Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../………01.2020 г.
Гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание проведено на седми януари през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 997/2019 г., по описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 18671/18.06.2019 г.,
уточнена с молба вх. № 19373/25.06.2019 г. на „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет.
9, представлявано от Д. А. Ф. за
осъждането на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16,
представлявано от А.С.С., да заплати
сумата 108113.20 лв., вкл. ДДС,
представляваща дължимо възнаграждение за доставена стока, обективирано във
фактура № **********/24.01.2015 г., издадена по силата на Договор за
покупко-продажба от 24.01.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до изплащането и сумата 32917.52 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода
18.06.2016 г. – 18.06.2019 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл.
86 ЗЗД. Претендира се заплащане на сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата
молба, че по силата на сключен между страните Договор за покупко-продажба от
24.01.2015 г. ищецът е доставил на ответника 317.980 метрични тона пшеница,
реколта 2014 г. Твърди, че доставката била извършена през периода 17.01.2015 г.
– 22.01.2015 г. като бил съставен протокол от 24.01.2015 г. и била издадена
процесната фактура от същата дата. Твърди, че фактурата била получена от
ответника и надлежно осчетоводена от него. Доколкото срок за плащане не бил
предвиден в сключения договор, твърди, че то е следвало да бъде извършено при
условията на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, а именно 14-дневен срок от получаване на
фактура или друга покана за плащане. При което вземането е станало изискуемо
считано от 07.02.2015 г. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава и дължи освен
главницата и обезщетение за забава, чийто период и размер е ограничил с оглед
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД, депозира писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание. Сочи, че между страните са налице дългогодишни
търговски отношения, включително и по процесния договор от 24.01.2015 г.
Заявява, че представения с исковата молба приемо-предавателен протокол от
24.01.2015 г. не е подписан от представител на ответника. Твърди, че описаните
в представения протокол количества не са доставени и съответно плащането им не
се дължи на ищеца. Релевира възражение за неизпълнен договор и счита, че
претендираната сума не се дължи до момента на получаване на насрещната
престация.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва възраженията на
ответника. Сочи, че в представения тристранен протокол за прихващания на
вземания и задължения от 30.11.2015 г., са описани задълженията на ответника
към ищеца, измежду които и процесната фактура от 24.01.2015 г. Заявява, че ще
се ползва от представения протокол от 24.01.2015 г. Излага, че доставката е
била извършена с транспорт на ответника, който е бил заплатен от ищеца и
документите удостоверяващи доставката са били осчетоводени при двете дружества.
Отново излага твърдения по отношение на претенцията за забава.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, в който поддържа доводите си.
В с.з. страните чрез процесуални представители поддържат релевираните
твърдения, доводи и възражения.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите
материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, е прието обстоятелството: - валидно сключен Договор за покупко-продажба 24.01.2015 г.
Видно е от представения
Договор за покупко-продажба 24.01.2015 г., че ищецът, в качеството на продавач,
е поел задължението да продаде на ответника, в качеството на купувач и срещу
заплащане на цена 340.00 лв./т., 310.000 метрични тона пшеница +/- 10 %, при отразената в
договора спецификация на стоката. Страните са договорили стоката да се доставя
от складова база на продавача до складова база на купувача, находяща се в с.
Крумово. Страните се съгласили заплащането на стойността на договореното
количество да се извърши по банков път, по банкова сметка на продавача, а
последния се е задължил да издаде фактура при спазване на изискванията на ЗДДС
и ЗСч и декларация за добра търговска практика. (чл. 1, 2, 3 и 6)
По делото е представен
Приемо-предавателен протокол от 24.01.2015 г. , от който е видно, че страните
по договора удостоверяват, че ищецът е предал на отвеника 317.980 т. пшеница,
реколта 2014 г., по издадена фактура № **********/24.01.2015 г.
По делото е представена
и фактура № **********/24.01.2015 г., за сумата 108113.20 лв., отразена като
стойност на 317.980 т. пшеница, при единична цена от 340.000 лв.
Представена е и
декларация от 24.01.2015 г., изходяща от ищеца.
Представен по делото е
и Тристранен протокол за прихващане на вземания и задължения по описаните в
протокола фактури от 30.11.2015 г. В т. 2.3. от Протокола страните са постигнали съгласие, че задължението на
ответника към ищеца, се намалява със 152046.35 лв. и възлиза общо на 1173431.28
лв., формирано като неплатени суми по фактури, измежду които и процесната №
20/24.01.2015 г., на стойност 108113.20 лв.
Във връзка с оспорване
авторството на положения от името на ответното дружество подпис в представения
Приемо-предавателен протокол от 24.01.2015 г., по реда на чл. 193 ГПК в хода на производството е назначена СГрЕ,
чието заключение неоспорено от страните се кредитира от съда като компетентно и
безпристрастно дадено. От заключението се установява, че подписът положен на
мястото за купувача в оспорения Приемо-предавателен протокол не е изпълнен от
представляващия към момента на протокола, ответното дружество - В.М.. Поради, което оспорването е успешно
проведено.
В същата експертиза по
искане на ищеца е извършено изследване на подписите положени за ответника в
Договор за покупко-продажба от 24.01.2015 г. и в Тристранен протокол за
прихващане на вземания от 30.11.2015 г. са изпълнени от едно и също лице.
По делото е назначена
ССЕ, чието заключение неоспорено от страните е прието от съда като компетентно
и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че преставения по
делото тристранен протокол за прихващане не е осчетоводен от ответника.
Установява се още, че процесната фактура от 24.01.2015 г. е осчетоводена при
ищеца и към датата на проверката задължението по нея съществува в счетоводните
записвания на ищеца. Експерта е установил, че процесната фактура е осчетоводена
при ответника, но стойността на задължението по нея е отразено при ответника
като прихванато от авасново платени суми с 2 бр. разходни касови ордери. В с.з.
вещото лице пояснява, че ордерите са й били представени и, че плащането е
извършено чрез две физически лица – И. И. и Д. Ф., поради което и задължение
към ищеца в счетоводството на ответника не съществува. В с.з. експертът
пояснява, че процесната фактура е включена дневника за покупки при ответника,
но тъй като фактурата е без право на данъчен кредит, тя е отразена с протокол и
в дневника за продажби, при което резултатът е равен на нула, тъй като
фактурата е налице т.нар. „обратно начисляване“. По фактурата данъчен кредит се
ползва тогава, когато ответника реализира продажба.
Съобразно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да
иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се
дължи на причина за която длъжникът отговаря.
В хода на настоящото
производство от страна на ответника не бе въведено оспорва на договорната
връзка между страните, поради което и сключения между страните договор следва
да бъде възприет за действителен и обвързващ страните, въпреки установеното от
СПочЕ.
Безспорно се установява
в хода на производството, че при ответника издадената от ищеца фактура №
20/24.01.2015 г. е осчетоводена и включена в съответната документация по ЗДДС.
След като ответникът надлежно е осчетоводил издадената фактура, то се налага
извода, че сумата по нея се явява дължима. Още повече, че същата е отразена
като дължима и в представения тристранен протокол за прихващане с участието на
ищеца и ответника. Доколкото авторството на подписа положен от името на
ответното дружество също не е бил предмет на надлежно оспорване, то същият
следва да бъде възприет за обвързващ страните, отново въпреки заключението на
СПочЕ.
Заключението на ССЕ
няма да бъде кредитирано в частта, досежно извършеното от ответника прихващане
на стойността на фактурата със заплатени аванси на две физически лица в полза
на ищеца, в брой, по силата на 2 бр. РКО. Такива твърдения по фактите не са
въвеждани в процеса от страна на ответника по надлежния ред, нито пък са били
представени кореспондиращите им писмени доказателства.
Във връзка с
оспорването от страна на ответника на доставката на процесното количество
пшеница – 317.980 т. от страна на ищеца е представена разменена кореспонденция
между страните по електронна поща (стр. 94-95 от делото), която не е оспорена от ответника. От кореспонденцията се установява, че
на 28.02.2015 г. ищецът е отправил до ответника искане да му бъде изпратена
справка за разтовареното количество по кантарни бележки, поради което му е
невъзможно от своя страна да се разплати с доставчиците. Това искане на ищеца
подкрепя твърдението му, че транспорта на количеството пшеница се е извършвал
от самия ответник, а е бил заплатен от ищеца, доколкото такава е била
уговорката между страните и в сключения договор.
В отговор на това
писмо, от ел. поща на ответника, на 04.02.20145 г., като приложен към
електронно писмо, без текст, файл е била изпратена справка (л. 95 от делото). Вярно е, че справката не
съдържа подпис на съставител, доколкото същата представлява приложен файл към
ел. писмо. Прави впечатление обаче, че съдържащите се в нея регистрационни
номера на превозни средства и превозени количества, съответстват на описаните в
оспорения от ответника Приемо-предавателен протокол с дата 24.01.2015 г., което
навежда на извода, че ответника е бил в известност за доставеното му количество
зърно. Поради което и възражението на ответника за недоставяне на
остойностеното количество пшеница съдът преценява като неоснователно. Този
извод не може да бъде разколебан и от начина на заприходяване на стоката в
счетоводството на ответника като „стока на път“.
Индиция,
че ответникът е получил стоката е и обстоятелството, че от 2015 г. до
настоящият момент, въпреки осчетоводяването на издадената му фактура, ответникът
по никакъв начин не е поканил ищецът да изпълни задължението си и да достави
стоката, нито пък е предприел действия по разпадане на договорната връзка между
страните.
По изложените
съображения, съдът намира, че главната претенция на ищеца се явява основателна
и следва да бъде уважена.
На осн. чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата се дължи и законна лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане.
От страна на ищеца е
релевирана и акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава, чийто
период е ограничен съобразно погасителната давност, предвидена в разпоредбата
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Доколкото е основателна главната претенция, то
основателна се явява и акцесорната такава. Вярно е, че в договора страните не са
уговорили срок за плащане на задължението по издадената фактура.
Следователно ответникът е следвало да
плати стойността в 14-дневен срок от получаване на фактурата, съобразно
разпоредбата на чл. 303а ТЗ. След като фактурата е надлежно включена в справките
и дневниците по ЗДДС от ответника през м. януари 2015 г., то следва да се
приеме, че считано от 15.02.2015 г. същият е изпаднал в забава и обезщетението
за забава се явява дължимо. Доколкото периодът на претенцията изначално е
съобразен с периода на давността преди предявяване на иска то обезщетението е
дължимо за периода 18.06.2016 г. – 18.06.2019 г. При извършване на аритметични
изчисления с помощта на калкулатор от ПИС „Апис“, съдът установи, че за
посочения период обезщетението за забава възлиза на 32914.86 лв., до който
размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до 32917.52 лв. следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора
и в съответствие с направеното искане, на ищеца се следват разноски по реда на
чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.. От направените от ищеца разноски в размер на 11412.00 лв., на присъждане
съразмерно уважената част от исковете подлежи сумата 11411.78 лв.
Предвид изхода от спора
и в съответствие с направеното искане, на ответвника се следват разноски по
реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представени доказателства и списък по чл.
80 ГПК. Така от направените разноски в размер на 3260.00 лв., на присъждане
съразмерно с отхвърлената част от исковете подлежи сумата 0.06 лв.
След компенсиране на
дължимите разноски дължимата на ищеца сума възлиза на 11411.72 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“,
№ 3, ет. 6, офис № 16, представлявано от А.С.С. ДА ЗАПЛАТИ НА „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9,
представлявано от Д. А. Ф., сумата 108113.20 лв. (сто и осем хиляди сто и
тринадесет лева и 20 ст.), вкл. ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение за доставена стока, обективирано във фактура №
**********/24.01.2015 г., издадена по силата на Договор за покупко-продажба от
24.01.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 18.06.2019 г. до
изплащането, сумата 32914.86 лв. (тридесет и две хиляди деветстотин
и четиринадесет лева и 86 ст.), обезщетение за забава върху
главницата, за периода 18.06.2016 г. – 18.06.2019 г., както и сумата 11411.72 лв. (единадесет хиляди четиристотин
и единадесет лева и 72 ст.), на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ВАпС, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: