№ 95
гр. В.Т., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.422 ГПК.
Предмет на подадената от В.К. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул.
“Н.Г., представлявано от председателя В.Л., чрез надлежно упълномощения процесуален
представител адв. М.Н. - ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 1166/13.10.2021г. по гр.д. №
1195/2021г. по описа на РС- В.Т., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения
от въззивната страна срещу В. Г. СТ. с ЕГН ********** и срещу Д. П. В. с ЕГН **********,
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от 702,38 лв.
/седемстотин и два лева и тридесет и осем стотинки/, съставляваща причинена имуществена
вреда, изразяваща се в липса на стоково-парични ценности, установена с Акт за начет от
20.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
до окончателното изплащане на сумата. С постановения съдебен акт, първоинстанционният
съд е възложил на въззиваемата страна и тежестта от сторените в хода на производството
пред него, разноски, в т.ч. и разноските в заповедното производство.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за
отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, поради неправилност. Във
въззивната жалба са изложени доводи и за нарушение на материалния и на процесуалния
закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт.
Излагат се съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения
на процесуалните правила, както и на основни принципи на гражданското
съдопроизводство, довели до неправилна оценка на доказателствената стойност на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които от своя страна са обусловили
неправилните фактически и правни изводи, на които съдът е основал своя акт по същество
на спора.
Въззивната страна твърди, че първоинстанционният съдебен акт е постановен в нарушение
на разпоредбите на материалния закон и по- конкретно тези на чл. 154 ГПК, тъй като
неправилно не е приложил негативните последици от доказателствената тежест спрямо
ответниците, които е следвало при условията на пълно и главно доказване да установят
1
наличието на основания за екскулпирането им от имуществената отговорност за
причинените липси /същите се твърди да са притежавали качеството “материалноотговорни
лица” към съответния момент на осъществената финансова проверка/. Твърдят се още
допуснати нарушения на принципа на непосредственост, както и неправилна оценка на
конкретно посочени доказателства, имащи отношение към предмета на делото. В обобщение
се налага изводът за непълен и неправилно осъществен доказателствен анализ от страна на
първоинстанционния съд, поради което същият е извел и погрешни правни изводи по
същество на правния спор, а именно, че не са налице обстоятелства за ангажиране на
имуществената отговорност на въззиваемите във връзка с установената имуществена вреда
/констатирана с Акт за начет, липса на стоково - парични ценности за конкретно посочен
времеви период. На тези основания, въззивната страна отправя искане за отмяна в цялост на
постановения първоинстанционнен акт и постановяването на друг по същество на спора,
като с последния се уважи така предявения положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК.
Отправя се и искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни инстанции,
разноски, представя се и списък по см. на чл.80 ГПК.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 15.11.2021г. /по отношение и на двете
въззиваеми, чрез техните пълномощници/.
В законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемата В. Г. СТ., чрез
своя пълномощник и процесуален представител - адв. С.И. - ВТАК, е подала писмен
отговор.
В така подадения отговор на въззивната жалба, се излагат съображения за неоснователност
на същата. Поддържа се, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на правилата на материалния и процесуалния
закон, както и при пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, въведени в предмета
на делото, чрез осъществяване на изчерпателен доказателствен анализ в т.ч и по отношение
на конкретните писмени доказателства, посочени от въззиваемата страна /Протокол за
преглед на видеокамерите на търговския обект; съставеният акт за начет; представеният
опис за липсващи артикули/. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
изпълнил правомощията си по чл.146 ГПК, като е разпределил доказателствената тежест за
подлежащите на доказване от страните факти и обстоятелства, като въззивната страна е
приела същия доклад без възражения. Въззиваемите при условията на пълно и главно
доказване са установили наличието на обстоятелствата по чл.29 ЗДФИ, изключващи
пораждането на имуществената им отговорност за причинените липси. По тези съображения
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в цялост като правилен и
законосъобразен.
В законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Д. П. В., чрез
своя пълномощник и процесуален представител - адв. Й.Й. - ВТАК, е подала писмен
отговор.
В така подадения отговор на въззивната жалба, се излагат съображения за неоснователност
на същата. Поддържа се, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на правилата на материалния и процесуалния
закон, както и при пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, въведени в предмета
на делото, чрез осъществяване на изчерпателен доказателствен анализ в т.ч и по отношение
на конкретните писмени доказателства, посочени от въззиваемата страна /Протокол за
преглед на видеокамерите на търговския обект; съставеният акт за начет; представеният
опис за липсващи артикули/. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
преценил и събраните по делото гласни доказателства. Въззиваемите при условията на
пълно и главно доказване са установили наличието на обстоятелствата по чл.29 ЗДФИ,
изключващи пораждането на имуществената им отговорност за причинените липси. По тези
съображения първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в цялост като
правилен и законосъобразен.
2
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно
заседание, въззивният жалбоподател се представлява от надлежно упълномощения си
представител - адв. Николова, която поддържа изцяло заявеното с подадената въззивна
жалба. Всяка една от въззиваемите се представлява от редовно упълномощения си
процесуален представител, като последните от името и за сметка на своите доверители,
изразяват становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като поддържат
изцяло заявеното в подадения от името на всяка една от въззиваемите - отговор на
въззивната жалба, представят се списъци на разноските по см. на чл.80 ГПК.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на страните,
като съобрази събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и гласни
доказателства, както и приложимата правна уредба, намира от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като
съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236
ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение
се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
Първоинстанционният съд в пълнота е установил фактите, които са част от предмета на
доказване. Фактическата обстановка е изяснена подробно и в цялост, поради което
настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да я възпроизвежда отново, като на
основание чл.272 ГПК, изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт,
в частта им относно установеното от фактическа страна. Правилни по същество се явяват и
правните изводи за неоснователност на така предявената установителна искова претенция.
Както правилно първоинстанционният съд е отбелязал, в тежест на ищеца в хода на
първоинстанционното производство е било възложено доказването на фактическия състав
на неограничената имуществена отговорност на ответниците, тяхното качество на лица по
см. на чл.23, т.1 ЗДФИ, т.е. спрямо които законът изрично посочва, че може да се реализира
такава отговорност, както и че съставения акт за начет е годен да послужи като основание за
възникването й. На първо място следва да се отбележи, че изцяло неоснователни са доводите
на въззивната страна, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното
начало във връзка със събирането и преценката на доказателствените източници. Събраните
в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, съдът е
допуснал във връзка с правилното и законосъобразно изпълнение на задълженията си по
чл.146 ГПК, като за тяхното доказателствено значение е изложил конкретни правни
съображения при осъществения им анализ.
За да са налице предпоставките за пораждането на пълната имуществена отговорност на
въззиваемите, следва на първо място да бъде установена възможността същите да са
носители на такъв вид отговорност. Последното обстоятелство се установява по безспорен
начин от събраните по делото писмени доказателства - трудови договори и длъжностни
характеристики. На следващо място, първоинстанционният съд е следвало да прецени дали
по надлежния ред - чл.21 и сл. от ЗДФИ, който нормативен източник намира приложение в
настоящата хипотеза по силата на изричното препращане на разпоредбата на чл.63, ал.2 от
Закона за кооперациите, са били установени липси на стоково-парични ценности.
Назначената финансова проверка в съответния обект на въззивната страна, е приключила
със съставянето на акт за начет, като процедурата по изготвянето и връчването на същия на
материалнотговорните лица, както и предоставянето на последните възможността да
посочат възражения срещу акта, в законоустановения срок, се явява формално спазена.
Първоинстанционният съд подробно е обсъждал събраните писмени и гласни доказателства,
като е заключил, че съобразно разпоредбата на чл.22, ал.2 във вр. с ал.5 ЗДФИ, актът за
начет няма обвързващо за съда доказателствено значение по отношение на обстоятелството
какви конкретно липси са били констатирани в проверявания обект, т.к. е приел, че липсата
на опис по конкретно посочени вид, количество и цена на установените като липси - стоки,
3
съставлява порок на така изготвения акт за начет. Действително, от значение за ангажиране
на имуществената отговорност на отчетниците, е доколкото е възможно имуществените
обекти, под формата на констатирани по надлежния ред - липси, да бъдат
индивидуализирани. Наличието на такъв пропуск следва да бъде преценявано с оглед на
всяка конкретна хипотеза.
За настоящата съдебна инстанция се формира извода, че в настоящата хипотеза,
преценката на съставения акт за начет следва да се извърши с оглед на всички обстоятелства
по делото, както и съобразно с останалите събрани доказателства, в т.ч. изготвения от
материалноотговорните лица протокол за установените като липсващи конкретни стоки,
респ. тяхното количество и цена, които правилно първоинстанционният съд не е изключил
от доказателствената съвкупност по делото, а ги е ценил по см. на чл.175 ГПК.
От показанията на разпитаните в качеството на свидетели - св. Вачева и св. Иванова,
извършили ревизията в обекта, подробно се изяснява механизмът, по който същата е била
проведена. Обстоятелството, на което първоинстанционният съд се е позовал, а именно дали
към момента на осъществяване на ревизията и съставянето на акта за начет е съществувал
опис на стоките, от който да става ясно в достатъчна степен какви стоки и в какво
количество са констатирани като липси, е ирелевантен, тъй като от представените по делото
писмени доказателства е видно, че такъв е съставен, но както вече беше отбелязано
наличието или липсата на такъв опис не означава, че актът за начет е негоден единствено на
това формално основание.
От изготвения от материалноотговорните лица протокол за установените като липсващи
конкретни стоки, респ. тяхното количество и цена, както и от приобщените в хода на
първоинстанционното производство, доказателства по ДП № ЗМ-199/2016г. по описа на РУ
- В.Т., съдържащи протоколи за разпит на свидетели, протоколи за оглед на веществени
доказателствени средства - 2 бр. СД дискове със записи от охранителните камери на обекта
и пр., имащи силата на официални свидетелстващи документи по см. на 179, ал.1 ГПК, и
като такива притежаващи обвързваща за съда материална доказателствена сила, установяват
по безспорен начин не само в какви конкретни стоки се изразяват констатираните липси
/доколкото индивидуализирането им е възможно по вид, количество и цена/, но и по
несъмнен начин доказват предпоставките за изключването на отговорността на
въззиваемите, поради наличието на вредоносни действия от страна на трити лица по см. на
чл.29 ЗДФИ. Съгласно посочената разпоредба, тези действия, за да послужат като основание
за изключване на отговорността на въззиваемите, следва да са констатирани по надлежния
ред, т.к. следва да е установена причинна връзка между поведението на конкретно лице и
настъпилите липси. От събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и
гласни доказателства в достатъчна степен се установява наличието на такава причинна
връзка. С оглед на тези съображения, подадената въззивна жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт потвърден като правилен и
законосъобразен.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, както и с оглед
изрично направените от въззиваемите искания за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция, разноски, при наличието на доказателства за тяхното осъществяване, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивната страна следва да заплати на всяка една от
въззиваемите сумата от по 300 лв. /триста лева/, съставляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 1166/13.10.2021г. по гр.д.
№ 1195/2021г. по описа на РС- В.Т., с което първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от В.К. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. “Н.Г.,
4
представлявано от председателя В.Л., срещу В. Г. СТ. с ЕГН ********** и срещу Д. П. В. с
ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата
от 702,38 лв. /седемстотин и два лева и тридесет и осем стотинки/, съставляваща причинена
имуществена вреда, изразяваща се в липса на стоково-парични ценности, установена с Акт
за начет от 20.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.К. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. “Н.Г.,
представлявано от председателя В.Л., на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Д. П. В. с
ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/, съставляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.К. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. “Н.Г.,
представлявано от председателя В.Л., на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на В. Г. СТ.
с ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/, съставляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5