№ 5823
гр. ., 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110125359 по описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл.422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
от ЗЗД от .. против С. К. П. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за възстановяване на уредено МПС с марка „.“, модел „., рег.
№ ., в следствие на причинено от ответника ПТП на 19.03.2022г. в гр.., ведно със законната
лихва от 14.06.2023г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№.г по описа на СРС, 77
състав.
В исковата молба се посочва, че на 19.03.2022г. в гр.., на бул. . при управление на
МПС марка “.“ с рег. № . ответникът виновно е реализирал ПТП с притежавания от ищеца
автомобил с марка „.“, модел „., рег.№ ., при което му е причинил имуществени вреди.
Поддържа се, че за отстраняване на повредите по увреденото МПС ищецът е заплатил
сумата от 5000 лева. В проведено открито съдебно заседание исковата молба е уточнена,
като е посочено, че ответникът е причинил процесното ПТП, удряйки собствения на ищеца
автомобил отзад. Отбелязва се, че увреденият автомобил се е движил напред като първа
кола, а зад него се е движело МПС, управлявано от ответника при несъобразена скорост.
Сочи се, че при намаляване на скоростта от страна на автомобила на ищеца, ответникът не е
успял да спре. Ищецът признава и, че след осъществяване на ПТП е уведомил
застрахователя по застраховка „.“ на ответника и от името на . АД е заплатило
застрахователно обезщетение в размер на 928.88 лева. С оглед изложеното моли искът да
бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Излагат се твърдения, че исковата молба не отговаря на изискванията за
1
редовност по чл. 127 ГПК, както и че несъществува правна възможност при наличие на
валидно сключена застраховка „.“ да бъде насочен срещу него иск за причинени вреди в
следствие на застрахователно събитие. Предвид това сочи, че към датата на ПТП между него
и . АД е съществувала валидна застраховка „.“ за притежавания от него автомобил марка“.“ с
рег. № .. Релевирано е възражение, че размерът на търсеното обезщетение е силно завишен и
не съответства на действителната стойност на причинените вреди. Подчертава се, че в
конкретната хипотеза е налице „тотал щета“ по смисъла на чл.390 КЗ. Излагат се твърдения
и в насока, че ищецът е претендирал вече от застрахователя по „.“ обезщетение за същите
имуществени вреди и такова му и било изплатено, поради което се изтъква, че е налице
злоупотреба с право, доколкото се търси от ответника повторно обезщетяване на същите
вреди. Моли се искът да бъде отхвърлен, като се претендират разноски.
Третото лице-помагач, конституирано на страната на ответника по реда на чл. 219 от
ГПК . АД оспорва иска като неоснователен, като представя по делото писмени
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, че на 19.03.2022г ответникът е управлявал
МПС с марка „.“ с рег. № .. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото
удостоверение с рег. № . /л.40 от делото/, издадено от ., ОД на ., отдел ., в което е отбелязано,
че именно С. П. притежава свидетелство за управление на МПС № .г., което е посочено в
протокола за ПТП.
По делото е установено и, че към датата на процесното ПТП ищецът е притежавал
автомобил с марка „.“, модел „., рег.№ .. Това обстоятелство се установява и от приетото като
доказателство по делото Свидетелство за регистрация на увредения автомобил /л.45 от
делото/, в което именно . е посочен като собственик. Съгласно представено удостоверение за
техническа изправност – л. 46 делото към 05.01.2022г процесният автомобил е бил със
собственик ищеца и е бил в изправно техническо състояние.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП /л. 7 от заповедното
производство/ от 19.03.2022г., който носи подписа на ответника /неоспорен от него/. В
протокола е посочено, че ПТП е осъществено в гр.., бул. .. В него е отбелязано, че
инцидентът се е осъществил при движение в една посока на двете МПС, като автомобил „А“
е ударил в задната част автомобил „Б“, като ПТП се е осъществило на кръстовище преди
светофар. Посочено е, че водач на автомобил „А“ – МПС с марка .“ с рег.№ . е именно
ответникът С. П., като изрично в графа „А“ е посочено срещу подпис, че водачът на
автомобил „А“ е виновен за настъпване на ПТП, поради несъобразена дистанция.
Положеният подпис в графа „А“ не е бил оспорен от страна на ответника, който единствено
посочва, че това е частен документ, който няма доказателствена стойност. В протокола е
посочено, че увреденият автомобил при това ПТП – марка „.“ с рег. № . е собственост на .
като е отбелязано, че ПТП е настъпило при рязко набиване на спирачки. По отношение на
2
уврежданията по МПС на ищеца е посочено в протокола за ПТП – увредени задна броня,
задна врата/капак, светлоотразител.
Не се спори между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на МПС с марка „.“ с рег.№ . е била застрахована при . АД, видно от представената от
ответника справка от Гаранционен фонд. Това обстоятелство се потвърждава и от самото
трето лице- помагач. Предвид това безспорно по делото е и обстоятелството, че във връзка с
процесното ПТП и претенциите на ищеца за обезщетяване на насените му имуществени
вреди е образувана преписка по щета № . при . АД. Видно от приетия по делото опис-
заключение по щета № . /л.42 от делото/ автомобилът на ищеца е бил представен за оглед на
06.04.2022г., при който оглед е установено, че са увредени следните елементи по автомобил
с марка „.“, модел „., рег.№ .: задна броня, заден капак, заден ауспух- гърне, напречен носач
на задна броня, заден десен рефлектор, задна халка на закопчалка, заключване заден капак,
задна емблема, задна лява кора под калник, парктроник 4 броя задни. Изрично е посочено,
че е имало претенции за стопове, но не е отбелязано да са констатирани увреждания по тях.
Така представеният от ищеца опис-заключение по щета съответства и на представената от
третото лице-помагач калкулация-ремонт /л.61-63 от делото/.
Въз основа на така заведената щета на ищеца е било заплатено от . АД обезщетение за
причинените по автомобилът му имуществени вреди в размер на 928.88 лева, като това
обстоятелство изрично се признава от ищеца. Това е и сумата посочена като сума за
заплащане в калкулация-ремонт.
Във връзка с разходите необходими за възстановяване на причинените по автомобила
на ищеца вреди е представена и проформа фактура, като е отбелязано, че същата е по опис-
заключение по щета № .. В проформа фактурата са посочени цените на подлежащите на
подмяна части на автомобила, ведно с цена на труд за извършване на ремонта. Като
подлежащи на подмяна са посочени следните части:врата багажник, броня задна,
изпускателна система, основа задна броня, светлоотразител заден десен, насрещник
ключалка врата багажник, брава врата багажник, подкалник заден ляв, надпис „.“ врата
багажник, парктроник система, стоп ляв и стоп десен. При съобразяване на това в профомра
фактурата е посочена цена за ремонт 5975.75 лева.
По делото са прието заключение по автотехническа от 10.01.2025г. и допълнително
заключение по автотехническа от 21.02.2025г.
Съгласно заключението по автотехническа експертиза от 10.01.2025г, процесното
ПТП е настъпило но 19.03.2022г., като лек автомобил „.“ с рег. № . се е движило по бул. .,
където превозното средство застига и реализира ПТП с движещия се пред него, намаляващ
скоростта си и спиращ при наличие на светофарна уредба лек автомобил „.“ с рег. №.. При
съобразяване на така посочения механизъм на ПТП вещото лице е посочило, че от
техническа гледна точка може да се направи извод, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на водачът на МПС с марка „.“ с рег. № ., тъй като не се е движил със скорост и
дистанция, при които превозното средство ще спре в рамките на опасната зона, при внезапно
възникване на опасност. Експертът е категоричен, че описаните в представените по делото
3
документи – опис-заключение по щета увреждания са именно в причинно-следствена връзка
с ПТПто. Посочено е в заключението, че стойността необходима за възстановяване на
автомобила на ищеца изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3947.66
лева, при съобразяване на годината на производство на МПС. За да определи така
посочената сума, вещото лице не е включил в калкуациите си задната емблема на
автомобила, задни стопове и напречен носач. В проведеното открито съдебно заседание
вещото лице разяснява, че тези части не са били включени от него в калкулациите му,
защото по отношение на емблемата в проформата фактурата не е била посочена цена, т.е
приел е, че същата не се нуждае от подмяна. Досежно напречният носач е посочил, че не го е
включил, тъй като не било известно дали напречен носач, посочен в проформа фактурата и
основа на задна броня, описана в опис-заключението по щета, са един и същи детайл. Във
връзка с това е изяснено, че в различните софтуери, с които се работи някои от детайлите са
наименуват различно. Не са включени в заключението и задните стопове на автомобила.
Съгласно заключението по допълнителната автотехническа експертиза, след
извършване на справка, вещото лице е констатирало, че детайлите наименовани „основа на
задна броня“ и „напречен носач“ са идентични. Посочено е, че задните стопове и емблемата
на автомобила са в зоната на удара и същите могат да бъдат увредени по механизма на ПТП.
Предвид това е дадено заключение, че с включване на задната емблема, задни стопове и
напречен носач в калкулацията, средната пазарна цена на ремонта на процесното МПС би
била 5390.69 лева. Посочена е и единичната цена на двата задни стопа, а именно по 306.10
лева, като е посочено, че за подмяната им е необходимо по 0.6 часа при единична цена на
труд 22 лева на част. В съдебно заседание изрично експертът е разяснил и начина, по който
се изчислява средна пазарна цена и защо същата не съответства на посочените цени в
представената проформа фактура от ищеца.
Софийски районен съд изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключенията по
приетите автотехнически експертизи и дадените в съдебно заседание разяснения, доколкото
се основават на представените по делото писмени доказателства, и са изготвени от вещо
лице, притежаващо необходимите професионални знания и квалификация.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
По допустимостта:
Преди да бъде разгледан фактическия състав на нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
Софийски районен съд намира, че следва да бъде изрично посочено, че не съществува
пречка ищеца в качеството си на увредено лице при ПТП да предяви претенцията си за
заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди пряко към
делинквента, тъй като не съществува задължение тази претенция първо да бъде отправена
към застрахователя по застраховка „.“ на водача, сочен като причинител на вредите. Ето
защо посочената от ответника в отговора на исковата молба разпоредба на чл. 432 и чл. 433
КЗ са неприложими в случая по предявения иск.
В разглежданата хипотеза ищецът е заявил претенция спрямо застрахователя,
4
привлечен в настоящото производство като трето лице – помагач относно заплащане на
обезщетение за причинени съгласно твърденията на ищеца имуществени вреди по
притежаваното от нея МПС, въз основа на която претенция се установява по безспорен
начин, че му е заплатено обезщетение в размер на 928.88 лева. Въпреки това и при
съобразяване на дадените в Тълкувателно решение № 1/30.01.2017г. по тълк.д.№.г- на
ОСГТК на ВКС, предявеният иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу делинквента се явява изцяло
допустим, като следва изрично да бъде отчетено и обстоятелството, че в случая не се касае
за постигнато между застрахователя по застраховка „.“ и ищеца в качеството му на увредено
лице споразумение относно размера на обезщетение за причинени имуществени вреди по
автомобила му, в което да е признал, че заплатеното му обезщетение се равнява на изцяло
дължимото и такова. Ето защо съдът приема, че предявения от ищеца иск се явява
допустим.
Няма пречка в случай че предявеният иск бъде уважен и ответникът заплати на
ищеца дължимото, то по реда на чл. 435 КЗ да предяви иск срещу застрахователя си, именно
във връзка с това е било уважено и искането на ответника да бъде привлечено като трето
лице-помагач по делото . АД.
По отношение на основателността на исковата претенция настоящият състав
намира следното:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника П. по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
необходимо при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца да бъде
установено настъпването на процесното ПТП в следствие на противоправното и виновно
поведение на ответника, в причинно-следствена връзка с което ищцовата страна да е
претърпяла твърдените имуществени вреди в претендирания размер, т.е че на автомобила на
ищеца са били причинени вреди на посочената от него стойност. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина.
При съобразяване на така посочените като подлежащи на доказване факти съдът
намира, че по делото не се спори, че процесното ПТП, в което са участвали страните по
спора, е било реално осъществено именно на посочената от ищеца дата – 19.03.2022г. в гр. ..
Първият спорен по делото въпрос обаче е относно това къде конкретно е настъпило ПТП, с
оглед изрично направените от ответника в тази насока оспорвания в молба, наименувана
писмена защита от 05.11.2024г., след като се е запознал с представения протокол за ПТП,
който не е бил приложен към исковата молба и съответно не е бил връчен на ответника с
разпореждането по чл. 131 ГПК. В действителност съдът констатира, че в представения по
делото протокол за ПТП е посочено, че ПТП е настъпило на бул. ., а в исковата молба се
сочи, че инцидентът е настъпил на бул. .. От друга страна в молбата си, ответникът е
посочил трето местоположение на инцидента – „ул. . пред сградата на .. Следва да се
отбележи, че . се намира на ., като сградата се намира на кръстовището на бул. „.“ и бул. „.“.
Същевременно бул. „.“ преминава в ул. . точно на пресечка с бул. „.“, но не на бул. ., както е
5
посочено в протокола за ПТП. Същевременно бул. „.“ преминава в бул. ., който се пресича с
бул. . на .. Ето защо настоящият състав приема, че поради преминаването на няколко
булеварда един в друг без да има ясно разграничение между началото и края на даден
булевард, е възникнала грешка относно точното място на ПТП. Това е породено и от
обстоятелството, че именно от 20.03.2022г /съгласно официално съобщение на страницата
на . – общо известен факт/ е предприета и реорганизация на движението на бул. . с оглед
строежа на метрото. Безспорно обаче между страните е, че на 19.03.2022г е било
реализирано ПТП между автомобил собственост на ответника с марка „.“ с рег. № . и
автомобил „.“ с рег. №., доколкото именно ответникът още в отговора на исковата молба
признава, че във връзка с процесното ПТП е била образувана преписка по щета по искане на
ищеца пред . АД. С това изявление съдът намира, че ответникът е признал неизгоден за него
факт – настъпването на процесното ПТП, което изявление съдът цени по реда на чл. 175
ГПК.
Подобно признание за действително настъпване на ПТП и по отношение на неговия
механизъм се съдържа и в двустранния констативен протокол за ПТП, в който е положен
подписа на ответника П., като същият не е бил оспорен от него. В действителност както е
посочено от ответника в писмената му защита, този констативен протокол е частен
документ. В действителност когато протоколът за ПТП, както е в настоящия случай, е
изготвен не от длъжностно лице, а от участниците в съответното ПТП, той няма обвързваща
доказателствена стойност каквато има един официален свидетелстващ документ. Въпреки
това двустранният констативен протокол, съставен от двамата участници в ПТП, има своята
доказателствена стойност, когато фактът, който се преценява, съставлява волеизявление,
направено от участника в ПТП. Съгласно константната съдебна практика, която се споделя и
от настоящия съдебен състав, когато отразеният в протокола факт съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила относно съдържащите
се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
документа. В този смисъл решение № 136/07.08.2024г. по т.д № 338/2023 на ВКС, II т.о.,
решение № 11/24.01.2019г. по гр.д.№ 2653/2018г на ВКС, IV г.о., решение № 98/25.06.2012 г.
по т.д № 750/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на
ВКС, І т.о, решение № 11/24.01.2019г., по гр.д.№ 2653/2018г. на ВКС, ІV г.о., решение №
194/12.01.2017г. по т.д. № 444/2014г. на ВКС, I т.о., решение № 20/22.03.2017г. по гр.д.№
50128/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 128/13.06.2014г. по гр.д.№ 6451/2013г. на ВКС, III
г.о. В цитираните решения изрично е посочено и, че ищецът, който претендира обезщетение
за вреди, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
знания, които съдът не притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният двустранен
констативен протокол за ПТП има доказателствена сила по отношение на ответника досежно
направените от него изявления, които са обективирани в протокола и потвърдени от него с
6
полагане на подписа му, доколкото същият не е оспорил подписа си в представения по
делото протокол за ПТП. Тези изявления представляват своеобразно извънсъдебно
признание на неизгоден за ответника факт в насока, че на 19.03.2022г. в действителност е
участвал в процесното ПТП, както и че е виновен за настъпването му, доколкото подписът
му е положен в графа „А“ след изявлението „Аз съм виновен. Малка дистанция“. Тези
изявление на ответника /положил е подписа си под тях/ се ценят по реда на чл. 175 ГПК.
Полагайки подписа си в протокола за ПТП ответникът е признал и обозначения в него
механизъм на ПТП – при движение на двата автомобила в една посока, като преди светофар
при рязко набиване на спирачки от страна на водача на автомобил „.“ с рег. №.,
управляваният от ответника автомобил се е блъснал в задната част на намиращия се пред
него автомобил „.“ с рег. №.. Този механизъм на ПТП се потвърждава и от приетото по
делото заключение по автотехническа експертиза, съгласно която управляваното от
ответника превозно средство застига и реализира ПТП с движещия се пред него, намаляващ
скоростта и спиращ при наличие на светофарна уредба автомобил „.“ с рег. №.. Вещото лице
е категорично и, че нанесените щети по автомобил „.“ с рег. №. са в пряка причинно
следствена връзка именно с процесното ПТП.
Ето защо при извършване на съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства Софийски районен съд приема, че по делото е установено, че процесното
ПТП е настъпило именно съобразно описания в съставения от двамата участници /един, от
които е именно С. П./ в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП механизъм, като от
ответника не е бил оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Напротив, при съвкупна
преценка на всички доказателства по делото, се установява, че с поведението си - не
спазвайки необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил /както е посочено и
от самия ответник в протокола за ПТП: „малка дистанция“/ . е нарушил разпоредбата на чл.
23, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Несъобразявайки
поведението си с това законово изискване, ответникът не е успял да спре своевременно и да
избегне удара със спиращия пред него автомобил, поради което е причинил виновно
процесното ПТП, съответно и вредите по МПС „.“ с рег. №..
С оглед изложеното настоящият състав намира, че по делото е установено
осъществяването на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за да може да бъде
ангажирана деликтната отговорност на ответника П..
Спорен с оглед изрично направеното от ответника още исковата молба е въпросът дали
увреденият автомобил при процесното ПТП в действителност към датата на ПТП е било
собственост на ищеца, за да може да се приеме, че именно ищецът е носител на спорното
право. Видно от представеното по делото удостоверение за регистрация на МПС именно
ищецът е посочен като собственик на автомобил „.“ с рег. №.. В тази връзка от страна на
ищеца като доказателство е представено и удостоверение за техническа изправност на
автомобила /л.46 от делото/, в което изрично е посочено, че автомобил „.“ с рег. №. към
7
датата на осъществяване на прегледа на МПС – 05.01.2022г е бил собственост на .. Именно
това е и посоченият собственик при извършване на преглед и на 01.07.2024г. Предвид това
настоящият състав приема, че и към 19.03.2022г отново ищецът е бил собственик на
увредения автомобил, доколкото не са ангажирани доказателства от ответника /с оглед
оспорването на собствеността/, че след 05.01.2022г правото на собственост на процесното
МПС е било прехвърлено и съответно след 19.03.2022г друго отново да е придобито от
ищеца.
Спорен обаче е въпросът за размера на дължимото от обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди, които да се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. При съобразяване на изложените от страните доводи относно размера на
обезщетение Софийски районен съд приема следното:
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 45 ЗЗД, означава, че обезщетението
има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди
увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно . предвижда заплащане само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на процесното ПТП - без овехтяване. При нейното пълно или
частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която
вещ от същото качество и вид може да бъде купено.
За да се установи какъв е размерът на дължимото обезщетение за причинени
имуществени вреди следва да се съобрази и кои конкретно детайли са били увредени в
следствие на процесното ПТП. Настоящият състав намира, че по делото са ангажирани
доказателства, че по автомобила на ищеца са били причинени щети в задната му част, с
оглед изрично посоченото и в протокола за ПТП. В конкретната хипотеза непосредствено
след осъществяване на ПТП, увреденият автомобил е бил представен за оглед на
застрахователя по застраховка „.“ на ответника – . АД, като в изготвения въз основа на оглед
са описани подробно увредените части, а именно задна броня, заден капак, заден ауспух-
гърне, напречен носач на задна броня, заден десен рефлектор, задна халка на закопчалка,
заключване заден капак, задна емблема, задна лява кора под калник, парктроник 4 броя
задни. Така описаните щети се потвърждава и от заключението по автотехническата
експертиза, че са в причинно-следствена връзка именно с процесното ПТП, като в
изготвеното допълнително заключение вещото лице изрично е разяснило, че описаният от
застрахователя при огледа напречен носач, съответства и на описаната в проформа
фактурата, представена от ищеца, основа на задна броня. По отношение на двата задни
стопа на автомобила, настоящият състав намира, че от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че са причинени именно от процесното ПТП. Същите
не са описани в описа заключение по щета, като обстоятелството, че съгласно заключението
на автотехническата експертиза биха могли да бъдат причинени от подобен удар, не
представлява категорично доказателство, че в действителност са били увредени. От страна
на ищеца дори при уточняване на увредените детайли в проведеното първо открито съдебно
8
заседание изрично са изброени частите, които са били увредени по притежаваното от него
МПС, но сред тях не се посочват от самия ищеца двата задни стопа на автомобила. Ето защо
настоящият състав намира, че от ищеца не е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че вследствие на процесното ПТП са били повредени и двата задни стопа на
автомобил „.“ с рег. №..
С оглед всичко изложено Софийски районен съд приема, че за да се определи
размерът на причинените на ищеца имуществени вреди в следствие на проценото ПТП
следва да се съобразят средните пазарни цени на частите и труда за извършване на ремонта
без да се включва цената на двата задни стопа, която при съобразяване на данните от
заключението по допълнителната автотехническа експертиза относно цената им – общо
612.20 лева и стойността на труда, който съгласно заключението е общо 1.2 часа при
стойност на 1 част труд – 22 лева, т.е 26.40 лева за труд. Предвид това от средната пазарна
цена на ремонта, съгласно заключението по допълнителната автотехническа експертиза,
следва да се приспадне сумата от 638.60 лева. Съдът намира, че именно заключението по
допълнителната автотехническа експертиза следва да бъде ценено, доколкото в него е
включена стойността и на напречния носач и на емблемата, които са били увредени в
следствие на процесното ПТП. Следователно общата стойност на причинените на ищеца
вреди е в размер на 4752.09 лева. Съдът следва да съобрази и извършеното от страна на
застрахователя по застраховка „.“ плащане на сума в размер на 928.88 лева. Предвид това
размерът на дължимото от ответника обезщетение за причинени имуществени вреди на
ищеца е в размер на 3823.21 лева.
Същевременно от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че в случая е
била налице тотална щета. Съгласно трайно установената практика при тотална щета
стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на
автомобила към настъпване на ПТП, тъй като те остават собственост на застрахования (в
този смисъл решение № 138/18.07.2019г. по гр.д.№ .г. на ВКС, ІІІ г.о, както и определение №
54/09.02.2015г. по т.д.№ .г. на ВКС, ІІ т.о и цитираните в него решения). По този начин би се
постигнала и целта на закона за обезщетяване на пострадалия действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, които се изразяват в загубата на имущество на
определена стойност при приспадане на това, което все пак е останало собственост на
пострадалия и е било годно за употреба.
В конкретната хипотеза не са ангажирани доказателства да е налице тотална щета,
като такава не е била приета и от застрахователя. Не е установено да е била прекратена
регистрацията на притежаваното от ищеца МПС по реда на чл. 18а от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде
уважен до сумата от 3823.21 лева, като за разликата над така посочената сума исковата
9
претенция подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на . следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 114.69 лева, съразмерно с уважената част от иска, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 100 лева – заплатена държавна такса и 450 лева – депозит за изслушване две
експертизи. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 550 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 420.55 лева – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски съразмерно с отхвърлената част има
и ответника, като същият е направил изрично искане за присъждане на разноски. . С оглед
разясненията дадени в т. 1 Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени претендираните от страна разноски плащането им
следва да бъде доказано. В случая от ответника е представен договор за правна защита и
съдействие от 04.11.2024г, в който е отбелязано, че е платено възнаграждение в размер на
500 лева в брой. Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно редакцията на Наредба №
1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, действала към 04.11.2024г, съгласно
чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, минималният размер на възнаграждението при предявен иск за
5000 лева е 800 лева. Ето защо претендираният размер от 500 лева за процесуално
представителство, изразяващо се в подаване на отговор на исковата молба и депозиране на
писмена защита, съдът намира, че не се явява прекомерен. С оглед изложеното в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 117.68 лева, разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Третото лице-помагач няма право на разноски по аргумент от чл. 78, ал. 10 ГПК,
независимо, че е релевирано искане за присъждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от . „.“, ЕИК
., със седалище и адрес на управление в гр.., ул. ., срещу С. К. П., с ЕГН ., с адрес в с.., иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, че С. К. П., с ЕГН ., дължи на . „.“, ЕИК ., сума в размер на
3823.21 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
10
изразяващи се в разходи за възстановяване на уредено МПС с марка „.“, модел „., рег.№ ., в
следствие на причинено от ответника ПТП на 19.03.2022г. в гр.., ведно със законната лихва
от 14.06.2023г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№.г по описа на СРС, 77 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 3823.21 лева до пълния предявен размер от
5000 лева.
ОСЪЖДА С. К. П., с ЕГН ., с адрес в с.., да заплати на . „.“, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр.., ул. ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 420.55
лева – разноски в исковото производство и сума в размер на 114.69 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА . „.“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., ул. ., да заплати на
С. К. П., с ЕГН ., с адрес в с.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 117.68 лева
– разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - . АД на страната на
ответника С. К. П..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11