Решение по дело №186/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Р. С. С. от [населено място] ***, подадена против Решение № 15 от 12.01.2024 г., постановено по АНД № 984/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-003022 от 22.06.2023 г., издадено от Началника на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с което на Р. С. С. от [населено място] ***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Касационният жалбоподател твърди, че не е извършил нарушенията, за които са му наложени наказания, пътят е бил използван по предназначение, като резките движения по пътното платно в ляво и в дясно били извършени, за да се избегне ПТП и автомобилът бързо да се изнесе в другата лента. Твърди, че управляваното от него МПС било с допустимо ниво на шум на двигателя и нямало значителна неизправност. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, както и НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция на МВР- Сливен, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.05.2023 г. около 18:20 часа, в гр. Сливен пред Съдебната палата в посока бул. “Цар Освободител“ касационният жалбоподател С. е управлявал лек автомобил БМВ с Рег. № [рег. номер], като е използвал пътищата за обществено ползване за други цели, освен за тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което се е изразявало във форсиране на двигателя, демонстративно подаване на газ, рязко завиване на дясно и ляво, приплъзване на задни гуми и поднасяне на задната част на автомобила със загубване на сцеплението с асфалта. Освен това автомобилът издавал много силен шум от изпускателната система при подаване на газ като „гърмене“. Горното било констатирано от полицейски служител - очевидец, който управлявал личния си автомобил непосредствено след автомобила, управляван от Р. С.. За констатираното били повикани дежурни служители на РУ Сливен, които след установяване на водача, съставили срещу касатора АУАН Серия GA № 952809 от 11.05.2023 г., с който нарушенията са квалифицирани по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, на 22.06.2023 г. е издадено процесното НП.

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че касационният жалбоподател С. е извършил описаните в НП нарушения; изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е изводи, че АУАН и НП са процесуално и материално законосъобразни, а наложените наказания са определени законосъобразно.

Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, а възраженията на жалбоподателя в касационната жалба са изцяло неоснователни.

С оглед събраните по делото доказателства, Районният съд правилно и обосновано е приел, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно с процесното НП. От доказателствата по делото е установено, че административните нарушения, за които касационният жалбоподател С. е санкциониран, са извършени. От контролните органи е констатирано, че С. е управлявал на посочената дата, място и час процесното МПС по описания в АУАН и НП начин. Горното е установено и от свидетелските показания на очевидецът – свид. И. Н., а не се отрича и от самия жалбоподател, но същият твърди, че е целял избягване на ПТП.

Нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган с налагане на наказания в предвидените от разпоредбата вид и размер, както правилно е приел и Районният съд.

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя С., че не е извършил процесното административно нарушение, а е целял да избегне ПТП, което се потвърждавало от показанията на свидетелите В. и К.. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод в подкрепа на тази теза. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 11.05.2023 г. АУАН не са оборени по никакъв начин от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

Съвкупната преценка на събраните в производството пред районния съд доказателства аргументира извода за рисково движение на управлявания от С. лек автомобил, характеризиращо се с рязко подаване на газ, форсиране на двигателя, внезапно движение в ляво и дясно и въртене на гуми, които действия са извършени на два пъти, демонстративно пред две пешеходни пътеки, поради което обосновават извода за целенасочени и съзнателни действия от страна на водача, с цел привличане на внимание и демонстриране на рисково управление на МПС на процесната дата и място. Това негово поведение, отличавайки се с явно демонстриране на незачитане на правилата за безопасност на движение, налага извода, че начинът на управление на въпросния лек автомобил, на въпросната дата, място и час, не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари.

Касационният жалбоподателят е санкциониран и по реда на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като според наказващият орган тази неизправност е свързана с по - високо ниво на шум на двигателя, замерена с техническо средство, което е отчело стойност 88,7 децибела при вписана в СРМПС част 2 стойност от 50 децибела. Разпитаните по делото свидетели действително сочат, че автомобилът на жалбоподателя издавал по - силен шум, като от доказателствата по делото се установява по надлежен ред, че този шум се дължи именно липса на шумозаглушителното устройство. Отговорността на жалбоподателя в случая правилно е ангажирана за техническа неизправност на МПС. За да е технически неизправно едно МПС, в хипотезата на неизправно шумозаглушително устройство, е необходимо нивото на шума да не съответства на предписаните нормативни стойности. Доколкото това обстоятелство по делото е установено от страна на административния орган, в резултат на извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, следователно категорично следва да се приеме, че е налице техническа неизправност на МПС, изразяваща се в неизправно шумозаглушително устройство. При това положение и касационната инстанция намира, че така визираното нарушение се явява и доказано по категоричен начин. С оглед горното правилно е прието от РС Сливен, че НП е законосъобразно и в частта за нарушението по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

По изложените съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Разноски от ответника по касацията не се претендират, поради което не се присъждат.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 12.01.2024 г., постановено по АНД № 984/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

Решението е окончателно.