Р Е Ш Е Н И Е
№ 57 14.05.2021 г. град
Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 73 по описа за 2021 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
Делото е образувано по жалба на Х.Х.М., ЕГН-********** *** , подадена
чрез а..Й.К. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, х-л „Мизия“, ет.1,офис
118 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-855/05.03.2021г. издадена от Началник Областен отдел /ОО/ „Автомобилна
администрация“ - Търговище. С посочената Заповед с т.1, на основание чл.106а,
ал.1, т.1, б „б“ и ал.2, т.1, във връзка
с чл.106а, ал.7 от ЗАП е наложена
принудителна административна мярка- временно спиране от движение на МПС -Опел Вектра от категория М1, с рег.№ ..., собственост
на Х.Х.М., ЕГН-********** до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 бр. табелаq с рег.№ ...и
отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 23.10.2017г. С
т.2 от Заповедта на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАП е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС №*********,издадено на 23.12.2019г. от МВР-Търговище и
контролен талон към него с № 6561603 на Х.Х.М., ЕГН-********** до отстраняване
на нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата като
основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Излага се становище за неспазване на чл.7,чл.9, чл.35, чл.36 и чл.59 от АПК. Моли се оспорената заповед да
бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Й.К. ***, който изразява
становище, че поддържа жалбата на изложените в нея основания. Навежда, че
съставените АУАН за нарушения на норми на ЗАвП нямат обвързваща материална
доказателствена сила. Допълнително излага доводи за недоказаност на описаната в
оспорената заповед фактическа обстановка., Излага твърдение, че събраното в
хода на производството обяснение от Х.Х.М. не е надлежно оформено, съгласно
чл.48, ал.1 от АПК. Излага становище, че в мотивната част на оспорената Заповед
е налице противоречие, тъй като от една страна се твърди, че Х.Х.М. е извършил
обществен превоз, а в последствие, че извършеният превоз е таксиметров като в
първия случай приложимата ПАМ е по чл.106а, ал.1,т.1б „а“ от ЗАвП, а във втория
по б.“б“ на същата разпоредба. Навежда липса на мотиви в акта, относно
преценката на органа при определянето на срока на наложените ПАМ в максимално
предвидените от закона размери. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
по оспорването – Директорът на РД „Автомобилна
администрация“-Русе в съдебно заседание не се явява и
не изпраща представител. Представено е писмено становище с писмо р.и.№
РД-14-855/5/24.03.2021г., в което са изложени подробни доводи, обосноваващи наличие
на мотиви в оспорения акт и доказаност на описаната в последния фактическа
обстановка. Моли се оспорената Заповед да бъде потвърдена като законосъобразна.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 05.03.2021 г.,
при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвП, ЗДвП и
издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове контролните органи - инспектор в
Отдел „Контрол“ към РД „АА” гр. Русе – И. Ст. И. и полицейски служител кьм РПУ
гр.Омуртаг –Т. М. са установили, че Х.Х.М. като водач на собствения си лек
автомобил - Опел Вектра от категория М1, с рег. № ...превозвал като пътник лицето
К. Ст. с ЕГН: ********** за сумата от 2 /два/ лева от „Махалата“ до центъра на
гр.Омуртаг. В хода на производството от водача Х.Х.М. са снети обяснения.
Същите не са дадени писмено. При
проверката било установено, че лекият автомобил не е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В следствие на
така установеното, инспекторът в Отдел „Контрол“ към РД „АА” гр. Русе – И. Ст.
И. приел, че Х.Х.М., ЕГН-********** като водач на лек автомобил Опел Вектра от категория М1, с рег. № ...извършва
таксиметров превоз на пътника К. Ст., ЕГН********** без за автомобила да има издадено удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
За
констатираното при проверката на водача Х.Х.М. бил съставен АУАН серия А-2020, №286628/05.03.2021г.
за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
На 05.03.2021г. Началник Областен отдел /ОО/ „Автомобилна
администрация“ - Търговище е издал и
оспорената Заповед, с която с т.1, на основание чл.106а, ал.1, т.1, б
„б“ и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а,
ал.7 от ЗАП е наложена принудителна
административна мярка- временно спиране от движение на МПС Опел Вектра от
категория М1, с рег.№ ..., собственост на Х.Х.М., ЕГН-********** до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег.№ ...и
отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 23.10.2017г, а
с т.2 от Заповедта на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАП е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС №*********, издадено на 23.12.2019г. от МВР-Търговище и
контролен талон към него с № 6561603 на Х.Х.М., ЕГН-**********, до отстраняване
на нарушението, но за не повече от една година.
Заповедта е връчена на Х.Х.М. на 05.03.2021г.
и обжалвана от същия пред Административен съд-Търговище на 18.03.2021г. с жалба
с вх.№ РД-14-855#4.
Съгласно приложената по делото Заповед №
РД-01-43/23.01.2020г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ гр.София Началника
на областния отдел „Автомобилна администрация в регионалните дирекции
„Автомобилна администрация“ е упълномощено лице да прилага със заповеди
принудителни административни мерки по чл.106а от ЗАвП.
Не се спори по делото, че лек автомобил-
Опел Вектра от категория М1, с рег.№ ...е собственост на Х.Х.М., ЕГН-**********.
Съгласно събраните в хода на проверката
и приложени по делото обяснения на Х.Х.М., последният на 05.03.2021г. е превозвал лицето К. до центъра на град
Омуртаг за 2 лева.
С определение на съда № 116/31.03.2021г.
съдът е разяснил на административния орган, че носи тежестта на доказване,
относно фактическите основания, на които оспорената Заповед е издадена.
Въпреки дадените от съда изрични
указания по делото не бяха ангажирани други доказателства освен събраните в
хода на проверката обяснения от страна на административния орган, носител на
доказателствената тежест, съгласно чл.170, ал.1 от АПК, установяващи изложените
в оспорената заповед твърдения от фактическа страна.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената Заповед
е издадена от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния
закон по следните съображения:
Основополагащ
конституционен принцип, залегнал в чл. 31, ал. 2 на Конституцията на РБългария
е, че „…Никой не може да бъде принуждаван
да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото
самопризнание…“
При спазване на
принципа за разкриване на истината, прокламиран в чл.7 от АПК, съдът не може да основава своите заключения
само въз основа на самопризнанията на привлечения към административна принуда деец,
какъвто е конкретният случай.
По настоящото дело
като доказателство, относно описаната в заповедта фактическа обстановка, са
представени само събраните в хода на административното производство обясненията
на водача Х.Х.М., които по своята правна
същност съставляват самопризнания. Последните не са подкрепени с други
доказателства и не могат да бъдат ценени като единствено и достатъчно
доказателство в подкрепа на изложената в оспорената Заповед фактическа
обстановка. Едновременно с това, посочените обяснения не са дадени писмено и по
делото не са налице доказателства при тяхното събиране да са спазени
изискванията на чл.44, ал.2 и ал.4 от АПК. Същите и не съдържат достатъчно данни
за лицето, за което се твърди, че се превозва като пътник.
Въпреки дадените от съда указания относно
разпределението на доказателствената тежест от страна на административния орган
не са ангажирани други доказателства в подкрепа на изложената в оспорената
Заповед фактическа обстановка.
В процесния случай
АУАН, на който административният орган се позовава е съставен по реда на Закона
за автомобилните превози, а не по реда на Закона за движението по пътищата и
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е неприложима. В Закона за автомобилните
превози не се съдържа разпоредба, която да регламентира, че редовно съставените
по този закон АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.
В тежест на
административния орган, съгласно чл. 170, ал.1 от АПК е да докаже наличието на всички
предпоставки за налагане на принудителните административни мерки по чл.106а, ал.1, т.1, б „б“ и чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвП.
С оглед на изложените
съображения, съдът приема, че при така събраните по делото доказателства, наличието
на материалните предпоставки за налагане на принудителните административни
мерки по чл.106а, ал.1, т.1, б „б“ и чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвП остава
недоказано и оспорената заповед се явява
издадена при неправилно приложение на материалния закон.
С оглед
на всичко гореизложено, съдът намира Заповед № РД-14-855/05.03.2021г. издадена
от Началник Областен отдел /ОО/ „Автомобилна администрация“ - Търговище за незаконосъобразна
и като такава следва същата да бъде отменена.
При този резултат на съдебния спор,
съдът намира, че искането на оспорващия за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Следва на Х.Х.М. да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 310 лева, съставляващи заплатена държавна такса от 10
лева за водене на настоящото производство и 300 лева заплатено възнаграждение
за един адвокат. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираният размер от 300 лева е
под предвидения размер в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / посл.доп. ДВ бр.68/31.07.2020г/.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.второ от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Х.Х.М., ЕГН-********** *** ,
подадена чрез а..Й.К. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, х-л „Мизия“,
ет.1,офис 118 Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-855/05.03.2021г. издадена от
Началник Областен отдел /ОО/ „Автомобилна администрация“ – Търговище, с която с т.1 от същата, на основание чл.106а, ал.1, т.1, б „б“ и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 от
ЗАП е наложена принудителна административна
мярка- временно спиране от движение на МПС Опел Вектра от категория М1, с рег.№
..., собственост на Х.Х.М., ЕГН-**********
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез
сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег.№ ...и отнемане на свидетелство за
регистрация № *********, издадено на 23.10.2017г., а с т.2 от Заповедта на
основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАП е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
№*********, издадено на 23.12.2019г. от МВР-Търговище и контролен талон към
него с № 6561603 на Х.Х.М., ЕГН-********** до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-София да заплати на Х.Х.М., ЕГН-********** *** разноски по
делото в размер на 310 /триста и десет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: