Мотиви
към присъда по НОХД № 4663/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против Ю.Н.У., ЕГН: ********** за това, че на 05.07.2018 г. в
гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *****,
след употреба на наркотични вещества – амфетамин /АМР/ и опиати /ОРI/, като
деянието е извършено повторно – извършил е престъплението, след като е бил осъден
с влязла в сила присъда – с Определение № 116/25.02.2014 г. по НОХД № 987/2014 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, VIII н.с., влязло в законна сила на
25.02.2014 г., за друго такова престъпление – престъпление по чл. 343б, ал. 4
вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс НК).
Делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма
от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание
чл. 372, ал. 4 от НПК, като намери, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение
обяви на страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва
самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа изцяло внесеното
обвинение срещу подсъдимия У.. Счита, че описаната в обвинителния акт и
призната от подсъдимия фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин по
делото както от събраните доказателства, така и от самопризнанието на
подсъдимия. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
кумулативно наказанията „лишаване от свобода“, което да бъде определено в
размер на 1 година и 6 месеца, и „Глоба“ – в размер на 500 лева, след което
наказанието „лишаване от свобода“ да бъде намалено с една трета съгласно
правилото на чл. 58а НК. Предлага да бъде постановено и лишаване на подсъдимия
от право да управлява МПС за срок от 2 години. По отношение на вещественото
доказателство взема становище да бъде унищожено като вещ без стойност след
влизане на присъдата в сила.
Защитникът – адв. Д., моли съда при постановяване на
присъдата да отчете, че подсъдимият работи, има парично задължение по договор
за кредит, както и че полага грижи за майка си, а в случай на продължително
откъсване от работата и от обществото, това би препятствало възможността му да
продължи да изпълнява тези си задължения, включително да заплаща погасителните
вноски по договора за кредит.
Подсъдимият У. в хода на съкратеното съдебно следствие
заявява, че има постоянна работа, грижи се за майка си, която е болна от диабет
и изплаща парично задължение по кредит за покупката на лек автомобил. В хода на
съдебните прения изразява съгласие с наведените съображения от защитника си.
Заявява, че съжалява за извършеното и иска да продължи да работи. В последната
си дума подсъдимият моли съда да му бъде
определен най-благоприятния за него вариант.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Ю.Н.У. е
роден на *** ***, б. , български гражданин, живее в гр. П., ул. „Ч.“ № ** ет.*,
ап.*, със средно специално образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение № 116/25.02.2014 г. по НОХД № 987/2014 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н.с., влязло в законна сила на
25.02.2014 г., подсъдимият У. бил признат за виновен за извършено на 20.02.2014
г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което му било наложено наказание „пробация“
с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1 от НК за срок от
1 /една/ година, изтърпяно на 14.03.2015 г.
На 05.07.2018 г. св. Д. А. и св. С. Ю. били на работа
за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, като автопатрул № 416. Двамата
свидетели изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход на
територията, обслужвана от 01 и 02 РУ при ОДМВР- Пловдив. Около 17:45 часа на
същата дата (05.07.2018 г.), на ул. „Д. Т.“ № * в гр. Пловдив забелязали движещ
се лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***** и решили да го спрат за извършване на
рутина проверка.
В хода на така извършената проверка се установила
самоличността на водача на МПС, а именно подсъдимият Ю.Н.У. ***. След като се
легитимирали и изискали документите му, както и тези на превозното средство,
полицейските служители установили, че същият бил правоспособен водач, а самото
превозно средство било негова лична собственост. Тъй като при проведената
беседа с подсъдимия У. същият им се сторил неадекватен – бил със забавени
реакции, но не миришел на алкохол, св. А. и св. Ю. го попитали дали е
употребявал някакви наркотични вещества. В отговор на така поставения въпрос подсъдимият
заявил, че е пил метадон. Поради това бил отведен до сградата на 01 РУ при
ОДМВР-Пловдив за тестване за употреба на наркотични вещества в организма му. От
извършения тест чрез техническо средство „Дрегер-Дръчек 3000“ с фабричен № ARLC-0321 било
установено, че пробата реагирала положително за наличие на АМР /амфетамин/ и
опиати /OPI/. Данните
били отразени в протокол от дата 05.07.2018 г. за извършване на проверка за
употреба на наркотични и упойващи вещества.
На водача - подсъдимия Ю.Н.У., бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение с бланков № 0691214 (от 05.07.2018 г.),
както и Талон за медицинско изследване на кръвта с № 0034402. Подсъдимият У.
приел показанията на техническото средство и отказал да даде кръв за
изследване, за което обстоятелство се подписал собственоръчно. Също така му
били иззети СУМПС № *********, контролен талон № **** и свидетелство за
регистрация на МПС, част II с № ***. После подсъдимият бил
задържан със Заповед за задържане с рег. № 432зз-167/05.07.2018 г., в 20:00
часа за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия, както и на събраните и
проверени на досъдебното производство гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Й. Ю. (лист 19-20
от досъдебното производство); Д. Й. А. (лист 21-22 от досъдебното производство)
и С. Г. Т. (лист 23-24 от досъдебното производство) и писмените доказателства – Талон за изследване с № 0034402
(лист 30 от ДП); Приложение 1 – погасителен план към договор за кредит №
875125253620 (лист 8 от делото); Заповед за задържане на лице от 05.07.2018 г.
(лист 3 от ДП); Справка за съдимост за подсъдимия Ю.Н.У. (лист 26-27 от ДП);
Характеристична справка (лист 27 от ДП); Протокол с рег. №
432р-11772/05.07.2018 г. за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества (лист 28 от ДП); Акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 0691214 от 05.07.2018 г. (лист 29 от ДП); Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 05.07.2018 г. (лист 32 от ДП); Справка за лице – АИС „БДС“
за подсъдимия У. (лист 35 от ДП); Справка за нарушител/водач за подсъдимия У.
(лист 39-40 от ДП); Справка за собственост на МПС с рег. № ***** (лист 41 от
ДП), които доказателства и доказателствени средства подкрепят самопризнанието
на подсъдимия.
От показанията на свидетелите очевидци С. Й. Ю. и Д. Й.А.
се установяват датата и мястото, където са спрели за проверка подсъдимия, като
последният е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *****, който е
бил в движение преди проверката, а водач е бил подсъдимият У.. Изяснява се, че
към този момент свидетелите са били на смяна за времето от 08:00 до 20:00 часа
на 05.07.2018 г., като са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул
№ 416, когато са пристъпили към процесната проверка. Установява се още, че на
подсъдимия е била извършена проверка с „Дрегер Дръгчек 3000“ в сградата на 01
РУ при ОДМВР – Пловдив, която е отчела положителен резултат за амфетамин и
опиати. Свидетелите изясняват и че след пробата на подсъдимия е бил връчен
талон за изследване, както и е бил откаран за вземане на кръвна проба в УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД. От показанията на св. С. Г. Т. се установява, че същият е
извършил проверката с „Дрегер Дръгчек 3000“ с фабр. № ARLC-0321 на подсъдимия У. и в присъствието
на свидетелите Ю. и А.. Свидетелят Т. дава показания и за резултата от пробата
– положителен за амфетамин и опиати. Установява се, че след това св. Т. е
съставил АУАН против подсъдимия У., на когото бил връчен също и талон за
медицинско изследване, но подсъдимият отказал да даде кръвна проба. Съдът дава
вяра на показанията и на тримата свидетели, тъй като те са последователни,
вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си относно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото. В показанията си свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци.
По делото не се установяват и основания, от които да се приеме, че свидетелите
са били предубедени, а показанията им не са били добросъвестно дадени.
Най-сетне показанията се подкрепят и от събраните писмени доказателства, които
се ценят като обективни, те кореспондират изцяло и с направеното от подсъдимия
самопризнание.
От Талон за изследване с бл. № 0034402 се установява,
че на 05.07.2018 г. в 18:25 часа е била извършена проверка с тест „Дрегер Дръгчек“
3000 на подсъдимия Ю.Н.У. която е отчела положителен резултат за наличие на
амфетамин и опиати. Изяснява се и че талонът е бил предявен на подсъдимия,
който е изписал текста: „Приемам“ в графата преди напечатания текст „
…показанията на техническото средство/теста.“, след което е подписал талона.
От акт за установяване на административно нарушение с
бл. № 0691214 от 05.07.2018 г. се изясняват датата, часът и място на
извършената проверка, както и че подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № *****, когато е бил спрян от полицейските служители.
Установяват се още фактът на извършената проверка с техническо средство, както
и индивидуализиращите белези на последното – тип и фабричен номер.
От Справка за нарушител/водач се изяснява, че
подсъдимият Ю.Н.У. е правоспособен водач на моторно превозно средство, с
издадено СУМПС, валидно до 06.01.2020 г.
От Справката за съдимост на подсъдимия се установяват
данните за съдебното минало и предходните осъждания на У., включително, че
същият е извършил на 20.02.2014 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за
което е признат за виновен с Определение № 116/25.02.2014 г. по НОХД № 987/2014
г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н.с., влязло в законна сила на
25.02.2014 г., за което му е било наложено наказание „пробация“ с пробационни
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1 от НК за срок от 1 /една/
година, изтърпяно на 14.03.2015 г.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият Ю.Н.У. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
От обективна
страна на 05.07.2018 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества –
амфетамин /АМР/ и опиати /ОРI/, като деянието е извършено повторно
– извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда – с
Определение № 116/25.02.2014 г. по НОХД № 987/2014 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, VIII н.с.,
влязло в законна сила на 25.02.2014 г., за друго такова престъпление.
Датата и мястото на извършване на престъплението се
установяват от показанията на свидетелите очевидци С. Й. Ю. и Д. Й. А., на
които съдът изцяло даде вяра. Те се подкрепят и от писмените доказателства –
АУАН и талон за изследване, които са били съставени на същата дата, на която
подсъдимият е бил спрян за проверка и е управлявал инкриминирания лек автомобил,
като и двата документа са били съставени на 05.07.2018 г. Тези обстоятелства се
явяват обхванати и от самопризнанието на подсъдимия, поради което съдът приема
датата и мястото на извършване на престъплението за доказаните по несъмнен
начин.
Със същата степен на категоричност се установява и
авторството на деянието от страна на подсъдимия, като свидетелите Ю. и А.
непосредствено са възприели подсъдимия У. като водач на превозното средство към
момента на спирането му за проверка. Обстоятелството, че именно подсъдимият е
управлявал лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***** на инкриминираната
дата също е обхванато от самопризнанието му, което видно се подкрепя и от
събраните на досъдебното производство доказателства. Изпълнителното деяние на
престъплението се е изразило в управление на МПС след употреба на наркотични
вещества. В тази връзка от показанията на свидетелите Ю. и А. се установи, че
преди спирането му за проверка процесният лек автомобил е бил в движение, а
водач е бил подсъдимият У.. Следователно доказано по делото е, че подсъдимият с
фактическите си действия по привеждане на автомобила в движение, боравене с
уредите му и придвижване с него по пътното платно е осъществил от обективна
страна управление на моторно превозно средство по смисъла на закона. Това У. е
сторил след употреба на наркотични вещества. Установи се от събраните по делото
доказателства, че извършеният тест за употреба на наркотични вещества с „Дрегер
Дръгчек 3000“ с фабричен № ARLC-0321 е отчел положителен резултат за
употреба на амфетамин и опиати. В този смисъл са и показанията на св. Т., който
е извършил теста, на присъствалите свидетели Ю. и А., а също и самопризнанието
на подсъдимия. Процедурата по установяване на употребата на наркотичните
вещества е регламентирана в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Обн.
ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от
Наредбата при отказ на лицето за изследване употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста. Отказът на
подсъдимия от изследване е бил документиран в Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 05.07.2018 г., в който е удостоверено, че пациентът – подсъдимият У.,
отказва да даде кръв и урина за извършване на изследването. Документът носи
подписа освен на лекаря, така също и на самия подсъдим. Отказът на подсъдимия
от изследване се установява и от показанията на св. Т.. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато нарушение при
установяването на употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия Ю.Н.У..
Амфетамините са наркотични вещества съгласно чл. 3 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
Приложение № 1 от същата, чието притежание, производство, преработване,
придобиване или употреба е забранена в Република България и поради своето силно
наркотично действие подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Опиатите са химични вещества, които са извлечени от
растението опиев мак, което пък е посочено в Списъка на растенията и веществата
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /приета с ПМС 293/2011г./.
Следователно по делото се доказа, че употребените от
подсъдимия вещества са наркотични, както и че той е пристъпил към управление на
МПС след тяхната употреба. С това престъплението е било довършено, тъй като
същото е на просто извършване.
Правилна е и квалификацията на деянието по чл. 343б,
ал. 4 НК. Процесното деяние на подсъдимия осъществява състава на престъплението
по чл. 343б, ал. 3, но в случая се явява извършено повторно. С Определение №
116/25.02.2014 г., постановено по НОХД № 987/2014 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, влязло в сила на 25.02.2014 г., подсъдимият У. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Следователно е
извършил престъплението – предмет на настоящото производство, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. В конкретния
случай е бил осъден с одобрено от съда споразумение, но същото съгласно чл.
383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда. Наказанието по това
предходно осъждане подсъдимият е изтърпял на 14.03.2015 г., а процесното деяние
е било извършено на 05.07.2018 г., т.е. не са изтекли пет години от изтърпяване
на наказанието по предишното осъждане. По тези съображения настоящият състав
намери, че деянието е съставомерно от обективна страна.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. На
първо място следва да се посочи, че престъплението по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 НК е формално, поради което за неговата съставомерност не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, който да е обхванат от умисъла на
дееца. Достатъчно е последният да е формирал съзнание относно всички елементи
от състава на престъплението и за обективните свойства на деянието, т.е. по
какъв начин деянието въздейства върху действителността и я изменя. От събраните
доказателствени материали по категоричен начин се установи, че подсъдимият Ю.Н.У.
е управлявал процесното МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *****,
на инкриминираната дата – 05.07.2018 г., като този факт е бил отразен в
неговото съзнание. Съзнавал е и че е пристъпил към управление на МПС след като
е бил употребил наркотични вещества – амфетамин и опиати. Следователно всички
елементи от състава на престъплението са били отразени в съзнанието на
подсъдимия, но въпреки това той е пристъпил към осъществяване на деянието. По
тези съображения настоящият съдебен състав намери, че деянието е извършено
виновно от подсъдимия.
Следователно по делото се установява, че Ю.Н.У. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1
от НК, поради което и съдът го призна за виновен с присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до пет години и
наказание „глоба“ в размер от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При преценката за смекчаващите по делото обстоятелства
съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание не следва да се отчита
допълнително като смекчаващо обстоятелство, тъй като благоприятната последица
за подсъдимия от това му действие е предопределена от закона и е конкретно
приложена чрез определяне на наказанието по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК.
Вярно е, че в случая подсъдимият е направил признание още на досъдебното производство
при разпита след първото си привличане като обвиняем. Последното е оскъдно и
схематично, а освен това подсъдимият е посочил, че е приел метадон. Съдът
намира, че в случая разкриването на обективната истина по делото е резултат от
навременните и ефективни действия на разследващите органи, като направеното
признание подкрепя и затвърждава приетите за установени обстоятелства, но само
по себе си не е изиграло решаваща роля за разкриването на престъплението и
неговия извършител, поради което не следва да бъде отчитано и втори път като
смекчаващо обстоятелство. Следва обаче да се отчете като смекчаващо
обстоятелство доброто процесуално поведение, а така също и изразеното от
подсъдимия съжаление за стореното в хода на съдебните прения. По отношение на
характеристичните данни за личността на подсъдимия У. настоящият състав намира,
че макар от една страна той да има обременено съдебно минало с предходни
осъждания, то от друга следва да се съобрази и обстоятелството, че след
изтърпяване на ефективното наказание 11 месеца „лишаване от свобода“, наложено
по НОХД № 2130/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, същият е успял да се
ресоциализира, работил е през целия период след изтърпяване на наказанието,
грижил се е за майка си. Това го характеризира като човек, способен да поема
отговорности и да не се отклонява от тях, податлив на превъзпитателно
въздействие, който не е в тежест на обществото, а напротив – явява се
пълноценен гражданин, който не представлява опасност за околните. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат предходните
осъждания на подсъдимия, които не са обхванати от квалификацията на деянието.
Осъждането по НОХД № 987/2014 по описа на Районен съд – Пловдив не може да се
тълкува допълнително във вреда на подсъдимия, тъй като то е послужило за
квалификация на деянието по ал. 4 на чл. 343б като извършено повторно и това
обстоятелство, като повишаващо степента на обществена опасност на деянието, е
било отчетено от законодателя при определяне на размерите на наказанието. Въпреки
това е налице и предходно осъждане по НОХД № 2130/2013 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, за което не е била настъпила реабилитация на подсъдимия към
времето на извършване на процесното деяние. Следва да се съобрази и че това
осъждане е било за държане на наркотични вещества, при това при продължавано
престъпление. Първото осъждане на У., за което е бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, отново е било за държане
на високорисково наркотично вещество. Тези обстоятелства разкриват, че макар
подсъдимият да няма трайни престъпни навици, то същият и все още не може да
формира ефикасни задръжки пред въздържането от конкретен вид общественоопасни
деяния. Съдът съобразява и обстоятелството, че ако при предходните си
противоправни прояви подсъдимият само е държал наркотични вещества, то при
последните си деяния същият е пристъпил и към упражняването на дейност, която
може да е източник на повишена опасност – каквато е управлението на МПС след
като е бил употребил наркотични вещества, което води до извод, че тези
неефикасни задръжки на подсъдимия са допълнително отслабени и крайно
недостатъчни към настоящия момент, за да се приеме, че степента на лична
опасност на дееца е минимална. Видно е и че ефективно изтърпяното наказание „лишаване
от свобода“ не е оказало напълно целеното поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на подсъдимия. В тази връзка съдът намира, че при
определяне на наказание по-леко от вече изтърпяното по НОХД № 2130/2013 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, то същото би представлявало една недостатъчна
по своя интензитет държавна принуда спрямо подсъдимия У. и в този смисъл
неефективна принуда, която не би оказала необходимото предупредително
въздействие върху личността на последния, нито би спомогнала в достатъчна
степен за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 НК. Наказанието от своя страна
не се налага самоцелно, а именно в преследване на тези цели. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че наказанието „лишаване от
свобода“ трябва да бъде ориентирано към предвидения в закона минимум, но все
пак да бъде определено в размер, задължително надвишаващ най-ниския предвиден
от законодателя размер предвид и констатираните отегчаващи отговорността
обстоятелства. Така мотивиран, съдът определи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 1 година и 6 месеца. Предвид протеклото производство по реда на чл.
373, ал. 2 НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така
определено наказание с една трета, като наложи на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година. При определяне на размера на кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ и като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 НК
и че подсъдимият има семейни задължения във връзка със закупуването на лекарства
на своята майка, съдът намери, че следва да бъде наложена глоба в размер на 500
лева. Така определеният размер на глобата е достатъчен за постигане на целите
на наказанието и е съобразен както със степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, така и с неговото имуществено състояние.
По отношение на възраженията на защитника, че размерът
на така определеното наказание би затруднил подсъдимия да изпълнява паричното
си задължение по сключен договор за паричен кредит, то трябва да се има предвид,
че наказанието се налага преди всичко за защита на обществения интерес, който
изисква членовете на обществото да не вършат престъпления, а с наложеното
наказание се цели подсъдимият да бъде превъзпитан и мотивиран към такова
общественоприемливо поведение. В тази връзка личният интерес на подсъдимия не
може да бъде поставен над обществения. Относно възражението за участието на
подсъдимия при лечението на неговата майка, то никъде по делото не се твърди,
че нейното здравословно състояние, страдайки от диабет, е дотолкова влошено, че
да не може сама да се грижи за себе си, а и самият подсъдим посочи, че неговата
грижа е била да купува лекарства. Видно от Характеристичната справка на
подсъдимия, неговата майка има и други роднини – братът на подсъдимия. Тези
съображения са отчетени от съда и са послужили за определяне на наказание към
минимума, но не обосновават нито хипотеза на приложение на чл. 55 НК, нито
необходимост от налагане на по-ниско по размер наказание.
В конкретния случай не са налице предпоставките по чл.
66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание 1 година
„лишаване от свобода“, тъй като подсъдимият У. е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер – с Определение № 351/10.05.2013 г. по
НОХД № 2130/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за което му осъждане не
е настъпила реабилитация към момента на извършване на процесното деяние. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът постанови наложеното на
подсъдимия У. наказание 1 година лишаване от свобода да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. При изпълнението на това наказание и на основание чл.
59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК съдът зачете времето, през което подсъдимият е бил
задържан със Заповед за задържане на лице с рег. № 432зз-167 от 05.07.2018 г.
за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Съобразно с разпоредбата на чл. 343г НК съдът лиши
подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство. При определяне
размера на това наказание се взе предвид наличието на нарушения на правилата за
движение, установено от справката за нарушител/водач. Съдът счита и че именно
наказанието лишаване от право да се управлява МПС най-пряко и непосредствено е
насочено към защита на накърнените с процесното деяние обществени отношения по
спокойното и законосъобразно осъществяване на транспортната дейност, което обуславя
необходимостта от определяне на по-продължителен период на това наказание. Настоящият
съдебен състав приема, че лишаването от гореописаното право следва да бъде за
период от 1 година и 6 месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 НК съдът приспадна от това
наказание времето, през което подсъдимият Ю.Н.У. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 05.07.2018 г.
С присъдата си съдът постанови вещественото
доказателство – 1 брой техническо средство „Дрегер Дръгчек 3000“ с фабричен
номер ARLC-0321, закрепен
на задната корица по делото, да се унищожи като вещ без стойност след влизане
на присъдата в закона сила.
По делото не бяха направени разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ