Решение по дело №2910/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   82                                      17.01.2020 година                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,             XXII-ри административен състав,

на тринадесети януари                           през две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.С.

прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2910 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от В.С.К., с ЕГН **********, съдебен адрес: *** чрез адв.Х К.,***, представлявана от кмета Д. Н.. С иска се претендира обезщетение в размер 300лв., причинени имуществени вреди, произтекли от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Иска присъждане на разноски по делото. Ангажира  доказателства.

В съдебно заседание и ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Х.К.. Процесуалният представител счита, че искът е доказан по основание и размер, моли да бъде уважен и да бъдат присъдени разноските за настоящата съдебна инстанция.

Ответникът Община Бургас не е депозирал отговор. В съдебно заседание не се представлява и не взема становище по исковата претенция. Не ангажира доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита исковата претенция за основателна. Не ангажира доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № Е-470 от 29.07.2019г., издадено от зам. Кмет на Община Бургас, за извършено нарушение на чл. 32, т.1 от НООРТОБ, на основание чл.35, ал.2, вр. с чл.34, ал.1 от НООРТОБ, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд -Бургас, за което е образувано НАХД № 3596/2019г. С Решение № 1293/24.10.2019 г. по НАХД №3596/2019г. по описа на Районен съд- Бургас наказателното  постановление е отменено. Решението е влязло в сила на 21.11.2019год. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му пред Районния съд, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Х.К., която е изготвила жалбата срещу НП и е осъществила процесуално представителство в проведеното съдебно заседание пред Районния съд. В хода на съдебното обжалване е представен договор за правна защита и съдействие сер. В № ********** от 18.08.2019 г. между ищеца и адв. К., в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой на 18.08.2019г. .

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление № Е-470 от 29.07.2019г., издадено от зам. Кмет на Община Бургас, с което е наложена глоба в размер на 100 лева. На основание т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

  Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение е предявен пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от зам.кмета на Община Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас.

Община Бургас е юридическо лице, съгласно чл.14 от ЗМСМА, а  зам.кмета на община Бургас е орган на изпълнителната власт в общината, който е издал административният акт при изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Наказателното постановление, представлява властнически акт на административен орган и неговата отмяна е материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По отношение на първата предпоставка следва да се установи отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от представеното Решение № 1293/24.10.2019 г. по НАХД №3596/2019г. по описа на Районен съд- Бургас наказателното постановление е отменено. Решението е влязло в сила на 21.11.2019г.

По отношение на втората предпоставка следва да установи реално претърпени имуществени вреди, а именно реално заплатено адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. Видно от представения по НАХД №3596/2019г. по описа на Районен съд Бургас договор за правна защита и съдействие сер. В № ********** от 18.08.2019 г.  уговореното възнаграждение в размер на 300 лв. е отбелязано, че е платено изцяло в брой при подписване на договора. Това вписване за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., е уточнено, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно, поради което е налице и причинна връзка между  отмененото наказателно постановление и причинените вреди-заплатеното адвокатско възнаграждение .

Относно посочения договорен и заплатен размер от триста лева, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представлява минималния размер за подобни дела, поради което не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е заявено под формата на разписка, пълното й плащане още в хода на разглеждане на делото по обжалване на НП, категоричен е изводът, че искът е основателен и по размер.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 300 лева се явява основателна и акцесорната претенция на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2019г.  - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата . 

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие Сер.В № ********** от 29.11.2019 год. за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева (л.23) на 29.11.2019г., което е минимално съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и държавна такса в размер на 10лв., поради което с оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 310лв. платими от ответника.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

 

                                       Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от кмета Д. Н. да заплати на В.С.К., с ЕГН **********, съдебен адрес: *** чрез адв.Х К., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева (триста лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от кмета Д. Н. да заплати на В.С.К., с ЕГН **********, съдебен адрес: *** чрез адв.Х К. съдебни разноски в общ размер на 310 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: