Р Е Ш Е Н И Е № 260029
гр. Пловдив, 18.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на прокурора ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА и при секретаря
КАМЕНКА
КЯЙЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 459 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени осъдителни искове по чл. 1 от ЗОДОВ, вр. §
6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/2019 г.) за обезщетяване на имуществени
и неимуществени вреди, претърпени от частноправен
субект на държава-членка на ЕС, в резултат на нарушение на правото на ЕС по
смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС.
Ищецът „Вал-04“ ЕООД –
гр. Асеновград, ул. Костадин Балтов 5, с управител Г. В. П., ЕИК *********, със
съд. адрес:*** ***, **** „****“, ет. *, офис **, чрез адв. К.Б. и мл. адв. Т. Е.,
е предявил солидарно срещу Върховния административен съд – София и срещу
Националната агенция за приходите – София обективно кумулативно съединени
искове на основание чл. 4, § 3 от Договора за ЕС за обезщетяване на имуществени
и неимуществени вреди в размер на общо 112 871,83 лв., от които
81 671,83 лв. – имуществени вреди; лихви върху тази сума от датата на
плащането ѝ до завеждане на иска в размер на 25 000 лв., както и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане и
направените по делото съдебни разноски, които вреди са претърпени в резултат на
поведението на двамата ответници.
Твърди, че с РA № ***** г. на ТД на НАП – ***** на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл.
68, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС му е отказано право на данъчен
кредит в размер на 52 209,94 лв. и са начислени лихви в размер на 17 437,89 лв.
по доставки на стоки - резервни части за автомобили, дизелово гориво, и др.,
както и на услуги, подробно описани в ИМ. РА е обжалван от ищеца, като с
Решение № 199/25.02.2014 г. Директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП - **** е
потвърдил акта, като е приел, че собственотта върху стоките не е прехвърлена по
правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД чрез предаване на вещите и поради липса на
документи за извършени от ЕТ „******“ услуги.
Ищецът е обжалвал РА пред съда, като с Решение № 1138/04.06.2015 г. по
адм.д. № 875/2014 г. на АдмС – Пловдив, жалбата е отхвърлена, но междувременно
ищецът е погасявал главницата и лихвите на начислените задължения с РА, заради
наложени обезпечителни мерки.
С Решение № 6533/02.06.2016 г. ВАС е
оставил в сила Решение № 1138/04.06.2015 г. на АдмС - Пловдив.
Предпоставките за възникване и упражняване на право на данъчен кредит са 5
и произтичат от разпоредбите на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива
2006/112/ЕО. При наличието им право на приспадане може да бъде отказано само,
ако са налице „обективни данни”, че данъчнозадълженото лице е знаело или е
трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на
приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена нагоре или
надолу по веригата. Следователно oт гледна точка на правото
на ЕС ищецът би имал право на данъчен кредит, ако отговаря на формалните
изисквания на директивата и ако липсват „обективни данни”, че е знаел или е
трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която основава правото на
приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС. Така разликата между петата
предпоставка - стоките/услугите да се доставени, и изискването да не са налице
„обективни данни“ за данъчна измама, е във формалното осчетоводяване на
получаването на стоката или услугата в първия случай и в реалното получаване на
стоката или услугата във втория случай.
Приложим към настоящия казус е и принципът на оправданите правни очаквания,
който е част от по-общия принцип на правната сигурност, който представлява
основен стожер на принципа на върховенството на закона. Релевантните данъчни
разпоредби на националното законодателство и правото на ЕС, както и практиката
на СЕС, създават оправдано правно очакване, че търговец, който осъществява
дейността си съгласно законодателството за ДДС, ще може да се ползва от право
на данъчен кредит. Всяко ограничаване или лишаване на ищцовото дружество от
това право, което не е изрично предвидено, е в разрез с принципа на оправданите
правни очаквания.
В съответствие с основните принципи на правото на ЕС, в практиката си СЕС
приема, че отказът на националните власти да предоставят право на освобождаване
на доставка от ДДС или право на приспадане на данъчен кредит, е допустим
единствено с цел да бъдат избегнати злоупотреби, които ощетяват фиска и
представляват опити за данъчна измама или заобикаляне на данъчното законодателство.
Случаите, при които това е допустимо са тълкувани особено стриктно. Според СЕС,
във всеки конкретен случай следва да бъде установено по категоричен начин, не
само, че данък не е внесен, но и че конкретният субект на облагане е участвал в
злоупотребата, като при прилагане на санкционните мерки следва да бъдат
спазвани общите принципи на правна сигурност, пропорционалност и данъчен
неутралитет. Следователно, тъй като отказът да се признае право на приспадане,
представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право,
компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи обективните данни,
въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или
е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане на
ДДС, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански
субект нагоре или надолу по веригата от доставки, в който смисъл е решение по
дело Mahageben и David, като е посочена подробно в ИМ практика на СЕС по аналогични дела, в т.ч.
и по „български“ казуси.
Ищецът
счита, че са налице незаконосъобразни действия на НАП и ВАС, които не са се
съобразили с общите принципи на правото на ЕС, които имат директен ефект, и в
частност - с разпоредбите на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС.
Ето
защо, в резултат на административните практики на националните органи и на
неправомерните действия на органите на съдебната власт на дружеството - ищец са
причинени имуществени и неимуществени вреди и затова моли съда да постанови
решение, с което да осъди солидарно двамата ответници да му заплатят
обезщетение за понесените вреди, а именно: имуществени вреди в размер от 81 671, 83 лв., ведно с лихвите от датата на плащането до
предявяване на иска в размер на 25 000 лв.; неимуществени вреди в размер на 4
000 лв., ведно с лихвите от датата на извършване на нарушението — издаването на
РА, до подаване на исковата молба в размер на 2 200 лв., законната лихва върху тези
суми от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски.
Подробни
съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства и експертиза.
Ответникът
Върховен административен съд – София, бул. Александър Стамболийски 18, чрез
юрисконсулт П.Д., е подал отговор, в който заявява, че предявеният иск е
допустим, но е неоснователен както по основание, така и по размер.
Твърди, че за да бъде ангажирана
обективната отговорност на ВАС на соченото от ищеца основание следва да са
установят следните кумулативни предпоставки, изведени от юриспруденцията на
СЕС: твърдяното нарушение да е на приложима и относима съюзна норма,
предоставяща права на частноправните субекти; нарушението на тази съюзна норма
да е очевидно (достатъчно сериозно, съществено); да съществува пряка причинно
следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда, а в настоящия случай
не са налице посочените елементи от фактическия състав на отговорността, поради
следното:
Твърди се нарушение на
разпоредбите на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност, като няма спор, че посочените разпоредби уреждат права на
частноправни субекти, каквито са данъчно задължените лица, каквото е и търговското
дружество – ищец, като тези норми от директивата предоставят права на
частноправните субекти - право на приспадане на данъчен кредит при определени
условия.
СЕС в решение по дело
С-224/01 Г. К. срещу Република **** е посочил, че отговорността на Държавата за
нарушения на правото на Общността чрез решение на национален съд от последна инстанция,
може да възникне само в изключителни случаи, когато
съдът явно е нарушил приложимия закон. Възможните хипотези, които
националният съд следва да обсъди, засягат степента на яснота и точност на
нарушената правна норма, умишления характер на нарушението, извинителния или
неизвинителен характер на правната грешка, както и неизпълнението на
задължението за отправяне на преюдициално запитване, когато това е било
задължително съгласно чл. 267, ал. 3 от ДФЕС. Преди всичко обаче, нарушението
ще е очевидно при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област
(виж. Решение на СЕС по дело С-173/03, Тraghetti del
Mediterraneo SpA).
Оспорва
твърденията на ищеца за несъобразяване
с постоянната практика на Съда на ЕС и неотправяне на преюдициално запитване,
когато това е било задължително, като подробни съображения за това излага в
отговора. Счита, че за да бъде успешно проведен настоящият иск, следва да бъде
установено наличието на преднамерен характер на решението на ВАС, каквото
твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба и което е
отрицателна предпоставка за ангажиране отговорността на ВАС. Счита също, че не
е налице твърдяното противоречие между постановеното от ВАС съдебно решение с
цитираната в исковата молба практика на СЕС - Решение по съединени дела С-80/11
и С-142/11 от 21.06.2012 г., Решение по дело С-324/11 от 06.09.2012 г., Решение
по дело С-285/11 от 06.12.2012 г., Решение по дело С-642/11 от 31.01.2013 г.,
Решение по дело С-643/11 от 31.01.2013 г.
Към момента на
постановяване на решението на ВАС, СЕС вече е имал утвърдена съдебна практика,
според която правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от това
доставката на стоки и услуги да е реално осъществена и данъчно задълженото лице
да разполага с фактура или аналогичен документ. Ето защо, не е налице
твърдяното нарушение на ПЕС, изразяващо се в несъобразяване с практиката на
Съда на ЕС в областта на данъчното облагане.
Относно неотправяне на преюдициално запитване следва да се има
предвид, че националната юрисдикция е длъжна
да отправи такова, когато е налице
неяснота относно приложението на дадена съюзна разпоредба към спора, с който
националният съдия е сезиран. В настоящия случай след множество постановени и
цитирани решения на СЕС не е било налице задължение за ВАС да отправи
преюдициално запитване по тълкуването на разпоредби на Директива 2006/112 на ЕО
по релевантния за спора въпрос - може ли съдът да преценява въз основа на
обективни данни реалността на доставката, като подлежащ на установяване елемент
от състава на правото на признаване и възстановяване на ДДС и ако не е налице -
да откаже правото, тъй като той вече е бил тълкуван от СЕС.
Зачитането на
придадената от националния правов ред сила на пресъдено нещо на съдебното
решение и неговата неотменяемост е признато и от СЕС, който приема, че
принципът на сътрудничество не налага на една национална юрисдикция да се
отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно
съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато
изглежда, че то противоречи на общностното право (Решение от 16.03.2006г. на
СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer, ECLI:EU:C:2006:178.).
Оспорва и твърденията на
ищеца за претърпени вреди, тъй като той трябва да представи убедителни
доказателства както за наличието, така и за размера на вредата. В случая ищецът
твърди, че претърпените вреди се изразяват в установените е РА задължения, но
не са представени доказателства за тяхното реално заплащане, а претендираните съдебни
разноски в производството по обжалване на РА не представляват права на
частноправните субекти, свързани и произтичащи от разпоредби на правото на ЕС.
И в този смисъл, доколкото не могат да бъдат обект на нарушение, те не могат да
бъдат и предмет на обезщетяване, а и не са представени доказателства за
реалното им заплащане.
Не се установява и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
твърдяното нарушение и претърпяната вреда, като Държавата може да носи
отговорност само за вреди, произтичащи достатъчно пряко от неправомерното
поведение на съответната институция. В случая, след като не се констатира
неправомерност, не може да се говори и за причинна връзка.
Предвид липсата на
извършено явно и съществено нарушение на правото на ЕС от страна на ВАС, което
да обосновава отговорността на Държавата за причинени на ищеца щети, предявения
иск се явява изцяло неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде
отхвърлен, ведно със законните последици. Подробни съображения в тези насоки
излага в отговора си. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Ответникът Национална
агенция по приходите – София, бул. Дондуков 52, с адрес за призоваване: ТД на
НАП – *****, ул. ****, чрез юрисконсулт Б.Ш., е подал отговор, в който заявява,
че така предявеният иск е недопустим и моли производството да бъде прекратено,
като делото се изпрати за разглеждане на Административния съд. Наред с това,
счита че по отношение на НАП не е налице пасивна процесуална легитимация,
поради което искът е недопустим. По същество счита иска за неоснователен и моли
да се отхвърли като недоказан и неоснователен, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения в тези насоки излага в
отговора и писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени доказателства.
Контролиращата страна
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото няма спор, а и
от събраните писмени доказателства се установява, че на ищцовото дружество „Вал-04“
ЕООД – гр. Асеновград е извършена от ТД на НАП – **** ревизия по преките и
косвени данъци, както следва: за корпоративен данък и данък по чл. 83, 194, 195
и чл. 204 от ЗКПО за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2012 г., както и за ДДС за
периода 01.12.2007 г. – 31.12.2012 г. Основен предмет на дейност на дружеството
е извършване на транспортни услуги със собствен товарен автомобилен парк и
назначени на трудови договори шофьори.
В хода на ревизията са
извършени насрещни проверки на следните преки доставчици на ищеца: „Албис“
ЕООД, „Бин 49“ ЕООД, „Биос 99“ ЕООД, „Блу скай консалтинг“ ЕООД, „Брезите“ АД,
„Вен партнер груп“ ЕООД, „Вентра трейд“ ООД, „Георгиев техникс“ ЕООД, „Ивенет“
ЕООД, „Лидерстрой инвест“ ЕООД, „М Експорт“ ЕООД, „Мат Пак груп“ ЕООД, „Нипет“
ЕООД, „Скив евро Мод 2001“ ЕООД, „ТД Контрол“ ЕООД, „Тото инетрнешънъл“ ЕООД,
„Фруит енерджи 011“ ЕООД и „Бида 19“ ЕООД, които не са могли да бъдат намерени
на декларираните от тях адреси, респ. те не са представили изисканите им от
данъчния орган обяснения и документи във връзка с материалната, техническа и
кадрова обезпеченост на проверяваните доставки на резервни части за автомобили,
гуми, масла и антифриз, поради което е прието, че тези доставки не са извършени
реално от посочените доставчици. Ревизията е приключила с Ревизионен доклад № *****
г., въз основа на който е издаден РА № ***** г. на ТД на НАП – ****. С него на
дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2011
г. и за 2012 г. в размери съответно на 9 109,45 лв. и на 659,15 лв., ведно
с начислени лихви към тях съотвено в размер на 1 585,68 лв. и на 49,31 лв.
и в резултат на отказан данъчен кредит е определен за внасяне ДДС в размер на
52 209,94 лв. и са н ачислени лихви в размер на 17 437,89 лв.
РА е обжалван по
административен ред и е потвърден с Решение № 199/25.02.2014 г. на Директора на
ТД на НАП – ***, както и по съдебен ред, като с окончателно Решение № 6533/02.06.2016
г. по адм.д.№ 8356/2015 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 1138/04.06.2015
г. по адм.д.№ 875/2014 г. на АдмС – Пловдив, 14 с., с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата на „Вал-04“ ЕООД срещу РА № **** г. на ТД на НАП – **** и
същия е потвърден.
За да постановят този
резултат и двете съдебни инстанции са приели, че в хода на ревизионното
производство проверяваните 18 преки доставчици на ищцовото дружество, описани
по-горе, не са открити на декларираните от тях адреси, с изключение на Т.Я.– представляваща
„М Експорт“ ЕООД, която е с ***** и е била в неадекватно състояние, и не са
представили изисканите им документи и обяснения във връзка с процесните
доставки – сключени договори, приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки,
товарителници, пътни листове, …и т.н. Само за доставките с „Вентра Трейд“ ЕООД
са представени 2 бр. приемо-предавателни протоколи от 2012 г., но същите са без
подписи за получател. Тъй като се касае за родово определени движими вещи, тяхната
обственост се прехвърля с определянето им по общо съгласие на страните или с
реалното им предаване от продавача на
купувача, но такива доказателства не са представени по преписката. Не са представени
и доказателства, че вещите, предмет на процесните доставки, са били реализирани
впоследствие от ревизираното дружество или са били вложени в превозните
средства от автопарка му, поради което и данъчната администрация, и съдебните
инстанции са приели, че не са налице доказателства за реалност на процесните
доставки, поради което е отказано право на данъчен кредит. Относно увеличения
финансов резултат за 2011 г. не са представени доказателства за погасяване на
задължението на дружеството и затова финансовия резултат е увеличен със сумата
114 700 лв. и е начислен корпоративен данък.
По настоящото дело е
приета съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Т.С.Р., която съдът възприема
като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. От нея се
установява, че с процесния РА № ***** г. на ТД на НАП – ***** на ищеца „Вал-04“
ЕООД са установени задължения за внасяне в размер на общо 81 081,42 лв., в
т.ч. главница – 62 008,54 лв. и лихви – 19 072,88 лв., от които ДДС
за внасяне в размер на 52 259,94 лв. и 9 748,60 лв. – допълнително
определен за внасяне корпоративен данък. По данните от делото се установява, че
задълженията по РА са погасени напълно чрез прихващане от ДДС за възстановяване
в размер на 3 240,58 лв. и чрез плащания в периода 18.07.2016 г. – 03.08.2016
г., подробно описани по дати и размери в заключението, като общо платената от
дружеството сума за погасяване на задълженията му е в размер на 96 566,45
лв., от които 62 008,54 лв. – главници и 34 557,49 лв. - лихви до
окончателното плащане.
Законната лихва върху
погасените от ищеца суми от датата на плащане на всяка от тях до завеждане на
иска на 25.02.2019 г. е в размер на общо 26 189,92 лв.
Платените от дружеството адвокатски
възнаграждения на адв. Н.А.във връзка с обжалването по съдебен ред на процесния
РА № *****г. по издадените фактури и банкови извлечения са в размер на общо
6 240 лв., а присъдените юрисконсултски възнаграждения в полза на НАП по
адм.д.№ 875/2014 г., АдмС – Пловдив и по адм.д.№ 8356/2015 г., ВАС, са в размер
на общо 5 024 лв. и са платени от ищеца на 02.08.2016 г. Законната лихва
върху платените адвокатски и юрисконсултски възнаграждения до завеждане на иска
на 25.02.2019 г. е в размер на общо 4 009,29 лв.
По делото е разпитан
свидетеля Д. П. П., показанията на който съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като
той е служител на ищцовото дружество от 2014 г. до сега. От тях се установява,
че свидетелят управлява „тежкотоварен автомобил и превозвам предимно
инертни материали. Преимуществено материалите доставям на „Калцид“ АД - *****.
…Имало и други търговци, които дружеството ни обслужва, но сравнително за
по-малък период - едва/две седмици,
според техните нужди. Откакто съм на работа не е имало прекъсване в
снабдяването на дружеството „Калцид“ от страна на нашето дружество „Вал – 04“.
…управител
на дружеството „Вал – 04“ е Г. В. П. Чувал съм, че дружеството „Вал – 04“ е
имало проблеми с данъчните, но не знам конкретно за какво. …Тези данъчни
проблеми се отразиха на работата на дружеството, тъй като не достигаха пари и
не можеше да се поддържа в добро състояние техниката. …
Случи
се камионите да стоят по две-три седмици без да бъдат отремонтирани, поради
липса на части. Затова не можехме да изпълняване доставките и поетите
ангажименти към другите фирми. Атмосферата стана доста напрегната и изнервяща на моменти, тъй като липсваха
средства за материали и за поддръжка на камионите, а ние искахме камионите да
са стегнати, понеже носим отговорност.
Един колега напусна, тъй като отказа да извърши курс на негасена вар, защото
покривалото на полуремаркето му не отговаряше на изисквания за такъв превоз, а
и самото ремарке беше старо за превоз на такъв материал и беше опасно.
Нямаше
как в момента да се ползва друго полуремарке, тъй като имуществото на фирмата
беше запорирано. Можехме да ползваме запорираната техника, но тя като цяло беше
доста остаряла и нямаше как да бъде използвана или заменена с по-нова. Забавяне
на плащанията не е имало, поне към мене. …Плащаха ни за извънреден труд.
Няколко пъти управителят е казвал, че взима на заем пари, за да ни плаща на
нас. Притеснявали сме се и аз, и
колегите ми, тъй като този завод, към който правим доставки, работи целогодишно
и непрекъснато и ако не успеем с доставките, той ще наеме друга фирма, а ние ще
останем без работа. …
Преди
три-четири години постепенно взеха да се променят нещата лека - полека и
управителят започна постепенно да подменя техниката с доста по-нови машини. По
мои впечатления, от тези притеснения управителят беше изнервен, раздразнителен,
беше разсеян. Стигало се е някой път и до караници, ако аз настоявам, че
определен ремонт трябва да се направи или да се подмени някоя част на машината.
След това той се е извинявал и е обяснявал, че е изнервен от тази ситуация с
данъчните. Иначе откакто го познавам не е изпадал в такива състояния. Сега в
момента също не е така нервен и избухлив. Когато аз постъпих на работа,
техниката на фирмата не беше нова“.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Според установената
практика на ВКС исковете за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди
от нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС,
предявени солидарно срещу ВАС и НАП, са процесуално допустими и следва
да се разгледат по реда на ЗОДОВ.
Разгледани по същество исковете са НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Според
Съда на ЕС принципът на извъндоговорна отговорност на държавите-членки, присъщ
на системата на Договорите, на които се основава ЕС, ги задължава да поправят
вредите, причинени на частно-правни субекти вследствие на нарушения на
общностното право. Увредените частноправни субекти от нарушения на правото на
ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС,
извършени от държавата, респ. от нейни органи, имат право на
обезщетение, ако са налице 3 материални предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата-членка: с нарушената правна норма да се предоставят
права на частноправните субекти; нарушението на нормата да е „достатъчно
съществено“ или „явно квалифицирано“, както и да съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда от
частно-правния субект.
В случая ищецът
претендира, че е налице увреждащо действие – постановено окончателно решение на
национална юрисдикция (ВАС) в нарушение на правото на ЕС - чл. 63, чл. 167, чл.
168 и чл. 187 от Директива 2006/112/ЕО, от което за него са възникнали
имуществени вреди в претендирания размер от 81 671, 83
лв., ведно с лихвите в размер на 25 000 лв., както и неимуществени вреди в
размер на 4 000 лв., ведно с лихви в размер на 2 200 лв., ведно със законните
последици.
Според
трайната практика на СЕС, отговорност на държавата за вреди, причинени от
национална юрисдикция, постановила акт по същество като последна инстанция,
възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на
приложимото право на ЕС – например, ако с влязло в сила решение националната
юрисдикция не се е съобразила с практиката на СЕС в съответната област на
обществените отношения, които общностното право регулира, или когато е иззела
компетентност, изрично възложена на орган на ЕС (решение от 30.09.2003 г. по
дело С-224/1; решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03; решение от 28.06.2016
г. по дело С-168/15).
В
случая правото на данъчен кредит е уредено в ЗДДС в съответствие с Директива
2006/112/ЕО на Съвета, и то възниква при определените в нея предпоставки: субектът
да е данъчно задължено лице за ДДС; стоките/услугите да са получени от данъчно
задължено лице и да са използвани за последваща облагаема доставка от друго
данъчно задължено лице; да притежава фактура; ДДС по доставката да е станал
изискуем, т.е. стоките/услугите да са доставени, по смисъла на чл. 63 от
Директива 2006/112/ЕО. Ако тези предпоставки са налице, право на приспадане на
данъчен кредит може да бъде отказано само, ако са налице „обективни данни“, че
данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочена от него
сделка, въз оснава на която претендира право на приспадане на ДДС, е част от
данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена по веригата от доставки.
Формалните
предпоставки за упражняване на правото на приспадане
на данъчен кредит са многократно дефинирани от СЕС, според който от член 178, б. „а“
от Директива 2006/112 следва,
че упражняването му зависи от притежаването на фактура (но не само), съставена
в съответствие с чл. 226 от същата директива, като наред с това
подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането
дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са
изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация
безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да установи
последните.
В
случая между страните по делото не са били спорни формалните, а само
материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на
данъчен кредит по спорните фактури, по които последващите доставчици на ищеца не
са могли да бъдат открити и които също така не са представили изисканите им от
данъчната администрация необходими счетоводни и др. документи относно реалното
осъществяване на процесните доставки, поради което не е било установено, че ДДС по тези доставки да
е станал изискуем, т.е. стоките/услугите да са доставени, по смисъла на чл. 63
от Директива 2006/112/ЕО. Така от събраните в хода на
ревизията и на съдебните производства доказателства не се установява реалното
извършване на спорните доставки от 18 преки доставчици на „Вал-04“ ЕООД, тъй като
посочените в РА дружества-доставчици (с изключение на едно) не са могли да
бъдат открити на декларираните от тях адреси, респ. не са представили
изисканите им документи за извършването на тези доставки, въпреки че са били в
договорни отношения и са комуникирали по някакъв начин с ищеца, който също би
трябвало да е заинтересован от намирането на доставчите си, за да им се извърши
последваща проверка от данчъните органи, поради което съдът счита, че са налице
и данни за измама при упражняване правото на данъчен кредит по спорните
доставки, за които е отказано признаване на това право.
Ето
защо, от събраните по делото писмени доказателства не може да се направи извод,
че ответниците НАП – София и ВАС – София са извършили нарушение
на правото на ЕС по смисъла на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 187 от
Директива 2006/112/ЕО, което да представлява изключителен
случай, при който е допуснато очевидно нарушение на приложимото общностно право
и което да е достатъчно съществено по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС,
поради
което не са налице елементите на фактическия състав на отговорността по смисъла
на тази общностна норма.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове за обезщетяване на претендираните имуществени
и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на нарушаване на правото
на ЕС от страна и на НАП и на ВАС, в размер на общо 112 871,83 лв., са
недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
Тъй
като главните искове са неоснователни, неоснователни са и акцесорните претенции
за заплащане на лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД, поради което същите следва да
се отхвърлят.
На
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника НАП – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв., съгласно чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ (ПМС № 4/2006 г.).
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Вал-04“ ЕООД – гр.
Асеновград, ул. Костадин Балтов 5, с управител Г. В. П., ЕИК *********, със
съд. адрес:*** *** „****“, ет. *, офис **, чрез адв. К.Б. и мл. адв. Т. Е., срещу
Върховния административен съд – София и срещу Националната агенция за приходите
– София осъдителни искове с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за ЕС за
обезщетяване по реда на ЗОДОВ на имуществени и неимуществени вреди, причинени
солидарно от двамата ответници, поради нарушаване на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и
чл. 187 от Директива 2006/112/ЕО, в размер на общо 112 871,83 лв., от
които 81 671,83 лв. – имуществени вреди; лихви от датата на плащане на
тази сума до завеждане на иска в размер на 25 000 лв.; 4 000 лв. -
неимуществени вреди, ведно със законните последици до окончателното плащане,
като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Вал-04“ ЕООД –
гр. Асеновград, ул. Костадин Балтов 5, с ***** Г. В. П., ЕИК *********, със
съд. адрес:*** *****“, ет. *, офис ****, чрез адв. К.Б. и мл. адв. Т. Е., да
заплати на Национална агенция по приходите – София, бул. Дондуков 52, със съд.
адрес *** 106, чрез юрисконсулт Б.Ш., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр.
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/