№ 9848
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110160483 по описа за 2023 година
При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК ) са
предявени осъдителни искове по чл.266,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.286,ал.1 ТЗ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца „О.АООД неговият пълномощник твърди, че
през периода 01-31.08.2023г. е извършвал „сервизни дейности по извънгаранционно
обслужване – смяна на масла, филтри, предпазители , уплътнение пробка картер ,
консумативи” на притежавани от ответника автомобили „Рено”, доставени му от ищцовото
дружество в изпълнение на сключен между страните Договор № ****, за които били
издадени десет фактури № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/
12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/
12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/
12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/
12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) и № **********/
12.09.2023г. (за 313,27 лв) , изброени в Приложение № 1 към исковата молба, на обща
стойност 2 948,02 лв, но ответникът не платил дължимите възнаграждения за извършените
северзини извънгаранцоинни дейности, поради което ги дълъжи заедно с лихви за забава от
падатите на падежите на всяка от фактурите (посочени в Приложение № 1 към исковата
молба) до 02.11.2023г. на с общ размер от 24,27 лв. В исковата молба се обосновава
становище , че извършените от ищеца сервизни дейности, удостоверени в процесните
фактури, не са включени в гаранционното обслужване на автомобилите , уговорено в
договора Договор № **** между страните , поради което възнагражденията за тях не са част
1
от общото възнаграждение , уговорено с този договор , а са самостоятелни и различни.
Сочат се доводи , според които извършените сервизни дейности по процесните фактури
представляват „техническо обслужване и поддръжка на автомобилите” , което не е част от
гаранцията по договора , и цената на тези дейности е за сметка на собственика на
автомобилите – ответника.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 2 948,02
лв, представлавяща сбора от дължимите възнаграждения с ДДС за извършените от
ищеца през периода 01-31.08.2023г. „сервизни дейности по извънгаранционно обслужване–
смяна на масла, филтри, предпазители , уплътнение пробка картер, консумативи” на
притежавани от ответника автомобили „Рено”, доставени му от ищцовото дружество в
изпълнение на сключен между страните Договор № ****, за които били издадени десет
фактури № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75
лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) ,
№ **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) и № **********/ 12.09.2023г. (за 313,27 лв), както и
сумата от 24,27 лв, представляващи сбора от мораторните лихви върху възнагражденията
по същите фактури общо за периода от 28.09.2023г. с последващо натрупване от датата на
падежа на всяка фактура до 02.11.2023г., както и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 03.11.2023г. до окончателното плащане и
разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените
искове. При устните състезания в съдебното заседание на 28.02.2025г. адвока на ищеца е
пледирал за уважаване на предявените искове.
Ответникът М.О. оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 20.12.2023г. отговор на исковата молба. Обосновава се
становище , според което в процесния
Договор № **** „липсва клуза , която предвижда отделно заплащане на сервизното
обслужване” на доставените по същия договор автомобили , като всички дейности по
техническата поддръжка на тези автомобили се включват в общата цена , уговорена в
този договор, какъвто извод според ответната страна следва от чл.5 от договора.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 28.02.2025г.
юрисконсутът на на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за
неоснователността им са обосновани и в депозираните на 07.03.2025г. писмени бележки от
пълномощника на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на ищцовата страна по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
2
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният
осъдителен иск по чл.266,ал.1 КЗ произтича от търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1
ТЗ, делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда
на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като разглежданите искове са
родово подсъдни на районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК)
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ
Като писмени доказателства по настоящото дело делото са приети десет фактури -
№ **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) и № **********/ 12.09.2023г. (за 313,27 лв), всяка от
които е издадена за удостоверяване на извършването от ищеца на сервизни дейности по
извънгаранционно обслужване – смяна на масла, филтри, предпазители , уплътнение
пробка картер , консумативи , чийто общ размер е 2 948,02 лв с ДДС. Тези фактури са
издадени от „О.АООД като доставчик , а като получател по всяка от фактурите е вписано
М.О.
Ответникът не оспорва нито издаването на тези фактури от ищцовото дружество , нито
получаването на всяка от фактурите от МО , нито съдържанието на тези фактури , нито
извършването на дейностите , вписани във всяка от фактурите.
Единственият спорен въпрос по насотящото дело е дали цените на сервизните
дейности, вписани във всяка от десетте процесни фактури, са включени в уговорената обща
цена по сключения между страните Договор № **** , или подлежат на самостоятелно
плащане от ответника като собственик на автобомилите , доставени му от ищеца по силата
на същия договор. Според ищеца дейностите по техническата поддържка на автомобилите ,
каквито са вписани в процесните фактури , не са част от гаранционното обслужване по
Договор № ****, и подлежат на отделно плащане от ответника като собственик на
автомобилите. Според ответника дейностите по техническа поддържка на автомобилите са
включени в гаранционното обслужване по Договор № **** и в общата уговорена цена по
този договор, поради което не подлежат на отделно плащане.
Възражението на ответника относно включването на дейностите по техническата
поддръжка на автомобилите в гаранционното обслужване по Договор № ****е
неоснователно по следните причини :
Като писмено доказателство по настоящото дело е прието представеното от ищеца с
исковата молба съдебно решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д. № 12248/2021г на СРС,
ІІ ГО, 179 състав. , с което са УВАЖЕНИ ИЗЦЯЛО предявените от „О.АЕООД против
М.О. осъдителни искове по чл.266,ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД , като е осъдено М.О.
3
да плати на „О.АЕООД сумите: 6 307,47 лв, представляващи възнаграждение за
извършени сервизни дейности през периода от 26.08.2019г. до 09.09.2019г. и от
17.08.2020г.до 26.08.2020г. хо Договор № **** и 24 фактури , и
503,17 лв , представляващи обезщетение за забава за период от датата на забавата по
всяка една фактура до 28.02.2021г. , заедно със законната лихва от датата на
предявяването на исковата молба – 01.03.2021г. до окончателното плащане и разноските
по делото.
С исковата молба по настоящото дело е представено и въззивно решение №
38/05.01.2023г. на по в.гр.д.№ 10827/2021г. на СГС, ІV-Б въззивен състав , с което е
ПОТВЪРДЕНО цитираното пъръвоинстанционно решение на СРС, 179 състав , като изрично
в мотивите на въззивното решение е посочено, че „въззивният съд препраща към
мотивите , изложени от СРС”.
Посочените съдебни решения на СРС и на СГС са влезли в сила на 05.01.2023г. ,
когато е постановено необжалваемото въззивно решение на СГС , което не е спорно по
настоящото дело.
И двете съдебни решения са известни на страните по настоящото дело, тъй като те
са били страни и по исковото гр.д. № 12248/2021г. по описа на СРС, 179 състав, в хода на
което съдебните актове са им съобщени надлежно.
Страните по настоящото дело не спорят , а и се установява от мотивите на
първоинстанционното съдебно решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д. № 12248/2021г на
СРС, ІІ ГО, 179 състав и на въззивно решение № 38/05.01.2023г. на по в.гр.д.№ 10827/2021г.
на СГС, ІV-Б въззивен състав , че въпросите относно обема на гаранционното
обслужване, уговорено в Договора № **** между страните, и конкретно относно
включването в това гаранционно обслужване на дейностите по техническата поддържка
на автомобилите, доставени по този договор, са били предмет на разглеждане и решаване
по исковото гр.д. № 12248/2021г. по описа на СРС, 179 състав, което е приключило с влязло
в сила съдебно решение.
Следователно въпросите относно обема на гаранционното обслужване, уговорено
в Договора № **** между страните, и конкретно относно включването в това
гаранционно обслужване на дейностите по техническата поддържка на автомобилите,
доставени по този договор, вече са разрешени със сила на пресъдено нещо като правна
последица от влязлото в сила съдебно решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д. №
12248/2021г на СРС, ІІ ГО, 179 състав.
Според изричната императивна разпоредба на чл.297 ГПК влязлото в сила решение е
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всички съдилища, учереждения и общини в България, а според чл.299
ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение , не може да бъде пререшаван. Това е
процесуалният институт на т.нар. зачитане на силата на пресъдено нещо, който се състои
в „задължението на всеки държавен орган (съд или друг орган) да възприеме като свое
скрепеното със сила на пресъдено нещо (СПН) съдебно установяване и да изхожда от
4
него в своята служебна дейност спряма лицата , обвързани от СПН (т.е. ищеца и
ответника–б.с.), като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса,
разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, с който държавния орган е
сезиран. Единствената преценка , на която има право държавният орган с оглед на
зачитането на СПН, това е преценката дали вече е възникнала СПН, валидно ли е
възникнала и още ли важи” (изрично в този смисъл – професор доктор Живко Сталев,
„Българско гражданско-процесуално право”, изд.2001г., стр. 365-366).
Следователно всички възражения на ответното министерство , касаещи
въпросите относно обема на гаранционното обслужване, уговорено в Договора № ****
между страните, и конкретно относно включването в това гаранционно обслужване на
дейностите по техническата поддържка на автомобилите, доставени по този договор,
които са били включени в предмета на исковете , по които е постановено съдебното
решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д. № 12248/2021г на СРС, ІІ ГО, 179 състав, са
ПРЕКЛУДИРАНИ от силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение и не
следва да бъдат разгледани, тъй като разглеждането им означава пререшаване на правния
спор , разрешен с влязло в сила съдебно решение, което е ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМО.
По настоящото дело задължително следва да бъде зачетена съгласно чл.297 ГПК
силата на пресъдено нещо на съдебното решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д. №
12248/2021г на СРС, ІІ ГО, 179 състав и преклудиращото й действие относно
възраженията на страните, касаещи въпросите относно обема на гаранционното
обслужване, уговорено в Договора № **** между страните, и конкретно относно
включването в това гаранционно обслужване на дейностите по техническата поддържка на
автомобилите, доставени по този договор. Това е проявлението на темпоралните аспекти на
т.нар. обективни предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, което
забранява съдебно установено право да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали
преди приключването на устните състезания , след което съдебното решение е влязло в
сила (в този смисъл - професор Ж.ивко Сталев, „БГПП”,изд. 2001г. , стр.355 ).
Поради посочените причини по настоящото дело следва да се приеме за доказано чрез
първоинстанционното съдебно решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д. № 12248/2021г на
СРС, ІІ ГО, 179 състав и чрез въззивното решение № 38/05.01.2023г. на по в.гр.д.№
10827/2021г. на СГС, ІV-Б въззивен състав, че дейностите по техническата поддръжка
на автомобилите , доставени по процесния Договор № **** между страните, не са
включени в гаранционното обслужване по същия договор , поради което цените на тези
дейности не са включени в общото възнаграждение по този договор , а следва да бъдат
платени от ответника като собственик на автомобилите на самостоятелно
основание – договорите за изработка , удостоверени в издаваните фактури за
извършването на тези дейности по техническа подръжка на автомобилите. Това са
решаващите правни изводи , посочени в мотивите на цитираните първоинстанционно
съдебно решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д. № 12248/2021г на СРС, ІІ ГО, 179 състав
5
и въззивно решение № 38/05.01.2023г. на по в.гр.д.№ 10827/2021г. на СГС, ІV-Б въззивен
състав.
Според приетото в заседанието на 28.02.2025г. по натоящото дело заключение по
съдебната авто-техническа експертиза , неоспорено от страните, вписаните в процесните
десет фактури сервизни дейности – „подмяна на масла ДВГ и скоростна кутия , подмяна на
маслен и въздещен филтри, филтри на купе, подмяна на спирачни накладки и спирачни
дискове” касаят „техническото обслужване на автомобилите” , извършването им е
необходимо и задължително „за нормалната експлоатация на превозните средства” и се
осъществяват в оторизирани сервизи. В заседанието на на 28.02.2025г. при приемане на
заключението вещото лице е посочил , че „техническото обслужване на автомобила се
финансира от неговия собственик, тъй като касае експлоатацията на автомобила , а
гаранционното обслужване на автомобила се финансира от завода-производител , тъй
като касае ремонт на части с производствен ефект” .
Следователно сервизните дейности , вписани в процесните десет фактури, касаят
техническо обслужване на автомобилите , доставени по Договора № **** между страните,
което означава , че не са включени в гаранционното обслужване по този договор , т.е.
подлежат на самостоятелно плащане от ответника като собственик на автомобилите, което,
както бе посочено, е установено със сила на пресъдено нещо с първоинстанционното
съдебно решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д. № 12248/2021г на СРС, ІІ ГО, 179 състав
и с въззивното решение № 38/05.01.2023г. на по в.гр.д.№ 10827/2021г. на СГС, ІV-Б
въззивен състав.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че за ответника като възложител са
възникнали задълженията по чл. 266,ал.1 ЗЗД за плащане на дължимите възнаграждения
по десетте процесни фактури на обща стойност 2 948,02 лв с включен ДДС. Тази сума
следва да бъде присъдена на ищеца , тъй като не са представени доказателства да е платена
от ответника (което е в негова доказателствена тежест - чл.154 ,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК).
Главният иск по чл.266,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.286 , ал.1 ТЗ следва да бъде уважен
изцяло.
Основателен е и акцесорния иск по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторните лихви върху
неизплатените в срок възнаграждения за извършените сервизни дейности по процесните
десет фактури. Както бе посочено във връзка с главния иск, ответникът е следвало да
плати възнагражденията за извършените сервизни на датите, вписани във всяка от
издадените фактури, т.е. на 27.09.2023г. за възнаграждението по фактура №
**********/12.09.2023г. (за 313,27 лв) и на 12.10.2023г. за възнагражденията по останалите
двете фактури. Като не е изпълнил главните си задължение на съответните падежи,
ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД и за него са възникнали
акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви върху
неизплатените възнаграждения, които общо за процесния период от 28.09.2023г. (датата,
следваща първия падеж на вземанията по процесните фактури-б.с.) и от датата на падежа на
всяка следваща фактура , т.е от 13.10.2023г. до 02.11.2023г. (датата, предшестваща
6
предявяването на исковата молба – б.с.) са в размер на 24,27 лв , определен съгласно чл.162
ГПК. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. Искът по чл.86 ,ал.1 ЗЗД също
следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На основание чл.78,ал.1 ГПКна ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото, изразяващи се в платените от него държавна такса (167,92 лв) и
адвокатско възнаграждение (625 лв , колкото се претендират с представения списък с
разноски , въпреки че според фактурата № 1410/28.06.2023г. и преводното нареждане от
07.07.2023г. ищецът е платил по-голям адвокатски хонорар – 1 560 лв).
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски и юрисконсулско
възнаграждение , тъй като исковете са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.О., ЕИК: ***, гр.София, район "Средец" , ул. „***, ДА ЗАПЛАТИ на
„О.АООД, ЕИК : ****, с. ***** със съдебен адрес : град София, ул. **** чрез адв. Т. К.,
следните суми: 2 948,02 лв (две хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и две
стотинки), представляващи сбора от възнагражденията с включен ДДС, дължими на
основание чл.266,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.268,ал.1 ТЗ за извършените от ищеца през
периода 01-31.08.2023г. „сервизни дейности по извънгаранционно обслужване– смяна на
масла, филтри, предпазители, уплътнение пробка картер, консумативи” на притежавани
от ответника автомобили „Рено”, доставени му от ищцовото дружество в изпълнение на
сключен между страните Договор № ****, за които били издадени десет фактури №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , № **********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) , №
**********/ 12.09.2023г. (за 292,75 лв) и № **********/ 12.09.2023г. (за 313,27 лв), и 24,27
лв (двадесет и четири лева и двадесет и седем стотинки), представляващи сбор от
мораторни лихви по чл.86,ал.1 ЗЗД върху възнагражденията по посочените десет
фактури общо за периода от 28.09.2023г. с последващо натрупване от датата на падежа на
всяка фактура – 13.10.2023г. до 02.11.2023г., , заедно със законовата лихва върху
главницата от датата на предявяването на исковата молба- 03.11.2023г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 792,92 лв (седемстотин
деветдесет и два лева и деветдесет и две стотинки ), представляващи направените от
ищеца разноски по настоящото исково дело – платените държавна такса за исковата молба и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението .
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8