Р Е Ш Е Н И Е
№ 2796 31.10.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 2576 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Д.П.П. *** против Община Бургас.
С
разпореждане от 26.03.2019 г. исковата молба е оставена без движение, като е
указано на ищеца формулира петитум, който включва размер на вземания, за които
в действителност ответникът е пристъпил към изпълнение срещу него (не и
вземания на други кредитори или дължими суми към съдебния изпълнител),
респективно размер на вземанията, които оспорва, и какво е основанието им – кой
е взискател за сумата от 13,10 лева лихва и за сумата от 10,40 лева и какво
представляват „допълнителни разноски“, както и да представи доказателства за
платена държавна такса по всеки един иск, но не по-малко от 50 лева за всеки.
На
15.04.2019 г. по делото постъпва молба от ищеца, с която се посочва, че сумите,
които оспорва, са 289,61 лева неолихвяема сума и 560,79 лева главница, като
представя доказателства за платена държавна такса в размер на 100 лева.
С
разпореждане от 16.04.2019 г. съдът отново е оставил производството без
движение, като е указал на ищеца да посочи основанието за дължимост на сумата
от 289,61 лева и на сумата от 560,79 лева. Срокът за отстраняване на
нередовностите е продължен с разпореждане от 13.05.2019 г.
На 23.05.2019 г. по делото постъпва молба от ищеца, с
която посочва, че дължимата сума към взискателя Община Бургас към 08.03.2019 г.
(датата на изходиране на поканата за доброволно изпълнение, адресирана до
ищеца) е 977,22 лева, от които главница 608,66 лева и лихва в размер на 363,83
лева. За тези суми са издадени актове за установяване на данъчни задължения,
които са посочени от ищеца в исковата молба и са оспорени.
С
разпореждане на съда от 27.05.2019 г. препис от исковата молба е изпратен на
ответника, като Община Бургас депозира отговор, в който твърди, че исковете са
недопустими.
С
разпореждане от 10.06.2019 г. производството отново е оставено без движение,
като на ищеца е дадено указание да конкретизира фактите, на които основава
претенциите за недължимост на суми към Община Бургас – погасяване по давност на
всички или на част от вземанията, като в този случай следва да уточни кога е
започнал да тече давностният период, или други факти и кога са настъпили те –
преди или след издаване на актовете за установяване на задължения, като и в
двата случая следва да посочи точния размер на сумите, които не се дължат
поради осъществените факти.
На
21.06.2019 г. по делото постъпва молба от ищеца, в която посочва, че сумите от
608,66 лева главница и 363,83 лева лихва са изцяло погасени по давност при
завеждане на изпълнителното производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковете, като моли съдът да ги уважи, като присъди на страната
сторените от нея разноски по делото.
В
съдебно заседание представител на Община Бургас не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
акт за установяване на задължение по декларация № ***/17.10.2012 г., издаден от
главен експерт към Община Бургас на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, се установява,
че ищецът, в качеството на собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“,
рег. № ***, дължи данък върху превозното средство и лихва за просрочие, както
следва: за 2005 г. – данък в размер на 13,50 лева и лихва в размер на 12,11 лева;
за 2006 г. – данък в размер на 13,20 лева и лихва в размер на 10,22 лева; за
2007 г. – данък в размер на 13,20 лева и лихва в размер на 8,44 лева; за 2008
г. – данък в размер на 13,20 лева и лихва в размер на 6,24 лева; за 2009 г. –
данък в размер на 13,20 лева и лихва в размер на 4,57 лева; за 2010 г. – данък
в размер на 8,80 лева и лихва в размер на 2,09 лева; за 2011 г. – данък в
размер на 8,80 лева и лихва в размер на 1,02 лева. Актът е връчен на основание
чл.32 от ДОПК и е влязъл в сила на 27.12.2012 г. На гърба на документа е
отбелязано, че въз основа на него като изпълнителен титул е образувано на
08.07.2014 г. изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Станимира Николова. По
това дело призовката за доброволно изпълнение е връчена на 27.08.2014 г.,
последното изпълнително действие (без да се уточнява какво) е предприето на
01.12.2014 г., а делото е прекратено с постановление на ЧСИ на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, влязло в сила на 09.10.2018 г.
С
акт за установяване на задължение по декларация № ***/17.10.2012 г., издаден от
главен експерт към Община Бургас на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, се
установява, че ищецът, в качеството на собственик на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № ***, дължи данъци и лихва за просрочие, както следва: за
2005 г. – пътен данък в размер на 20 лева и лихва в размер на 20,77 лева, както
и данък върху превозното средство в размер на 20,25 лева и лихва в размер на
19,68 лева; за 2006 г. – данък върху превозното средство в размер на 8 лева и
лихва в размер на 6,20 лева; за 2007 г. – данък върху превозното средство в
размер на 8 лева и лихва в размер на 5,12 лева; за 2008 г. – данък върху
превозното средство в размер на 8 лева и лихва в размер на 3,78 лева; за 2009
г. – данък върху превозното средство в размер на 8 лева и лихва в размер на
2,77 лева; за 2010 г. – данък върху превозното средство в размер на 8 лева и
лихва в размер на 2,20 лева; за 2011 г. – данък върху превозното средство в
размер на 8 лева и лихва в размер на 0,92 лева. Актът е връчен на основание
чл.32 от ДОПК и е влязъл в сила на 27.12.2012 г. На гърба на документа е
отбелязано, че въз основа на него като изпълнителен титул е образувано на
08.07.2014 г. изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Станимира Николова. По
това дело призовката за доброволно изпълнение е връчена на 27.08.2014 г.,
последното изпълнително действие (без да се уточнява какво) е предприето на
01.12.2014 г., а делото е прекратено с постановление на ЧСИ на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, влязло в сила на 09.10.2018 г.
С
акт за установяване на задължение по декларация № ***/17.10.2012 г., издаден от
главен експерт към Община Бургас на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, се
установява, че ищецът, в качеството на собственик на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № ***, дължи данъци и лихва за просрочие, както следва: за
2005 г. – пътен данък в размер на 40 лева и лихва в размер на 44,28 лева, както
и данък върху превозното средство в размер на 81 лева и лихва в размер на 83,10
лева; за 2006 г. – данък върху превозното средство в размер на 26,73 лева и
лихва в размер на 20,69 лева; за 2007 г. – данък върху превозното средство в
размер на 26,73 лева и лихва в размер на 17,09 лева; за 2008 г. – данък върху
превозното средство в размер на 26,73 лева и лихва в размер на 12,64 лева; за
2009 г. – данък върху превозното средство в размер на 26,73 лева и лихва в
размер на 9,27 лева; за 2010 г. – данък върху превозното средство в размер на
26,73 лева и лихва в размер на 7,37 лева; за 2011 г. – данък върху превозното
средство в размер на 26,73 лева и лихва в размер на 3,09 лева. Актът е връчен
на основание чл.32 от ДОПК и е влязъл в сила на 27.12.2012 г. На гърба на
документа е отбелязано, че въз основа на него като изпълнителен титул е образувано
на 08.07.2014 г. изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Станимира Николова. По
това дело призовката за доброволно изпълнение е връчена на 27.08.2014 г.,
последното изпълнително действие (без да се уточнява какво) е предприето на
01.12.2014 г., а делото е прекратено с постановление на ЧСИ на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, влязло в сила на 09.10.2018 г.
С
акт за установяване на задължение по декларация № ***/17.10.2012 г., издаден от
главен експерт към Община Бургас на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, се
установява, че ищецът, в качеството на собственик на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № ***, дължи данъци и лихва за просрочие, както следва: за
2005 г. – пътен данък в размер на 20 лева и лихва в размер на 20,77 лева, както
и данък върху превозното средство в размер на 54 лева и лихва в размер на 51,85
лева; за 2006 г. – данък върху превозното средство в размер на 26,73 лева и
лихва в размер на 20,69 лева; за 2007 г. – данък върху превозното средство в размер
на 26,73 лева и лихва в размер на 17,09 лева; за 2008 г. – данък върху
превозното средство в размер на 26,73 лева и лихва в размер на 12,64 лева; за
2009 г. – данък върху превозното средство в размер на 26,73 лева и лихва в
размер на 9,27 лева; за 2010 г. – данък върху превозното средство в размер на
26,73 лева и лихва в размер на 7,06 лева; за 2011 г. – данък върху превозното
средство в размер на 26,73 лева и лихва в размер на 3,09 лева. Актът е връчен
на основание чл.32 от ДОПК и е влязъл в сила на 27.12.2012 г. На гърба на
документа е отбелязано, че въз основа на него като изпълнителен титул е
образувано на 08.07.2014 г. изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Станимира
Николова. По това дело призовката за доброволно изпълнение е връчена на 27.08.2014
г., последното изпълнително действие (без да се уточнява какво) е предприето на
01.12.2014 г., а делото е прекратено с постановление на ЧСИ на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, влязло в сила на 09.10.2018 г.
С
акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г.,
издаден от главен експерт към Община Бургас, в сила от 31.01.2018 г., се
установява, че ищецът, в качеството на собственик на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № ***, дължи данъци и лихва за просрочие, както следва: за
2012 г. – данък върху превозното средство в размер на 26,73 лева и лихва в
размер на 13,77 лева; за 2013 г. – данък върху превозното средство в размер на
26,73 лева и лихва в размер на 11,05 лева; за 2014 г. – данък върху превозното
средство в размер на 32,08 лева и лихва в размер на 10,01 лева; за 2015 г. –
данък върху превозното средство в размер на 32,08 лева и лихва в размер на 6,74
лева; за 2016 г. – данък върху превозното средство в размер на 32,08 лева и
лихва в размер на 3,49 лева.
С
акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г.,
издаден от главен експерт към Община Бургас, в сила от 31.01.2018 г., се
установява, че ищецът, в качеството на собственик на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № ***, дължи данъци и лихва за просрочие, както следва: за
2012 г. – данък върху превозното средство в размер на 8 лева и лихва в размер
на 4,12 лева; за 2013 г. – данък върху превозното средство в размер на 8 лева и
лихва в размер на 3,31 лева; за 2014 г. – данък върху превозното средство в
размер на 9,60 лева и лихва в размер на 3 лева; за 2015 г. – данък върху
превозното средство в размер на 9,60 лева и лихва в размер на 2,02 лева; за
2016 г. – данък върху превозното средство в размер на 9,60 лева и лихва в
размер на 1,04 лева.
С
акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г.,
издаден от главен експерт към Община Бургас, в сила от 31.01.2018 г., се
установява, че ищецът, в качеството на собственик на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № ***, дължи данъци и лихва за просрочие, както следва: за
2012 г. – данък върху превозното средство в размер на 8,80 лева и лихва в
размер на 4,53 лева; за 2013 г. – данък върху превозното средство в размер на
8,80 лева и лихва в размер на 3,64 лева; за 2014 г. – данък върху превозното
средство в размер на 10,56 лева и лихва в размер на 3,30 лева; за 2015 г. –
данък върху превозното средство в размер на 10,56 лева и лихва в размер на 2,22
лева; за 2016 г. – данък върху превозното средство в размер на 10,56 лева и
лихва в размер на 1,14 лева.
С
акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г.,
издаден от главен експерт към Община Бургас, в сила от 31.01.2018 г., се
установява, че ищецът, в качеството на собственик на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № ***, дължи данъци и лихва за просрочие, както следва: за
2012 г. – данък върху превозното средство в размер на 26,73 лева и лихва в
размер на 13,77 лева; за 2013 г. – данък върху превозното средство в размер на
26,73 лева и лихва в размер на 11,05 лева; за 2014 г. – данък върху превозното
средство в размер на 32,08 лева и лихва в размер на 10,01 лева; за 2015 г. –
данък върху превозното средство в размер на 32,08 лева и лихва в размер на 6,74
лева; за 2016 г. – данък върху превозното средство в размер на 32,08 лева и
лихва в размер на 3,49 лева.
Актове
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК от 2017 г. са връчени на
ищеца на основание чл.32 от ДОПК. Процедурата, предвидена в тази разпоредба, е
изпълнена – П. не е намерен на постоянния и настоящия му адрес, които съвпадат,
след най-малко две посещения през 7 дни – едното е на 20.11.2017 г., а второто
на 30.11.2017 г., като това е удостоверение в протокол за всяко посещение на
адреса. Съобщението за връчването е поставено на определено за целта
място в Община Бургас, като заедно с поставяне на
съобщението е изпратено и писмо с обратна
разписка. Тъй
като адресатът не се е явил
до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението,
актовете са приложени
към преписката и се считат
за редовно връчени. Датите на поставяне и
сваляне на съобщението са отбелязани
от органа по приходите върху самото съобщение (в случая поставено на 03.01.2018 г. и свалено на 17.01.2018 г.).
Въз
основа на осемте акта за установяване на задължения от 2012 г. и от 2017 г.
като изпълнителен титул е образувано ново изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ Наско Георгиев против Д.П.. Поканата за доброволно изпълнение е получена лично
от длъжника на 12.03.2019 г. Дължимата сума към взискателя Община Бургас към
08.03.2019 г. е формирана по следния начин: по акт за установяване на задължение по декларация № ***/17.10.2012
г. главница в размер на 30,80 лева и лихва в размер на 27,46 лева, начислена до
дата 07.02.2019 г.; по акт за установяване на задължение по декларация № ***/17.10.2012
г. главница в размер на 24 лева и лихва в размер на 21,30 лева, начислена до
07.02.2019 г.; по акт за установяване на задължение по декларация № ***/17.10.2012
г. главница в размер на 80,19 лева и лихва в размер на 71,18 лева, начислена до
07.02.2019 г.; по акт за установяване на задължение по декларация № ***/17.10.2012
г. главница в размер на 80,19 лева и лихва в размер на 70,87 лева, начислена до
07.02.2019 г.; по акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017
г. главница в размер на 149,70 лева и лихва в размер на 65,82 лева, начислена
до 07.02.2019 г.; по акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№ ***/26.09.2017 г. главница в размер на 44,80 лева и лихва в размер на 19,71
лева, начислена до 07.02.2019 г.; по акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г. главница в размер на 49,28 лева и
лихва в размер на 21,67 лева, начислена до 07.02.2019 г.; по акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г. главница
в размер на 149,70 лева и лихва в размер на 65,82 лева, начислена до 07.02.2019
г. Видно е, че по актовете за установяване на задължение по декларация от 2012
г. Община Бургас претендира суми за главница и лихва в по-малък размер,
отколкото приетите в тях за неиздължени от П. (само за 2009 г., 2010 г. и 2011 г.).
Производството
по това изпълнително дело е спряно с определение № 4442/27.05.2019 г. по
настоящото дело като обезпечение на предявените от ищеца искове.
От
удостоверение, издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас, е видно,
че ищецът е притежавал следната регистрирана собственост: лек автомобил марка „***“,
модел „***“, рег. № *** за периода от 12.11.2004 г. до 21.01.2005 г.; лек
автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № *** за периода 10.03.2003 г. –
03.04.2003 г.; лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № *** за периода
20.09.2002 г. – 28.12.2002 г.; лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***
за периода 17.06.2003 г. – 24.06.2003 г.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Допустим
пред гражданския съд е иск по чл. 439 ГПК, когато принудителното изпълнение на публичното общинско вземане е
възложено за събиране на съдебен изпълнител по реда
на ГПК,
съобр. предвиденото в чл. 4,
ал. 2 Закон за
местните данъци и такси (за
краткост ЗМДТ) – в този смисъл Определение № 494 от
20.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4728/2017 г., III г. о.
С
оглед направените от ищеца уточнения предявените два установителни иска по
чл.439 от ГПК са допустими, защото очевидно П. не оспорва административни
актове, които установяват данъчни задължения, а твърди, че вземанията на
общината са погасени по давност.
Тук е необходимо следното уточнение:
Актове
за установяване на задължения от 2012 г. и от 2017 г. са влезли в сила. Съгласно
чл.
17, ал.2, изр.2 от ГПК съдът
не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните
актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не
е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В случая ищецът е страна в производството по издаването
и обжалването на актове за установяване на задължения, поради което съдът не
може да се произнася по законосъобразността им нито служебно,
нито по възражение на ищеца. В този смисъл дали той е собственик и до кога на
четирите автомобила е обстоятелство, което не подлежи на изследване при
преценка погасени ли са по давност вземанията на ответника. Ако ищецът счита,
че актове за установяване на задължения не са влезли в сила поради опорочена
процедура по чл.32 от ДОПК, той има право да ги атакува, но по съответния
административен ред.
Според
различните редакции на разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗМДТ, която урежда срока
за заплащане на данък върху превозните средства, следва: за периода 2005 г. –
2010 г. включително данъкът се заплаща на две равни вноски в следните
срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим; за периода 2011 г. – 2014
г. включително данъкът се плаща на
две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30
юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим;
за периода след 2015 г. – данъкът се
плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината,
за която е дължим.
Данъкът върху превозното
средство е публично общинско вземане на основание чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК,
респективно чл.13, ал.2, т.1 от ДПК (отм.) за данъка за 2005 г. Задълженията за лихви
се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение
(аргумент от чл.139, ал.1 от ДПК (отм.)), като следва да се има
предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно чл.
162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.
Пътният данък е публично вземане на основание чл.13, ал.2, т.1 от ДПК (отм.),
но Раздел V „Пътен данък“ от Глава II
„Местни данъци“ от ЗМДТ е отменен, считано от 01.01.2005
г., поради което служителите на общинската
администрация не разполагат
с правомощие да установяват размер на задължения за този вид данък след
посочената дата, тъй като данъкът не е законоустановен.
Според чл.171, ал.1 от ДОПК,
в сила от 01.01.2006 г., публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (ЗМДТ не предвижда по-кратък срок). Според разпоредбата
на чл.171, ал.2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите,
когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане
на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа. В конкретния
случай задължението не е отсрочено или разсрочено, изпълнението не е спряно по
искане на длъжника и не е подавана жалба за
разрешаване на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа.
По
отношение на дължимите данъци за 2005 г. е приложим чл.140, ал.2 от ДПК (отм.),
според която разпоредба с изтичането на
10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността,
освен в случаите по чл. 152 и 153,
които хипотези не са налице в случая, защото не е налице „особено важен случай“
или производство по несъстоятелност.
Според
разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова
давност. Според разпоредбата на чл.141, ал.2, т.1 от ДПК (отменен) давността се
прекъсва с влизането в сила на акта за установяване
на публичното вземане, след което
започва да тече нова давност.
В
този смисъл давността за данъчните задължения от 2006 г. – до 2011 г. по
отношение на четирите автомобила е прекъсната с издаването на актовете за
установяване на задължение по декларация от 2012 г., респективно с влизането в
сила на тези актове за данъчните задължения за 2005 г.
Към
настоящия момент е изтекъл десетгодишен срок, считано от 01.01.2006 г. за
данъците за 2005 г., от 01.01.2007 г. за данъците за 2006 г., от 01.01.2008 г.
за данъците за 2007 г. и от 01.01.2009 г. за данъците за 2008 г., поради което
вземанията на Община Бургас за данъци и лихви за тези години са погасени по
давност. Ето защо ищецът не дължи суми за тях, но и Община Бургас не ги
претендира по изпълнителното дело.
Както
вече се посочи, за данъците и лихвите за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. този
десетгодишен срок не е изтекъл и давността е прекъсната с издаване на актовете
за установяване на задължение по декларация от 2012 г. След това започва да тече
нова давност, която се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Според т.10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно образуването на изпълнително дело през 2014 г. пред ЧСИ
Станимира Николова и връчването на призовка за доброволно изпълнение по това
дело не спира давността. По настоящото дело няма доказателства какви действия
по изпълнението са извършени в хода на това изпълнително дело, но се
установява, че последното „изпълнително действие“ е от 01.12.2014 г. Предвид
изложеното, образуването и воденето на това „първо“ изпълнително дело не
прекъсва давността за вземанията за данъци за 2009 г., за 2010 г. и за 2011 г.
и 5-годишната давност е изтекла към 17.10.2017 г. („новото“ изпълнително дело е
образувано през 2019 г.). Ето защо ищецът не дължи суми за данъци и лихви за
2009 г., 2010 г. и 2011 г.
По
отношение на данъците и лихвите за периода 2012 г. – 2016 г. включително
5-годишната давност е прекъсната с издаването на актове за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК от 2017 г., като от 26.09.2017 г. тече нова
давност, която към настоящия момент не е изтекла, поради което ищецът дължи
тези суми.
Предвид
изложеното исковете се явяват частично основателни до размера от
215,18 лева главница и до размер от 190,81 лева, а за
останалата част – неоснователни.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но Община Бургас не
е направила искане за присъждането им. С оглед уважената част от исковете
ищецът има право на разноски в размер на 166,18 лева, част от заплатените
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д.П.П., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********, като погасени
по давност суми, за събирането на които е образувано изпълнително
дело № *** по описа на ЧСИ Наско Георгиев, както следва: по акт за установяване на задължение по декларация № ***/17.10.2012
г., издаден от главен експерт към Община Бургас на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, главница в размер на 30,80 лева (тридесет лева и осемдесет стотинки) и
лихва в размер на 27,46 лева (двадесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки), начислена до дата 07.02.2019 г.; по акт за установяване на
задължение по декларация № ***/17.10.2012 г., издаден от главен експерт към
Община Бургас на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, главница в размер на 24 (двадесет
и четири) лева и лихва в размер на 21,30 лева (двадесет и един лева и тридесет
стотинки), начислена до 07.02.2019 г.; по акт за установяване на задължение по
декларация № ***/17.10.2012 г., издаден от главен експерт към Община Бургас на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК, главница в размер на 80,19 лева (осемдесет лева
и деветнадесет стотинки) и лихва в размер на 71,18 лева (седемдесет и един лева
и осемнадесет стотинки), начислена до 07.02.2019 г.; по акт за установяване на
задължение по декларация № ***/17.10.2012 г., издаден от главен експерт към
Община Бургас на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, главница в размер на 80,19
лева (осемдесет лева и деветнадесет стотинки) и лихва в размер на 70,87 лева
(седемдесет лева и осемдесет и седем стотинки), начислена до 07.02.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.П.П., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********, установителни искове за недължимост на суми, за събирането на които взискателят
Община Бургас образува изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Наско
Георгиев, както следва: по акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г., издаден от главен експерт към Община Бургас, главница
в размер на 149,70 лева (сто четиридесет и девет лева и седемдесет стотинки) и
лихва в размер на 65,82 лева (шестдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки),
начислена до 07.02.2019 г.; по акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г., издаден от главен експерт към Община Бургас,
главница в размер на 44,80 лева (четиридесет и четири лева и осемдесет
стотинки) и лихва в размер на 19,71 лева (деветнадесет лева и седемдесет и една
стотинки), начислена до 07.02.2019 г.; по акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г., издаден от главен експерт към Община
Бургас, главница в размер на 49,28 лева (четиридесет и девет лева и двадесет и
осем стотинки) и лихва в размер на 21,67 лева (двадесет и един лева и шестдесет
и седем стотинки), начислена до 07.02.2019 г.; по акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ***/26.09.2017 г., издаден от главен
експерт към Община Бургас, главница в размер на 149,70 лева (сто четиридесет и
девет лева и седемдесет стотинки) и лихва в размер на 65,82 лева (шестдесет и
пет лева и осемдесет и две стотинки), начислена до 07.02.2019 г.
ОСЪЖДА Община
Бургас, ЕИК – *********, да заплати на Д.П.П.,
ЕГН – **********, сумата от 166,18 лева (сто шестдесет и шест лева и
осемнадесет стотинки) разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ