РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Силистра , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет И. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет И. Борова Гражданско дело №
20203420101184 по описа за 2020 година
Ищецът Н. Р. А. с ЕГН **********, с.К., обл.С., ул. 3. синур № моли
съда да определи местоживеенето и да й предостави упражняването на
родителските права над детето Д. Р. М. с ЕГН чиито баща е ответника.
Твърди, че не са сключили граждански брак с бащата на детето и от началото
на месец май 2020 г. са разделени, като в началото на раздялата им детето
останало да живее при нея, но впоследствие бащата ограничил контактите й с
него и през целия летен период нито тя, нито други близки на детето са имали
контакт с него, освен чрез телефонни разговори. Счита, че бащата съзнателно
отчуждава детето и го използва, за да я манипулира да се върне в дома му.
Ищцата сезирала РП – С., ОД на МВР С. и А“СП“ – Д“СП“ – О“ЗД“ – С. с
искане за съдействие, но в молбата не са посочени последици, както и не са
представени доказателства в тази връзка. Предвид настъпилата промяна в
отношенията между родителите и назрелите помежду им конфликти, ищцата
моли да бъде определено местожителството на детето при нея, да й бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето,
да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето – всяка
първа и трета събота или неделя от месеца от 09.00 часа до 19.00 часа и един
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и
1
да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200.00
лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Претендира и разноските си за производството.
Ответникът Р. М. Д. с ЕГН **********, гр. С., ул. Б.Т. № , вх. , ет. ,
ап. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Твърди, че изложените от ищцата обстоятелства са неверни,
като от своя страна заявява, че по време на съвместното съжителство с
ищцата се е стремил да осигурява внимание и средства за издръжка на
семейството, като ищцата се е държала незряло и безотговорно. По негови
твърдения раздялата помежду им го е изненадала и не е била предшествана от
спорове помежду им, а е провокирана от връзката на ищцата с друг мъж, в
чието жилище и в момента пребивава. Именно това обстоятелство, според
ответника е в основата на нежеланието на детето да живее с майка си, което
то заявявало открито. Акцентира върху обстоятелството, че вследствие на
многобройните сигнали на ищцата до различни институции, детето се
стресирало и реагира негативно на желанието й да живее с него. Оспорва
твърдението на ищцата, че с детето живеят в с. В., като твърди, че двамата
живеят в гр. С. в жилище, негова собственост.
Поради изложените причини моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като същевременно моли родителските права спрямо детето да
бъдат предоставени на него, като при него бъде определено и неговото
местоживеене. Като режим на лични отношения между майката и детето
предлага всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 16.00 часа;
половината от коледните и новогодишни празници, половината от зимната и
пролетната ваканция и един месец през летния период. Моли съда да осъди
майката да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 170 лв.
Претендира направените по делото разноски.
Като прецени представените доказателства и обсъди становищата на
страните, съдът прие за установено следното:
Молбата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
2
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, ал. 2
и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищцата и ответникът са живели съвместно, без да сключат
граждански брак. На 30. 07. 2009 г. се е родило детето им Д. Р.М.
/Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № / г.
изд. от Община С..
Родителите са живели съвместно до месец май 2020 година, когато
майката е напуснала жилището, което съвместно са обитавали и е заживяла в
дома на по – голямата си дъщеря. От събраните по делото доказателства няма
категоричност относно това как родителите са разрешили отношенията си,
свързани с упражняването на родителските права в началния момент на
раздялата им, но става ясно, че за известен период от време детето е
поддържало регулярни отношения и с двамата си родители. В края на месец
май 2020 година връзката между майката и детето е прекъсната и от този
момент детето отказва да контактува с нея, както и с нейните близки.
Последвали са редица опити за съдействие, както от страна на О“ЗД“ – С.,
така и от РП – С.. ПП № 1669 / 2020 г.; № 1856 / 2020 г. и 3366 / 2020 г. по
описа на РП – С. са прекратени с постановления за отказ за образуване на
досъдебно производство, а от страна на А“СП“ – О „ЗД“ – С. е предприета
работа по случая поради констатирано родителско отчуждение и е издадено
направление за ползване на социална услуга с цел оказване на психологическа
подкрепа и провеждане на фамилна терапия.
По делото е представен доклад за развитие на случай, от който става
ясно, че съществена дейност по този случай не е извършвана поради
негативната реакция на бащата на детето, нежеланието му както да бъде
водено детето на определените срещи, така и да бъде мотивирано същото да
прояви желание за реализирането им. Проведени са общо две срещи с детето
– едната от които с майката, при провеждане на които е установено силно
негативно повлияване на детето спрямо майката от страна на отношението на
бащата от една страна и скрит копнеж за пълноценно общуване с майката,
въпреки неодобрението на бащата.
За работата по случая са събрани и показанията на свидетелката Д.,
която сочи като невъзможност за ефективна работа - противопоставянето на
3
бащата, мотивирано с наличието на силен стрес и страх у детето, каквито
обаче психологът не е установил.
По делото са назначени и единична и тройна съдебни експертизи, като
заключението на единичната експертиза е за наличието на лека към средна
степен на родителско отчуждение, а тройната експертиза е дала заключение
за липсата на легална дефиниция в психологията за СРО, но експертите
отчитат липсата на изградена емоционална връзка между двамата родители и
детето, както и наличие на родителско отчуждение, възникнало в резултат от
силни отрицателни претенции, въведени от бащата и от пасивната позиция на
майката.
Представен е социален доклад от А“СП“ – О“ЗД“ – С., който
установява добра материална обезпеченост и възможности и на двамата
родители да полагат адекватни грижи за детето, като също отчита дейността
на издаденото направление за социална услуга и нейната неефективност във
връзка със съпротивата на бащата към психологическото консултиране.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства –
показанията на четирима свидетели, както и социалният работник, изготвил
социалния доклад и психолога, работил по случая в ЦОП. От показанията на
свидетелите О., Д., Д. и А. се установява драстично прекъсване на връзката
между майката и детето, предизвикано и поддържано от поведението на
бащата. Свидетелите са единодушни в твърденията си, че до момента на
раздялата между родителите детето е било обгрижвано основно от своята
майка, с подкрепата на по – голямата й дъщеря – свидетелката Д., като
помежду им са съществували любов и пълно разбирателство, но след
раздялата детето напълно се е отчуждило, което според свидетелите се дължи
на поведението на бащата. Ангажираният от страна на ответника свидетел Д.
също потвърждава тези факти, с изключение на причините за отчуждението,
като обяснява нежеланието на детето да контактува с майка си и разширения
й семеен кръг с обстоятелството, че тя го е изоставила и не търси връзка с
него. От показанията на този свидетел стават ясни и обстоятелствата /
неоспорени от ответника /, че детето се отглежда основно от своя братовчед,
който носи отговорност за цялостното му обгрижване през дните от
седмицата, а в почивните дни, грижите за детето се поемат от неговата баба
по бащина линия.
4
В съдебно заседание са изслушани детето и двамата родители.
Категорично изразеното становище от детето, че не желае да контактува с
майка си, сестра си и баба си по майчина линия не беше мотивирано с
конкретни чувства, предизвикани от действия на майката и близките, а с
нехарактерен за дете израз „никога няма да й простя това, дето ми го
направи“, изразяващо се в отправяни към него заплахи да не казва на баща си
и това, че си е тръгнала сама, без баща му да й е направил нещо или да я е
обиждал. Детето не може да мотивира самостоятелно становището си, още по
– малко пък неговата категоричност.
От изслушването на двамата родители става ясно отношението им към
детето и към перспективите за развитието му. И двамата родители не
оценяват сериозността на последиците за психиката на детето от конфликта
помежду им. Без да са преодолели негативните емоции от отношенията си и
раздялата помежду им, двамата са вглъбени единствено на тази плоскост, а
детето приемат като средство за наказание един спрямо друг. Въпреки това,
майката е родителят, който в малко по – висока степен осъзнава, че за детето
е крайно неблагоприятно да не контактува с един от родителите си, макар и
да е възможна това да е мотивирано от факта, че именно тя е родителят, чиито
контакт с детето е прекъснат. От друга страна, възприемайки безкритично
тезата си, че детето не желае срещи с майката, бащата дори не декларира
готовност за полагане на усилия за възстановяване на нарушената връзка,
като счита, че в интерес на детето е то да бъде предпазено от срещи с
психолози и счита, че трябва да „мине малко време“ или той да „го замъкне
един ден при нея и да изчезне“.
Изложените обстоятелства налагат да се определи местожителството
на детето и родителят, който ще упражнява родителските права по отношение
на него.
Във връзка с преценката на родителските качества и на двете страни
по делото съдът съобразява всички, събрани по делото писмени и гласни
доказателства, които в своята съвкупност дават основания да се приеме, че по
– пригодният родител да отглежда и възпитава детето е неговата майка. За да
достигне до този извод съдът има предвид установената от страна на тройната
експертиза липса на емоционална връзка с двамата родители, но също така и
5
целенасочените действия от страна на бащата за отчуждаването на детето от
неговата майка. Проекцията на отхвърляне на възможността бившата
партньорка да има нова връзка с друг мъж, с когото детето да общува и
насаждането на страх и притеснения от тази възможност у детето с цел
предотвратяването й е пагубно за детската психика. Съзнателното внушаване,
че майката е лоша и постъпката й е неприемлива, както и че тази постъпка би
имала страшни последствия за детето, на което е насадено твърдението, че не
желае да живее с чужд мъж, не може да бъде подминато от съда. Това
поведение на бащата следва да се отчете като сериозен родителски дефицит и
като причина за наличното родителско отчуждение. Дори и да не е
квалифицирано като „синдром“ в психологията и психиатрията, то
родителското отчуждение е изключително важен фактор в правораздаването
и конкретно при преценката на родителските качества, като в практиката си
съдилищата приемат, че се касае за емоционално насилие над детето, на което
то не може да реагира, и което представлява изключителна опасност за
психологичното му оцеляване, свързано е и с високи нива на стрес, което
води до нарушаване на телесната и емоционалната саморегулация, агресия,
социална изолация, депресивност, самонаранявания и дори суицид. В
зависимост от степента на родителска отчужденост могат да се наблюдават
няколко класически симптома, като е достатъчно да е налице само един от
тях, а в случая се установяват няколко – детето изтъква ирационални причини
за враждебността си към своята майка, бащата се възприема като добър и
безпогрешен, а майката - като лоша и опасна, детето безусловно подкрепя
бащата като психически се асоциира с него, както и е налице враждебност
спрямо близките на майката с цел да се предотврати евентуална възможност
за посредничество за подобряване на отношенията. Не на последно място
съдът преценява и констатираното от вещото лице – психолог начало на
избледняване на хубавите спомени, свързани с майката.
За пълнота на изложението следва да се има предвид, че съдът не
възприема твърденията на ответника, заложени в цялостната му теза,
оправдаваща поведението му, че детето не желае да живее в чужд дом с чужд
човек и да бъде изведено от средата, с която е свикнало. На първо място,
вещите лица са отговорили еднозначно в тази връзка в съдебно заседание,
като считат, че децата са адаптивни и за тях е важно отношението на
възрастните спрямо тях, а не обратното, т.е. детето лесно ще се приспособи
6
към промяната. На второ място съдът има предвид малко коментираното по
делото обстоятелство, че от момента на раздялата на родителите детето се
отглежда от свой братовчед през седмицата и от своята баба – през почивните
дни. Бащата е ангажиран почти непрекъснато с животновъдна дейност, което
налага подкрепа от трети лица, но в случая се касае по – скоро за
неглежиране на детето, отколкото за помощ при отглеждането му. На трето
място следва да бъде отчетено и неколкократното деклариране от страна на
бащата, че при условие, че родителските права бъдат предоставени на
майката, той ще се откаже от сина си. Дори самостоятелно, това
обстоятелство е достатъчно за съда да приеме, че детето е в риск от
изоставяне и отглеждането му зависи от отношението на бащата спрямо
майката, независимо от самото дете.
Предвид изложеното и като прецени наличието на синдром на
родителско отчуждение, предизвикан от поведението на бащата, съдът
предоставя упражняването на родителските права на майката и определя
местоживеенето на детето по местоживеенето на неговата майка.
Следва да се определи режим на лични отношения с бащата, който
съобразно съдебната практика е всяка първа и трета седмица от месеца от
09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя по местожителството на детето,
както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск - по местожителството на бащата.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя
според нуждите на детето и възможностите на задълженото лице.
Съобразявайки се с икономическата обстановка в страната и цените на
продуктите от първа необходимост, възрастта на детето и неговата
образователна ангажираност, както и наличието на СОП, съдът счита, че
ответникът следва да заплаща издръжка на детето в претендирания от
майката размер, като в тази връзка съдът преценява и възможностите на
ответника да заплаща издръжка съобразно заявения от самия него и свидетеля
Д. висок размер на реализирани доходи. По тези причини съдът определя
7
издръжката в размер на 200.00 лева месечно, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение - до настъпване на обстоятелство, изключващо
плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 146, ал. 1 от СК ответникът дължи и обезщетение за
забава, в случай, че просрочи заплащането на отделните вноски в размер на
законната лихва.
Върху определения размер на издръжката ответникът следва да внесе
ДТ в размер на 288.00 лева - определена съгласно Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тъй като не е събрана
първоначална държавна такса при предявяване на исковата молба и с оглед
изхода на спора, ответникът следва да заплати и дължимата ДТ в размер на
30.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените от нея разноски по производството, които са в
размер на 580.00 лева.
Във връзка с изложеното, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права върху
детето Д. Р. М. с ЕГН на майката Н. Р. А. с ЕГН ********** и определя
местожителството на детето по местожителството на майката, което към
момента на постановяване на съдебното решение е в с.К., обл.С., ул. 3. с. № .
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични отношения между бащата Р. М. Д. с
ЕГН ********** и детето Д. Р. М. с ЕГН - всяка първа и трета седмица от
месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Р. М. Д. с ЕГН **********, гр. С., ул. Б. Т. № , вх. , ет. ,
ап. , да заплаща на детето Д. Р. М. с ЕГН , чрез неговата майка и законен
представител Н. Р. А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
200.00 / двеста / лева, считано от датата на влизане на настоящото решение в
сила до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
8
ОСЪЖДА Р. М. Д. с ЕГН **********, гр. С., ул. Б. Т. № , вх. , ет. ,
ап. да заплати на Н. Р. А. с ЕГН ********** сумата от 580.00 / петстотин и
осемдесет/ лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА Р. М. Д. с ЕГН **********, гр. С., ул. . Т. № , вх. , ет. , ап.
да заплати по сметка на СРС сумата от 30.00 / тридесет / лева – ДТ по
производството и сумата от 288.00 / двеста осемдесет и осем/ лева –
окончателна ДТ по производството.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9