Решение по дело №1925/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 592

Гр. Сливен, 30.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА

при участието на секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1925 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

При условията на обективно съединяване (чл. 210, ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл. 213, ал.1 КЗ/отм./ и по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по предявени от ЗД „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 2, ЕИК************* чрез адв.  Мариан Гочев срещу Община Сливен, с адрес: гр. Сливен, ул. „Цар Освободител” № 1, обективно кумулативно съединени искове- осъдителен главен иск с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, за сумата 653,54 лева, съставляваща  престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски  в размер на 15 лв. по имуществена застраховка „Автокаско”за вредите, причинени на МПС марка „ВАЗ 21310”,  с рег. № ************* , собственост на РДВР –Сливен, управляван от водача Г.Д.Я. от настъпило на 07.05.2013 г. ПТП-  в гр. Сливен на ул. „Светлина” до ИММ управляваното МПС попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно вследствие на което настъпват щети на процесното МПС, за които е заведена щета при ищцовото застрахователно дружество № 13013434000070, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в общ размер на 194,94 лв. за периода от 04.12.2014 г. до 04.12.2017 г.

В исковата си ЗД „БУЛ ИНС” АД твърди, че при настъпило на 07.05.2013 г. застрахователно събитие- в гр. Сливен на ул. „Светлина” до ИММ управляваното МПС попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно вследствие на което настъпват щети на процесното МПС, за които е заведена щета при ищцовото застрахователно дружество № 1**************. По отношение на процесното МПС била сключена имуществена застраховка „Автокаско”, по силата на която застрахователят-ищец определил и изплатил на застрахованото лице собственик на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 638,54  лева с фактура от 23.05.2013 г. Причината за настъпилото ПТП била неравности на пътното платно и отговорността за неостраняването, несигнализирането и необезопасяването на пътното платно била на Община Сливен. Общината не била изпълнила задължението си по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата. Застрахователят бил изпратил регресна покана на общината, като до този момент не била заплатена сумата. Претендира разноски по делото.

Ответникът, Община Сливен, е депозирала в срока на чл.131 ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, както и размера на вредите. Оспорва изплащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя на застрахованото лице.  Декларираните пред застрахователя обстоятелства не били отговаряли на действителността. Прави възражение за съпричиняване на вредата на МПС  от страна на водача в размер на 95 %, тъй като същият бил управлявал МПС с несъобразена скорост, поради което не бил спрял пред дупката, а бил преминал през нея. Оспорва и претенцията по чл. 86, ал. ЗЗД за мораторната лихва.Претендира разноски.

С Определение от 04.05.2018 г. СлРС с оглед разпределената доказателствена тежест между страните е допуснал до разпит по един свидетел на всяка от страните при режим на довеждане за установяване на твърдяни от тях факти и обстоятелства, назначил е по искане на ищеца съдебно авто-техническа експертиза и съдебно счетоводна експертиза, задължил е на основание чл.190 ГПК ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да представи оригинала на застрахователна полица „Автокаско” № А1212000000010130096, оригиналите на Протокол за извършен оглед на МПС от 13.05.2013 г., Общите условия и Документ за платено застрахователно обезщетение. Със същото определение СлРС е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите, пораждащи суброгационното му право, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „автокаско” между ищеца и увреденото лице, извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение по същата, както и наличието на противоправно поведение на ответника, вида и размера на вредите, както и  причинна връзка на вредите  с противоправното поведение на ответника.

Съдът е указал на ответника при доказване на горните факти, в негова тежест е да докаже, че е изпълнил своите задължения по обезопасяването и поддържането на общинския път, както и възражението си за съпричиняване от страна на водача на МПС в размер на 95 % на вредоносния резултат като докаже че поведението на пострадалото лице е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. В случая следва да докаже твърденията си, че водачът на МПС се е движил с несъобразена скорост, поради което е преминал през дупката вместо да спре и че това негово противоправно поведение е допринесло за повредата на управляваното МПС , като приносът му за настъпването на вредата се равнява на 95 %.  .  Ищецът не е изпълнил вмененото си задължение по чл. 190 ГПК и не е представил оригиналите на посочените документи, нито е внесъл депозитите по допуснатите от съда съдебно авто-техническа експертиза и съдебно счетоводна експертиза, поради което същите не са били изготвени. Ищецът не е внесъл депозит и за призоваване на допуснатия свидетел.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете.

Съдът след като анализира и прецени събраните по делото доказателства прие за установена следна фактическа обстановка:

На 07.05.2013 г. са били констатирани с Протокол за ПТП № ************ г.  вредите, причинени на МПС марка „ВАЗ 21310”,  с рег. № ************ , собственост на РДВР –Сливен, управлявано от водача Г.Д.Я., за които се твърдяло от него че са в резултат от настъпило на 07.05.2013 г. ПТП-  в гр. Сливен на ул. „Светлина” до ИММ , което отново единствено по твърдения на водача се било изразило в попадането на управляваното МПС в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Собственикът на увреденото МПС е завел щета при ищцовото застрахователно дружество № ***********, като застрахователят бил съставил ликвидационен акт и уведомление за щета, както и опис на претенцията и възлагателно писмо за извършване на автосервизни услуги до Автосервиз „Мототехника - Сливен” АД, както и фактура за заплатената от застрахователя за ремонта сума. Била изпратена регресна покана до Община Сливен, но от същата не е видно нито нейната дата нито дали е била получена от адресата й.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец - застраховател, който твърди, че е изпълнил свое задължение за заплащане на обезщетение по застраховка "Автокаско" и се бил суброгирал се в правата на увреденото лице против причинителя на вредата. Тази претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 213 КЗ /отм./, според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и застрахования по договор за имуществена застраховка "Автокаско", настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие, а именно - реализиране на ПТП, вследствие на противоправно бездействие на лице, за което отговаря ответника, в резултат на което са причинени имуществени вреди на застрахованото МПС, изпълнение на договорното си задължение да изплати на застрахования застрахователно обезщетение в претендирания размер.  По делото  не може да се установи от събраните доказателства, че увреденото МПС е застраховано по застраховка "Автокаско" в ищцовото дружество за период, в рамките на който е настъпило процесното ПТП. Ищцовото дружество (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал.1 ГПК и чл. 8, ал.2 ГПК) не е доказало по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между  застрахователното дружество и увреденото лице е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско”. По делото не е представен оригинала на застрахователна полица, нито нейно копие. Поради което и с оглед неизпълнението на задължението по чл. 190 ГПК от  ищеца (което му е възложено по искане на ответната страна с  определение от 04.05.2018 г.) не е достатъчно за да се приеме за доказано съществуването на такава застрахователна полица, наличието на други писмени доказателства.

В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил МПС марка „ВАЗ 21310”,  с рег. № *********** , РДВР –Сливен не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл. 153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица, която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство, за нейното наличие и валидност в минал период. Освен това ответникът  оспорва изрично по настоящото дело твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по застраховка "Автокаско". Следователно вписванията в представения Протокол за ПТП № ************** г.  и в представения ликвидационен акт и регресна покана не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по  застраховка „Автокаско”с обект автомобил МПС марка „ВАЗ 21310”,  с рег. № ************* , собственост на РДВР –Сливен.  Плащането на сумата от 638,54 лв. от ищцовото дружество на трето за процеса лице за извършването на ремонта на процесното МПС не доказва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Автокаско" с обект автомобил автомобил МПС марка „ВАЗ 21310”,  с рег. № ************* , собственост на РДВР –Сливен между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил от процесното ПТП. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че е било изплатено застрахователното обезщетение на увреденото лице.

С доклада по чл. 146, ал.1 ГПК във връзка с чл. 140, ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената тежест (чл. 146, ал.1, т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл. 213, ал.1, изр.1 КЗ. Изрично е указано, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Автокаско" между застрахователно дружество и собственика на увредения автомобил.

Ищецът не успя да докаже обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право по главния иск, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско” между собственика на увредения автомобил и застрахователя, за настъпилото ПТП в рамките на застрахователното покритие, относно наличието на виновно и противоправно бездействие на служителите на ответната община и неизпълнение на задължението й за поддържане на общинските пътища и причинната връзка между това поведение и настъпилите имуществени вреди върху процесния автомобил, както и относно изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице от страна на застрахователя. Единствено от представените по делото доказателства се установява настъпването на ПТП на 07.05.2013 г. в гр. Сливен на ул. „Светлина” до ИММ  и щети на процесното МПС, за които е заведена щета при ищцовото застрахователно дружество. Не се установява механизма на ПТП, нито причинната връзка между настъпилите вреди и виновно и противоправно бездействие на служителите на ответната община изразило се в неизпълнение на задължението й за поддържане на общинските пътища, нито изплащането на обезщетение на застрахования. Поради процесуално бездействие от страна на ищеца, който не внесе депозитите по допуснатите от съда САТЕ и ССч, нито депозитът за призоваване на допуснатия свидетел при режим на довеждане тези обстоятелства останаха неустановени. Ищецът не изпълни и задължението си по чл. 190 ГПК и не представи нито копие нито оригинал на застрахователната полица, поради което не се доказа и наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил, нито, че застрахователното събитие е станало в рамките на застрахователното покритие.

Предвид изложеното по делото не се доказа основателността на предявените искове при условията на пълно и главно доказване и същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като неоснователността на предявения главен иск по чл. 213 КЗ/отм./ обуславя и неоснователността на предявения акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.

Относно разноските по делото:

 На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл. 78, ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед правната и фактическа сложност на делото следва да бъде 100 лв. На ответника следва да бъдат присъдени и сторените разноски за депозит за призоваване на свидетел в размер на 20 лв. Разноските на ответника в общ размер от 120 лв. следва да бъдат поети от ищеца с оглед изхода на правния спор. Ответникът е внесъл и депозит в размер на 150 лв., който е останал неусвоен, тъй като по делото не е била изготвена назначената съдебно-автотехническа експертиза, за която е бил внесен, поради което следва да му бъде върнат.Водим от гореизложеното съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 2, ЕИК: *************чрез адв.  Мариан Гочев срещу Община Сливен, с адрес: гр. Сливен, ул. „Цар Освободител” № 1 осъдителен главен иск с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, за сумата 653,54 лева, съставляваща  престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски  в размер на 15 лв. по имуществена застраховка „Автокаско”за вредите, причинени на МПС марка „ВАЗ 21310”,  с рег. № ***************** , собственост на РДВР –Сливен, управляван от водача Г.Д.Я. от настъпило на 07.05.2013 г. ПТП-  в гр. Сливен на ул. „Светлина” до ИММ управляваното МПС попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно вследствие на което настъпват щети на процесното МПС, за които е заведена щета при ищцовото застрахователно дружество № ************, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 2, ЕИК: ********** чрез адв.  Мариан Гочев срещу Община Сливен, с адрес: гр. Сливен, ул. „Цар Освободител” № 1 осъдителен акцесорен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за  заплащане на законна мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в общ размер на 194,94 лв. за периода от 04.12.2014 г. до 04.12.2017 г. изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 2, ЕИК: *************** да заплати на Община Сливен, с адрес: гр. Сливен, ул. „Цар Освободител” № 1 сумата от 120 лв., представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- сумата от 100 лв, представляваща полагащото се на ответната община юрисконсултско възнаграждение и сумата 20 лв., съставляваща депозит за разпит на свидетел при режим на призоваване.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението .

Да се върне внесения от Община Сливен, но неусвоен депозит за изготвяне на съдебно-автотехническата експертиза в размер на 150 лв.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: