№ 9780
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110140557 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 207712/20.07.2023г. на СРС,
уточнена с Допълнение, вх. № 255899/15.09.2023г. на СРС.
Ищцата Р. В. Л.-Д. е предявила срещу ответника „**************“ ЕООД иск с
правно основание по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да ù заплати
сумата от 10000,00 лева /частично от 25000,00 лева/, представляваща обезщетение за
нанесените ù неимуществени вреди – опетняване на доброто ù име, негативни преживявания
и неудобства, напрежение в служебните ù отношения, пряка последица от излъчения на
20.05.2023г. в програмата на „***********“ в рубриката „***********“ след новините в
19,00ч. видеоматериал със заглавие „************“, поставящ под съмнение качествата на
ищцата като директор на училище и внушаващ, че под нейното ръководство се използват
методи на изнудване, принуда, всяване на страх върху определени лица и неизпълнение на
държавната политика, което следвало както от цялостния коментар в предаването, така и от
използваните в него изрази: „Децата биват насочвани към частни занимални“,
„Родителите се притесняват да застанат с лицата си, защото това би могло да
рефлектира върху децата им“, „Има схема с част от занималните“, „Налага им се да
плащат“, „Не само, че нямат възможност да се възползват от осигурените им от
държавата безплатни занимални, но и нещо повече… Пренасочвани са към конкретни
платени занимални, в които преподават класните ръководители“ , „Родителите се
страхуват, защото нямат друг избор! Или детето ходи в частна занималня, или си го
гледат вкъщи!“, „Симулира се целодневен учебен процес“, „Безплатните занимални са за
определена бройка деца“, „Действително ли хора, призвани да учат децата ни на морал,
заобикалят законите в стремежа за печалба“, ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба /20.07.2023г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е директор на *** ОУ „З.К.“ в град София. Стажът ù бил над 23
години, а ръководеното от нея училище било водещо по отношение на постигани резултати,
качество на преподаването и успехи на учениците. На 20.05.2023г. в програмата на
1
„***********“ в рубриката „***********“ след новините в 19,00ч. бил излъчен
видеоматериал със заглавие „************“, посветен на учебната занималня на учениците
от 1-ви до 4-ти клас. Преди излъчването имало анотация, в която скандално се акцентирало
върху „търговията със знание“. В текстовото съдържание на основното предаване се
съдържали описаните по-горе изрази и внушения. Цялото предаване било с негативни
коментари. Обосновката им не се проследявала и аргументирала с действителни и доказани
закононарушения, а там, където бил направен такъв опит, се сочели само избрани текстове,
без да се покаже в цялост пълното им съдържание. Излъченият материал причинявал
дълбоко страдание и негативни преживявания на ищцата. Тя била омерзена, а средата,
където работела, се променила. Изпитвала неоправдана критичност, обстановката станала
тягостна, а самочувствието ù на уважаван и награждаван ръководител било силно засегнато.
Във всекидневието си била потисната, ограничила срещите си с близките хора, а от
ръководителите си получавала неоправдан упрек. Поискала от медията да ù се даде право на
отговор, но било отказано. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата се
явява лично или не се явява, като се представлява от адв. Ч. Т., който поддържа предявения
иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в
Писмени бележки, вх. № 152393/10.05.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**************“ ЕООД чрез адв. П. А. –
АК-София, е депозирал Отговор, вх. № 322707/13.11.2023г. на СРС. Заявява, че исковата
молба е нередовна, тъй като в нея липсвали твърдения за елементите от фактическия състав
на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Не били посочени конкретни думи, изрази, твърдения или
оценки, които да са с обиден или клеветнически характер. По същество искът се оспорва
като неоснователен. Внушенията били ирелевантни, тъй като не се приравнявали на
твърдения. Оценъчните твърдения не можело да се проверяват за тяхната вярност, като
съставлявали коментар на фактите, а не възпроизвеждане на факти от обективната
действителност. Негативната оценка на лице, заемащо определен пост по въпроси от
обществен интерес също не била противоправна. Отсъствало противоправно поведение на
конкретно физическо лице, на което ответното дружество да е възложило работа, в
причинна връзка с което да са настъпили сочените от ищцата вреди. Интервюиращият не
бил изложил каквито и да било твърдения, а е правил изводи въз основа на твърдения на
интервюираните лица, включително и ищцата. Преразказвала се информацията,
предоставена от трети лица. Приписването на престъпление или позорящо обстоятелство
било субективна интерпретация на ищцата. В предаването била засегната общозначима
тема, а журналистите реализирали правата си по Конституцията и ЕКЗПЧОС. Ако за ищцата
действително били настъпили някакви вреди, то същите били последица от последвалата
проверка от Министерството на образованието и науката. Изложените в материала факти
били верни, тъй като използвали източници на информация: родители на деца,
преподаватели и самата ищца. Към това се добавя, че размерът на претендираното
обезщетение бил силно завишен. Право на отговор ищцата нямала, тъй като лично е
участвала в предаването и в същото е защитила позицията си. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът се представлява от адв. А., който оспорва
предявения иск, включително в хода на устните състезания. Въпреки предоставената
възможност за депозиране на писмена защита до 10.05.2024г., до настоящия момент не е
докладвано да е постъпила такава.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е депозирана от надлежно процесуално легитимирано за това лице
при наличие на правен интерес, поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
2
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищцата. Същата следва при условията на
пълно и главно доказване да установи извършено от ответника деяние, включително, че той
носи отговорност и контролира излъчването на предаванията в ефира на „***********“,
противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените
от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние.
В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми, както
и верността на фактите в материала. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните обективно не спорят, а и от приложените по делото видеозаписи,
приобщени чрез съдебно-техническа експертиза, се установява, че на 20.05.2023г. след
новинарската емисия от 19,00ч. е излъчен видеоматериал в рубриката „***********“ със
заглавие „************“, посветен на съществуването и функционирането на занимални в
ръководеното от ищцата *** ОУ „З.К.“ в град София. Обективно страните не спорят, че
ответникът е доставчик на медийна услуга по чл. 4, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗРТ,
осъществявана чрез програмата на *********** и в частност за излъченото предаване. Не се
спори, че журналистката М.Н., подготвила материала за предаването, е служителка на
ответника.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Печатът и средствата за масово осведомяване са свободни и не подлежат на цензура (чл. 40,
ал. 1 КРБ). В тази връзка всички граждани, лица и организации, още повече такива, които
професионално се занимават с отразяване и/или изучаване на обществения и политически
живот, могат да анализират същия, да оповестяват факти и обстоятелства и да дават
положителни или отрицателни оценки за явления, тенденции и участници в него.
Негативните оценки, заявени по телевизията или обективирани в печатна публикация-
интервю във вестник или онлайн-издание, за определена личност, открояваща се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъпленията обида или
клевета). Легалната дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на
чл. 146, чл. 147 и чл. 148 НК. При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за
честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази
или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата
самооценка като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се
разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено
престъпление с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната
информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на
засегнатия – р.252/18.02.2019г.-гр.д.4172/2017г.-ІVг.о. Оценките (мненията) не подлежат на
проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност. За вярност обаче могат да бъдат проверявани фактическите твърдения,
разпространени в медиите. Ако те са верни, разпространилият ги не носи отговорност, дори
да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, той носи отговорност, доколкото
засягат неблагоприятно адресата и доколкото не е положил дължимата грижа преди
публичното им оповестяване да провери достоверността на разпространената информация
или, въпреки че е бил наясно с неверността , я е разпространил. В мотивите съдът е длъжен
да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква
част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са
неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от
КРБ. Допустимата журналистическа и обществена критика по отношение на публичните
личности, каквато несъмнено е директорът на училище, е с по-широки граници. Колкото по-
известна е една личност, колкото по-висока ръководна длъжност заема, толкова повече
3
намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Поради това хората, чиято професия
или поведение предполагат публична известност и обществена активност, следва да понасят
засиления интерес към себе си и да търпят повече укори, включително с надхвърлящи в
известна степен добрия тон изразни средства. Правото за свободно разпространение на
информация обаче не може да се използва, за да нанасят обиди или да се оклеветява.
Критиките следва да се ограничат до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от КРБ, а, доколкото
ги прекрачат, отправящите ги отговарят за причинените вреди. Обидни биха били изрази,
използвани извън контекста на коментираните събития и пряко засягащи достойнството на
адресата, но не и тези, при които личността се характеризира с негативни изразни средства
като участник в процеса, обект на неблагоприятния коментар. В този смисъл е и практиката
на Върховния касационен съд – р.204/12.06.2015г.-гр.д.7046/2014г.-ІVг.о.,
р.148/10.07.2015г.-гр.д.6318/2014г.-ІІІг.о., р.260/24.10.2017г.-гр.д.5190/2016г.-ІVг.о.,
р439/20.01.2016г.-к.гр.д.2773/2015г.-ІVг.о., р.468/26.05.2009г.-гр.д1868/2008г.-IVг.о., и др.
В конкретния случай нито предаването като цяло, нито действията на служителите,
подготвили материала, имат противоправен характер. Съдържанието на процесното
предаване и изявленията в него са възпроизведени от вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, която съдът кредитира изцяло като изготвена от компетентно вещо лице, при
пълно и изчерпателно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за евентуална
неправилност. Видно от същото, в предаването се пускат записи на интервюта с различни
лица по повод дейността на и заплащането за занимални. Журналистите посещават адресите
на занималните, събират информация за тях. От родители на деца в училището се поставя
проблем – че от тях се иска да заплащат суми за частна занималня. Журналистите извършват
проверки на тези твърдения, като се установява, че децата се водят да учат в помещения
извън училище, както и че действително се събират такси за това, като се поставя въпросът
допустимо ли е това и съответства ли подобна хипотеза на нормативната регламентация и
добросъвестността. На ищцата е дадена възможност да участва и да изрази позиция, от
което тя се е възползвала, т.е. по аргумент от чл. 18, ал. 1 ЗРТ е неоснователно и
оплакването ù за лишаване от право на отговор. Дори процесното предаване да може да се
възприеме като критично към управлението на училището в лицето на ищцата Л.-Д., то това
не е достатъчно за ангажиране на отговорност. Нито заглавието на материала, нито
съдържанието на и изявленията в него, са с обиден или клеветнически характер конкретно
спрямо ищцата. Клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни
факти към определена личност. В случая действията на ищцата като директор на училището
се засягат реално само косвено с поставянето на въпроса относно допустимостта дейността
на занималните да се организира по описания от интервюираните лица и проверен от
журналистите начин. Липсва обаче приписване на Л.-Д. на престъпление или позорно
деяние. Изявленията за „страшни корупционни практики“, „измама“, „принуда“ и т.н.
никъде не са свързвани непременно с личността на ищцата. По отношение на нея не са
употребени вулгарно-цинични или унизителни думи и изрази и действия, поради което не е
налице и обида. Възможността да се изкаже негативна преценка за евентуални действия на
ръководството на училището, в частност Л.-Д., изразяването на мнения и съмнения относно
законосъобразността и добросъвестността на действията по служба на заемащото
публична/обществена длъжност лице, са гарантирани от чл. 39, ал. 1 от Конституцията, а
липсата на основание за ангажиране на отговорност може да се извлече и от нормата на чл.
17, ал. 4 ЗРТ, според която доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за
разгласени сведения, ако те са получени по официален ред, цитирани на официални
документи или точно се възпроизвеждат публични изявления.
Допълнителен аргумент за това е, че с Констативен протокол, вх. № 946/27.06.2023г.,
комисия от служители на Столичната община е констатирала нарушение на чл. 9 и чл. 293
ЗПУО във връзка със събирането на пари за занималните. Видно от Писмо, вх. №
77743/08.03.2024г. на СРС, Министерството на образованието и науката – РУО – София-
4
град е извършило проверка, във връзка с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ /оспорено пред съда – гр.д. № 53699/2023г. на
СРС/, а сигналът, по който е започнала проверката, е насочен и към други органи. По този
повод в допълнителен по-кратък материал, излъчен на 08.11.2023г., е съобщено, че
прокуратурата е образувало и досъдебно производство за корупционни практики, като
съобщаването на този факт също няма противоправен характер, доколкото това е публично
съобщено от служител на РУО-София в излъчено с него интервю.
Излъченото предаване е израз на гарантираните от чл. 39, ал. 1 от Конституцията
права, не прехвърля границите на чл. 39, ал. 2 от Конституцията, съставлява обективно
представяне на факти по проблем с акцентирано обществено значение, тяхна лична
професионална оценка и анализ, при използване на премерени изразни средства и без
надхвърляне на границите на обществената и лична търпимост. На ищцата не се приписва
пряко извършването на закононарушение или позорно деяние, нито спрямо нея са
употребени цинично-вулгарни или унизителни думи/изрази/действия.
Поради тази причина и доколкото липсва първият и съществен елемент от
фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, то само на това
основание предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обсъждането
на останалите събрани по делото доказателства се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Не може да се сподели
доводът за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар от 3180,00 лева.
Защитаваният по делото материален интерес не е нисък, делото е с повишена фактическа,
правна и професионална сложност, проведени са три съдебни заседания, в които е приемана
експертиза и са разпитвани свидетели. Заплатеното от ищцата в полза на нейния
процесуален представител възнаграждение е съизмеримо. Поради това в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер от 3180,00 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. Л.-Д. , ЕГН **********, от град София, срещу
„**************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, иск с правно
основание по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да ù заплати сумата от
10000,00 лева /частично от 25000,00 лева/, представляваща обезщетение за нанесените ù
неимуществени вреди – опетняване на доброто ù име, негативни преживявания и
неудобства, напрежение в служебните ù отношения, пряка последица от излъчения на
20.05.2023г. в програмата на „***********“ в рубриката „***********“ след новините в
19,00ч. видеоматериал със заглавие „************“, поставящ под съмнение качествата на
ищцата като директор на училище и внушаващ, че под нейното ръководство се използват
методи на изнудване, принуда, всяване на страх върху определени лица и неизпълнение на
държавната политика, което следвало както от цялостния коментар в предаването, така и от
използваните в него изрази: „Децата биват насочвани към частни занимални“,
„Родителите се притесняват да застанат с лицата си, защото това би могло да
рефлектира върху децата им“, „Има схема с част от занималните“, „Налага им се да
плащат“, „Не само, че нямат възможност да се възползват от осигурените им от
държавата безплатни занимални, но и нещо повече… Пренасочвани са към конкретни
платени занимални, в които преподават класните ръководители“ , „Родителите се
5
страхуват, защото нямат друг избор! Или детето ходи в частна занималня, или си го
гледат вкъщи!“, „Симулира се целодневен учебен процес“, „Безплатните занимални са за
определена бройка деца“, „Действително ли хора, призвани да учат децата ни на морал,
заобикалят законите в стремежа за печалба“, ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба /20.07.2023г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. В. Л.-Д. , ЕГН **********, от град София, да заплати на
„**************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 3180,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство (гр.д. № 40557/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6