Решение по дело №1262/2020 на Районен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ........

гр. П., 15.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

 

при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1262 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт С.П., против Ф.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 16.03.2020 г. ЕВН Б. Е. ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд П. за вземанията си към Ф.Р.Г., в размер на 136,24 лева. По входираните документи било образувано ч. гр. д. № 812/20 г. по описа на РС П., по което дело била издадена заповед за изпълнение. PC П. е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането, тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5, поради което дружество ищец е подало  искова молба в срока по чл.415 ГПК.

Твърди се, че ЕВН Б. Е. ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН Б. Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. Сочи, че по силата на чл.94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. В този смисъл посочва, че до този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия и че ответникът като физическо лице има качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и е присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури.

Сочи, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия и подадените документи ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. П., ул. „Б.‘ № 33, ет. 4, ап. 13, индивидуализиращ се с ИТН .... За ответника Ф.Г. бил открит клиентски номер **********.

Съгласно чл.11, т.1 от общите условия, ответникът бил задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.

В изпълнение на задълженията си по общите условия ищцовото дружество било доставило на обекта на ответника Г. за периода 25.07.2018 г. до 24.09.2018 г. електроенергия на обща стойност 118,31 лева, която до този момент не била заплатена от него. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер от 17,93 лева за периода от 11.09.2018 г. до 15.03.2020 г. Законна лихва за забава се дължала за периода от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да установи  със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН Б. Е. ЕАД към Ф.Р.Г., както следва: сума в размер на 118,31 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 25.07.2018 г. до 24.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 17,93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2018 г. до 15.03.2020 г..

            В проведеното съдебно заседание за ищецът, чрез процесуалният си представител юрисконсулт П., молят съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна Ф. Р. Г. депозира отговор на исковата молба, чрез Д.К.-П.,*** – особен представител, съдебен адрес:***, офис 11, в който изразя становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не се оспорва, че със Заповед №2340/17.09.2014г. на Община П., Ф.Г. е пренастанен в описания по-горе имот, като за това е определена наемна вноска в размер на 17,70 лева.

Твърди се, че ответникът не е легитимна страна в настоящия процес, тъй като видно от справка за собствениците и носителите на други вещни права от КРНИ, за самостоятелен обект с идентификатор 55155.502.688.1.13, находящ се в гр. П., ул. „Б."№33, ет.4 ап.13, собственик на имота е Община П.. На следващо място сочи, че между ответника и община П. няма сключен договор за наем по смисъла на чл.11, ал.4 от 4 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община П., поради което и ответникът не е ползвал електроснабдения имот. Твърди се, че  дори и да има сключен договор за наем между ответника и община П., отново Ф.Г. не се явява легитимна страна в настоящото производство като се позовава на разпоредбите на чл.1, ал.4 и чл.6, ал.2 от ОУ на „ЕВН Б. Е." ЕАД. Сочи, че от цитираните разпоредби следва изводът, че Клиент по смисъла на ОУ на ЕВН ЕС е само собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота. Т.е. клиент на ЕВН ЕС е община П., в качеството си на собственик на имота. Твърди, че разпоредбата на чл.13. ал.2 не може да намери приложение в настоящи случай, тъй като ответникът няма качеството на „Клиент". Възразява Общите условия на „ЕВН Б. Е." ЕАД да са били публикувани най-малко в един централен и един местен всекидневник, каквото е изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ.

С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените от „ЕВН Б. Е." ЕАД срещу Ф. Р. Г. искове като неоснователни и недоказани.

В проведеното съдебно заседание за ответника, чрез назначения от съда особен представител адвокат Д.К.-П.,***, иска от съда да отхвърли исковата претенция. Депозира в предоставения от съда срок писмени бележки.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

             На 13.04.2020 г., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 812/2020 г. по описа на РС П.. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 376 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 13.04.2020 г., с която е разпоредил ответника-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: 118,31 лева – главница; сумата в размер на 17,93 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.09.2018 г. до 15.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –16.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.  Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение задължението за заплащане стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 25.07.2018 г. до 24.09.2018 г, на основание Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД и чл.98а от Закона за енергетиката. Обезщетението за забавено плащане на главницата се претендира и е изчислено на основание чл.98а от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД (публикувани и на сайта на дружеството www.evn.bg ), във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите. Електрическата енергия е доставена по партидата на ответника с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление: гр. П., ул. „Б.“ № 33, ет.4, ап.13, итн: .... Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция.

Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, ищцовото дружество „ЕВН Б. Е.“ ЕАД продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.

Съгласно чл.35 ал.1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани и на сайта на дружеството-ищец.

По силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект: обект с ИТН ...., находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № 33, ет.4, ап.13.

От приложената по делото заповед № 2340/17.09.2014 г. се установява, че ответникът Ф.Г. е пренастанен, ведно със семейството му в жилище общинска собственост с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 33, ет.4, ап.13.

Видно от писмо изх. № 581/22.12.2020г. на БМ „СПЖФНСИ“ - Община П. и приложения към него договор № 1364/21.10.2014 г. за наем на горепосочения обект е, че между общ. П. и Ф.Р.Г. са възникнали наемни правоотношения за процесния обект – общинско жилище за периода от 21.10.2014 г. до 22.10.2019 г., като ответникът е бил наемател.

 За ответникът е открит клиентски номер **********, видно от приложеното заявление-декларация на същия от 01.03.2017 г. Ответникът е подписал и декларация за достъп до мрежата на ищеца, с която е приела общите условия на дружеството. По делото е приложена декларация от наемодателя БМ „СПЖФНСИ“ - Община П., от която се установява, че последният дава съгласието си ответникът за процесния обект, да придобие качеството на клиент на електрическа електроенергия по смисъла на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на ищцовото дружество.

Като наемател /ползвател/ на процесното общинско жилище, ответникът има качеството на потребител на доставяната в обекта електрическа енергия.

Съгласно чл.11, т.1 от Общите условия ответницата като потребител е задължена да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2 от Общите условия.

Съгласно чл.27 ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

От приложените по делото фактури с № ********** и № ********** за процесния обект се установява, че търговското дружество-ищец е доставчик на описаното количество електрическа енергия, а получател е ответникът. В тях е посочено, че за отчетен период от 25.07.2018 г. до 24.08.2018 г., потребената  електрическа енергия е 501 кВтч, в размер на 93,36 лева, а за отчетения период 25.08.2018 г. до 24.09.2018 г. потребената  електрическа енергия е 128 кВтч, в размер на 24,95 лева, или общо по двете фактури дължимата сума е 118,31 лева.

Съдът счита, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и цени същите като доказателства по делото. Фактурите не са оспорени от ответната страна.

От приложения по делото препис – извлечение от сметка се установява, че за процесния обект за периода 25.07.2018 г. – 24.09.2018 г. дължимата главница е в размер на 118.24 лева, а дължимата мораторна лихва е в размер на 17,93 лева или общо дължимата сума е в размер на 136,24 лева. Размерът на задълженията не се оспорва от ответната страна.

Ответникът не представи доказателства за плащане на дължимите суми по процесните фактури.

Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

            Въз основа на представените, приети и неоспорени писмени доказателства, съдът приема за установено по делото, че през процесния период от време, ищецът е доставил на ответника електрическа енергия и че в имота, отдаден му под наем, е ползвана такава в количествата, посочени в писмените документи и на стойност, отразена във фактурите и в препис-извлечението от сметката на ответницата.

Ответникът не е изплатил на ищеца дължимите суми по процесните фактури в размер общо на 118,31 лева за консумираната електрическа енергия за периода от 25.07.2018 г. до 24.09.2018 г..

Вземането е съществуващо и изискуемо и длъжникът-ответникът дължи заплащането на претендираната сума като главница на обща стойност 118,31 лева на ищеца, тъй като не е сторил доброволно това до настоящия момент. 

            Върху главницата, ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

            Ответникът е в забава на плащанията, тъй като е изтекъл падежът за плащане на сумите по процесните фактури за процесната ел. енергия. Затова ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума от деня на забавата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Общият размер на това задължение е 17,93 лева, видно от приетия препис-извлечение от сметката на ответника, неоспорен. Затова исковата претенция за вземане в този размер ще следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски, както в заповедното, така и в настоящето исково производство в размер общо на 450 лева, /при определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство в размер на 100 лева/. 

            По изложените съображения, съдът         

                 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на Ф.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт С.П. сумата в размер на 118,31 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 25.07.2018 г. до 24.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 17,93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2018 г. до 15.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 376 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.04.2020 год. по ч.гр.д. № 812/2020 г. по описа на РС П..

ОСЪЖДА Ф.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, разноски в заповедното и в исковото производство в размер общо на 450 лева.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: