№ 305
гр. Дупница, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510100760 по описа за 2023 година
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. - изпълнителни директори, е
предявило срещу С. А. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит №
**********/17.01.2019 г.: неизплатена главница в размер на 763, 07 лв., договорна лихва в размер
на 117, 79 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 30.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 75, 71
лв. за периода 25.02.2020 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (01.12.2020 г.) до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 17.01.2019 г. в качеството на кредитор сключил със С. А. Х., като
кредитополучател, договор за потребителски кредит № ********** за сума в размер на 1333, 10 лв.
Съгласно чл.7, т.2.1 от договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора по сметка на
продавача за заплащане на цената на стоките, избрани от купувача, в случая – 1219 лв.
Когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за
което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В
настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Банк Живот агент” в размер на
114, 10 лв. Горепосочените суми, ведно с уговорения между страните лихвен процент, с който се
олихвява предоставеният кредит в размер на 29, 52 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора) формират
общото крайно задължение по договора (чл.10), което възлиза на 1781, 03 лв. Тази сума е
разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, 23 в размер от 74, 21 лв., ведно с една последна
изравнителна вноска в размер на 74, 20 лв.
Кредитополучателят се е задължил да възстанови предоставения кредитен ресурс на равни
месечни вноски с падеж всяко 25-то число на месеца, всяка включваща 2 /два/ компонента:
главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил предвидените в договора плащания, съответно е пропуснал да
1
погаси три последователни месечни вноски, съгласно погасителния план, с падежи 25.02.2020 г.,
25.03.2020 г., 25.04.2020 г. Съгласно чл.16, т.2 от договора са възникнали предвидените
предпоставки за автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение поради
неплащане на три поредни месечни вноски.
Ищецът направил опит да уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита съгласно чл. 25.8 до чл. 25.11 от договора, съгласно които взаимната кореспонденция
следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора - постоянният и настоящият адрес
на ответника. Според чл. 25.10, при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните
са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до
посочения адрес, е в тежест на страната, изпратила писмото.
Ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на постоянния адрес на
ответника, който го получил.
Към датата на подаване на исковата молба срокът на договора е изтекъл.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК срещу
кредитополучателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което
е образувано ч.гр.д. № 2045/2020 г. по описа на ДнРС и искането е уважено. Впоследствие на
заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Към дата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК (01.12.2020 г.),
задължението на ответника било в размер на 956, 57 лв.: 763, 07 - главница и 117, 79 лв. -
договорна лихва. Съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски кредит, ответникът дължи и
обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 25.02.2020 г. до 16.11.2020 г. в размер на
75, 71 лв.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се
недействителност на договора за кредит поради неспазване на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Оспорва се
уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита. Твърди се нищожност на уговорката за
възнаградителна лихва на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът е представил договор за потребителски кредит № **********/17.01.2019 г.,
сключен между него и С. А. Х. - потребител. Съгласно чл.7 и 8 от договора размерът на кредита е
1333, 10 лв., като в него е включен размерът на застрахователната премия за застраховка „Банк
Живот агент” - 114, 10 лв.
Съгласно чл.7.2 от договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора по сметка на
продавача за заплащане на цената на стоките, избрани от купувача, а застрахователните премии –
директно по банковата сметка на съответния застраховател.
Уговореният годишен лихвен процент е 29, 52 %, ГПР - 33, 03 %, а общо дължимата сума
възлиза на 1781, 03 лв. В чл.9, ал.4 е предвидено заплащане на обезщетение за забава при
просрочие, а в чл.16, т.2 - автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение при
неплащане на три поредни месечни вноски.
В договора е включен и погасителен план – чл.11.2. Съгласно чл.20.1 потребителят има
право да се откаже от договора до 14 дни от датата на сключването, без да дължи обезщетение или
неустойка. В чл.25.13.1 потребителят е декларирал, че преди сключването на договора му е
предоставена необходимата информация във формата на стандартен европейски формуляр.
Представен е и сключеният на 17.01.2019 г. договор за застраховка по програма „защита
живот” на ЗК „Уника живот” АД между С. А. Х. и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД в качеството на
посредник по полицата. Договорът и съпътстващите го документи са със значително по-дребен
шрифт от този на договора за потребителски кредит.
Приложено е ч.гр.д. № 2045/2020 г. по описа на ДРС, по което са дадени указания по реда
на чл.415, ал.1, т.1 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
2
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищецът е изпълнил задължението си да преведе сумата по кредита на продавача за
избраните от кредитополучателя стоки, както и на застрахователя – за заплащане на
застрахователната премия. По процесния договор длъжникът е изплатил общо 896, 37 лв. Остават
незаплатени: 763, 07 лв. – главница; 117, 79 лв. - договорна лихва, 75, 74 лв. - обезщетение за
забава.
Предвид задължението да се произнесе служебно по нищожността при пороци,
произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, съдът е приложил към делото
страница с идентичен текст, разпечатан с размер съответно 8, 9, 10, 11, 12 и 14.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2045/2020 г. по
описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит и за
застраховка „Живот”, предаването на сумата по кредита, поемането на задължение от ответника да
върне посочената в договора сума, включваща както получения кредит, така и сумата, заплатена по
сключения застрахователен договор.
По делото не е спорно сключването между страните на договор за потребителски кредит №
**********/17.01.2019 г. и изпълнението на задълженията на кредитора по договора. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява и заплащането от ответника
общо на 896, 37 лв. Предвид безспорно установеното, че към датата на подаване на исковата молба
срокът на договора е изтекъл, е ирелевантно възражението за липса на уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т.
д. № 1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор,
без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато установи пороци, произтичащи
пряко от съдържанието и формата на сделката.
В чл.10, ал.1 ЗПК са въведени специални изисквания по отношение на формата на
договорите за потребителски кредити. С определението по чл.140 ГПК съдът е уведомил страните,
че ще се произнесе по нищожността на процесния договор с оглед на съдържанието, респ. –
формата му, и е дал възможност да изразят становище и посочат доказателства. Впоследствие
съдът е допълнил доклада по делото с указание, че ищецът носи доказателствена тежест за
установяване на спазването на изискванията на ЗПК относно формата на процесния договор.
В конкретния случай не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК: всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изрично
в чл.7.2.2 от договора сумата за сключения застрахователен договор е посочена като „частта от
средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка”. Следователно
предоставеният кредит включва застрахователната премия, документите във връзка с процесната
застраховка „Живот” са елемент от договора за кредит и за тях се прилага изискването на чл.10,
ал.1 от ЗПК. Очевидна е разликата във вида и размера на ползвания шрифт при тези документи при
съпоставка с текста на договора за кредит, като не е спазено и изискването размерът на шрифта да
не е по-малък от 12.
Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.23 ЗПК предвижда, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В чистата стойност на кредита се включват сумите, представляващи застрахователна
премия по сключената застраховка в полза на кредитополучателя. Сключването на посочената
застраховка е установено по делото, както и е установено, че застрахователната премия се
финансира от кредитодателя и се заплаща от страна на кредитополучателя ведно с погасителните
вноски по кредита.
3
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общо погасената
част от задълженията по договора възлиза на 896, 37 лв. Поради това от общия размер на
главницата /1333, 10 лв./ остава дължима сумата 436, 73 лв. – главница и за установяването на
вземане за тази сума искът е основателен.
Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит №
**********/17.01.2019 г., следва да се уважи за сумата 436, 73 лв. – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 01.12.2020 г. до окончателно
изплащане на сумата, а за разликата до претендираните 763, 07 лв. – главница по договора, както и
за сумите: договорна лихва в размер на 117, 79 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 30.10.2020 г.,
обезщетение за забава в размер на 75, 71 лв. за периода 25.02.2020 г. до 16.11.2020 г., следва да се
отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски
по водене на делото /за юрисконсултско възнаграждение, включително по въззивното
производство – общо 250 лв., възнаграждение на вещо лице – 330 лв., възнаграждение на
назначения особен представител на ответника, включително по въззивното производство – общо
600 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 542, 80 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2045/2020 г. по описа на ДнРС /в размер на 25 лв. –
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 34, 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Х., ЕГН **********, че дължи на
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, вземане, възникнало на основание договор за
потребителски кредит № **********/17.01.2019 г., в размер на 436, 73 лв. – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 01.12.2020 г. до
окончателно изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца вземане за главница по договора за разликата до претендираните
763, 07 лв., както и за сумите: договорна лихва в размер на 117, 79 лв. за периода от 25.02.2020 г.
до 30.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 75, 71 лв. за периода 25.02.2020 г. до 16.11.2020
г.
ОСЪЖДА С. А. Х., ЕГН **********, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 542,
80 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 2045/2020 г. по описа на ДнРС съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 34, 50 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4