеното в цитираното по – горе Решение на РС Пловдив, предмет
на обжалване е бил Серия К, №4486510, с който на жалбоподателят на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, е била наложена
глоба в размер на 100 лева. С оглед така събраните по делото доказателства, съдът счита, че
от една страна към датата на извършване на нарушението, посочения ЕФ, за който се твърди,
че обективира повторността не е бил влязъл в законна сила, а от друга отговорността на
жалбоподателят с него е била ангажирана за различно по вид нарушение от това предмет на
настоящето дело. Следователно процесното нарушение, извършено на 15.12.2022 г., не
попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП от влизане в сила на ЕФ Серия
К №4486510 и не се явява извършено при условията на повторност.
Само за прецизност, съдът намира за уместно да посочи, че в съдържанието на
обжалвания ЕФ е следвало да бъде вписан освен номера на конкретния ЕФ обусловил
квалификацията повторност, така и датата на влизането му в сила. Освен това съгласно чл.
182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
6
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Следователно при позоваването на ал. 4 на 182 ЗДвП, следва да се посочва задължителната
привръзка със съответната алинея и точка на чл. 182 от ЗДвП, което в случая не е
направено.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото не се установи по безспорен
начин, че именно жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на 15.12.2022 г. в 23.41 часа, управлявайки процесното МПС в
обл. Ловеч, ПП І –4 км. 65+700, землището на с. Малиново, съдът приема, че всички
направени с жалбата възражения от жалбоподателят са основателни, с оглед на което
жалбата му се явява основателна, поради което и обжалвания електронен фиш следва да
бъде изцяло отменен като незаконосъобразен.
При този изход на процеса, следва да се остави без уважение направеното от
жалбоподателят искане за присъждане на направените по делото разноски, тъй като
доказателства за направени от него разноски не бяха ангажирани по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш К № 6836228 на ОД на МВР Ловеч, с който на И. Х. Д.,
ЕГН: ********** от гр. Калофер, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от жалбоподателят И. Х. Д., с горната
самоличност, искане за присъждане на направените по делото разноски, тъй като
доказателства за направени разноски от негова страна не бяха ангажирани по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7