№ 880
гр. Плевен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430106976 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.79 вр. чл.92 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „***,
ЕИК ***, чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***, тел. *** e-mail: ***
против Л. АН. АТ., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното :
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Л. АН. АТ., ЕГН
********** е образувано ч.гр.д. ***., по описа на PC - Плевен, 11 с-в. В
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК се
предявява настоящият иск за установяване съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство, като се
обосновава със следното : ищецът предявява исковата си претенция срещу Л.
АН. АТ., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”***, ЕИК ***, което дружество,
от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
1
16.10.2018г., с прехвърлител на вземания *** Мобилният оператор е
търговска марка *** е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение №1 от договора, извадка от което
прилагам. ***, ЕИК *** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Съгласно чл.29 от
Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от
26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация
за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. “.
Между кредитора *** ЕИК *** и Л. АН. АТ. е сключено Допълнително
споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***, от дата 20.07.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер ***
при условията на тарифен план *** с месечна такса 34.99 лева. Срокът на
договорът е бил 24 месеца - до дата 20.07.2019 г. Въз основа на сключено
Допълнително споразумение за предоставяне на мобилни услуги е
индивидуален клиентски номер *** от дата 20.07.2017. г., между ответника Л.
АН. АТ., ЕЕН ********** и *** ЕЖ: *** са издадени фактури
**********/15.05.2018г„**********/15.06.2018г.,**********/15.07.2018г.,
**********/ 15.08.2018 г. за потребените от него електронни съобщителни
услуги за период на потребление от дата 15.04.2018 г. до дата 14.08.2018 г. на
2
стойност 163.68 лева. Абонатът е потребил и не е заплатил услуги,
фактурирани за четири последователни отчетни месеца 05/2018, 06/2018,
07/2018 и 08/2018 Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на абоната. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на ***/чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът
има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, *** има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
е издадал по клиентски номер № *** на дата 15.09.2018г. крайна фактура №
**********. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в
размер на 252.57 лв., от които за нас интерес представлява част от сумата до
размер на 87.48 лв. (осемдесет и седем лв. и 48 ст.) /сума представляваща
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Датата
на деактивация на процесния абонамент е 11.09.2018г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
.нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е
в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер ***, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите *** *** -
съответно до дата 20.07.2019 г. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
3
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на *** ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг) “.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/,
начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86
ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане,
но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, които не е заплатил в указания срок, респ. същият
е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на *** да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична
клауза във всеки един от договорите.
По отношение на претендираната неустойка се излага следното : между
ответника и *** ЕИК ***, валидно са действали гореописаните договори, по
които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок
издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на
задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния
оператор *** ЕИК: ***, да прекрати предсрочно гореописания договор на
дата 11.09.2018г. /като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 87.48 лв.
(осемдесет и седем лв. и 48 ст.) уговорена в т.2 от договора: „ С прекратяване
на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
4
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
*** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на *** ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“, представляващо сбор
от трикратния размер за месечните такси /без ДЦС/ на всяка абонаментна
услуга от сключения договор, както следва: -3 х 29.16 лв. (двадесет и девет
лв. и 16 ст. /без ДДС/ за тарифен план ***
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ***/чл. 50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, *** има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата
на всяко облигационно отношение. Според чл.92 ал.1 изр.1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната
клауза предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е
налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително
причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото
кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са
настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следва, че
длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото
неизпълнение.
5
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една
страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора
неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия
и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от Общите
условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално
свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на *** и
ползвани през предходния месец (ши периоди). “ Съгласно чл. 35, „35.
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната
и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/ши
електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за
комуникация посочени в тези общи условия ши в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. “ Потребителят отговаря и
дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се
6
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като ***
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка. “
В конкретния случай ответникът Л. АН. АТ., ЕГН ********** е подписал
договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план ***
***, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
услугите, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му е
фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са
породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са
елемент от тях. Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета
на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това
обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя
изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като
задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване
на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да
изпълни задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния казус,
ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за
цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне
нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия,
сключен между *** и ***, е дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в
7
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИШУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. ” В чл. 5.3
от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане. Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват
други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било
в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба се представя
извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на
договор за цесия от 16.10.2018 г. *** е прехвърлител, а *** е собственик на
вземането спрямо Л. АН. АТ., ЕГН **********, което в последствие е било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г. между *** и ***.
Приложение №1 представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по
характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът
представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба се представя
8
извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на
договор за цесия от 01.10.2019 г. *** е прехвърлител, а *** е собственик на
вземането спрямо Л. АН. АТ., ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се излага
следното :
Съгласно чл.6 ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, *** има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания. Няма никаква законова пречка старият кредитор да
изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.
Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни
съдилища, но и от правната доктрина- ***-Облигационно право изд. ***,
както и *** които приемат,че упълномощаването на цесионера от страна на
цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна
сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато
длъжникът е неизправен. Към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „***, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на
исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4
от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по
т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II
т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. М 2352/2013г., II т.о. на
ВКС, е приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе
си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава
невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е
извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата
молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на
цедента. който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл.99 ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в
уведомлението. Цесионерът - „*** продължава да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
9
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за
цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено
прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, Л. АН. АТ., ЕГН
********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „*** към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата
и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на
вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение,
че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно
съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил
задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да
плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в
доктрината. Постановени са множество съдебни актове, в мотивите на които е
възприета гореописаната теза: сочат се съдебни решения. В конкретния
случай, длъжникът-ответник Л. АН. АТ., ЕГН ********** не е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което
обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ТПК.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Л. АН. АТ., ЕГН **********, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца ***, ЕИК ***, в размер 87,48
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***
от дата 20.07.2017. г., сключен между ответника и мобилния оператор ***
ЕИК ***, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на
10
всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което издадена фактура
№ **********/15.09.2018 г„ за периода от 15.08.2018г. до 14.09.2018 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения в
хода на делото особен представител на ответника - адв. Д.Д.-***, съдебен
адрес: *** с който исковата молба се оспорва и се твърди следното : съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал.З от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. С извършената от цедента ***
цесия в полза на ищеца по делото ***, вземането на *** е преминало в полза
на ищеца по делото като съвкупност, но то би могло да породи своето
действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията. Съобщаването за
направената цесия на длъжника до настоящия момент не е извършено, т.к
както в заповедното производство, така и в исковото същия е призоваван и
уведомяван по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
от ищеца *** за него не е било налице изискуемо вземане, поради
ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно
ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г„ ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното
правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането
следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е
необходимо последният да притежава същото качество. Връчването на
съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по
реда на чл 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не
представлява уведомяване на длъжника, а назначаването на особен
представител, който да представлява ответника по делото има за цел
осигуряване на защита на интересите на същия в исковото производство,
съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия
длъжник. Действията на процесуалният представител в хода на образуваното
исково производство, не представляват редовно уведомяване на цедента до
длъжника за извършената цесия. Получаването от назначения особен
представител на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
11
материално правоотношение, като например заменянето на предходния
кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж. решение №
74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350
от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.).
Въз основа на горното, счита, че ищецът по делото не е носител на
вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на
Договор за прехвърляне на вземания(цесия) от 01.10.2019г. Счита, че ищецът
не е носител на права, произтичащи от Договор за мобилни услуги с
клиентски номер ***/ 20.07.2017г„ сключен между ответника и ***, тъй като
същия не е надлежно и при условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД прехвърлен и
съобщен, съгласно твърдените 2/два/ броя цесии, първата от които от
16.10.2018г. между *** и *** и втората от 01.10.2019г. между *** и ***.
При валидност на цесията, се излага следното : от приложеното към
исковата молба извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от
01.10.2019г. няма как да бъде доказано по безспорен начин, че именно
процесното вземане попада в предмета на двата Договора за цесия. Съгласно
разпоредбата на чл.180 ГПК, посоченото „извлечение”, като частен документ,
съставлява доказателство единствено за това, че лицето, което го е подписало
е направило посоченото в него изявление, но това изявление не обвързва съда
да приеме за установен твърдения факт. Счита, че представеното
„извлечение” от приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. не
следва да се взема предвид и да се цени от съдебния състав. Следва да се
отбележи също така, че това „извлечение” е негодно доказателство по
смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления имат характера на
свидетелски показания, а съгласно чл.164 ал.1 т.5 ГПК са недопустими
свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които
страната, която ангажира показанията, е участвала.
Представеният документ, именован от ищеца „Извлечение от приложение
№ 1 към договор за цесия от 01.10.2019г”, съставен на 07.10.2021г„ не е
издаден от представител на цедента ***, а от представител на цесионера ***,
поради което не представлява писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на дадено вземане по смисъла на договора за цесия. След като не
изхожда от представител на цедента, то не е възможно да се установи
изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане към
12
***. Освен това не би могло да се приеме, че изявлението в това извлечение
индивидуализира конкретно вземане/вземания към посоченото в тях
физическо лице, тъй като едно вземане освен с длъжник, кредитор и размер се
индивидуализира и по основание, което в случая не е посочено. За подобна
индивидуализация не може да се приеме общото посочване в тези документи,
че прехвърленото вземане произтича „от договори за мобилни услуги,
подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г.”. Цитираното
съдържание не конкретизира точно определен договор, поради което и липсва
основание да се приеме, че вземането произтича именно от релевираното по
настоящото дело договорно правоотношение.
Оспорва наличието на валидни договорни правоотношения с ищцовото
дружество, както и че ответника е клиент/потребител на същото. Ответника
не е ползвал предоставени от ищцовото дружество услуги. Оспорвам
твърдението, че ответника е ползвал посочения в исковата молба мобилен
номер. На Л. АН. АТ. не са предоставяни ОУ, съответно същия не се е
съгласявал и приемал Общите условия. Считам, че клаузата за неустойка в
договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата води до
неоснователно обогатяване на ищцовото дружество и нарушава принципа на
справедливост. За съответствието на клаузата за неустойка със закона съдът
следи служебно, като за валидността й се преценява към момента на
сключване на съответния договор. Клаузата се явява и неравноправна на
основание чл.143 т.5 от ЗЗП. При условията на евентуалност оспорвам
размера на претендираната неустойка.
Не са налице доказателства, годни да установят предоставянето на
мобилните услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за
срока на договора. Представените от ищцовата страна фактури, са
неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като
разполагащи с материална доказателствена сила, относно извършена доставка
на посочената в тях услуга. Фактурата е свидетелстващ документ, защото
удостоверява материализираното в нея изявление, но сама по себе си тя не е
основание за плащане на цената на една стока/услуга. Цената се дължи не
защото е издадена фактура, а защото е извършена услугата и именно затова
купувачът дължи плащането й само при извършена услуга. Фактурата би
могла да служи като доказателство за сключен договор, само ако същата
съдържа подписите на надлежни представители на страните, което в
13
настоящия случай не е така. Ответникът е потребител по смисъла на §13, т.1
от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорите са
бланкови, сключени при изначално и едностранно поставени условия от
страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-ответник не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.
Не на последно място при условията на евентуалност прави възражение за
погасяване на вземането по давност на основание чл. 111,б. ”б” от ЗЗД.
В о.с.з. ищцовото дружество, не се представлява, но е депозирано
подробно становище от страна на пълномощника адв.Г., вкл. по всички
направени възражения от страна на особения представител, и чийто доводи
се споделят напълно от съда.
В о.с.з. ответникът, редзовно призован, се представлява от особения
представител ***, който оспорва иска и поддържа доводите, наведени в
отговора.
Съдът, като взе предвди доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №4498/2021год. по описа на ПлРС се установява,
че ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника за процесната сума, на процесното правно
основание, т.е. вземането е идентично с вземането, предмет на настоящия
исков процес. Издадена е заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК
за процесните суми, като с оглед връчването на заповедта по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, е инициирано настоящото исково производство.
Искът с правно основание чл.422 от ГПК е предявен своевременно, поради
което е процесуално допустим. По същество е основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
Делото е попълнено с писмени доказателства, които не са оспорени от
ответната страна и от които се установява наличие на описаното в
14
обстоятелствената част на исковата молба валидно облигационно отношение
между страните по делото. Впоследствие е представена и приета по делото
декларация от ответника ,че се е запознал с общите условия във вр. със
сключването на процесния договор.
С отговора е направено възражение за погасяване претенцията на ищеца
по давност, което не се явява основателно. Действието на договора за
предоставени мобилни услуги е прекратено едностранно от ищцовото
дружество във вр. с неизпълнение на задълженията по същия от страна на
ответника, като ищецът е издал фактура за вземането си на 15.09.2018год.
Заповедното производство е образувано на 09.07.2021год., т.е. преди
изтичането на 3-годишния давностен срок за погасяване на вземането по
давност. Вземането на ищеца е неустойка, която е в размер – 3-кратен на
дължимите такси по сключените от ответника с ищеца договори, което
изрично е регламентирано в договора. Клаузата за неустойка не е
недействителна, поради което и с оглед претендирания размер на същата,
исковата претенция се явява основателна.
Що се отнася до извършеното прехвърляне на вземането, то съдът приема
същото за произвело действие спрямо ответната страна. По делото са приети
доказателства за това, че *** е изготвило уведомление до длъжника за
процесните две цесиите в качеството на пълномощник на цедента по договора
от 01.10.20190, съгласно изрично пълномощно за това действие и в
качеството на цедент по договора от 01.10.2019г. Липсват доказателства това
уведомление да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК. В случая, това уведомително писмо, заедно с всички
доказателства за извършените цесии са връчени на ответника в хода на
делото, с връчване на препис от исковата молба и приложенията. С оглед
разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, този факт следва да бъде съобразен от
съда при произнасянето по съществото на спора. Процесните цесии са
породили действие спрямо ответника и той дължи плащане на задълженията,
произтичащи от процесните договори в полза на последния цесионер –
ищецът ***. Няма нито твърдения, нито доказателства ответникът да е
извършил плащане на стария кредитор.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът следва да бъде уважен
изцяло.
15
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски в пълен размер,
съответно : за заповедното производство 25лв. държавна такса и адвокатски
хонорар 180лв.; за исковото производство 25лв. държавна такса, 180лв.
адвокатски хонорари 300лв. за особен представител – общо 505лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.
чл.79 вр. чл.92 от ЗЗД, че Л. АН. АТ., ЕГН **********, адрес: ***,
представляван по делото от особен представител адв.Д.Д. от ПлАК, ДЪЛЖИ
на „***, ЕИК ***, с пълномощник адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***,
сумата 87,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер *** от дата 20.07.2017. г., сключен между ответника и
мобилния оператор *** ЕИК ***, представляващо сбор от трикратния размер
за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за
което издадена фактура № **********/15.09.2018 г„ за периода от
15.08.2018г. до 14.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №4498/2021г. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Л. АН. АТ., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК ***, с пълномощник адв. В.Г., САК,
със съдебен адрес: ***, разноски по делото за исковото производство – в общ
размер 505лв. и разноски по ч.гр.д. №4498/2021год. по описа на ПлРС - 25лв.
държавна такса и 180лв. възнаграждение за един адвокат
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16