РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. Велико Търново, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102109 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от СТ. Т. Т., чрез адв. П.
П. - ВТАК, срещу „Хигиенно-медицинска индустрия“ ООД – град Велико Търново
искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във връзка с чл. 225 от Кодекса
на труда. В исковата си молба процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че последният е бил назначен в ответното дружество с Трудов договор №
491 от 24.03.2020 година на длъжност „Машинен оператор етикиране“, като с
Допълнително споразумение № 1090 от 28.01.2021 година към Трудов договор №
491/24.03.2020г. е бил преназначен на длъжност „Началник смяна“. Посочва, че със
Заповед № 730 от 18.05.2021 година трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като заповедта му е връчена на 19.05.2021 година.
Твърди, че на ищеца е връчено и предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на 14.05.2021 година, което той не е отработил. Навежда доводи, че
издадената заповед е незаконосъобразна и необоснована, доколкото в нея не е
посочено какви точно качества липсват на ищеца, кои знания, умения или навици
липсват. Твърди, че от ищеца е било поискано да подпише молба с дата 29.03.2021
година за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12
КТ, която той не е подписал. Посочва, че незаконосъобразно още преди да бъде
1
връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е
уведомил НАП, че същото е прекратено. Направено е искане да бъде признато
уволнението на СТ. Т. Т. със Заповед № 730 от 18.05.2021 година за незаконно и
същото да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност в
ответното дружество, както и ответникът по делото да бъде осъден да му заплати
обезщетение по чл. 225 КТ в общ размер на 7 732.14 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендира да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответника развива съображения, че макар предявените искове да са
процесуално допустими, същите се явяват неоснователни. Посочва, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение са посочени липсата на кои качества е
установена от работодателя, като същите са посочени и в предизвестието, връчено на
работника. Навежда доводи, че уведомлението към НАП за прекратяване на трудовото
правоотношение има оповестително действие. Посочва, че претендираната сума за
обезщетението по чл. 225 КТ, представлява сбор от БТВ, дължимо до 19.11.2021
година. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Проведеното на 23.09.2021 година съдебно заседание ищецът изрично заявява,
че не желае да бъде възстановяван на заеманата от него преди уволнението длъжност,
доколкото е започнал нова работа от 04.08.2021 година както и че претендираното от
него обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 3 221.72 лева, дължимо за времето
през което е останал без работа – от уволнението до 03.08.2021 година - обстоятелства,
които не се оспорват и от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че
между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение по
сключен между тях Трудов договор № 491 от 24.03.2020 година /л. 6 от делото/, като
ищецът е заемал длъжността "Машинен оператор етикиране“, както и че с
Допълнително споразумение № 1090 от 28.01.2021 година към Трудов договор №
491/24.03.2020г. /л. 7/, ищецът е преназначен на длъжност „Началник смяна“. Няма
спор по делото, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1 288.69
лева.
По делото е представен и Сигнал, вх. № 010-А от 06.04.2021 година /л. 21/ от О.
Й. Н. – мениджър производство в ответното дружество, до негово ръководство, в което
2
посочва, че С.Т. системно не изпълнява зададените от ръководството нареждания
качествено, както и системно в процеса на работа си позволява да ръководи по грешен
начин производствения процес, като подава невярна и неточна информация към
колегите си; не изпълнява адекватно задачите си и се допускат системни
производствени грешки; сприхав е и когато му се поиска обяснение за работата му се
сърди; не обича да работи в екип; не може да взема бързи решения в проблемни
ситуации; не поема отговорност за качеството на продукцията; не желае да участва в
обсъждания за подобряване на производствения процес.
От приложеното Предизвестие, изх. № 74 от 11.05.2021 година на „ХМИ“ ООД
/л. 5/ се установява, че на 14.05.2021 година на ищеца по делото е връчено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ - липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата –
липса на амбиция и мотивация за изпълнение на служебните задължения,
невъзможност за вземане на самостоятелни решения и координация с колеги.
Страните не оспорват, а и от приложената Заповед № 730 от 18.05.2021 година
/л. 4/, връчена на ищеца на 19.05.2021 година, се установява, че трудовото
правоотношение между страните по делото е прекратено, считано от 19.05.2021 година
на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - липса на качества на служителя за ефективно
изпълнение на работата – липса на амбиция и мотивация за изпълнение на служебните
задължения, невъзможност за вземане на самостоятелни решения и координация с
колеги.
Видно от приложената по делото Служебна бележка, изх. № 60-04-01-36193 от
13.07.2021 година на Агенция по заетостта /л. 8/, след уволнението ищецът е останал
без работа и е регистриран като търсещо работа лице в Дирекция "Бюро по труда".
По делото са представени Справка № 04288213015418 от 29.04.2021 година на
НАП; Справка № 04388213016698 от 11.05.2021 година на НАП; Уведомление по чл.
62, ал. 5 КТ; Справка № 04388213018138 от 21.05.2021 година на НАП; Уведомление
по чл. 62, ал. 5 КТ; /л. 17-20/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обстоятелствата, свързани с възникването и съществуването на трудовото
правоотношение между страните по делото не са спорни между тях, а се установяват и
от събраните по делото доказателства, при което към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът е заемал „Началник смяна“ в ответното дружество
с брутно трудово възнаграждение в размер на 1 288.69 лева.
3
В тежест на работодателя, при условията на пълно и главно доказване, е да
установи, че законосъобразно е упражнил правото си да бъде прекратено трудовото
правоотношение с работника – липсата на конкретните качества, които работникът не
притежава, които са мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение
и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения. В същия
смисъл са и указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, дадени с
Определение № 1598 от 07.09.2021 година на съда по делото.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема, че заповедта за уволнение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ следва да бъде мотивирана, като в нея се посочат
конкретните качества, които работникът не притежава, и които са мотивирали
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание. Освен това
изрично в т. 3 на ТР № 4 от 01.02.2021 година по т.д. № 4/2017 година на ОСГК, ВКС
приема, че за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед
за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици
липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на
работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). От друга
страна обаче тези необходими за изпълнението на длъжността качества трябва да се
извеждат от съответната длъжностна характеристика и липсата им да е довела до
неизпълнение на конкретни трудови задължения. Хипотезата има предвид обективно,
безвиновно и трайно състояние на липса на качества. Няма пречка липсващите
качества да бъдат посочени в отделен документ, съставен от работодателя и различен
от заповедта за уволнение, стига той да е доведен до знанието на работника или
служителя. Липсата на необходимите качества за ефективно изпълнение на работата
може да е налице въпреки високата професионална квалификация, като се изразява
например в недостатъчна активност, учтивост, желание за усъвършенстване, изучаване
и прилагане на нови работни методи, ако такива качества се изискват за изпълнение на
длъжността. При всички случаи обаче липсващите качества следва да бъдат съобразени
с изискванията по длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с
неизпълнението на конкретни трудови задължения /Решение № 84/2006г. по гр.д. №
1862/2003г. ВКС, ІІІ г.о./.
В случая по делото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са
изброени изрично уменията или навиците, които според работодателя липсват у
работника/служителя за изпълнение на задълженията му, респективно –
волеизявлението на работодателя в тази насока е индивидуализирано в достатъчна
степен. По делото обаче липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства,
от които може да бъде направен обоснован извод, че липсата на посочените в
заповедта умения е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения.
Действително по делото е приложен Сигнал, вх. № 010-А от 06.04.2021 година /л. 21/
4
от О. Й. Н. – мениджър производство в ответното дружество, до негово ръководство, в
който отново са изброени качества и умения, които според него липсват на ищеца, но
същите отново са общо и абстрактно посочени и не може да бъде направен извод за
неизпълнение на конкретни трудови задължения – че такива съществуват и в какво се
изразяват, а и няма данни сигналът да е доведен до знанието на ищеца преди
прекратяване на трудовото му правоотношение. Освен това по делото по делото
липсват каквито и да е доказателства, че тези качества и умения се изискват за
длъжността, заемана от ищеца с оглед длъжностната му характеристика. Както бе
посочено по-горе, основанието по т. 5 на чл. 328, ал. 1 КТ трябва да се преценява
винаги с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на
работника или служителя, като липсата на качества трябва да бъде установено, т.е. да е
налице обективен факт за неизпълнение на задълженията му, а не да се дължи на
субективно настроение или отношение на работодателя. В противен случай би се
предоставила възможност на работодателя във всеки един момент да прекрати
правоотношението на работник или служител като изброи липса на някакви качества у
него.
С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че по
делото остана недоказано от страна на работодателя законосъобразното упражняване
на правото му за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, при което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
се явява основателен, поради което и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото в проведеното на 23.09.2021 година съдебно заседание ищецът
изрично заяви, че е започнал нова работа на 04.08.2021 година и не желае
възстановяване на предишната работа, съдът не дължи произнасяне по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателен се
явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Не е спорно по
делото, а и от приложената по делото Служебна бележка, изх. № 60-04-01-36193 от
13.07.2021 година на Агенция по заетостта се установява, че ищецът по делото е
останал без работа след уволнението и е регистриран като търсещо работа лице, като
считано от 04.08.2021 година е започнал нова работа. В тази връзка в проведеното на
23.09.2021 година съдебно заседание процесуалният представител на ответника
изрично посочи, че не оспорва посочения в исковата молба размер на брутното
трудово възнаграждение на ищеца, както изчисления размер на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за периода от уволнението до 03.08.2021 година – 3 221.72 лева, каквато е
и окончателната претенция на ищеца. Поради това предявеният иск, с оглед липсата на
спор за размера на обезщетението, се явява основателен и доказан за сумата в размер
на 3 221.72 лева за периода от 19.05.2021 година до 03.08.2021 година, поради което и
5
като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като се
касае за обезщетение за работа.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за присъждане на разноски се явява основателна, поради което ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 650.00 лв., представляваща
направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 178.87 лева - 50.00 лева за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 128.87 лева върху иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на СТ. Т. Т. от *, с ЕГН **********, извършено със Заповед № 730 от
18.05.2021 година на управителите на „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА
ИНДУСТРИЯ“ ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.
"Никола Габровски" № 81А, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ООД, със
седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 81А,
с ЕИК ********* да заплати на СТ. Т. Т. от *, с ЕГН ********** сумата в размер на
3 221.72 лв. /три хиляди двеста двадесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ -
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 19.05.2021 година до 03.08.2021 година,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ООД, със
седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 81А,
с ЕИК ********* да заплати на СТ. Т. Т. от град Дебелец, ул. "Васил Левски" № 27
А, с ЕГН ********** сумата в размер на 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/ ,
представляваща направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ООД, със
седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 81А,
6
с ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в
размер на 178.87 лв. /сто седемдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща държавна такса за производството по делото, както и 5.00 лева /пет
лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК постановява предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото на СТ. Т. Т. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от 07.10.2021 година, предвид разпоредбата на чл. 315, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7