Р Е Ш Е Н И Е №86/10.2.2021г.
гр.Пазарджик 10.02.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари , през две хиляди двадесет
и първа година, в
следния касационен състав:
Председател:
МАРИАНА ШОТЕВА
Членове
: НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
секретар Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Попова КАНД № 1316 по описа за 2020 година.
Производството
е по Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 ал.1 изр .второ от Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на адв. П.С. *** със съдебен адрес *** в
качеството му на процесуален представител на В.З.Н. ЕГН ********** с адрес ***
против Решение № 260083/07.10.2020 г. по АНХД № 106 / 2020 г. по описа на ПзРС,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 33-000008/30.12.2019 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация „ гр. Пазарджик , към ИА „АА“ ,съответно с което на жалбоподателя
В.З.Н. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 93
ал.1 т.1 ЗАвП във връзка с чл.6 ал.1 изр.3 от ЗАвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000,00 лв.
В жалбата са изложени доводи, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК във връзка с чл. 63 ал.1 ЗАНН. Поддържа се , че районният съд не
е съобразил всички факти и обстоятелства по делото и е формирал погрешен извод относно наличието
на всички материално- правни предпоставки за ангажиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя. Поддържа се, че допуснатите
съществени процесуални нарушения се състоят в това, че съдът не е обсъдил
противоречията в събрани свидетелски показания
и поради това необосновано е приел наличието на плащане по безспорно
установен начин.Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и съответно , отмяна на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответният Областен отдел „Автомобилна администрация „ гр.
Пазарджик към ИА“АА“ не взема становище
по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение , че в случая осъществяването
на административното нарушение е
несъмнено установено , поради което жалбата е неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба
и обсъди направените в нея оплаквания , становищата на страните , събраните
по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира за установено
следното :
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211 ал.1 АПК от легитимирано лице ,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210
ал.1 АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК . Разгледана по същество , касационната жалба се явява
основателна по следните съображения :
С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 33-000008/30.12.2019 г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация „ гр. Пазарджик ,
към ИА „АА“ , с което на жалбоподателя В.З.Н. на основание чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвП във връзка
с чл.6 ал.1 изр.3 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв.Същото е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия
А-2018 № 262435/08.07.2019 г. съставен от Т. В. Г. на длъжност ст. инспектор при
ОО“АА“гр.Пазарджик , като обективираните в акта констатации се свеждат до
следното : На 08.07.2019 г. около 16,20 ч. в с. П. на изхода за с. Д.. ,
управлявайки собствения си лек автомобил Х. С. с рег. №…, извършва таксиметров
превоз на един брой пътник Г. Я. Г. от с. П.. , срещу заплащане без редовно
издадено разрешение с МПС , което не е включено в списък към удостоверение за
регистрация. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 6 ал.1 изр.1,пр.3
от ЗАвП, като акта е връчен на жалбоподателя В.З.Н. при изложени от него възражения.
Описаните в АУАН факти , обстоятелства и правна
квалификация на деянието са изцяло възприети
от наказващия административен орган , като на основание чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвП е
наложено процесното административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.
В хода на първоинстанционното съдебно производство е разпитана служителката съставила акта за
установяване на административното нарушение , която е заявила ,че се е явила на
място , тъй като при извършена проверка
служители на РУ – Пазарджик установили извършване на таксиметров превоз
срещу заплащане. Били изискани обяснения от пътничката и на базата на тези обяснения бил съставен и
АУАН. Пътничката заявила , че редовно ползва услугите на В.Н. срещу цената на
заплащане на автомобилния билет или по договаряне.Разпитан е и един от
полицейските служители присъствали на проверката , според показанията на
който, пътничката която се возела на задната седалка обяснила,
че ползва шофьора да я вози до града ,
като му плаща цената на билета. Госпожата била неграмотна и затова подписала
обясненията , които преди това й били прочетени. Свидетелката Г..Я. Г.
разпитана в съдебно заседание заявява, че действително пътувала в автомобила на
В.Н. , но поддържа , че след като били спрени за проверка , даже не заплатила
нищо на шофьора. Поддържа , че същия ден била болна и отивала в гр. Пазарджик
за да си купи лекарства. Искала да плати на шофьора 2,00 лв. за да се почерпи , тъй като той й
правил услуга. Тези пари били и за горивото. Поддържа , че В.. не й бил искал
пари за услугата , а тя искала да му даде пари , тъй като той тръгнал да я вози
, само защото била болна. Поддържа , че
е неграмотна и е подписала обясненията , които й били прочетени от полицейските
служители.
От другите представени по делото писмени доказателства се
установява се , че против В.Н. било образувано досъдебно производство с оглед данни за извършено от него
престъпление по чл. 324 ал.1 НК , като с влязло в сила Постановление от
12.12.2019 г. по пр.вх. № 2491/2019 г. било прекратено с мотива , че деянието
от обективна страна не съставлява престъпление , доколкото , не са се събрани
доказателства , че упражняването на професия водач на таксиметров автомобил,
без съответна правоспособност от страна на В.Н.
не било системно , а били установени няколко инцидентни случая на превоз
срещу заплащане на три лица от с. Пищигово, едно от които касае процесния
случай.
При така установените факти, районният съд е приел, че при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление , не са допуснати
съществени нарушения на материалния закон и
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление. Посочил е , че по делото
е безспорно установено , че на посочената дата жалбоподателят В.Н. е
извършил таксиметров превоз срещу заплащане, без редовно издадено разрешение.
Пред настоящата съдебна инстанция като писмено
доказателство е представено решение № 13356/28.10.2020 г. постановено по адм.д.
№ 1776/2020 г. по описа на ВАС , седмо отделение , с което е отменено съдебно
решение № 974/30.12.2019 г. по адм. Д. № 847/2019 г. на ПзАС , вместо което е
отменена Заповед № РД 14-1872/09.07.2019 г. на Началника на ОО „АА“ гр.
Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка , въз основа на
обстоятелствата, обосновали издаването на АУАН , послужил като основание за издаване
и на процесното наказателно постановление.
При тези фактически данни , касационният съд от правна
страна приема следното :
По смисъла на чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвП водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадени лиценз,
разрешение , документ за регистрация или други документи , които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000,00
лв. - при първо нарушение.
В случая приложимата матариално –правна норма е разпоредбата на чл. 6. ал.1 , изр1 пр.3 от ЗАвП според
която, обществен
превоз на пътници се извършва от превозвач, който притежава
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Съгласно дадената в закона легална дефиниция / &1 т.3/2 ДР на ЗАвП / "Превоз на
пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз
на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага.
В конкретния случай събраните по делото доказателства са от значение за изясняване на основания
спорен по делото въпрос , а именно дали е налице заплащане за извършения превоз
, за да се приеме , че е налице „обществен превоз на пътници“ по смисъла на
ЗАвП. С оглед посочената по –горе легална дефиниция , настоящата съдебна
инстанция приема , че отговорът на този правен въпрос е отрицателен. Приложението
на посочената по-горе материално правна норма изисква наличието на безспорни и
категорични доказателства за извършен превоз на пътници срещу заплащане или
друга икономическа облага.От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че пътничката в автомобила Г.
Г.. е помолила водача – неин
съсед , да я закара до гр. Пазарджик, тъй като се нуждаела от закупуване на
лекарства. Показанията на св.Г.. дадени в съдебно заседание , обаче са
противоречиви , тъй като тя твърди, че за услугата , жалбоподателят Н. не й е
поискал пари, но тя имала намерение да го почерпи или да му заплати горивото за
превоза. Другите двама свидетели в
показанията си се позовават единствено на обясненията на св. Г.. , подписани от
нея в хода на проверката , като неграмотно лице. При това положение и при липсата на други доказателства не може да бъде прието за еднозначно и несъмнено установен юридическия факт на твърдяното
плащане. Действително данните по делото
позволяват да се направи някакво предположение , че превозът е осъществен по начина възприет от
контролния и от административно
наказващия орган, но те сами по себе си не обосновават безпротиворечива
констатация, че процесното деяние е осъществено точно така, както е описано в
обстоятелствената част на наказателното постановление.
Осъществяването на административно наказателната отговорност по отношение на отделен правен субект , без
съмнение засяга в твърде съществена степен неговата правна сфера. Поради това
наказателното постановление не може да
се основава на предположения или съмнения за това, че извършеното деяние съставлява административно нарушение. Осъществяването на
административно наказателната отговорност
на правния субект е акт на
правоприлагане, което не може да почива
на индиции, колкото и обосновани да изглеждат те , а само и единствено
на конкретни безспорно установени факти,
обстоятелства и данни.
Във връзка с изложеното , съдът приема , че жалбата е основателна , а
оспореното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление
следва да бъдат отменени.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното от жалбоподателя искане в представената по делото писмена защита, на основание 63
ал.1 ЗАНН във връзка с чл. 228 АПК и чл.
143 ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300,00 лв. Тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест
на юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган издал
оспорения административно наказателен акт – в случая ИА АА гр. София / параграф
1 т.6 от ДР на АПК /.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на адв. П.С. *** със съдебен адрес *** като процесуален представител на В.З.Н. ЕГН **********
с адрес *** Решение № 260083/07.10.2020
г. по АНХД № 106 / 2020 г. по описа на ПзРС, вместо което постановява : ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 33-000008/30.12.2019 г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация „ гр. П.. , към ИА „АА“ , с което на жалбаподателя В.З.Н. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.
93 ал.1 т.1 ЗАвП във връзка с чл.6 ал.1 изр.3 от ЗАвП е наложено
административно наказание глоба в размер
на 2000,00 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София
да заплати на В.З.Н. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото
разноски в размер на 300,00 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
Председател : /п/
Членове : 1./п/
2./п/