Решение по ЧНД №3163/2025 на Софийски градски съд

МОТИВИ към Решение от 26.09.2025 г. по НЧД № 3163/25 г. по описа на СГС, НО, 18
състав

Производството е по реда на по реда на чл. 6 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване
на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНПМАС).
Същото е инициирано по получено в Софийски градски съд (СГС), препратено по
компетентност от ОС-Пловдив, Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР
на Съвета от 24.11.2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване на съдебни
решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и
алтернативните санкции, представляващо и удостоверение по реда на чл. 6 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, относно осъдения М.А.М., роден на ******** г. в Сирия, с отнет
хуманитарен статут за Р България, за когото са налице данни за регистриран настоящ и
постоянен адрес в с. Владая, общ. Столична, ул. „********, последното обуславящо
териториалната компетентност на СГС по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.
Горепосоченото удостоверение е придружено, с превод на български език, от
Решение № 9РР/25/2024-33 по описа на PC- Тренчин, Словакия, постановено на 29.10.2024
г., в сила от същата дата, с която спрямо М.А.М., въз основа на предходно постановена
присъда на Районен съд-Комарно по дело № 2Т/59/2023 от 21.09.2023 г., влязла в сила на
21.09.2023 г., за извършено от същия престъпление „трафик на хора“ по чл. 355, ал. 2, б. „а“,
ал. 3, б. „д“ от НК на Р Словакия, с която е условно освободен от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 68, ал. 1 от НК на Р Словакия, е
определен изпитателен срок от 3 (три) години, като същевременно се налага пробационен
надзор върху осъдения за срок от 3 (три) години и същевременно на осъдения се налага
следното задължение през периода на изпитателния надзор – съгласно разпоредбите на чл.
51, ал. 4, б. „к“ от НК на Р Словакия: заповед за постъпване на работа или доказуемо
кандидатстване за работа.
Засегнатото лице, редовно уведомено, не се явява в открито съдебно заседание.
За същия са изготвени множество справки, от които е видно следното:
От направена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е видно, че М.А.М. има
регистриран настоящ и постоянен адрес в с. Владая, общ. Столична, ул. „********, но по
данни на собственика на имота на посочения адрес В.Д., лице с подобно име никога не е
живяло на адреса и не го познава.
С Решение № 3283 от 05.05.2022 г. на председателя на държавна агенция за
бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), на М.А.М. е предоставен хуманитарен
статут.
С последващо Решение № 1454 от 10.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС,
връчено на 01.04.2025 г. и влязло в сила, на основание чл. 78, ал. 5, вр. чл. 17, ал. 4, вр. чл.
12, ал. 2, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), предоставеният с Решение № 3283
от 05.05.2022 г. хуманитарен статут на М.А.М. се отнема.
Въз основа на горното всички издадени от българските власти лични документи са със
статус „унищожен“.
Отделно от горното М.А.М. е обявен за общодържавно издирване с бюлетин №
161/2025 г. на СДВР и телеграма № 12869/25 г. на ГДИН, като на 26.06.2025 г. се явява в
съдебно заседание и обявява, че няма документи и живее в гр. София, като полага труд в
автосервиз. Впоследствие от него е представена писмена декларация, че живее в с. Владая,
общ. Столична, ул. „********.
В проведеното на 26.09.2025 г. публично съдебно заседание М.А.М., редовно
1

уведомен, не се явява.
Представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) предлага съдът да приеме,
че не са налице основания за признаване и приемане на изпълнението на решението на ОС-
Тренчин, поради отнетия хуманитарен статут на лицето и липсата на компетентност на
българските правораздавателни власти, както и предвид основанието на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС – невъзможност за адаптиране на приложената пробационна мярка
според българското законодателство.
Служебният защитник намира предложението на СГП за основателно.
Съдът, като прецени наличните по делото материали, конкретно съдържанието на
удостоверението и решението, въз основа на което е издадено, събраните до момента данни
за осъденото лице, както и становищата и доводите на страните и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
М.А.М., роден в Сирия, въз основа на горепосочените влезли в сила присъда и
решение, постановени последователно от Районен съд-Комарно и Районен съд-Тренчин, е
осъден за извършено от същия престъпление „трафик на хора“ по чл. 355, ал. 2, б. „а“, ал. 3,
б. „д“ от НК на Р Словакия, с които е условно освободен от изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК на Р Словакия, е определен
изпитателен срок от 3 (три) години, като същевременно се налага пробационен надзор върху
осъдения за срок от 3 (три) години и същевременно на осъдения се налага следното
задължение през периода на изпитателния надзор – съгласно разпоредбите на чл. 51, ал. 4, б.
„к“ от НК на Р Словакия: заповед за постъпване на работа или доказуемо кандидатстване за
работа. Тоест, първото условие за признаване и изпълнение на съдебния акт от молещата
държава-членка на ЕС (Словакия) е налице по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 3 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС.
С присъдата си отделно словашкият съд е наложил експулсиране и „забрана за
влизане“, като осъденият е запознат с мярката на 29.10.2024 г. и същата е в сила до
29.10.2031 г. Посочената мярка (отказ/забрана за влизане) е обявена от словашките власти в
Шенгенската информационна система (ШИС).
В случая обаче липсва обективна възможност за признаване и изпълнение на
съдебния акт на РС-Тренчин по следните съображения:
На М.А.М. първоначално е бил предоставен „хуманитарен статут“ по ЗУБ с Решение
№ 3283 от 05.05.2022 г. на председателя на ДАБ при МС, но с последващо Решение № 1454
от 10.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, връчено на 01.04.2025 г. и влязло в сила,
на основание чл. 78, ал. 5, вр. чл. 17, ал. 4, вр. чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ, предоставеният
хуманитарен статут на М.А.М. се отнема, предвид наличните сериозни основания да се
предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън
територията на Република България – горепосоченото престъпление, за което има
постановена влязла в сила присъда на Районен съд-Комарно по дело № 2Т/59/2023 от
21.09.2023 г., в сила от същата дата. В мотивите си председателят на ДАБ при МС е
посочил, че по аргумент от чл. 4, ал. 4 от ЗУБ, лицето не може да се ползва от привилегия
„забрана за връщане“ (non-refoulment).
Следва да се има предвид също, че М.А.М. е със статут „чужденец“ в АИС „Бежанци“
на ДАБ при МС.
Съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗУБ, спрямо чужденец с влязло в сила
решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или по отношение
на когото производството е прекратено, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в
Република България (ЗЧРБ).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ, правото на пребиваване на чужденец в Република
2

България се отнема, когато предоставеният му хуманитарен статут по ЗУБ бъде отнет –
какъвто е настоящият случай.
Всички гореизложени факти сочат, че липсва обективна възможност за признаване и
приемане на изпълнение на Решение № 9РР/25/2024-33 по описа на PC- Тренчин, Словакия,
доколкото не е налице основното изискване на чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС -
осъденото лице да има местоживеене на територията на Република България. Тази хипотеза
съответства и на основанието по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за отказ от
признаване и изпълнение. Осъденият М.А.М. е с отнет хуманитарен статут за територията
на Република България и съгласно на приложимата в този случай разпоредба на чл. 40, ал. 1,
т. 7 от ЗЧРБ, правото му на пребиваване в Република България се отнема. Отделно същият е
със забрана за влизане в Шенгенското пространство, част от което е и България, до
29.10.2031 г.
В този смисъл, предвид отнетата по законов път възможност на М.А.М. да пребивава
на територията на Република България, изпълнението на пробационната мярка от
българските власти е практически невъзможно. Още повече, че приложението на
наложената пробационна мярка („заповед за постъпване на работа или доказуемо
кандидатстване за работа“), сама по себе си налагаща гарантиране на трудовите и
осигурителни права на М.А.М., предполага същият да пребивава на законно основание на
територията на Р България, каквато предпоставка не е налице.

Воден от гореизложеното, съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
3

Номер на акта:	640
Дата:	26 септември 2025 г. (в сила от 2 октомври 2025 г.)
Съдия:	Иван Александров Стоилов

Дело:	20251100203163
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	14 май 2025 г.

Решение по ЧНД №3163/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите