РЕШЕНИЕ
№…….……./24.09.2021г
град
София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ В.
като разгледа докладваното от съдия В. ч.гр.д. № 5089 по описа за 2021г, за да
се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на Х.В.Г., длъжник по
изп.д. № 20208580401884 по описа на ЧСИ У.Д., срещу действията по изпълнението
изразяващи се в налагане на запор върху банковите му сметки и размера на
приетите разноски по изпълнителното дело.
В жалбата се посочва, че запорът е наложен
преди стабилизиране на ката на съда, въз основа на който е издаден
изпълнителния лист, като подробно се излагат съображения за порочни процесуални
действия на съда. Счита разноските за изпълнението за неправилно определени с
оглед размер на дълга.
Взискателят не взема отношение по жалбата.
Съдебни изпълнител мотивира действията си.
Съдът
като се запозна с доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за
установено следното:
Жалбата в частта относно действията по
налагане на запора на банковата сметка е процесуално недопустима. Това действие
на ЧСИ не е сред предвидените, спрямо които е допустим контрол за
законосъобразност съгласно чл. 435 ГПК, тъй като не е същинско изпълнително
действие. Законосъобразността на последното е допустимо да бъде изследвана
единствено в хипотезата, когато налагането на запора или възбраната накърняват
изискванията за несеквестируемост на имуществото на длъжника. (така т.1 от ТР
№2/2013 ОСГТК на ВКС), каквито твърдения не са изложени. Недопустимата част от
жалбата следва да се остави без разглеждане.
Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че в настоящото производство е недопустимо да се обсъждат и възражения
срещу действията на съда по издаване на изпълнителния лист.
По отношение на разноските за
изпълнителното производство, жалбата е допустима. Разгледана по същество, съдът
я намира за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК,
таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на
длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекрати по реда
на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за
сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде
освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се установява осъществяване
на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.
Изпълнителното производство по изп.д. № 20208580401884
по описа на ЧСИ У.Д. е образувано по молба на „Т.С.“ЕАД за принудителното
изпълнение на задълженията на Х.Г. заплащане, както следва: сумата от 362,57
лева – главница, ведно със законната лихва считано от 23.12.2016 г, сумата от
50,28 лева - мораторна лихва върху главницата за топлина енергия за периода
31.12.2013 г – 01.12.2016; сумата от 28,92 лева, дялово разпределение, ведно
със законната лихва считано от 23.12.2016г до окончателното плащане; 6,62 –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение 11,64 законна лихва, за
които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 14259/2017 г по описа на СРС, 81-ви
състав.
В хода на изпълнителното производството
съдебния изпълнител е извършил имуществено проучване на длъжника чрез изискване
на справки от БНБ, НАП и Агенцията по вписванията, изпратени са две запорни съобщения
до ОББ и НОИ от 27.11.2020г, уведомление до НАП от 27.11.2020г за образуваното
изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение от 27.11.2020г., като в
последната е посочено, че размерът на дълга към 11.12.2020 г възлиза общо на 951,37
лева, от които: 362,57 лева – главница,
сумата от 145,93 законна лихва, 28,92 лева, дялово разпределение, 11,64 законна
лихва, 56,90 мораторна лихва, 100,0 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение на взискателя, и 245,41 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ. В
последствие с постановление обективирано в съобщение изх.№ 4701/16.02.2021г,
разноските са намалени на 198,30 лева.
При така установените до момента
изпълнителни действия и размера на дълга разноските за изпълнението възлизат на
198,30 лева с ДДС, формирани както следва: такса за образуване на изпълнението
по т.1 ТТР към ЗЧСИ в размер на 24,00 лева; четири такси по т.3 ТТР към ЗЧСИ за
проучване в размер на 24,00 лева; такса по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на
съобщение в размер на 24,00 лева; две такси по т.9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на
запор; държавни такси за справките по имущественото състояние на длъжника по т.
31 ТТР към ЗЧСИ в размер на 4,70 и пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ в
размер на 85,60 с ДДС.
С оглед изложеното жалбата в частта за
разноските е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.В.Г., длъжник по
изп.д. № 20207900402384 по описа на ЧСИ Р.М., срещу действията по изпълнението
изразяващи се в налагане на запор върху банковата му сметка.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х.В.Г., длъжник по изп.д. № 20207900402384 по
описа на ЧСИ Р.М., срещу действията по изпълнението изразяващи се в определяне
размера на разноските за изпълнението.
Решението може да се обжалва в частта, с
която жалбата се оставя без разглеждане пред Софийския апелативен съд в
седмичен срок от връчването на преписа, в останалата си част то не подлежи на
обжалване и е окончателно.
Препис
от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.