О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 236
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 13.06.2019 г. в състав
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията-докладчик Воденичаров ч.г.д. № 199 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/К. /, чрез процесуалния представител И. В., против определение № 154/25.04.2019 г. по гр. дело № 196/2017 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което прекратено производството по предявения от Комисията иск против Д. С. Д. и С. И. Д. с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм/.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображенията:
Производството е прекратявано с определение № 94/27.03.2018 г., което е било отменено с определение № 242/19.07.2018 г. по ч.гр.дело № 296/2018 г. по описа на БАС. Основание за повторното прекратяване на производството съдът е намерил в постановеното ТР № 4/07.12.2018 г . по описа на ОСГК на ВКС, според които срокът за приключване на проверката по ЗОПСНПИ/отм/ е преклузивен и с изтичането му правото на Комисията да иска отнемане на имущество е преклудирано. Жалбоподателят счита, че посоченото тълкувателно решение е неотносимо, а относно правното значение на срока за извършване на проверката е образувано ТР №1/2018 г. по описа на ВКС, което е висящо. По двата отменени закона са постановени множество актове на ВКС /посочени/, в които е прието, че срокът за извършване на проверката е инструктивен, изтичането му не преклудира възможностите за доказване, нито погасява материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Най-новата практика на ВКС от 2018 г. също поддържа становището относно инструктивния характер за извършване на проверката по ЗОПДПНИ /отм/. Единствено изключение е постановеното решение № 323/18.01.2018 г. по гр.дело № 5291/2016 г. по описа на ІV г.о. на ВКС, което не представлява задължителна съдебна практика. Изтъква се, че производството по ЗОПДНПИ /отм./ е двуфазно, с ясно разграничени фази. За реализиране на правомощието на Комисията по чл. 37, ал. 1 законът не е предвидил срок, поради което срокът по чл. 27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ визира единствено извършването на проверката, но не и срока за развитие на производството за отнемане на незаконно придобито имущество. Срокът е установен само за органите на Комисията и не се отнася до развитието на последващото производство. За започване и финализиране на процеса, следващ налагането на обезпечителните мерки не е предвиден срок, с изключение на този, определен от съда. В случая всички процедурни срокове, включително определените от съда били спазени и не е налице основание за прекратяване на производството по делото.
Съдът е предприел размяна на съдебните книжа.
В законния срок не са постъпили отговори.
По повод жалбата Бургаски апелативен съд намира:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество. Производството по делото е образувано по исковата молба на КОНПИ /сега К. / по иск на основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 106 152,55 лв. против Д. С. Д. и С. И. Д. Производството по специалния закон пред Комисията е започнало по уведомление от Районна прокуратура – Видин от 24.06.2015 г., за привличането на Д. С. Д. като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ - по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 18, ал. 1 НК. В резултат от проверката на имуществото на ответника, образувана с протокол от 30.06.2015 г., е взето решение № 97/09.03.2017 г. за образуване на производство и внасяне на искане за обезпечение, каквото е допуснато от съда с определение № 1/14.03.2017 г. по ч.гр.д. № 78/2017 г. на ЯОС. Съгласно решение № 236/14.06.2017 г. на Комисията е внесена исковата молба против ответниците, с предявен иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, по която е образувано гр. д. №196/2017 г. на ЯОС. Проверката е следвало да приключи на 30.06.2016 г., при липса на доказателства по делото за продължаването и с още шест месеца, каквато възможност е предвидена в закона, вместо това срокът за извършването и е надвишен с близо година. С определение № 94/27.03.2018 г. по делото, Ямболският окръжен е прекратил производството, тъй като е намерил, че изтекъл преклузивен срок по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм/. за извършване на проверката и поради това искът е недопустим. С определение № 242/19.07.2018 г. по ч. гр. дело № 296/2018 г. по описа на БАС предходното прекратително определение е отменено с мотиви, че срокът по чл. 27, ал. 1 е инструктивен и макар и КПКОНПИ да е допуснала просрочие по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./, то това няма за последица погасяване на правото на предявяване на иск срещу ответника. След връщане на делото в Ямболския окръжен съд и продължаване на съдопроизводствените действия, в срока за произнасяне с обжалваното в настоящото производство определение ЯОС се е позовал на постановеното ТР № 4/07.12. по т.д №4/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС в мотивната му част, където е прието, че срокът на проверката по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм/ е преклузивен и тъй като с установеното просрочие правото да се иска отнемане на незаконно придобито имущество е преклудирано, производството е било повторно прекратено.
Въззивната инстанция намира определението за неправилно.
По въпроса за правното значение на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за надлежното възникване и упражняване правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, е образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС, поради което към момента е налице противоречива съдебна практика относно вида на срока за извършване на проверката по чл. 27, ал. 1 /ЗОПДНПИ/. Съдът намира, че за да бъде определен като преклузивен срока на проверката, съответно да се преклудира правото на иск, следва да има изрично посочване в правната норма на това обстоятелство. В други норми - чл.11 ЗСПДД, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 СК, пар. 6 от ПП на ЗС и др. законодателят е предвидил наред с признаването на съответното материално право и упражняването му в определен срок, след изтичане на който то се погасява. Друг е подхода при регламентиране на срока за проверката по този закон, където липсва изрично посочване, че правото на Държавата може да бъде упражнено единствено в срока на проверката. Поради това всеки подобен срок е инструктивен, а изтичането му не погасява правомощията на публичния орган. Не се погасява и правото и задължението на Комисията да проведе производството по проверка и установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, само защото е изтекъл срокът по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ (отм). Комисията е държавен орган, комуто законът възлага да проведе административната фаза на производството за да установи съответното имущество на посочените в закона лица. Правомощията на Комисията да предяви иска пряко произтичат от резултатите от проверката – ако не се установи имущество, или се установи незначително несъответствие, или приходите от законен източник надхвърлят стойността на придобитото имущество е възможно въобще да не бъде предявен иск. Неспазването на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) може да нарушава изискването за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС, но законът не свързва с това нарушение погасяването на законовите правомощия на Комисията да проведе производството по специалния закон в административната негова фаза и да упражни правото на иск на държавата, а единствено възможността да се търси обезщетение за нанесени вреди. При това тълкуване, независимо от просрочване на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ не е налице констатираната от предходната инстанция недопустимост на предявения от Комисията иск и не са налице основания за прекратяване на производството по делото.
При различните правни изводи частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 154/25.04.2019 г. по гр. дело № 196/2017 г. по описа на Ямболския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Ямболския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: