№ 224
гр. Шумен, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20243600100130 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от Б. Д. Й., ЕГН
********** от гр. Ш.... и от И. Д. С., ЕГН ********** от с. К.... и двете в качеството си на
наследници на пострадалата от ПТП С. Б.а Д., ЕГН ********** против ЗАД „Даллбогг:
Живот и Здраве”, ЕИК ...., гр. С.... като искове заведени по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.
с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане от застрахователят по
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” на обезщетение за настъпили
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпилата смърт на
наследодателката и майка на ищците – С. Д. в размер на общо 60 000 лева или на по 30 000
лв. за всяка от ищците, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на уведомяване
на застрахователя за извънсъдебната претенция – 26.10.2023 г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, ведно със сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
Сочи се, че на 07.09.2023 г., около 09:20 часа в град Ш.... е настъпило ПТП, при което
водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №Н.....ВК, Б. В. Б., ЕГН ********** при
маневра „заден ход“ без да се увери, че пътят зад него е свободен блъска, намиращата се в
края на тротоара пешеходка С. Д.. Вследствие на настъпилото ПТП пострадалата претърпява
телесни повреди, изразили се множество счупвания на подбедрицата вляво. Във връзка с
претърпените увреждания С. Д. е приета за лечение в МБАЛ Шумен. Там на 18.09.2023 г. е
извършена оперативна интервенция „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
на тибия и фибула.“ Поставена е гипсова имобилизация. Пострадалата е престояла 14 дни в
МБАЛ Шумен, след което е изписана за домашно лечение с препоръка 60 дни да не стъпва
на счупения крак. Полифрагментната фрактура и възрастта на пострадалата са изисквали по-
продължителен период за възстановяване, щадящ двигателен режим, а това е било свързано
1
със значителни неудобства за последната. Възстановителния период е продължил повече от
два месеца. През този период пострадалата изпитвала интензивни негативни преживявания,
свързани със силна уплаха и стрес, както и емоционално и физиологическо сътресение и
смущение. Пострадалата С. Д. изпитвала и в рамките на престоя си в болницата, и
впоследствие при домашното си лечение болки и страдания, причинени от травмата, както и
притеснения, свързани с тревоги по възстановяването, последствия от операцията и
напредналата и възраст. Поставената гипсова имобилизация предизвиквала значителни
неудобства за пострадалата. Тя не можела да се обслужва сама, не можела да се придвижва,
освен с помощта на други хора, които трябвало да я пренасят. Предвид тези неудобства
пострадалата се сдобила с инвалидна количка, като, за да я ползва трябвало някой да я
пренесе до нея. Травмата пречела на пострадалата да заеме нормална поза за сън и поради
това тя страдала от безсъние, което допълнително влошавало нейното състояние.
Продължителния период на лечение и липсата на възможност за двигателна активност
въздействали като цяло отрицателно върху общата кондиция на пострадалата. Твърди се, че
вследствие значителното количество медикаменти, които приемала пострадалата довели до
загуба на апетит у нея и като цяло тя била изнемощяла. Тя била тревожна, неспокойна и
напрегната. Вследствие на залежаването и влошилото се здравословно състояние
пострадалата С. Д. починала на 13.11.2023 г. В рамките на представените от ищците
писмени доказателства са налице данни за водено във връзка с ПТП наказателно
производство - ДП №860/2023 г. по описа на РУ на МВР – Шумен. Причинилото ПТП МПС
има активна към момента на настъпване на произшествието застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника. Същата била по полица с номер
BG/30/122003350159 и срок на действие – 16.11.2022 г. – 15.11.2023 г. Сочи, че пред
застрахователят е била спазена процедурата по чл.380 от ЗК, като били представени
изискуемите за изплащане на обезщетението документи. Сочи, че пред застрахователя била
заведена щета за обезщетение на неимуществените вреди настъпили за пострадалата С. Д.
под №0801-007284/2023-01 по описа на дружеството. Застрахователят изискал и
допълнителни документи с уведомление с изходящ номер от 15.11.2023 г. Сочи, че в крайна
сметка застрахователят постановил отказ да определи и изплати обезщетение поради липсата
на предпоставки за ангажиране на отговорността на водача на причинилия ПТП лек
автомобил. Твърди, че е налице практика, която правото на обезщетяване на неимуществени
вреди се наследява, ако приживе пострадалият е отправил извънсъдебно искане да му бъде
заплатено такова обезщетение, какъвто бил и настоящия случай. Обосновава се с приетото
по аналогичен казус в Решение №60170/13.05.2022 г., постановено по т.д. №1435/2020 г. по
описа на ІІ ТО на ВКС. Сочи, че този иск имат право да предявят наследниците на
починалата С. Д., които съобразно с Удостоверение за наследници с изх. №..... са ищците И.
Д. С. и Б. Д. Й.. Твърди, че застрахователят е изпаднал в забава след уведомяването му на
26.10.2023 г., като намира, че от този момент ответника следва да дължи и законна лихва
върху сумите за главница. Моли да бъде осъден ответника ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“
да заплати на всяка от ищците И. Д. С. и Б. Д. Й. сумите от по 30 000 лева като обезщетение
за неимуществени вреди претърпени от наследодателката им С. Б.а Д., вследствие на
2
претърпяното от последната ПТП от 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на извънсъдебната претенция – 26.10.2023 г. до окончателното и
изплащане, както и направените от ищците съдебни и деловодни разноски.
Със свое определение №209/20.03.2024 г. съдът е освободил ищцата Б. Д. Й. от
заплащане на такси и разноски в производството.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗАД
„Даллбогг живот и здраве ”. Ответникът сочи, че така предявените искове са недопустими.
Като причина за това сочи обстоятелството, че се претендира обезщетение на вреди
претърпени от починало лице, което право има личен характер и което не се наследява.
Моли производството да бъде прекратено като недопустимо. Освен това намира, че исковете
са неоснователни. твърди, че не се установява противоправнвостта на действията на
причинилия ПТП водач – Б. В. Б., както и самия механизъм на ПТП. Те не били установени
с влязъл в сила съдебен акт и не можело да се презумират. Сочи, че настъпилите
травматични увреждания за ищцата С. Д. са вследствие на нейните действия. Намира, че
пострадалата в качеството си на пешеходец е нарушила изисквания на ЗДвП, като не се е
съобразила с движението на л.а. и е излязла внезапно на пътя. Намира, че е налице
значително съпричиняване на вредоносния резултат вследствие поведението на
пострадалата. Моли в тази връзка да бъде намалено обезщетението. Оспорва
обстоятелствата изложени в ИМ касаещи вида и степента на травматичните увреждания у
пострадалата. Оспорва и настъпването на каквито и да е вреди за пострадалата, както и
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача, настъпилото ПТП
и описаните вреди. Оспорва твърдението за настъпили за ищцата психологически травми.
Намира, че претенцията е необоснована и недоказана. Сочи, че претендирания размер на
вредите е прекомерен, а претенцията е завишена в противоречие с какъвто и да е обективен
критерий обвързан с принципа за справедливост залегнал в чл.52 от ЗЗД. Твърди също така
и съпричиняване, което немира, че следва да се отрази на размера на претенцията. Оспорва
претенцията за лихва. позовава се на нормата на чл.496, ал.1 от КЗ като твърди, че законната
лихва за забава се дължи след изтичане на три месечен срок, в който застрахователят е
следвало да се произнесе по искането за обезщетение. моли съдът да постанови решение, с
което да бъде отхвърлена така предявената претенция. възразява срещу искането на ищците
за присъждане на разноски, ако бъде уважено искането за освобождаване от държавна такса.
Възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца и оспорва размера на претендирания адвокатски хонорар, като
сочи, че същият надвишава минималните размери предвидени в Наредба №1/2004 г. на ВАС.
Моли да му бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски.
Моли производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от
ГПК до приключване на наказателното производство по ДП №860/2023 г. по описа на РУ –
Шумен. Намира, че гражданският съд не следва да се произнася по въпроса за вината, при
наличието на водено наказателно производство, тъй като това е част от фактическия състав
на отговорността на ответника.
3
В съдебното заседание се явява представител на ищцата, който заема становище, че
поддържа исковата молба, така, както е била предявена. Моли ответника да бъде осъден да
заплати сумата от общо 60 000 лв. като обезщетение за претърпените от починалата С. Д.
неимуществени вреди – вследствие на физическите травми настъпили за последната от
процесното ПТП. Представител на ответника заема становище за неоснователност на иска.
Твърди, че не е установена вината на водачът причинил ПТП, тъй като по воденото
наказателно производство няма привлечен обвиняем, както и няма постановена присъда, с
която да се установи вината за ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване на ПТП от страна
на пострадалата, тъй като тя е изникнала внезапно зад автомобила при неговото потегляне.
Намира, че приносът на пострадалата за вредоносния резултат е повече от 50%. Моли при
евентуалното уважаване на така предявеният иск да се присъди размер, който да е
значително по-нисък от предявения. Моли да бъдат присъдени разноски в полза на
ответника. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран със субективно
съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, предявими пряко от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите”. Посочените искове, предявени срещу застрахователя са
придружени от акцесорни искове за мораторна лихва. В подобно производство всяка от
страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и
обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреди, причинна връзка между
настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че
причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-
застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания,
техният интензитет и продължителност. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера
на обезщетението. Не оспорва, че причинилото ПТП л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, с
рег. №Н9477ВР има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това
обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните. Волята на
ответника за признаване на това обстоятелство за безспорно е изразено в отговора на
допълнителната ИМ. Ответника обаче оспорва всички други елементи от фактическия
състав касаещ неговата отговорност - вината на водача причинил ПТП, причинно
следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, видът и характерът на тези вреди. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи описаните правно-релевантни обстоятелства
– настъпването на ПТП, причинната връзка с телесните повреди на пострадалата,
настъпването на претърпените неимуществени вреди – техните характеристики и
интензивност. Доколкото ответника твърди наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат, вследствие на виновно поведение на пострадалата, то той носи доказателствената
тежест за установяване на онези факти и обстоятелства, които със сигурност установяват
поведението на ищцата, довело до причиняване или увеличаване на настъпилите щети.
С оглед изложеното в настоящото производство се установява, че на 07.09.2023 г.,
около 09:20 часа в град Ш.. (квартал Д.), бул. „..... е настъпило ПТП, при което водачът на л.а.
4
марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №Н.....ВК, Б. В. Б., ЕГН ********** при маневра „заден
ход“ без да се увери, че пътят зад него е свободен блъска, слизащата от тротоара на пътното
платно пешеходка С. Д.. Вследствие на настъпилото ПТП пострадалата претърпява телесни
повреди, изразили се множество счупвания на подбедрицата вляво. Във връзка с
претърпените увреждания пострадалата е приета за лечение в МБАЛ Шумен. Там е
извършена оперативна намеса за открито наместване на счупените кости, поставени са
метални игли, в костите, които да подпомогнат зарастването, а крайника е имобилизиран с
гипсова имобилизация.
В рамките на производството е приета САТЕ (л.155 от делото), която дава заключение
относно механизма на настъпване на ПТП, условията на пътя и причините за настъпване на
ПТП. Според експертизата – т.ІV.1. произшествието се е случило в слънчево време, на прав
участък, при добра видимост и сухо пътно платно. Водачът на л.а. марка „Рено“, модел
„Меган“, с рег. №Н.....ВК, Б. В. Б. при маневра „заден ход“ без да се увери, че пътят зад него
е свободен удря със задната част на автомобила пострадалата С. Б.а Д., в качеството й на
пешеходец. Преди потеглянето си автомобилът бил паркиран до западния тротоар на
булеварда (като явно предницата му е била насочена срещу движението в платното) в
близост до магазин за строителни материали „Евромаг“, където малко преди инцидента са
били и водачът на л.а. и пострадалата. Водачът предприел маневра на заден ход и след
кратко движение спрял, впоследствие отново потеглил. за това време пострадалата излязла
от магазина минала покрай автомобила и (вероятно) след спирането на автомобила решила
да пресече. Ударът станал след като тя слязла на пътното платно, при второто потегляне на
автомобила назад. Има данни, че водачът веднага след удара е преустановил движението
назад и е придвижил автомобила напред. Съприкосновението е било с лявата задна част на
л.а. То не е било силно, но пострадалата е паднала към тротоара, вследствие на което падане
са и възникналите телесни повреди.
В съдебно заседание експерта по САТЕ дава становище, че в този участък (от
булевард „Велики Преслав“) има много натоварено движение (за съда е ноторен факт, че
това е основната пътна връзка свързваща квартал Д. с град Ш..). Поради това твърди, че
малко вероятно е при натовареното движение в този участък пострадалата да е можела да
възприеме шума от двигателя на потеглящия автомобил. Изрично е посочено, че движението
на автомобила на заден ход не е предизвикано от стремеж да се избегне друго паркирано
МПС, тъй като такова не е имало.
В рамките на производството е приета СМЕ (л.147), която дава заключение относно
наличните у ищцата травматични увреждания, както и причинната връзка с процесното
ПТП. Заключението сочи, че пострадалата С. Д. е имала следните травматични увреждания:
множество счупвания на ляв глезен и се определя като „двуглезенно“ счупване, тъй като са
счупени и вътрешния (медиален) малеол и ваншния (латерален) малеол. Допълнително
усложнение е било и разместването в областта на счупването. Извършена е оперативна
намеса за открито наместване на фрактурата, като костите са фиксирани отвън с една, а
отвътре с две Киршнерови игли. Предвид възрастта на пострадалата – 89 години, както и
5
множеството хронични заболявания на съдовата система, експерта е посочил период за
пълно възстановяване от три до шест месеца. Намира, че възрастта и придружаващите
заболявания със сигурност са свързани с по-бавен оздравителен процес, както по отношение
на срастване на счупените кости, както и до затруднен и дори невъзможен процес по
вертикализация (изправяне на крака) на пациента. Сочи, че преди изтичане на
оздравителният процес – на 68-я ден пострадалата е починала. Посочено е, че пострадалата е
била силно затруднена или дори в невъзможност да се движи, вследствие на получените
травми. сочи, че до момента на леталният й изход пострадалата постоянно е ползвала чужда
помощ, без която не би могла да се справя. Силни болки пострадалата следва да е изпитвала
през първите 10 до 15 дни от травмата. След проведеното наместване за фиксиране на
костите болките е следвало да намалеят. Сочи, че болки почти липсват след шестата
седмица, като може да се появят в случая на раздвижване, което при пострадалата не е
започвано, поради нейната смърт. Посочено е, че предприетото лечение е било удачно и
максимално щадящо, като е било съобразено с възрастта и придружаващите заболявания на
пострадалата. Сочи, че още при престоя й в болница пострадалата е следвало да бъде
вертикализирана, което обаче не е станало, въпреки грижите на рехабилитатор. След това
няма данни да са провеждани рехабилитации и сочи, че най-вероятно залежаването е
продължило и в периода на домашно лечение. Сочи, че пострадалата С. Д. е имала и
следните придружаващи заболявания – предсърдно мъждене и трептене, заболявания на
клапите на сърцето с регуритация (връщане на кръв по системата), сърдечна
недостатъчност, хипертония. Сочи, че тези заболявания могат да провокират
тромбоемболична болест по всяко време. За това пострадалата още от 2010 година е
приемала медикаменти за разреждане на кръвта и избягване на това усложнение. Посочено
е, че счупването на кости също може да предизвика тромбоемболична болест, но навсякъде
в литературата се сочи, че това се случва между първия и четиридесет и петия ден от
счупването. Сочи, че практиката и медицинската литература пък сочат, че това се случвало
най-вече до двадесет и първия ден от счупването и то при условие, че не се ползват
антикоагуланти. Сочи, че поради придружаващите заболявания на пострадалата тя е била на
антикоагуланти преди по време на и след травмата. Сочи, че непосредствено след
приемането й в болница са й били изписани два препарата – антикоагуланти – Клексан и
Фраксипарин на ампули за 30 дни, а след това с медикамент за перорално приложение –
Ксартело тб. Ето защо експертът сочи, че наличието на тромби в кръвоносната система на
пострадалата на 68-я ден от счупването след проведената антикоагулантна терапия е малко
вероятно. Ето защо намира, че не може да се отговори еднозначно дали счупването
вследствие на ПТП е довело до леталния изход. Намира, че подобно твърдение може да се
потвърди или отхвърли само след аутопсия – както посочва в съдебно заседание
непосредствено след смъртта, за да се изследва наличието на тромби в кръвоносната
система. Все пак сочи, че общото състояние на пострадала следва да е било влошено поради
залежаването предизвикано от принудителното обездвижване, като само по себе си това
залежаване е фактор за венозен застоя и възникване на тромбоза.
В съдебно заседание са разпитани трима свидетели. Първият от тях е водачът на
6
причинилото ПТП МПС – Б. В. Б.. Той свидетелства относно това как е станало
произшествието. Неговите показания потвърждават описания в ИМ механизъм, че ПТП е
настъпило като водачът е предприел маневра на заден ход и така е блъснал пострадалата.
Сочи, че е потеглил на заден ход, за да се върне в пресечката, от която излязъл а булеварда.
Потвърждава описаната в наличния по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №2023-1038-451 фактическа обстановка. Сочи, че произшествието станало сутринта –
към 9:00 часа. Твърди, че при предприемане на маневрата на заден ход се е уверил, че няма
никой зад автомобила и не знае как е станало произшествието. Сочи, че в близост нямало
паркирали автомобили. Твърди, че е потеглил бавно назад, като съприкосновението с
пострадалата било много слабо, но той веднага спрял. Сочи, че травмата не е от удара с
автомобила, а е възникнала при падането на пострадалата на земята. Твърди, че с
пострадалата били в строителния магазин преди инцидента, като той пазарувал материали за
ремонт у тях, а пострадалата си купила мотика, която носела в момента на ПТП.
Свидетелката Й.С.М. сочи, че с ищцата Б. Д. Й., която е и дъщеря на пострадалата
били колежки и живеели „врата до врата“. Сочи, че били близки и си споделяли. Виждали се
ежедневно, ходели заедно на работа. Сочи, че за инцидента знае от ищцата. Знае, че Б.
прибрала майка си в апартамента, за да се грижи за нея. Твърди, че е ходила веднъж около
десет дни преди кончината на пострадалата на гости и я е виждала лично. Сочи, че
починалата С. Д. била почти напълно неподвижна. Не можела да става от леглото, не
можела да се грижи самостоятелно за себе си и от времето на изписването й от болницата до
момента на смъртта й живеела при дъщеря си, която основно полагала грижи за нея. За този
период пострадалата не можела да се движи, както и не можела да става от леглото. Дава
сведения, че пострадалата С. Д. била активна и подвижна: „ … майката на Б. съм я виждала
по центъра и лекичко съм й завиждала, защото толкова бързо вървеше по центъра,
устремена, все едно някаква работа я чака и тя бързаше така, просто й завидях … че е
толкова подвижна.“
Свидетелката Б.Р.В. свидетелства, че познавала и пострадалата й нейните дъщери от
много години. Били съседи в квартал Д.. Сочи, че знае за инцидента, но не е била свидетел.
Сочи, че се интересувала какво става с пострадалата, като й звъняла по телефон. Сочи, че за
нея се грижели двете й дъщери. Сочи, че тя престояла в апартамента на Б., но за по-
ангажиращи задачи, като къпане на пострадалата участие вземала и другата дъщеря. Сочи,
че знае, че пострадалата не можела да става и не можела да се обслужва сама. Сочи, че преди
това пострадалата била деен човек и сама се грижела за дворното си място в Квартал Д..
като илюстрация на това сочи, че дори инцидента станал, след като пострадалата отишла да
си купува мотика. сочи, че пострадалата С. се грижела сама за двора си в квартал Д., гледала
насаждения и кокошки, била активен и деен човек. сочи, че е знаела за многото
придружаващи заболявания на пострадалата и че взимала медикаменти.
В производството е изискано и представено писмо вх. №3802/29.07.2024 г., в което е
посочено, че ДП 860/2023 г. на РУ – Шумен водено във връзка с ПТП е висящо, като изчаква
изготвянето на СМЕ и няма привлечено лице като обвиняем.
7
По делото е представено заявление (л.23 от делото) от страна на починалата С. Д.,
която е предявила претенция за заплащане на обезщетение пред застрахователя, което с
оглед известието за доставяне е било прието на 25.10.2023 г.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди,
които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от
увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо
който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
ГО. Отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. Предпоставка пред отговорността на застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка ГО между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. В
подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът следва да установи наличието на
вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата,
както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка ГО при ответника-
застраховател. По отношение на неимуществените вреди следва да бъдат установени
претърпените от ищцата болки и страдания, техния интензитет и продължителност.
Съдът намира, че по несъмнен начин е установена вината на водачът на л.а. марка
„Рено“, модел „Меган“, с рег. №Н.....ВК, Б. В. Б., ЕГН ********** за настъпване на ПТП
предвид представените в производството доказателства, касаещи процесното ПТП – копие
от Констативен протокол с пострадали лица рег. №2023-1038-451 на ОД на МВР Шумен
(л.17 по делото), свидетелските показания на самия водач, разпитан в производството, както
и заключението на САТЕ. Противоправното поведение на водачът се е изразило в
неспазването на предписанията залегнали в двете алинеи на чл.40 от Закона за движение по
пътищата – Чл.40, ал.1 – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“, както и чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности.“ Установена е и причинната връзка на настъпилото по вина
на Б. В. Б. с вредите настъпили за пострадалата ищца С. Д.. Тази връзка е безспорно
8
установена от становищата на експертите по САТЕ и СМЕ.
В рамките на производството се установяват и твърдените неимуществени вреди в
пряка и непосредствена връзка с последствията от катастрофата. Съдът възприема
твърденията на вещото лице по СМЕ. Налице са данни (СМЕ) за значителни физически
болки и страдания у пострадалата, продължили около 10-15 дни, вследствие счупванията.
Налице са данни за оперативно лечение, при което са извършени открити намествания на
костите. Ограниченото движение на пострадалата в следоперативния период й е
причинявало значителен дискомфорт за времето, в което е бил гипсиран кракът й. Тя не
можела да се движи, нито да се обслужва сама, като е разчитала изцяло на чужда помощ.
Данните по делото недвусмислено говорят за голям възстановителен период, който е бил
необходим – както е посочено в експертизата от три до шест месеца. Той се е налагал поради
напредналата възраст на пострадалата и значително усложненото здравословно състояние,
което е имала поради множеството хронични заболявания. Този период не се е
конкретизирал като точно време, именно поради настъпването на смъртта на пострадалата
С. Д. на 68-я ден от инцидента, т.е. преди изтичането на минималния посочен от експерта
период за възстановяване. Следва да се приеме, че не са налице данни последствията от
катастрофата да са предизвикали смъртта на пострадалата, тъй като тя е преживяла рисковия
период за тромбоемболия посочен в СМЕ като 45 дни и самата тя е имала хронични
заболявания, които самостоятелно биха могли да предизвикат тромбоемболия във всеки един
момент. Въпреки това експертът е посочил, че предизвиканото вследствие на травмата
залежаване на пострадалата предвид възрастта й и хроничните й страдания най-вероятно е
подпомогнало леталния изход без да е пряка причина за това.
Твърденията за залежаване и необходими грижи се потвърждават и от разпитаните
свидетели.
В рамките на производството се установява, че застрахователят е бил сезиран с
искане за заплащане на щетите с писмо получено от застрахователя на 25.10.2023 г. (л.23 по
делото) и както се твърди в ИМ – получено от застрахователя на 14.07.2023 г. (известие за
доставяне – л.46). С писма изх. №5783/15.11.2023 г. и изх. №552/29.01.2024 г.
застрахователят е поискал от заявителя да представи допълнителни доказателства и явно не
е изплатил застрахователно обезщетение.
Смъртта на пострадалата се установява от представен по делото Препис – извлечение
от акт за смърт №1219/13.11.2023 г. на Община Шумен (л.32), а от Удостоверение за
наследници изх. №..... на Община Шумен (л.33) се установява, че двете ищци – Б. Д. Й., ЕГН
********** и И. Д. С., ЕГН ********** са единствени наследници на пострадалата от ПТП
С. Б.а Д., ЕГН **********.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан в своето основание, като
следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите неимуществени
вреди.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
9
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни физически болки
и страдания на ищеца към момента на произшествието до около месец след това. Същите
обаче, предвид данните за възстановяване на пострадалия от травмите на ПТП следва да са
намалели и затихнали, като най-голяма продължителност са имали болките вследствие на
счупените ребра, които следва да са отминали за максимум три месеца и половина.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищцата следва да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 60 000 лв. или на всяка от двете ищци в
качеството им на дъщери и наследници на починалата – по 30 000 лева. Причина за
приемане на такъв сравнително завишен размер на претенцията за щети от този характер е
съображението, че ПТП е довело до „залежване“ на пострадалата, което и експерта по СМЕ
приема, че е подпомогнало настъпването на леталният изход, макар да няма данни за пряка
взаимовръзка между последствията от ПТП и настъпилата смърт.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от датата на
увреждането.
Предвид уважения размер на иска се дължат и разноски както следва: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна
такса, които при уважения размер на иска възлизат на 2400 лв. по претенцията за
неимуществени вреди.
От ищците се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА в полза на адвоката-пълномощник по делото.
Следва да се има предвид, че когато е осъществена правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата съдът не следва да се прилага Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последната се установява
неразрешен от общностното право минимален стандарт на адвокатските възнаграждения. С
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден
отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски
за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за
минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в
която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент
не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по
10
преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че
при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатското възнаграждение. В подобна насока е и практиката
на ВКС – Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК,
Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК, Определение
№ 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК и други. В конкретния
случай адвоката представител на В.Д.Т. е подал искова молба, допълнителна молба, с която
се предявява иска за имуществени вреди и се е явил в съдебно заседание. Делото предвид
приетия обемен доказателствен материал следва да се приеме за сложно от фактическа
страна. Предвид изложеното съдът намира, че претендираният размер на възнаграждение,
определен по правилата на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското
възнаграждение се явява прекомерен. Съдът преценява като справедлив предвид
извършената работа по делото размер на възнаграждение от 900 лв. с ДДС (750 лв. без ДДС)
за всяка от ищците или 1800 лв. с ДДС за двете. Ето защо ответника следва да бъде осъден
да заплати на адвоката – представител на ищците – Я. Д. Д. – САК сумата от 1800 лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение, както и 350 лв. – за депозити по експертизите.
Предвид, че искът е приет за изцяло доказан съдът намира, че ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и направените служебно от съда
разноски в общ размер на 350 лв. за изготвените в производството експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК ...., гр. С.... да заплати на Б. Д. Й.,
ЕГН ********** от гр. Ш...., в качеството й на наследник на С. Б.а Д., ЕГН **********,
починала на 13.11.2023 г., сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие
претърпяното от С. Б.а Д. ПТП на 07.09.2023 г., около 09:20 часа в град Ш.... ПТП, при което
водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №Н.....ВК, Б. В. Б., ЕГН ********** при
маневра „заден ход“ без да се увери, че пътят зад него е свободен блъска, намиращата се в
края на тротоара пешеходка С. Д., ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от
25.10.2023 г., до окончателното изплащане на главницата, които суми са дължими на
основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите и като наследствен дял на ищцата Б. Д. Й..
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК ...., гр. С.... да заплати на И. Д. С.,
ЕГН ********** от с. К...., в качеството й на наследник на С. Б.а Д., ЕГН **********,
починала на 13.11.2023 г., сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие
11
претърпяното от С. Б.а Д. ПТП на 07.09.2023 г., около 09:20 часа в град Ш.... ПТП, при което
водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №Н.....ВК, Б. В. Б., ЕГН ********** при
маневра „заден ход“ без да се увери, че пътят зад него е свободен блъска, намиращата се в
края на тротоара пешеходка С. Д., ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от
25.10.2023 г., до окончателното изплащане на главницата, които суми са дължими на
основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите и като наследствен дял на ищцата И. Д. С..
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК ...., гр. София да заплати по сметка
на ШОС сумата от 2400 (двехиляди и четиристотин) лева, представляващи дължимите суми
за държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК ...., гр. София да заплати по сметка
на ШОС сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляващи дължимите суми платени
от сметката на съда за изготвяне на назначените експертизи.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК ...., гр. София да заплати на
процесуалния представител на ищците Я. Д. Д. – САК сумата от 1800 (хиляда и осемстотин)
лева с ДДС, представляващи суми за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК ...., гр. София да заплати на И. Д.
С., ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляващи направените от
тази ищца разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
12