Определение по дело №20377/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 юли 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20251110120377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32230
гр. София, 31.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110120377 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …/ …

31.07.2025 г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
31.07.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров

като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №20377 по описа за
2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано във връзка с постъпила искова молба от И. М. С.
срещу ...., с адрес: гр...... с която се претендира да бъде осъден ответникът да заплати сумата,
равняваща се на припадащата се част за препокриващия се период /от 08.06.2024г. до
02.05.2025г. вкл./ от платеното по втора е-винетка, от стойността на платените две годишни
е-винетки, всяка на стойност от 87 лв., ведно със законната лихва от датата на подаванена
исковата молба в съда – 08.04.2025 г., до окончателното й плащане.
Ищецът поддържа, че на 03.05.2024г. е заплатил годишна е-винетка с
идентификационен №....., с период на валидност от 03.05.2024г. до 02.05.2025г., за л.а. „.....“,
с рег. №..... Сочи, че на 08.06.2024г. е заплатил втора годишна е-винетка с идентификационен
№ ....., с период на валидност от 08.06.2024г. до 07.06.2025г. вкл., за същото МПС. Счита, че
1
е налице частично дублиране в периода на валидност между двете винетки, а именно – от
08.06.2024г. до 02.05.2025г., с оглед което претендира платената при начална липса на
основание сума касателно сочения период. Претендира присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава ОИМ, чрез юрк. Н. И., с който оспорва
иска като недопустим, доколкото искът не бил подсъден на гражданските съдилища. По
същество оспорва иска като неоснователен. Сочи, че при допуснато два и повече пъти
заплащане на такса за едно и също МПС е допустима разлика в периодите на валидност
между заплатените винетни такси с не повече 3 дни, при положение че и двете винетки са
платени в брой или с картово плащане, и до 5 дни, в случай че първото плащане е по банков
път. Сочи, че за процесното МПС на 03.05.2024г. е закупена годишна е-винетка чрез плащане
в брой, с период на валидност от 03.05.2024г. до 02.05.2025г., както и втора такава – на
08.06.2024 г., чрез банкова карта, с период на валидност от 08.06.2024г. до 07.06.2025г.
Доколкото разликата в периодите надвишавала 3 дни, то процесният случай не попадал в
предвидената закона хипотеза, при която се дължи възстановяване на платената сума за
дублирания период. Претендира присъждане на разноски
Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:
В случая се касае за правоотношение, възникнало от дейност по събиране на държ.
такса, определена със закон, в полза на Държавата, която дейност се реализира от орган с
властнически правомощия, като е налице административна дейност, основана на власт и
подчинение. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние. Уредбата е детайлизирана с
разпоредбата на чл.18, ал.1 от ППЗП, съгласно която собственикът или ползвателят на пътно
превозно средство по чл.10а, ал.7 от ЗП заплаща такса за ползване на платената пътна мрежа
по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП- винетна такса, а собственикът или ползвателят на превозно
средство по чл. 10б, ал. 3 от ЗП заплаща такса за изминато разстояние по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП - тол такса. Задължението за заплащане на винетна такса за ползване на платената пътна
мрежа е скрепено и с възможността за прилагане на принудителни административни мерки
и налагане на административно наказание при установяване, че същата се ползва без
заплащане на дължимата такса, съгласно чл.171, т.8 и чл.179, ал.3 от ЗДвП. Съгласно чл.55,
изр.II от ЗП възстановяването на недължимо внесени такси по чл.10 и по чл.18 се
осъществява по реда на ЗДТ. Съгласно чл.4б от ЗДТ недължимо платени такси се връщат по
искане на заинтересованата страна. При липса на други правила досежно провеждането на
производството, приложими се явяват общите регламенти на Дял Втори „Производства пред
административни органи“ от АПК. Когато е сезиран с искане за възстановяване на внесена
държавна такса, органът има на разположение две възможности - или да постанови
благоприятен за заявителя административен акт, с който да уважи неговата претенция, или
да отхвърли последната като неоснователна. Първата хипотеза е възможна тогава, когато
заплатената сума не е била дължима поради липса на основание, както и когато е било
налице такова, но същото е отпаднало с обратна сила. Втората хипотеза намира своето
проявление при неосъществяване на елементите от фактическите състави на първата
хипотеза. Липсата на основание или отпадането на основанието с обратна сила за
събирането на винетната такса биха довели до неоснователно обогатяване на Държавата
чрез административния орган, в чиито правомощия е администрирането на тази такса,
съгласно съд. практика на ВАС. В случая не се касае за хипотеза на неоснователно
обогатяване по реда на приложимия граждански закон за заплатена повторно без основание
винетна такса за МПС, а за възстановяване на припадащата се част за припокриващия се
период между двете заплатени годишни е- винетки, което е административна процедура по
чл.10, ал.1, т.1 от ЗП за възстановяване на недължимо внесени винетни такси, утвърдена от
Председателя на УС на АПИ, приключваща с индивидуален административен акт, който се
оспорва по реда на АПК пред административен съд. Поради това общият исков
2
гражданскоправен ред в случая е неприложим.
Така мотивиран, на осн. чл.130 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с вх. №124702/08.04.2025г. от И. М. С., по която е образувано
гр.д. №20377/2025г. по описа на СРС, 165 граждански състав, като проц. недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3