Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /20.06.2018
година, гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пазарджик, XXVII
граждански състав
на първи юни
две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Десислава
Тодорова
секретар:
Иванка Панчева
прокурор:
като
разгледа гражданско дело № 501 по описа за 2018 г. на Съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.В.В., ЕГН **********, против МБАЛ
„ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и
чл. 222, ал. 3 от КТ.
Ищецът твърди,
че полагал труд при ответното дружество на длъжността „началник хирургично
отделение“ за периода от 01.07.2005г. до 09.10.2017г. Трудовото правоотношение
било прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на работника, съобразно
чл.327, ал. 1, т. 12 КТ. Посочва се, че към момента на прекратяване на трудовия
договор /09.10.2017г./ не са изплатени на ищеца нетни трудови възнаграждения за
периода от м. 01. 2017 г. до м. 06.2017
г. в общ размер на 9687,20 лева, от които: 1/за месец януари 2017г. сумата от
1547,40лв.; 2/ за месец февруари 2017г. сумата от 1628,21лв.; 3/ за месец март
2017г. сумата от 1643,17лв.; 4/ за месец април 2017г. сумата от 1643,14лв.; 5/
за месец май 2017г. сумата от 1628,21лв. и 6/ за месец юни - 1597,07лв.
Ищецът излага
твърдения, че през 2016 г. за 20 работни дни, както и през 2017 г. -15 дни, не
е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, поради което моли да бъде
присъдено обезщетение за това в размер на
сумата от 3321,15 лв.
Ищецът
претендира да му бъде заплатено и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от
12586,82 лв., представляваща брутния размер на шест месечни работни заплати. В
тази връзка поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение е навършил
пенсионна възраст и работил повече от 10 години при ответното дружество.
Претендира
се по всеки иск законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба-07.02.2018г., до окончателното изплащане на паричните вземания. Прави се искане за присъждане на съдебни разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковите претенции. Твърди, че ищецът не
е изпълнявал трудовия си договор, не е
работил при петдневна работна седмица и с осем часов работен ден.
По тези съображения оспорва и дължимостта на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Поддържа се, че размерът на претендираното ежемесечно трудово
възнаграждение не се дължи, тъй като ищецът не е работил съобразно уговореното
в трудовия договор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено следното:
По силата на чл. 128 от КТ като
насрещна престация за предоставената и ползвана от него работна сила, работодателят
дължи на работника заплащане на уговореното трудово възнаграждение.
От Заповед № 49/09.10.2017 г., издадена от управителя
на ответното дружество, се установява, че съществуващото между страните трудово
правоотношение е било едностранно прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т.
12 КТ, считано от 09.10.2017 г. В този акт органът на работодателска власт е
признал, че ищецът има право на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на сумата от 3321,15 лв. и сумата от 12586,80 лева, представляваща
обезщетение за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От допусната и приета от съда съдебно-счетоводна
експертиза, извършила проверка на намиращите се при ответника счетоводни
документи, вкл. ведомостите за заплати, се установява, че считано от
01.02.2017г., по силата на допълнително споразумение между страните, основното
трудово възнаграждение на ищеца е било изменено от 1600,00 лв. на 1700,00 лв. За
релевантния период от м. 01.2017 г. до м.06.2017г. работодателят е начислявал
във ведомостите за заплати на ищеца брутно трудово възнаграждение от общо от
12403,45 лв., от които чиста сума за получаване /нето/ в общ размер от 9687,83
лв. В счетоводството на ответника няма данни да са изплатени възнагражденията до момента на проверката от вещото лице- 16.04.2018г.
Ответникът представя банково извлечение, на което се
позовава, че погасил част от процесните вземания за трудови възнаграждения със
сумата от 5000,00 лв. Ищецът признава, че е получил сума в този размер, но тя касаела
незаплатени възнаграждения по втори трудов договор 10.10.2017 г.. Видно от същия
ищецът е продължил да заема длъжността „началник хирургично отделение“ в МБАЛ
„Ескулап“ ООД. От предметното съдържание на счетоводното записване обаче не се
установява заявеното от длъжника, че погасява задълженията си по процесния
трудов договор. Ето защо твърдението му се явява необосновано, макар негова да
е доказателствената тежест на общо
основание да установи погашение на конкретните вземания.
Фактът на
реално положения от ищеца за процесния период труд съдът намира, че се
установява безспорно от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства
и признанието на ответника, обективирано във ведомостите за работни заплати на
ищеца, предмет на изследване от вещотото лице, което изясни, че работодателят е
начислявал за релевантния период брутното трудово възнаграждение на работника.
При това положение искът по чл. 128, т. 2 от КТ следва да бъде уважен по
основание и в претенидирания размер общо от 9687,20 лева.
За да бъде уважена претенцията по чл. 224, ал. 1 от КТ, следва да се установят
следните юридически факти: прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника, и работникът да не е
ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за съответната календарна година,
когато е прекратен трудовия му договор или за предходна година, отложен по реда на чл. 176 oт КТ. Фактът, че е прекратено трудовото правоотношение се
установи от приложената по делото Заповед № 49/09.10.2017 г. По отношение на
втората предпоставка ССЕ установява, че ищецът има неизползван платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни за 2016 г. и 15 работни дни за 2017 г, които
се равняват на сумата общо от 3321,15 лева с ДДФЛ. Предвид това ищецът има
право на обезщетение за 35 дни неизползван платен годишен отпуск, което се
подвърждава и от признанието на ответника за този неизгоден за него факт,
удостоверено в заповедта за прекратяване на трудовия договор.
За да възникне правото на парично обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, следва в обективната действителност да са настъпили следните
юридически факти: трудовото
правоотношение да е прекратено, независимо от правното основание за
прекратяване; работникът или служителят
да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди
прекратяването, съгласно КСО и последните 10 години трудов стаж да е положен
при ответника. Изясни се, че процесното трудово правоотношение е прекратено на
основание чл.327,
ал. 1, т. 12 КТ, тъй като ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последното се
потвърждава от удостоверение образец УП-3 изх. №200/28.06.2017г., издадено от
ответника, според което ищецът Д.В. е полагал труд при осем часов работен ден за
периода от 01.07.2005 г. до 31.05.2017г. или общо 11 г. и 11м. при този
работодател. Освен това, видно от разпореждане на ТД на НОИ-Смолян от
08.09.2017 г. е признато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
ищеца. Предвид изложеното съдът приема, че всички материални предпоставки за
възникването на уреденото в чл. 222, ал. 3 КТ право на гратификация е
възникнало, като това обезщетение е в размер на шест брутни трудови
възнаграждения предвид установения трудовия стаж от десет години към момента на
прекратяване на правоотношението. От заключението на ССЕ се установи, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен от него
месец е в размер на 2097,80 лв., поради което обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ възлиза на 12586,80лв. Следователно, искът по чл. 222, ал. 3 КТ трябва да
бъде уважен за сумата от 12586,80 лв и отхвърлен за разликата до предявените 12586,82
лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати направените разноски по
делото от ищеца, а именно в размер на сумата от 2800,00 лв., представляваща
заплатеното адвокатско възнаграждение. Поради същите съображения ответникът
трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК да заплати в полза на съдебната власт дължимите съдебни разноски
общо от 1173,80 лева, от които 1023,80 лв. за държавна такса и 150,00лв. за
платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Макар че решението, с което са уважени предявените искове да не се
ползва със сила на пресъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК то притежава
изпълнителна сила, поради което съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в тази част.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ
„ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес за управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ №19А, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, по иска с правно основание чл. 128, т.
2 от КТ, сумата от 9687,20 лева, представляваща сборът от нетно трудово възнаграждение за периода от м. 01.2017
г. до м. 06.2017 г.; да заплати по иска с правно основание чл. 224,
ал. 1 от КТ сумата в размер на 3321,15
лева с ДДФЛ, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни за 2016г. и 15
работни дни за 2017г.; да заплати по иска с правно основание чл. 222, ал.
3 КТ сумата от 12586,80 лева с ДДФЛ,
представляваща брутния размер на шест месечни работни заплати, дължими при придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главните парични
вземания от 07.02.2018г. до окончателното им заплащане, платими по банкова
сметка ***:
***, BIC ***, при „ОББ“ АД, като искът по чл. 222, ал. 3 КТ над
уважения размер до пълния предявен размер от 12586,82 лева – отхвърля.
ОСЪЖДА МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес за управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ №19А, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 2800,00 лева –
съдебни разноски пред РС – Пазарджик.
ОСЪЖДА МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес за управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ №19А, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК , да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по
сметка на РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК,
сумата общо от 1173,80 лева –
съдебни разноски пред РС – Пазарджик, както и 5,00 лева за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, в
която МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, по иска с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата от 9687,20 лева, представляваща сборът от нетно трудово възнаграждение за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2017 г.; по иска с правно основание
чл. 224, ал. 1 от КТ сумата в размер на 3321,15
лева с ДДФЛ, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 20 работни дни за 2016г. и 15 работни дни за 2017г.; и по иска с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 12586,80 лева с ДДФЛ, представляваща брутния размер на шест месечни
работни заплати, дължими при придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, ведно със законната
лихва върху главните парични вземания от 07.02.2018г. до окончателното им
заплащане.
Решението в частта, в която е допуснато предварително
изпълнение, имащо характер на определение, може да бъде обжалвано пред ОС –
Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в останалата част може да бъде обжалвано
пред ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова