РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Карлово, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101946 по описа за 2021 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл. 127, ал.2 СК и чл.127а, ал.2 СК, предявени от Н. Н. Ю., ЕГН: **********
от с. Р., обл. П., ул. „П. Ц.“ №*, чрез адвокат Г.Р. против А. С. Р., ЕГН:
**********, от с. Р., обл. П., ул. „П. Ц.“ №*.
Ищцата твърди, че с ответника нямат сключен граждански брак, но
били във фактическо съпружеско съжителство от 2003 г. до месец септември
2014 г. Имали две деца – пълнолетната А. А. Р., ЕГН: *************, родена
на ***********г. и малолетния Ю. А. Р., ЕГН: **********, роден на
********** г.
Твърди, че през последните една-две години от съжителството им с
ответника имали сериозни проблеми. Същият й оказвал физически и
психически тормоз – вдигал й скандали, нагрубявал я, не проявявал никакво
уважение към нея, удрял я. Имали и сериозни финансови затруднения, трудно
осигурявали средствата за покриване и на най-необходимите разходи.
Живеели в с. Р. в едно домакинство с майката на ответника, която й помагала
в отглеждането и възпитанието на децата.
1
Ищцата твърди, че през септември месец 2014 г., след сериозно
обмисляне и с подкрепата на майката на ответника, която приела да се грижи
за децата, заминала на работа в Л., В.. Децата останали в Б. при ответника и
баба си. Дъщеря им била ученичка в училището в с. Р., а синът им посещавал
детската градина в селото. Ищцата се прибирала в Б. 5-6 пъти годишно и
прекарвала по 10-14 дни с децата, като ответникът първоначално нямал
против да бъде с тях в дома им или в дома на нейната майка. Впоследствие,
най-вече през 2021 година, започнал да забранява на децата да се виждат с
ищцата и да прави скандали на нея, и най-вече – на своята майка и на децата.
Ищцата твърди, че през всичките години, в които била извън страната,
изпращала пари по банков път на ответника и на майка му за издръжката на
децата. При посещенията си в Б. също давала пари, както и осигурявала
дрехи, обувки, учебни помагала и всичко необходимо за децата. През
последните две-три години, освен майката на ответника, дъщеря им А. също
се грижела за домакинството и за брат си.
Ответникът не желаел децата да пътуват извън Б. – да посещават майка
си в Л. или тя да ги води на почивки или екскурзии в чужбина, както и
отказвал да подадат искане за издаване на паспорти за тях. Дъщеря им през
всичките години от пребиваването на ищцата в Л. желаела да живее с нея, но
тъй като не владеела английски език, майка й преценила, а и тя се съгласила с
нея, че е по-добре да завърши образованието си в Б.. А и много важно за тях
било да бъдат заедно с брат си.
Ищцата твърди, че през настоящата година децата започнали да се
оплакват, че баща им не се интересува от тях, прибирал се вечер пиян,
заплашвал ги, че, ако се виждат с нея, ще се разправя физически с тях.
Заплашвал и майка си в тяхно присъствие и се държал грубо с нея. През
септември месец 2021 г. ищцата се срещала с децата тайно от ответника и
видяла колко били стресирани от неговото поведение. Разказали й, че баща
им всяка вечер бил пиян, обиждал ги и посягал да ги бие. Майка му била
беззащитна, не можела да се справи с поведението му. Разговаряли отново с
децата, както многократно правели през последните две години, за взаимното
желание да живеят с майка си. През октомври месец ищцата отново се
прибрала в България, защото била много притеснена за децата и разбрала, че
поведението на ответника ескалирало. За да се спасят от крясъците и опитите
2
да ги удря, децата вечерно време се криели при неговите братовчеди в
съседната къща, прекарвали там часове, дори и пренощували, а на сутринта
баща им излизал без да ги потърси.
Дъщеря им завършвала съвсем скоро средното си образование в
училището в гр. К. със специалност „банково дело“, а синът им бил ученик в
п. клас в с. Р.. Ищцата посетила двете училища и разговаряла с класните
ръководители и директорите за възможностите децата да завършат учебната
година неприсъствено, като получила уверение, че това е възможно и
регламентирано. Нейното желание и това на децата било да живеят с ищцата
в гр. Л. и тя да се грижи за тях. Имиграционният й статут бил „на
уседналост“, т. е. имала право да пребивава в О. к. за неограничен период от
време. Имала постоянна работа и получавала много добри доходи. Живеела в
апартамент под наем, който отговарял на изискванията на службите във В. по
отношение на отглеждането на малолетните деца.
Ищцата счита, че в интерес на малолетното дете, както и на двамата
родители, било тя да упражнява родителските права върху него, поради което
за нея бил налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 127, ал. 2 от
СК.
Желанието й да живее с малолетното ни дете в Л. било свързано със
снабдяване на детето с паспорт и напускане на границите на Б.. Имала
намерение и възможност да пътува с детето в чужбина, като желанието й
било да може да го води на почивки, екскурзии, гостуване на близки хора и
приятели в страни в Е., Т., Д..
С оглед горното, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване и
на иск по чл. 127а, ал.2 от СК.
Моли, съдът да постанови решение, с което:
- да предостави на Н. Н. Ю. упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното им съжителство с ответника
малолетно дете Ю. А. Р., ЕГН: **********, като постанови същото да живее
при нея;
- да определи подходящ режим на лични отношения между ответника и
детето;
- да осъди ответника да заплаща на малолетното дете месечна издръжка,
3
чрез неговата майка и законен представител Н. Н. Ю., в размер на 250 лв.,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска;
- да замести съгласието на бащата А. С. Р. роденото от съвместното им
съжителство малолетно дете Ю. А. Р., ЕГН: **********, до навършване на
**-годишна възраст да пътува многократно извън пределите на Р. Б.
придружавано от майката Н. Н. Ю. или упълномощено от нея лице, като
напуска страната и се завръща в нея от и до всички държави в Е. и в частност
– В., Р. Т. и Д., както и да разреши издаването на необходимите лични
документи в тази връзка.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът А. С. Р. не е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК. Редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се
представлява и не взема становище по иска. На същия са указани
последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 ГПК, а
именно: че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането й в негово отсъствие, ищцата може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу него.
В първото по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез адв. Р. е
поискала постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238,
ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата: същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се е явил и не е бил представлявана. Редовно му е връчено
съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал
такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите
писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното,
следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен, съобразно ангажираните писмени
доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл.
239, ал.2 от ГПК.
4
Предвид засиленото служебно начало в производствата, касаещи
интересите на деца, съдът намира, че по иска с правно основание чл.127а, ал.2
СК, е необходимо да внесе следните пояснения:
Периодът, за който се иска заместващото съгласие – до навършване на
**годишна възраст на детето, не е в съответствие с указанията дадени с
Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 год. по тълкувателно дело № 1 по
описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС. Детето Ю. А. Р., родено на ********** г.,
понастоящем е на ** години, като поисканият срок на разрешение за пътуване
в чужбина от 7 години се явява неоправдано продължителен.
Когато се касае за малолетно дете, какъвто е и настоящият случай, в
негов интерес е разрешението за пътуване в чужбина да се ограничи със срок,
по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй като след изтичането му, ако
между родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения от
детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК и ще
извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на този въпрос
обстоятелства – с оглед интересите на детето, без да е изтекъл продължителен
срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен срок е
налице вероятност за значителна промяна в обстоятелствата, респ. и опасност
неговите интереси да бъдат злепоставени. Определянето на по-дълъг срок би
било допустимо само в изключителни случаи – ако са налице обстоятелства с
извънреден характер, които налагат даването на разрешение от съда до
навършването на пълнолетие от детето, а такива не се установяват в рамките
на настоящото производство /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д.
№ 953/2014 г. на ВКС, IV г. о./. При това положение и с оглед спецификите на
конкретния случай съдът счита, че интересите на детето предполагат то да
може да напуска територията на Р. Б., придружавано от неговата майка Н.Ю.
за неограничен брой пътувания до всички държави в Е. и Д. за периода на
валидност на международния му паспорт, а именно – пет години.
След изтичане на този срок, в случай, че между родителите не бъде
постигнато съгласие за пътуване на детето без ограничения, ищцата разполага
с възможността отново да инициира производство по чл. 127а, ал. 2 СК, при
което съдът, след като съобрази всички обстоятелства, настъпили през
изтеклия петгодишен период, да се произнесе относно разрешението за
пътуване.
5
Съдът намира, че подходящият режим на лични отношения на бащата с
детето следва да бъде:
- 15 дни през летния сезон – в периода от 01.06. до 31.08, на
територията на Р. Б.;
- за Коледните празници – през нечетните години детето да бъде при
бащата за времето на Коледната ваканция, като се взима от бащата в 10:00 ч.
на първия ден и да се връща по местоживеенето на детето до 16 ч. на
последния ден, а за четните години да бъде при майката;
- по всяко друго време със съгласие на майката.
С оглед крайния изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и чл.81 ГПК
ответникът дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата,
претендираните и направени от нея разноски в производството по делото, а
именно – сумата от 80.00 лева за заплатената държавна такса и 500.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да заплати по сметка
на съда държавна такса от 4% върху сбора от 36-месечните платежи на
присъдената издръжка или общо 360.00 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Ю. А. Р., ЕГН: ********** на майката Н. Н. Ю., ЕГН:
********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето му при нея, на адрес: апартамент
*, Т. К. ***, Л. Р., Р., *** ***, Л., В..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. С. Р., ЕГН:
**********, от с. Р., обл. П., ул. „П. Ц.“ №* с детето Ю. А.. Р., ЕГН:
**********, както следва: 15 дни през летния сезон – в периода от 01.06. до
31.08, на територията на Р. Б.; за Коледните празници – през нечетните
години детето да бъде при бащата за времето на Коледната ваканция, като се
взима от него в 10:00 ч. на първия ден и се връща по местоживеенето на
детето до 16 ч. на последния ден, а за четните години да бъде при майката,
както и по всяко друго време със съгласие на майката.
ОСЪЖДА А. С. Р., ЕГН: **********, да заплаща на детето си Ю. А. Р.,
6
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Н. Н. Ю., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева),
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Ю. А. Р., ЕГН: **********, да се издаде паспорт за
задгранични пътувания по заявление по чл. 45, ал.1 ЗБЛД, подадено само от
Н. Н. Ю., ЕГН: **********, без да е необходимо съгласието на другия
родител А. С. Р., ЕГН: **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал.2 от СК на
ненавършилото пълнолетие дете Ю. А. Р., ЕГН: **********, да пътува извън
пределите на Р. Б. до всички държави в Е. и Д. за неограничен брой
пътувания, заедно с майка си Н. Н. Ю., ЕГН: ********** или упълномощено
от нея лице, без да е необходимо съгласието на бащата А. С. Р., ЕГН:
**********, за срока на валидност на международния му паспорт, като
отхвърля молбата за издаване на разрешение за пътуване на детето извън
посочения период.
ОСЪЖДА А. С. Р., ЕГН: ********** да заплати на Н. Н. Ю., ЕГН:
********** разноските по делото в размер на общо 580.00 лв. (петстотин и
осемдесет лева).
ОСЪЖДА А. С. Р., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К.,
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 360.00 лв.
(триста и шестдесет лева) – държавна такса върху присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4
ГПК. Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7