Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1764 / 24 октомври
2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, VІ състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
СЪДИЯ: |
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
|
при
секретар |
М.В.
|
изслуша
докладваното |
|
от
съдия |
Л.АЛЕКСАНДРОВА |
|
|
по
адм.д. № 379 / 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното: |
||
Производството е по реда на
глава Х, раздел първи от АПК, във връзка с чл.118 и следващите от КСО.
Жалбоподателят
„Керамика Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, кв. „Сарафово”, Керамична фабрика, представлявано от изпълнителния
директор Светлин Русев Куртлаков, е оспорил решение № 1040-02-15/29.01.2019г.
на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Бургас, с което е оставено
в сила разпореждане № 5104-02-157/27.12.2018г. на длъжностно лице при ТП на НОИ
– гр.Бургас. С разпореждането на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната от
осигурителя „Керамика Бургас” АД злополука с вх. №5101-02-95/31.07.2018г. е
приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят
твърди, че злополуката с К.П. е станала при почистване на филтър на
аспирационна система на автоматизирана линия за производство на сухи смеси,
която е на „Ликата продакшън” ООД, а не на „Керамика Бургас” АД. Не отрича, че
пострадалото лице е имало трудов договор с дружеството-жалбоподател, както и че
същото дружество действително е подало заявление в НОИ за злополуката, тъй като
първоначалните обяснения на К.П. съдържали твърдения, че инцидентът се е случил
в цех „Стиропор”, собственост на жалбоподателя. Впоследствие от събраните в
административното производство доказателства се установило, че този инцидент е
станал при почистване на гореописаната автоматизирана линия, която е на друго
дружество. Счита, че не е налице функционална връзка на увреждането с
изпълняваната работа по трудово правоотношение, както и че разследването на
злополуката е непълно, което е довело до неправилни изводи на административния
орган. Иска обжалваното решение да бъде отменено и съдът да приеме, че не е
налице трудова злополука при инцидента, деклариран пред НОИ от
дружеството-жалбоподател.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа
жалбата. Иска обжалваният административен акт да бъде отменен въз основа на
мотивите, изложени в жалбата. В условията на евентуалност, иска отмяна на
административния акт и връщане на преписката за извършване на допълнителни
процесуални действия, доколкото той твърди, че са налице пропуски в
разследването на трудовата злополука, а именно не е направено обследване дали е
възможно пострадалият умишлено да е увредил здравето си.
Ответникът
по жалбата – директор на ТП на НОИ – гр.Бургас, чрез представител по
пълномощие, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата
страна К.К.П., редовно призован, не се явява и не изразява становище.
ФАКТИ:
На
31.07.2018г. жалбоподателят „Керамика Бургас” АД е подал декларация до ТП на
НОИ – гр.Бургас за трудова злополука с вх. №5101-02-95 (л.162). Декларацията е
по одобрен формуляр. В нея са посочени данни за пострадалото лице и данни за
деня, часа и мястото на злополуката. В декларацията не е предвидена възможност
да се изложи описание на същността на злополуката, в какво се изразява тя.
Въз
основа на обяснения от П. С. Т., Т. В. К. и К. П. Д. – и тримата работещи при
жалбоподателя, както и въз основа на представено допълнително споразумение от
01.12.2016г. към трудов договор (л.164-167), протокол за трудова злополука №
7/26.07.2018г., длъжностно лице при ТП на НОИ – гр.Бургас е издало разпореждане
№ 5104-02-95/07.08.2018г. (л.163), с което приема, че декларираната от
жалбоподателя злополука с К.П. на 26.07.2018г. е трудова злополука. В
цитираните обяснения на трите лица е заявено единствено денят и часът на
злополуката, името на пострадалото лице и обстоятелството, че се касае за
травма на пръст на дясната ръка. Посочените лица в обясненията си са заявили,
че злополуката е станала „на работното място“, „на служебното място” на К.П..
Разпореждането
е обжалвано от „Керамика Бургас” АД и от пострадалия К.П.. С решение №
1040-02-99/30.08.2018г. директорът на ТП на НОИ – гр.Бургас е отменил това
разпореждане и е върнал преписката на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО
за предприемане на действия по компетентност съобразно мотивите на решението.
Административният орган е приел, че не са изяснени фактическите обстоятелства
за издаване на обжалваното разпореждане и не са събрани съответните
доказателства. Указанията при новото разглеждане на преписката са да се изяснят
релевантните факти и обстоятелства относно характера, причините и
обстоятелствата за възникване на злополуката, както и да бъдат събрани
доказателства.
Със
заповед № 1015-02-175/11.10.2018г. на директора на ТП на НОИ – гр.Бургас (л.127)
е наредено да се извърши разследване на злополуката и е конституирана комисия.
Тази комисия е съставила протокол № 5103-02-26/18.12.2018г.(л.19-23). От
съдържанието на протокола се установява, че комисията е събрала множество
писмени доказателства и е снела обяснения от лица, които работят за „Керамика
Бургас”АД. Въз основа на тях комисията е констатирала следното: К.П. е започнал
работа като оператор „преекспандер, блок форма и резач“ (код по НКПД 81312005)
на 13.06.2016г. в „Керамика Бургас” АД въз основа на трудов договор, сключен на
10.06.2016г. с място на работа – цех „Стиропор”, в дружеството-работодател.
Според длъжностната характеристика основните задължения на П. били да подготвя
за работа, настройва, проверява точността и да работи с режеща машина, да
получава и зарежда с необходимите спомагателни материали машината, да следи за
повредите в машината и за качеството на изделията от стиропор, да експандира
суровината на стиропора до технологичните изисквания за последваща обработка на
материала, да извършва пакетиране на готовите нарязани плоскости чрез фолираща
машина, да избира оптимален и безопасен режим на работа. Във връзка с тези му
задължения, К.П. е бил инструктиран по безопасност и здраве при работа като оператор
„преекспандер, блок форма и резач“ в цех „Стиропор”.
Според
писмени обяснения на П. от 17.10.2018г.(л.64), дадени в хода на
административното производство, на 23.07.2018 г. Т. С. П. (наречена от П. А.)
му наредила в качеството й на ръководител „Човешки ресурси” в „Керамика Бургас”
АД и в „Ликата Продакшън” ООД да измести своето работно място в цех
„Производство сухи строителни смеси”, който е на дружеството „Ликата Продакшън”
ООД. Аспарухова му обяснила, че в рамките на работния ден ще му бъде проведен
инструктаж, както и че ще бъде преназначен по трудов договор в този цех. В
рамките на следващите работни дни той продължавал да изпълнява трудовите си
задължения в новия цех без да му е проведен инструктаж по безопасност и здраве
при работа и без да има трудов договор с „Ликата Продакшън” ООД. Според
обясненията на Т. С. П. (А.) от 23.08.2018г.(л.132), тя е провела разговор с К.П.,
но на 16.07.2018г., в който според дадените й указания и правомощия му
предложела работа в цеха на „Ликата Продакшън” ООД, считано от изтичане на
ползвания от колегите му платен годишен отпуск. В обясненията твърди, че казала
на П., че ще говорят допълнително от кога може да започне и какви документи ще
е необходимо да подготвят за новата длъжност. Твърди, че не го е изпращала да работи
там и не й е известно някой друг да му е възлагал подобна работа.
Друго
лице – С. Д. Й., в обясненията си (л.68) е заявил, че бил в отпуск през периода
от 23.07.2018г. до 27.07.2018г., но преди това говорили с К., че ще го
преназначат в цех „Производство сухи строителни смеси” към „Ликата Продакшън”
ООД.
Според
таблица за отчитане явяването и неявяването на работа в същия цех през юли
месец 2018г. са работели двама оператори – А. С. Н. и Г. Н. М., като Недков е
ползвал отпуск в периода от 25.07.2018г. до 27.07.2018г., включително.
Двамата
оператори в цеха също са дали обяснения в административното производство, в
които са посочили, че К.П. започнал да идва в техния цех, като обяснил, че иска
да гледа и да се учи, тъй като щели да го преназначават в този цех. Идвал
когато в цех „Стиропор” нямал работа и проявявал интерес към работата на
инсталация.
По
делото не е спорно, че пострадалият П. е осигурено лице за риска „Трудова
злополука и професионална болест” по чл.4, ал.1, т.1 от КСО от осигурителя
„Керамика Бургас” АД.
Не
е спорно още, че дружеството „Керамика Бургас” АД е съдружник в дружеството
„Ликата Продакшън” ООД с 47% дялово участие, което е най-голямо спрямо дяловото
участие на останалите съдружници. От Търговския регистър се установява още, че
двете дружества имат еднакво седалище и адрес на управление.
Дружеството-жалбоподател се представлява заедно и поотделно от Руси Динев
Куртлаков и Светлин Русев Куртлаков, които са изпълнителни директори, а
управителят на „Ликата Продакшън” ООД е Светлин Русев Куртлаков.
В
хода на проверката въз основа на фактите, установени от комисията, в посочения
по-горе протокол е направила извод, че дейността, която извършвал пострадалият П.
в деня на злополуката, е почистване с ръка на производствен прах във филтър на
аспирационна система на автоматизирана линия за производство на сухи строителни
смеси на „Ликата Продакшън” ООД, с което дружество той не е имал сключен трудов
договор. Установено е още, че в долния край на фунията на технологичния отвор
на аспирационната система е инсталиран ротор с ламели за подпомагане падане на
праха по време на работа в завързан за долния край на фунията чувал. Самият
ротор е вграден в корпуса на фунията, но е задвижван от външен електрически
двигател. До технологичния отвор, който се намира над вградения ротор, е
поставен знак за опасност – движещи се зъбни колела. Според обясненията на Г.
М. на 26.07.2018г. в 8:30 часа той и К.П. отишли заедно в цех „Производство
сухи строителни смеси” и започнали да чистят аспирационната система. Маринчев
отворил технологичния отвор на фунията, за да може да извади насъбралия се в нея
производствен прах. Около 10:00 часа той чул П. да казва, че е станала беля и
когато го погледнал видял, че пръстът му е в кръв. Пострадалият тръгнал към цех
„Стиропор”. Маринчев сложил капака на технологичния отвор и тръгнал след него.
Намерил го в цех „Стиропор” с превързан с парцал пръст. След сигнал подаден на
телефон 112 от К. Д., пристигнал специализиран медицински автомобил на Спешна
помощ.
Според
обясненията на А. С. Н. в деня на злополуката той бил в отпуск, но му се
наложило да отиде в цех „Производство сухи строителни смеси”, за да изпрати
снимки на проби на мазилка по Интернет до Италия. При влизането му в цеха видял
К.П. да бърка в технологичния отвор и незабавно му направил забележка, че не
трябва да бърка там, а полепналият отвътре отпадъчен прах ще отстрани Г. М. с
помощта на чук, след което напуснал цеха.
В
своите обяснения пострадалият е заявил, че е бъркал във филтъра, за да го
почисти и не е знаел, че там има перка.
Въз
основа на констатираните в така описания протокол факти длъжностно лице при ТП
на НОИ – гр.Бургас е издало разпореждане №5104-02-157/27.12.2018г., с което
отново приел, че декларираната от жалбоподателя злополука е трудова злополука
по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, тъй като се касае за внезапно травматично
увреждане на здравето, станало при работа, извършена в интерес на
предприятието-работодател.
Разпореждането
е обжалвано от дружеството-жалбоподател пред директора на ТП на НОИ –
гр.Бургас, който с обжалваното решение е оставил в сила оспореното
разпореждане. С процесното решение административният орган е приел, че са
налице всички елементи на фактическия състав на чл.55, ал.1 от КСО – не е
спорно настъпилото увреждане на здравето на пострадалото лице, което е
осигурено от дружеството-жалбоподател. Увреждането е внезапно и е довело до
невъзможност К.П. да полага труд. Тази невъзможност се установява от
настъпилата временно неработоспособност въз основа на представен болничен лист.
Административният орган е приел и наличието на причинна връзка между
увреждането и неблагоприятния резултат върху здравето на пострадалия. И на
последно място в обжалваното решение е направен извод, че злополуката е
трудова, тъй като травматичното увреждане на здравето е във връзка с работата
на пострадалото лице.
Органът
е приел, изхождайки от трите форми – 1)през време на работа и във връзка или 2)по
повод извършваната работа, или 3)при всяка работа извършена в интерес на
предприятието, че злополуката ще е трудова и когато лицето не изпълнява
задълженията си по трудов договор или длъжностна характеристика, но
извършваната от него работа е в интерес на предприятието-работодател. В
конкретния случай, според административния орган, от събраните доказателства е
установено, че извършвайки дейност, свързана с производството на „Ликата
Продакшън” ООД К.П. е извършил работа в интерес на своя работодател „Керамика
Бургас” АД, предвид обстоятелството, че това дружеството е най-големият
съдружник в „Ликата Продакшън” ООД с 47% дялово участие. Въз основа на тези
мотиви административният орган е оставил в сила оспореното разпореждане.
Обжалваното
решение е изпратено на жалбоподателя по пощата и е получено на
31.01.2019г.(л.13). Жалбата, сезирала съда, е депозирана пред административния
орган на 12.02.2019г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен
орган – директора на ТП на НОИ – гр.Бургас.
При
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби
на приложимия КСО. Решението е мотивирано – съдържа фактически и правни
основания. Обжалваният акт не противоречи на материалните разпоредби, въз
основа на които е постановен.
Съгласно
чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
При
анализ на нормата се достига до извода, че фактическият състав на трудовата
злополука съдържа следните елементи:
1.Наличие
на внезапно увреждане на здравето.
2.Това
увреждане да е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
3.Увреждането
на здравето да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
В
процесния случай страните не спорят за наличието на първите два елемента от
фактическия състав. Освен липсата на спор между страните, тези елементи са
доказани и от събраните в хода на административното производство пред органа
писмени доказателства и обяснения на лица, станали свидетели на настъпилата
злополука или на факти и обстоятелства, които са я предшествали. Събрани са и
доказателства за вида и характера на увреждането на здравето – открито
смачкване на крайната фаланга, кожен дефект с травматична ампутация на средния
пръст на дясната ръка на К.П. вследствие завъртане на ламелите на ротора на
аспирационната система в цех „Производство сухи строителни смеси”.
Спорът
по делото се отнася до третия елемент от фактическия състав. Жалбоподателят
твърди, че злополуката е станала на място, което е извън територията,
управлявана и контролирана от дружеството-жалбоподател, в цех, в който работят
работници и служители на друго търговско дружество и на машина, която е
собственост на друго търговско дружество. Административният орган не е оспорил
тези факти относно мястото, където е настъпило внезапното увреждане на
здравето, както и относно обстоятелството, че това е цех на друго търговско
дружество, различно от дружеството-работодател и осигурител. Според изводите на
органа обаче въпреки така установените факти, злополуката се е осъществила при
извършване на работа в интерес на предприятието-осигурител на пострадалото лице.
Съдът
счита, че тези изводи на административния орган са правилни. Законодателят е
уредил три различни хипотези, при наличието на която и да е от тях се приема,
че увреждането на здравето на работника или служителя, причинило
неработоспособност или смърт, е трудова злополука. В случая не е спорно, че
пострадалото лице е престирало труд по трудов договор, като оператор „преекспандер,
блок форма и резач“ в цех „Стиропор” на „Керамика Бургас” АД. Няма спор и че
злополуката е причинена от аспирационна система, намираща се в цех
„Производство сухи строителни смеси” на „Ликата Продакшън” ООД. Няма спор, че
пострадалото лице към датата на злополуката не се е намирало в никакви
отношения с второто дружество.
По
делото обаче е доказано, че същото пострадало лице е било насочено към цех
„Производство сухи строителни смеси” от Теодора Стефанова Пенева (Аспарухова),
която заема длъжността ръководител „Човешки ресурси”, както при
дружеството-жалбоподател – „Керамика Бургас” АД, така и в другото дружество
„Ликата Продакшън” ООД. Според писмените обяснения на пострадалото лице г-жа
Теодора Пенева му съобщила, че следва да премести работното място от цеха, в
който работи, в другия цех, който е част от производството на „Литака
Продакшън” ООД, а междувременно ще му бъде проведен инструктаж и ще бъде
преназначен по трудов договор във въпросния този цех при другото дружество. В
обясненията, които самата г-жа Пенева е дала, не отрича водения разговор с К.П.
по повод преместването му в цеха на другото дружество. Разбира се тя твърди, че
само са говорили за възможността да започне работа в другото дружество и
изрично посочва, че не го е пращала в цех „Производство сухи строителни смеси”.
Ясно е обаче, че К.П. не по своя инициатива е предприел действия да полага труд
и в цех „Производство сухи строителни смеси”, който е на подчинението на друго
търговско дружество. В обясненията, дадени от двамата оператори - Атанас Недков
и Георги Маринчев, работещи в този цех, също се съдържат индиции за това, тъй
като те посочват, че П. започнал да идва при тях, за да гледа и да се учи,
защото щели да го преназначават. Такива данни се съдържат и в обясненията на
Станислав Йосифов, снети в хода на административното производство.
На
следващо място в подкрепа на извода, че по време на внезапното увреждане на
здравето на П., той е извършвал работа в интерес на предприятието, което му е
било работодател към този момент, са фактите, установени по делото и неоспорени,
относно връзката между двете дружества. От представените справки от Търговския
регистър несъмнено се установява, че жалбоподателят притежава 47% от дяловете
на „Литака Продакшън” ООД и представлява съдружникът с най-голямо дялово
участие. Двете дружества се ръководят от едни и същи физически лица, а както се
вижда от случая с ръководител „Човешки ресурси”, едни и същи дейности в тези
дружества понякога се осъществяват от едни и същи лица, които са наети и от
двете дружества едновременно. Най-съществено за извода, че извършваната от П.
работа е била в интерес на предприятието-работодател и осигурител, е
обстоятелството, че дружеството-жалбоподател притежава почти половината от
дяловете на „Ликата Продакшън” ООД и макар административният орган да не е
изследвал производствената дейност на двете дружества с оглед установяване на
взаимна зависимост на осъществяваните от тях производствени процеси, може да се
направи извод, че работник, нает на трудов договор от „Керамика Бургас” АД,
който е работил в цел на „Ликата Продакшън” ООД, е извършвал работа, която е в
интерес на дружеството – негов работодател, защото ефективната производствена
дейност е предпоставка за по-добри печалби, а с оглед притежавания дружествен
дял „Керамика Бургас” АД има непосредствен и пряк интерес производствените процеси
в „Ликата Продакшън” ООД да протичат безпрепятствено и в пълния си капацитет.
Дали
пострадалият с небрежното си отношение към производственото съоръжение,
намиращо се в цех „Производство сухи строителни смеси” е допринесъл за
случилата се злополука, е факт, който е ирелевантен към фактическия състав,
регламентиран в чл.55, ал.1 от КСО и затова съдът счита, че не следва да го
обсъжда. Съпричиняването на злополуката не се изследва в това производство, тъй
като няма отношение към признаването на злополуката за трудова. То би имало
значение в евентуално гражданско производство за обезщетяване на пострадалото
лице. Единствено от значение е фактът дали пострадалият умишлено е увредил
здравето си, тъй като в разпоредбата на чл.55, ал.3 от КСО законодателят изрично
е приел, че в тези случаи злополуката не е трудова. От събраните доказателства
обаче такъв извод не може да бъде направен. Има множество данни от дадените
обяснения на лицата - преки свидетели на злополуката, които сочат, че има
вероятност тази злополука да е причинена поради непредпазливостта на
пострадалото лице, но няма никакви основание, нито дори индиция, че
пострадалото лице целенасочено е искало да увреди здравето си, като използва
машината, която се твърди, че е почиствал. Затова твърденията на жалбоподателя
в тази насока са неоснователни. Не може да се прави извод, че административният
орган не е събрал достатъчно доказателства за наличието на умисъл, тъй като
видно от събраните от органа доказателства, след отмяната на първото
разпореждане, той е снел обяснения от всички лица, с които през този ден
пострадалото лице се е срещало, които са били свидетели на злополуката, както и
с лицето, станало причина П. да полага труд в цех, който е различен от цеха на
неговата месторабота.
Предвид
изложеното съдът счита, че изводите на административния орган относно
признаване на злополуката за трудова са съответни на закона, а подадената жалба
против решението на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Бургас е
неоснователна.
Мотивиран от горното,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на
„Керамика Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, кв. „Сарафово”, Керамична фабрика, представлявано от изпълнителния
директор Светлин Русев Куртлаков против решение № 1040-02-15/29.01.2019г. на
директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Бургас, с което е оставено в
сила разпореждане № 5104-02-157/27.12.2018г. на длъжностно лице при ТП на НОИ –
гр.Бургас, като неоснователна.
Решението може да се
обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: