РЕШЕНИЕ
№ 2303
гр. Варна, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110105372 по описа за 2024 година
Ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД твърди, че е сключило с
ответницата П. С. А. рамков договор №*********/11.08.2015г. и приложения
към него по силата на които и е предоставяло електронни съобщителни
услуги, чиито цени са начислявани по 2бр. партиди:
по партида №М4671708 предоставяните услуги са двойна пакетна
услуга комплексна мобилна услуга на мобилен № ********** и фиксирана
услуга интернет №101000251689,
по партида №М5308855 предоставяната услуга е мобилен интернет на
мобилен №**********.
По горепосочените партиди ответницата е натрупала и съответно не е
заплатила в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и ОУ на „А
1 България" ЕАД задължения в общ размер на 162,57лв., която сума от своя
страна е формирана, както следва:
по партида №М4671708, за отчетния период от 28.09.2021г. до
27.03.2022г. (период на изискуемост на задължението от 01.11.2021г. до
16.05.2022г.):
79,83лв. - непогасена сума за предоставени услуги. Общо, сумата
претендираната по тази партида е в размер на 79,83лв.
По партида № М5308855, за отчетния период от 09.12.2020г. до
08.04.2021г. (период на изискуемост на задължението от 13.01.2021г. до
02.05.2021г.), ответницата е натрупала и съответно не е заплатила следните
задължения:
82,74лв. - непогасена сума за предоставени услуги. Общо, сумата
претендираната по тази партида е в размер на 82,74лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл.415 от ГПК предявява иск за
1
установяване съществуването на парично вземане в размер на 162,57лв. От
страна на „А1 България" ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 262,57лв., въз основа на което е
образувано ч.гр. д.№1455/2024г. на 31-ви състав на РС - Варна. В хода на
заповедното производство, на основание чл.423 от ГПК, е подадено
възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение от
длъжницата. Междувременно, в магазин на „А1 България" ЕАД, е върнато
оборудване, предоставено за ползване на услуги, за което са претендирани
неустойки в общ размер на 100лв. В тази връзка, в настоящото производство
предявява иск за сумата от 162,57лв., или със 100лв. по-малко от
претендираната в заповедното производство сума от 262,57лв.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, по
отношение на ищеца, че ответницата, му дължи сума в общ размер от
162,57лв., представляваща сбор от сумите:
1. 79,83лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 28.09.2021г. до
27.03.2022г. (период на изискуемост на задължението от 01.11.2021г. до
16.05.2022г.), начислена съгласно условията на рамковия договор
№*********, приложенията към него и ОУ по партида № М4671708.
2. 82,74лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.12.2020г. до
08.04.2021г. (период на изискуемост на задължението от 13.01.2021г. до
02.05.2021г.), начислена съгласно условията на рамковия договор
№*********, приложенията към него и Общите условия по партида №
М5308855,
както и мораторната лихва в общ размер на 40,49 лв., която е формирана
по следния начин:
16,28лв., мораторна лихва върху сумата от 79,83лв., претендирана като
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена
по партида №М4671708 към договора начислена за периода от 22.11.2021г. до
30.01.2024г.
24,21лв., мораторна лихва върху сумата от 82,74лв., претендирана като
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена
по партида №М5308855 към договора. Лихвата е начислена за периода от
08.02.2021г. до 30.01.2024г. Както и законната лихва върху сборната сума от
162,57лв., от датата на образуване на ч.гр.д.№1455/2024г. на 31-ви състав на
РС - Варна до окончателното изплащане на задължението, които задължения
са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1455/2024г. на 31-ви състав
на РС – Варна и да се присъдят направените деловодни разноски по
настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Ответницата в законово определеният срок по реда на чл.131 от ГПК е
подала отговор, в който сочи, че не оспорва сключването на процесиите
договори през 2018г. Оспорва, че описаните в исковата молба услуги реално са
и били предоставени по партида №М4671708. Начислените суми по договор
№********* по партида №М4671708 са недължими. Услугите по този договор
са били спрени поради забавени плащания, но въпреки това ищеца „А1
България" ЕАД е продължил да и начислява месечни такси в периода от
2
ноември 2021г. до април 2022г., период през който той не е ползвала
процесиите услуги, поради което не дължи процесната сума от 79,83лв.
Предвид това, оспорва основанието за начисляване на процесните суми по 6-
те фактури. Представя кореспонденция с ищеца, че предоставянето на
услугите е преустановено. Счита, че след като ищеца не и е предоставял
процесиите услуги, то не му се дължи заплащане на същите. Оспорва, че
дължа цялото задължение, претендирало от ищеца по партида №М5308855.
Първоначалната такса по договор №********* съгласно условията му, следва
размерът на месечната такса да бъде 19,99лв. Първоначално е платила две от
фактурите по услугата, като мислела, че е случайна грешка, но след третата
установила, че на обобщената фактура се вижда основание „основна услуга:
22,98лв." След отваряне на прозорец с по-подробна фактура, видяла
информацията, че основната услуга е на стойност 19,99лв., но има и начислена
„допълнителна услуга" на стойност 2,99лв. Тогава установила, че още от
сключване на договора е имало такава допълнителна услуга, но цената и е
била начислявана в размер на 0лв. Подобна допълнителна услуга не фигурира
в подписания от нея договор. Възразява, че подобна услуга и е била
предоставяна и следва да бъде начислена в месечната и фактура. Съгласно ОУ,
ищецът е преустановил предоставянето на услугите по договора на 12 април
2021г., или на 125-я ден от неплащането на първата фактура с №********* от
12.11.2020г., с крайна дата за плащане 07.12.2020г. по договора. Това е и
датата на издаване на последната фактура по договора. Оспорва, че ищеца
реално и е предоставял услугата A1 Explore TV GO. Не е заявявала ползването
на такава услуга и оспорва дължимостта на начислената за нея такса. Оспорва
и начислените от ищеца такси за събиране на дължими суми в размер на
3.84лв. без ДДС, начислена във фактура №*********/12.02.2021г. В този
смисъл не оспорва дължимостта на месечната такса в размер на 19,99лв., тъй
като това е единствената услугата, за която е дала своето съгласие. На 3
ноември 2021г. с писмена жалба е уведомила А1, че желае да погаси
задълженията си, в случай че бъдат отстранени нередностите по фактурите.
Ищецът, чрез своите служители, през същия месец отказвал да съдейства за
получаване на дължимото. Затова смята, че вината за забавяне след
03.11.2021г. е на ищеца "А1 България" ЕАД. Тъй като ищеца едностранно е
преустановил предоставянето на услугите по договор №********* по партида
№М4671708 през април 2021г., счита, че съшия е събрал суми, за услуга, която
не е предоставял. Операторът е събрал незаконосъобразно суми, като е издал
неправомерно следните фактури, които е заплатила, както следва:
7.25лв. по фактура за 2.04.2021г.
14.99лв. по фактура от 2.05.2021г.
14.99лв. по фактура от 3.06.2021г.
14.99лв. по фактура от 2.07.2021г.
14.99лв. по фактура от 2.08.2021г.
14.99лв. по фактура от 1.09.2021г.
и
14.99лв. по фактура от 1.10.2021г.
Представя банкови извлечения, че е заплатила на ищеца горепосочените
суми, общия сбор на които е в размер на 97,19лв. Прави възражение за
прихващане с посочената сума и лихвата върху съставящите я суми начислена
за времето от датата на платежното нареждане за всяка фактура, до датата на
3
сезиране на съда - 05.02.2024г., поради което и счита, че не дължи
претендиралите от ищеца суми по този договор.
На следващо място оспорва начислените в исковата молба суми за
главница и лихви, като погасени по давност на основание чл.111 от ЗЗД. С
изтичането на тригодишен срок, законодателят погасява по давност
възможността за присъждане на вземания за периодични плащания. По
отношение на предявените акцесорни искове за мораторна лихва и лихва за
забава, счита, че същите следват съдбата на главния иск. Тяхното уважаване е
възможно, само ако бъде уважен главния иск за сумата от 79,83лв. Главният
иск е неоснователен, поради което и тези искове се явяват неоснователни.
Счита, че не се дължат мораторна лихва и лихва за забава върху начислените
суми за услугата A1 Explore TV GO, по гореизложените възражения.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят исковете и да се
присъдят направените разноски по делото.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Представените от ищеца договор от *********/11.08.2015г.,
Приложение №1 към него от същата дата, приемо-предавателен протокол от
19.03.2023г. за предоставяне на 1бр. рутер, 6бр. фактури, приложение
№1/12.09.2018г. към договор *********/12.09.2018г., приложение №3 към
договор *********/12.09.2018г., 4бр. фактури, ОУ на ищеца. Ответницата от
своя страна е представила, като доказателства разпечатка от водена с ищеца
електронна кореспонденция в периода от 3.11.2021г. до 18.11.2021г. и
извлечения от сметки. По делото е прието и заключение на вещо лице по
допусната ССчЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже твърденията си
за сключването на сочения договор за предоставяне на телекомуникационна
услуга, условията по същия-срок, цени, обем на услугата, последици от
неизпълнение, а ответницата предвид не само характера на предявения иск, но
и направените възражения по реда на чл.131 от ГПК не носи доказателствена
тежест освен за твърденията си, за извършени плащания в полза на ищеца
надвишаващи размера на реалното и задължение и за размера на лихвите
върху тези суми.
По делото е приложено гр.д.№1455/2024г. на ВРС, ХХХІ състав в
рамките на което по заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК в негова
полза срещу ответницата са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумите от
79.83лв. сбор от незаплатени предоставени електронни съобщителни
услуги за времето от 1.11.2021 до 16.05.2022г.
100лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на длъжника
82.74лв. сбор от незаплатени предоставени електронни съобщителни
4
услуги за времето от 13.01.2021 до 2.05.2021г., заедно със законната лихва
върху тези суми от датата на сезиране на съда-5.02.2024г. до окончателното им
изплащане и 75лв. разноски по делото.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника,
нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответникът
има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и
абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и възоснова на валидно
учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно
индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в
посочения във фактурата размер; наличие на уговорена неустойка и размер на
претенцията за неустойка. При успешно провеждане на това доказване,
ответникът следва да проведе такова на наведените от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е следвало
да изпълни насрещното си задължение по договора.
Видно е от представените договори за мобилни услуги договорното
отношение между страните е възникнало на 11.08.2015г., когато между
страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги, който е
придружен от приложение №1/11.08.2015г. в което е обективирано съгласие за
предоставяне на фиксиран интернет и мобилна телефонна услуга срещу обща
месечна такса в размер на 14.99лв. Посоченият договор е съпроводен и с
приемо-предавателен протокол от 19.03.2023г., в който е обективирано
изявление на ищеца, че му е върнат от ответницата рутер. Съгласно
представеното приложение №1/12.09.2018г. ответницата е договорила с ищеца
ползване на услугата абонамент за мобилен интернет сърф Л при месечна
такса в размер на 19.99лв.
Изброените договори и приложения са двустранно подписани и се
възприемат от съда като породили права и задължения за страните по тях
съобразно изложеното в тях.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че страните по делото са
встъпили в договорни отношения помежду си по силата на които настоящия
ищец е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги и интернет
и рутер собственост на ищеца.
Представените фактури са за суми за месечни такси.
По делото е прието заключение на в.л. по допусната ССчЕ в рамките на
която посочено, че претендираните от ищеца суми отговарят по размер на
месечните такси договорени от страните, като към тях са добавени само
сумите от 2.88лв. такса за събиране на дължими суми начислена от ищеца по
партида М4671708 и 4.61лв. по партида М5308855.
Видно от съдържанието на приложение №1 към договор №********* от
12.09.2018г. в същото е указано, че за срок от две години на ответницата се
предоставя услуга А1 NOW безплатно при стандартна цена от 2.99лв. на
месец.
От представените договори и приложения се установява, че ответницата
ползва домашен интернет и мобилен телефон и отделно мобилен интернет.
Представените от Пл.А. извлечения от сметки са за заплатени суми в размер
на по 14.99лв., което води на извода, че те са за комплексната услуга мобилен
телефон и фиксиран интернет, като не се установява наличие на плащания за
5
процесния период по другата услуга-мобилен интернет Сърф Л, която е на
стойност 19.99лв.
Договорите и за двете услуги са срочни за по две години, като търсените
суми са за период след изтичането на тези срокове. Видно от представените
електронни съобщения разменени между страните е направено едностранното
изявление от ищеца до ответницата, че към 6.11.2021г. телефонен номер
**********, за който е открита партида М530885 е закрит без да става ясно
кога е направено това. При което положение следва да се приеме, че за
процесния период от 13.01.2021г. до 2.05.2021г. услугата е била активна, като
от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че на
15.12.2020 услугата е ограничена чрез спиране на изходящите услуги, а от
21.04.2021г. тя е прекратена. При това положение съдът намира, че по
отношение на тази партида - М530885 с тел. номер ********** следва да се
приеме, че за процесния период е имало действащо договорно отношение,
като задължението по него възлиза на общата сума от 82.74лв. за периода от
13.01.2021г. до 12.04.2021г. съгласно заключението на в.л., като сумата за този
период е била месечна такса в размер на по 19.15лв. и еднократно е начислена
3.84лв. такса за събиране на дължима сума. Посочената от вещото лице сума
на месечната такса е по-малка от договорените 19.99лв., като съставът приема,
че след трансформиране на договора от срочен в безсрочен ищецът не е
започнал да начислява допълнителни 2.99лв. за услуга. Ответницата от своя
страна е представила извлечения от сметка за извършени плащания в полза на
ищеца на суми от по 14.99лв. на 19.04.2021г., 11.05.2021г., 11.06.2021г.,
12.07.2021г., 12.08.2021г., 3.09.2021г. и 2.10.2021г., като тези суми не
отговарят по размер на претендираните от ТД по партида М530885 с тел.
номер ********** и поради това съдът приема, че с тях не са погасявани
задължения по посочената партида и съответно сумата от 82.74лв. е дължима
и искът за нея се явява основателен.
По отношение на претендираната главница от 79.83лв. за времето от
28.09.2021г. до 27.03.2022г. по партида М4671708 вещото лице е посочило, че
същата е за мобилен номер ********** и фиксирана интернет услуга, като по
тази партида договорът за услугата е прекратен на 1.04.2021г., т.е. преди
началната дата за която ищецът търси заплащане на по 14.99лв. месечна такса.
При това положение претенцията за тази главница следва да се разглежда като
неоснователна и да се отхвърли.
По отношение на акцесорните претенции за лихви върху посочените
главници съдът приема следното:
Съгласно изразеното вече становище сумата от 82.74лв. по партида
партида М530885 с тел. номер ********** се явява основателна, което води на
извода, че съответно се дължи и заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва, като изчислено от съда служебно това прави 27.16лв.,
като тази сума е по-голяма от претендираната и поради това тази претенция
следва да се уважи изцяло.
Другата претенция за лихва за забава върху сумата от 79.83лв. възприета
от съда като не дължима се, влече извода за неоснователност и на претенцията
за лихви от 16.28лв. за времето от 22.11.2021г. до 30.01.2024г.
От друга страна ответницата е представила доказателства за извършени
в периода от 19.04.2021г. до 2.10.2021г. плащания в полза на ищеца в размер
на по 14.99лв., като съдът при липсата на други твърдения намира, че тези
плащания са погасяване на стари задължения чието неплащане в срок е
6
станало причина за прекратяване на услугите по партида М4671708 и поради
това със сборната сума по тях не може да се извърши исканото от ответницата
съдебно прихващане.
Предвид частичното уважаване на претенциите, направеното искане и
присъдените разноски съдът приема, че ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумите от 39.50лв. по заповедното производство и
329.18лв. сторени по исковото производство разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А1“ ЕАД,
ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден,
ул.“Кукуш“ №1 и ответника П. С. А. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че
ответникът П. С. А. ЕГН********** ДЪЛЖИ на ищеца „А1“ ЕАД сумите от
82.74лв. стойност на предоставена далекосъобщителна услуга по партида
№М53088855 по договор №********* за времето от 9.12.2020г. до 8.04.2021г.,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-5.02.2024г. до
окончателното изплащане на сумите и 24.21лв. лихви върху тази сума за
времето от 8.02.2021г. до 30.01.2024г., като отхвърля иска за сумите от
79.83лв. стойност на предоставена далекосъобщителна услуга по партида
№М4671708 по договор №********* за времето от 28.09.2021г. до
27.03.2022г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-
5.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите и 16.28лв. лихви върху тази
сума за времето от 22.11.2021г. до 30.01.2024г., на осн. чл.422 от ГПК, всички
присъдени по заповедното гр.д.№1455/2024г. на ВРС.
ОСЪЖДА П. С. А. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумите от
329.18лв. разноски по исковото производство и 39.50лв. по заповедното
производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7