Определение по дело №393/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 2777/04.11.2009 г., постановено по гр. д. № 3625/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, М. И. А.- Ц. и А. Б. К.- Б., двете със съдебен адрес гр. П., ул. "Ч. я." № *, адв. В. К., са осъдени да предадат на А. М. Т., Б. А. Т., Г. А. М. и Б. И. П., всички със съдебен адрес гр. С.З., ул. "З. К." № *, адв. К. М., владението на недвижим имот- овощна градина в местността "К. т.", с площ от 2901 дка, четвърта категория, парцел № 5, от масив № 31, съставляващ имот № 031005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: кад. № 000356- напоител. канал, имот № 031004- на наследници на К. М. П., кад. № 000230- път I клас, имот № 031006- наследници на С. М. Б., понастоящем- поземлен имот № 38950.31.5, находящ се в с.К., ЕКАТТЕ: 38950, Община "М.", П. обл., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-84/06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с площ по кадастрална карта 2901 дка, с трайно предназначение- земеделска територия, с начин на трайно ползване- овощна градина, категория IV, местност "К. т.". С решението М. И. А.- Ц. и А. Б. К.- Б. са осъдени да заплатят на А. М. Т., Б. А. Т., Г. А. М. и Б. И. П. направените разноски за производството по делото в размер на 2074 лв. Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ответниците- М. М. С. от гр. П..

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката М. М. С., която го обжалва като незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон. Поддържа в жалбата, че в съдебно заседание на 05.10.2009 г., съдът отказал да спре производството по делото до приключване производството по отмяна на влязло в сила решение пред ВАС макар, че в тази насока били представени доказателства и спорът пред ВАС бил преюдициален за правилното решаване на настоящото дело. Освен това, в мотивите на атакуваното решение липсвали съображения относно направеното възражение на третото лице- помагач за изтекла в негова полза придобивна давност. Поддържа се, че жалбодателката С. владяла процесния имот, трайно и непрекъснато повече от 10 години- от 1991 г. до м. февруари 2008 г. като от 29.09.1997 г.- датата на влизане в сила на решението по а. х. д. 1995/97 г. до м. февруари 2008 г., били изтекли повече от 10 г., през което време владяла процесния имот. Липсвало насрещно възражение от страна на ищците, че през този период те да са установили владение върху имота. Моли да се обяви нищожността на обжалваното решение, а алтернативно се поддържа искане да се отмени решението и се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. В съдебно заседание адв. П. поддържа жалбата и възражението за изтекла придобивна давност. Сочи, че първоинстанционният съд не изпълнил процесуалното си задължение да укаже на жалбодателката, че за този твърдян факт, не е представила доказателства и да я задължи да представи такива. В писмена защита поддържа, че ищците се легитимирали като собственици с решение по административно дело с предмет изменение на план за земеразделяне, което не било от категорията актове, които могат да направят ищците собственици, а жалбодателката представила два нотариални акта- констативен с № 21 том 10 н. д. 6318/1997 г., с който била призната са собственик на процесния имот и нотариален акт № 51 том I н. д. 50/04.02.2008 г. с който прехвърлила собствеността си върху процесния имот на ответниците Ц. и Б. К., които не били отменени. В съдебно заседание адв. Я.- като пълномощник на жалбодателката, моли да се уважи жалбата като излага подобни съображения. Допълнително в писмени бележки също излага съображения. Поддържа, че решение от 23.12.2005 г. на ОСЗГ общ. М., било нищожно, като издадено въз основа на недопустим административен акт на съда. Претендира разноски.

Ответниците по жалбатаА. М. Т., Б. А. Т., Г. А. М. и Б. И. П., чрез процесуалния си представител адв. К. М. в писмения отговор оспорват жалбата и молят да се остави в сила атакуваното решение. В съдебно заседание адвокатът- пълномощник поддържа, че бил налице влязъл в сила съдебен акт, който имал конститутивно и вещно правно действие. Въз основа на съдебния акт, неговите доверители предприели съответните стъпки пред административния орган по възстановяване на собствеността, направена била промяна в Регистъра на собствениците. Издадени били и нови решения, както за жалбоподателката, така и за ищците, съгласно които жалбодателката получила имота, който съдебният акт разпоредил да получи с изменение на плана за земеразделяне, а процесния имот, който тя продала на трети лица, бил определен за собственост на неговите доверители. Поддържа, че в настоящия процес било недопустимо да се релевира въпроса за придобивна давност в полза на третото лице- помагач. Претендира разноски, за което представя списък по реда на чл. 80 от ГПК. В писмена защита адвокатът- пълномощник излага допълнително и следните съображения: Производството по делото било образувано по иск на доверителите му с правно основание чл. 108 от ЗС против ответниците М. И. А.- Ц. и А. Б. К.- Б., по искане на които е допусната и конституирана като трето лице- помагач на тяхна страна М. М. С.. С нот. акт за продажба на недвижим имот № 51/04.02.2008 г., д. № 50/2008 г. на нот. С. К., с рег. № 001 на НК с р- н на действие РС- Пловдив, С. не е могла да прехвърли права върху имот, който не притежава, а главните страни по делото- двете ответници, не са могли да придобият собствеността върху имота чрез извършената покупка, тъй като са го закупили от лице, което не е било собственик към момента на изповядване на продажбата. Ответниците не обжалвали решението и по отношение на тях то било влязло в сила и от това следвало, че за тях не е спорно правото на собственост на ищците. Поддържа, че първоинстанционното решение не е нищожно и не е неправилно. Посочва, че влезлият в сила съдебен акт на ПОС по гр. д. № 1995/1997 г. има конститутивно и вещноправно действие. Постановените актове от 23.12.2005г. били правилни и законосъобразни и административният орган изпълнил влезлия в сила съдебен акт. Констативният нот. акт на въззивницата не се ползвал със сила на присъдено нещо и не можел да я легитимира като собственик, тъй като бил в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, който за разлика от нотариалния, се ползва с такава сила. Решението на бившата ПК от 1994 г. и протокола за въвод във владение от с. г. били ирелевантни за спора, тъй като с изменението на плана за земеразделяне и постановяване на последващия акт от 2005 г., правата на собственост били отречени и тези предишни актове и протокол нямали никаква материалноправна сила. Що се отнася до направеното възражение за придобивна давност, то било недопустимо в настоящия процес от трето лице- помагач, което не притежавало активната процесуалноправна и материалноправна легитимация да го прави. Жалбодателката би могла да направи такова възражение, ако е била конституирана в процеса като главна страна с иск срещу всички останали страни и било осъществено т. нар. главно встъпване. Счита, че искането за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на индивидуални административни актове и за нищожност било недопустимо, а и се правело едва в писмените бележки и било преклудирано. Твърденията за трайно и непрекъснато владение освен, че били недопустими за разглеждане в настоящия процес, били и недоказани, тъй като нямало ангажирани доказателства. Представеният договор за аренда бил доказателство за държане на имота. Претендира направените разноски за тази съдебна инстанция.

Ответниците по жалбата М. И. А.- Ц. и А. Б. К.- Б. не се явяват в съдебно заседание, не се представляват и не вземат становище.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Предпоставките за предявяване на този иск са- ищецът да е собственик на вещта и ответникът да владее вещта без основание.

Ищците А. М. Т., Б. А. Т., Г. А. М. и Б. И. П., всички от гр. П., твърдят, че са собственици на процесния имот и молят ответниците, които я владеят без основанние, да бъдат осъдени да им предадат владението на недвижимия имот, подробно описан в исковата молба.

Ответниците М. И. А.- Ц. и А. Б. К.- Б., и двете от гр. П. молят съда да отхвърли иска.

Привлеченото по делото третото лице- помагач на страната на ответниците М. М. С. от гр. П. оспорва иска. Прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от удостоверение за наследници № 485/23.06.2008 г., издадено от Община М., П. област, Т. И. К. е починала на 05.11.1990 г. и е оставила законни наследници- две дъщери- Б. И. П. и Г. И. Т.. Последната, видно от удостоверение за наследници № 025136 от 16.11.2007 г., издадено от Община П., е починала на 23.05.2007 г. и е оставила законни наследници- А. М. Т.- съпруг и две дъщери- Б. А. Т. и Г. А. М.. Ищци в настоящото производство са- А. М. Т., Б. А. Т., Г. А. М. и Б. И. П..

От удостоверение за наследници № 77521.10.2008 г., издадено от Община М., П.област, се установява, че М. Г. М.- вдовец, починал на 02.05.1996 г., оставил като законен наследник М. М. С.- дъщеря, която е трето лице- помагач на страната на ответниците в настоящото производство.

С нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 21/23.05.1997 г. том 10 дело № 6318/1997 г. на нотариус при ПРС, третото лице- помагач на страната на ответниците- М. М. С., била призната на основание влязло в сила решение на ПК в Община М., област П. № А08В от 27.10.1994 г. по чл. 14 ал. 1 т. 2 от ЗСПЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ, за собственик по наследство от М. Г. М. на четири броя недвижими имоти, находящи се в землището на с.К., включително и на п­оцесната овощна градина в местността "К. т." с площ от 2.901 дка, четвърта категория, парцел № 5, масив № 31, съставляващ имот № 031005 по плана за земеразлеляне, при граници и съседи: кад. № 000356- напоител. канал, имот № 031004- на наслелници на К. М. П., кад. № 000230- път I клас, имот № 031006- наследници на С. М. Б. Понастоящем имотът представлявапоземлен имот № 38950.31.5, находящ се в с.К., ЕКАТТЕ 38950, Община "М.", П. обл., по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-84/06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с площ по кадастрална карта 2.901 дка, с трайно предназначение- земеделска територия, с начин на трайно ползване- овощна градина, категория IV, местност "К. т.". Третото лице- помагач в процеса- М. М. С. продала на ответниците по иска М. А.- Ц. и А. К.- Б. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 51/04.02.2008 г. том I рег. № 1213 дело № 50/2008 г. на нотариус С. К. с рег. № 001 и район на действие РС- Пловдив описания по- горе недвижим имот.

С решение, влязло в сила на 29.09.1997 г., постановено по АХД № 1995/1997 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, бил изменен одобрения план за земеразделяне на землището на с.К., П.област, като бил отреден парцел № 5 в масив 31 с площ от 2.901 дка по плана, в собственост на наследниците на Т. К.- ищци в настоящото производство, образуван бил нов парцел 52 в масив 3 с площ от 2.901 дка, който нов парцел бил отреден в собственост на М. Г. М.- наследодател на третото лице- помагач в настоящия процес М. М. С.. Последната участвала като заинтересовано лице в производството по адм. дело № 1995/1997 г. по описа на ПОС. С решението парцел 7 в масив 3 по плана за земеразделяне оставал с площ от 4.839 дка в собственост на Т. К., съобразно приложените по делото скици- проект, изработени от вещото лице, неразделна част от съдебното решение.

Въз основа на посоченото съдебно решение, с решение № А08ВД/23.12.2005 г. на ОСЗГ М., на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и протокол № 08/25.09.1992 г. за определяне на категориите на земеделските земи, било възстановено правото на собственост на наследниците на Т. К. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.К. върху процесния имот. С решение от същата дата било възстановено и правото на собственост на наследодателя на третото лице- М. Г. М. върху образувания нов парцел съобразно съдебното решение.

От приложеното по делото заверено ксерокопие на решение № 74/26.06.2009 г., постановено по гр. д. № 294/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, както и заверено ксерокопие на съдебно удостоверение изх. № 319-гр.д.294/24.02.2009 г. на КОС, се установява, че в Кърджалийския окръжен съд било образувано производство по искове с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 189 ал. 1 предл. І- во от ЗЗД и осъдителни искове по чл. 55 от ЗДД, за връщане на полученото по развален договор, с оглед отпаднало основание и евентуално по чл. 189 ал. 1 изр. 2- ро предл. 1- во от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, които били предявени от ответниците по настоящото дело против М. С.- трето лице- помагач в настоящия процес.

С оглед на изложеното, съдът приема, че от 29.09.1997 г. (датата на влизане в сила на решението на ПОС, постановено по адм. д. № 1995/1997 г.) и към настоящия момент, собственици на процесния недвижим имот са ищците по делото, поради което предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и доказан, и следва да се уважи. С влязлото в сила решение по административно дело № 1995/1997 г. по описа на ПОС, бил изменен одобрения план за земеразделяне на землището на с.К., П. област, като бил отреден парцел № 5 в масив 31 с площ от 2.901 дка по плана, в собственост на наследниците на Т. К.- ищци в настоящото производство и бил образуван нов парцел 52 в масив 3 с площ от 2.901 дка, който нов парцел бил отреден в собственост на М. Г. М.- наследодател на третото лице- помагач в настоящия процес М. М. С.. С влязлото в сила съдебно решение било отречено правото на собственост на третото лице- помагач върху процесния имот. Това съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо, не легитимира третото лице- помагач в настоящия процес като собственик на възстановената преди това овощна градина, а легитимира като такива ищците по делото. И след като е налице влязъл в сила на 29.09.1997 г. съдебен акт, относно процесния имот, с който е решен въпроса за разместването на собствеността, то това преклудира всички възражения, вкл. касаещи и законосъобразността на административния акт. Поради това и нот. акт с № 21 том 10 н. д. № 6018/23.05.1997 г. не легитимира третото лице- помагач като собственик на същия имот.

Освен това, договора за покупко- продажба на процесния имот на последващите приобретатели- ответниците по иска, не е прехвърлил собствеността върху недвижимия имот, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Действителността на договора с предмет чужда вещ, не означава, че действителният собственик е загубил правото си на собственост. Този договор не може да направи купувача собственик, тъй като е недействителен /непротивопоставим/ по отношение на действителния собственик. Приобретателите не са могли да придобият повече права от своя праводател, поради което сделката не е породили своя транслативен вещно- правен ефект. Следва поради това да се приеме, че е оборена доказателствената сила на нотариалния акт за продажба, след като се установява, че титулярът е купил от несобственик и тъй като никой не може да придобие повече права от своя праводател, то ответниците по иска, не се легитимират като собственици на процесния имот. Или, действителните собственици- ищците, могат да ревандикират имота от ответниците по иска като негови приобретатели, които го държат без основание и дължат неговото връщане на действителния собственик. Не се спори между страните, че процесния имот се владее от ответниците, поради което следва иска като основателен и доказан да се уважи. Следва поради това, ответниците по иска да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на имота на ищците.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Довода на жалбодателката, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното от нея възражение, че е придобила процесния имот по давност, е несъстоятелен. При встъпване на подпомагаща страна в чужд исков процес, третото лице- помагач участвува с цел да се постигне благоприятно решение за една от главните страни, на която встъпилото лице помага в защита на своя интерес. Третото лице- помагач не е страна по делото, то само помага на една от страните и не търси правна защита за себе си. С процесуалните си действия третото лице- помагач въздейства върху съдържанието на решението, като е обвързано от силата на присъдено нещо. С оглед разпоредбата на чл. 221 от ГПК, третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, в защита позицията на страната, на която помага, с изключение на тези, които представляват разпореждане с иска, като например да оттегля, да изменя, да се отказва от иска, да признава иска, да предявява насрещен или инцидентен установителен иск. Тези действия, ако бъдат извършени, те ще са недействителни. Третото лице- помагач може и да обжалва решението по делото и в случаите, когато то не е обжалвано от страната, на която третото лице помага, както е в случая. След като третото лице е привлечено и участва в процеса, за да помага на привличащата го ответна страна по спора, то не може да претендира самостоятелни права върху предмета на спора. Ако трето лице предявява такива, съгласно разпоредбата на чл. 224 ал. 1 от ГПК, ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената суми или вещ и привлече третото лице, а делото продължава между двамата кредитори, каквато хипотеза не е налице. А съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от ГПК, която урежда главното встъпване, третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни, което в случая също не е направено. Третото лице- помагач чрез възражението, че е придобило собствеността върху процесния имот по давност, по същество претендира, че е носител на право, което изключва правата на страните по делото. Но както вече се посочи, тази хипотеза в случая не е налице. Поради това и направеното възражение от третото лице, че придобило имота по давност, е недопустимо в настоящото производство. Първоистанционният съд също се е произнесъл по възражението на третото лице- помагач за придобиване на имота по давност като е приел, че е неоснователно и в тази насока следва да се посочи, че при неприемане на възражението за наличие на придобивна давност, съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението.

Дори и да се приеме, че възражението за придобиване на имота по давност от третото лице- помагач е допустимо в това производство, то от доказателствата по делото не може да се приеме, че това лице е придобило собствеността върху процесния имот по давностно владение по следните съображения: Правото на собственост не се губи поради неупражняването му. То се загубва само когато премине върху друго лице чрез сделка или по оригинерен начин. Правото на собственост по давност върху недвижим имот съгласно чл. 79 от ЗС се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическата власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин и с намерение да се държи веща като своя. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79 ал. 1 ЗС, е нужно владението да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците, да е достигнало до тях, каквито данни по делото няма. Дори и да е налице упражняване на фактическа власт върху една вещ, то това само по себе си не представлява владение по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС, ако липсва намерение да се свои вещта. Отдаването на имота под аренда след влизане в сила на 29.09.1997 г. на съдебното решение по административното дело на ПОС, с което правото на собственост на третото лице- помагач е било отречено, само по себе си не обуславя владение. Снабдяването с нотариален акт за собственост за процесния имот на 23.05.1997 година, също не е елемент от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС. Или, по делото не е доказано владение от страна на жалбодателката върху процесния имот за съответния период от време, необходим за придобиването му по давност, поради което и не може да се приеме, че е текла придобивна давност за нея, и същата не е придобила собствеността върху имота по давност, респ. не е станала собственик.

Несъстоятелно е и възражението на третото лице- помагач за нищожност, както на атакуваното решение, така и на решението по адм. д. № 1995/1997 г. по описа на ПОС, тъй като съдебното решение може да бъде нищожно само, когато е постановено вън от пределите на правораздавателната власт на съда, от незаконен състав, когато е абсолютно неразбираемо и неговия смисъл не би могъл да се извлече дори чрез тълкуване. В случая тези хипотези не са налице. Поради това, несъстоятелно е и възражението за нищожност на решението на ОбЗГ община М. от 23.12.2005 г. като издадено въз основа на нищожно съдебно решение.

Несъстоятелен е и довода, че решението по административното дело не се ползва със сила на присъдено нещо. Решението на Пловдивския окръжен съд от 29.09.1997 г., постановено по адм. д. № 1995 по реда на чл. 25 ал. 6 от ППЗСПЗЗ, се ползва със сила на присъдено нещо относно предвижданията на плана за земеразделяне, субектите на собственост и преклудира всички възражения в тази връзка. И след като решението на окръжния съд е влязло в сила, недопустимо е възражения, които се отнасят до съществото на разрешения с влязлото в сила решение спор, да се правят в настоящото производство с предмет принадлежността на правото на собственост върху същия имот. Недопустимо е повторно произнасяне по въпрос, по който е налице съдебно решение, което е разрешило въпроса със сила на присъдено нещо, както и влязъл в сила стабилен административен акт.

Несъстоятелен е и довода на пълномощника на третото лице- помагач, че първоинстанционният съд не изпълнил процесуалното си задължение да укаже, че за твърдян от страната факт- в случая за твърдението за изтекла в нейна полза придобивна давност, не е представила доказателства и да я задължи да представи такива. Видно от протокола от първото съдебно заседание на 05.10.2009 г. пред Пловдивския районен съд, пълномощникът на привлеченото трето лице- помагач в подкрепа на възражението за изтекла придобивна давност, е представил доказателства, а съдът няма задължение да указва на страната, че представените от нея доказателства, са недостатъчни. Несъстоятелно е и оплакването във въззивната жалба, че първинстанционния съд допуснал процесуално нарушение като отказал да спре п­оизводството по делото до приключване на производството по отмяна на влязло в сила решение, постановено по АХД № 1995/1997 г. по описа на ПОС. Искането не е било подкрепено с доказателства за започнала процедура по отмяна на решение, а и изхода по производството по отмяна, не би имало значение за изхода по настоящия спор, тъй като третото лице- помагач няма самостоятелни права върху предмета на спора.

Третото лице- помагач няма право на разноски с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 10 от ГПК, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. С оглед изхода на делото, следва третото лице да заплати на ответниците по жалбата А. М. Т., ЕГН *, Б. А. Т., ЕГН *, Г. А. М., ЕГН * и Б. И. П., ЕГН *, всички със съдебен адрес: гр. С.З., ул. "З. К." № *, адв. К. М., направените от същите разноски в размер на 1925.90 лв., по представения от пълномощника на същите списък на разноските за тази инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2777/04.11.2009 г., постановено по гр. д. № 3625/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН *, със съдебен адрес: гр. П., ул. "Ц.С." № *, кантора № *, адв.П. П. да заплати на А. М. Т., ЕГН *, Б. А. Т., ЕГН *, Г. А. М., ЕГН * и Б. И. П., ЕГН *, всички със съдебен адрес: гр. С.З., ул. "З. К." № *, адв. К. М., разноски по делото за тази инстанция в размер на 1925.90 лв.

Решението е постановено при участието третото лице- помагач на страната на ответниците М. М. С., ЕГН *, със съдебен адрес: гр. П., ул. "Ц. С." № *, кантора № *, адв. П. П.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/