№ 1094
гр. Варна, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100501478 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
3723/07.06.2023г., подадена от Е. П. В., чрез особен представител- адв. А. от ВАК
срещу решение №81/11.05.23г., постановено по гр.д.№691/22г. на РС- Девня, в частта,
с която е прието за установено в отношенията й с „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп” № 33 дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. дело №1397/2021г. на ДРС за сумата от сумата от 710,68 лева /седемстотин и
десет лева и 68 стотинки/, представляваща дължима главница за незаплатени ВиК
услуги по партида с абонатен № 2236047, за обект, находящ се в гр. Девня, ул. “
Капитан Петко “ бл.19, вх. А, ап. 2, за които са издадени фактури за периода от
15.01.2020г. до 11.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 22.11.2021г. до окончателното й
изплащане и сумата от 54,86 лева /петдесет и четири лева и 86 стотинки/,
представляваща сбор от мораторна лихва за периода от падежа на съответната фактура
до 15.11.2021г.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Оспорва извода на първоинстанционния съд за валидно облигационно
отношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги. Доказателствата, на
които съдът е основал извода си, са едностранно съставени от ищеца и не по
определения от закона ред. Акцентира върху ниската доказателствена стойност на
1
събраните гласни доказателства, като и на противоречието между изнесените от
свидетеля обстоятелства и другите доказателства по делото.
С оглед на изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна “Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД чрез юк. С. депозира писмен отговор. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, като настоява за потвърждаването му. Настоява, че правилно съдът е
преценил наличието на валидна облигационна връзка между страните, възникнала с
присъединяване на процесния имот към водоснабдителната мрежа. Сочи, че
количеството на потреблението на ВиК услуги е надлежно удостоверено с подписа на
абоната, респективно на негов представител, положен под карнетния листи. Тъй като
СТИ е било с изтекла метрологична годност, операторът обосновано е приложил
корекционна процедура за начисляване на потреблението, съобразявайки броя на
адресно регистрираните на адреса на потребление лица.
В съдебно заседание въззивникът Е. П. В. не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД не се
представлява в съдебно заседание. С нарочна молба поддържа отговора на въззивната
жалба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението е валидно, като
постановено в правораздавателната компетентност на съда. Произнасянето на
първоинстанционния съд съответства на предявен установителен иск относно
съществуване на вземане по заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК вр. чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК. Срокът за предявяване на иска по чл. 422, ал.
1 от ГПК е спазен. Произнасянето с акта по същество съответства на заявеното от
ищеца основание на иска –материално право, произтичащо от договор за доставка на
Вик услуги и конкретно начислено потребление въз основа на приложена корекционна
процедура. Съответно на това произнасяне въззивният съд намира, че предявеният иск
е допустим, а доколкото са налице и останалите предпоставки за възникването и
съществуването на правото на иск- че производството е надлежно учредено.
Пределите на въззивната проверка, съобразно оплакванията в жалбата, се
свеждат до въпросите имал ли е ищецът качеството на потребител на ВиК услуги,
както и относно основанието за начисляване на конкретното потребление.
По така заявените оплаквания въззивният съд намира следното:
Девненският районен съд е сезиран с искове от “Водоснабдяване и Канализация
- Варна” ООД, ЕИК *********, против Е. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** за
2
установяване съществуването на вземане за служебно начислена ВиК услуги за
партида с абонатен №2236047, чийто титуляр е ответника и мораторно обезщетение.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е оспорил иска. Оспорил
е да е собственик на имота, представляващ обект на потребление, както и начисленото
потребление. Оспорил е годността на СТИ в процесния обект на потребление. Оспорил
е също съдържанието на представената с исковата молба справка за недобора на частен
абонат.
Видно от справка по партида на лицето Е. П. В. за вписванията, отбелязванията
и заличаванията в Служба по вписвания, гр. Девня/л. 90 от първоинстанционното дело/
ответникът през 2008 година е придобила недвижим имот в гр. ******, представляващ
обект на потребление. Няма данни по делото ответникът да се е разпоредил с имота
след придобиването му. След като са налице данни, че веднъж ответникът е станал
титуляр на вещно право върху имота и не е установено, че страната се е разпоредила с
имуществото или по друг начин е загубила титулярството на правото, единствено
възможен е извода, че ответникът е собственик на имота.
Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество качество потребител имат
физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Доколкото ответникът е собственик на имота на потребление, същият има
качеството на потребител на ВиК услуги.
С оглед на изложеното възражението на ответника за липса на валидно
сключено облигационно отношение с ответното дружество се преценява като
неоснователно.
На следващо място- съгласно разпоредбите на чл.17, ал.1 от приложимите ОУ
ВиК операторът монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните
отклонения. Когато липсва измервателен уред, месечното количество изразходвана
питейна вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ- по 5 куб. за всеки обитател
при нетоплофицирано жилище и по 6 куб. за топлофицирано.
От ангажирания по делото документ- уведомително писмо №
100000/12.01.2021г., носещо едновременно подписите на представител на ищцовия
оператор и на ответника се установява, че потребителят е уведомен за повредено,
респективно липсващо, СТИ в имота му, находящ се гр. Девня, ул. „Капитан Петко
Войвода“ , бл.19, вх. А, ап. 2. Доколкото потребителят не е оспорил тази констатация
и е подписал документа без възражения, следва да се приеме, че същият е признал
неизгодния факт на липсващото СТИ. Частният свидетелстващ документ, обективиращ
признание за неизгоден за издателя му факт се ползва с материална доказателствена
сила за съществуването на този факт(чл. 180 от ГПК). Следователно не може да се
приеме за основателно оплакването във въззивната жалба, че изводите на
първоинстанционния съд са основания на доказателства- документи, които не изхождат
от ответника.
Видно от приложения по делото карнет операторът е начислявал по партида на
абоната средно потребление от по десет куб. месечно за двама живущи за периода
11.10.2019г.-12.10.2021г., поради липса на СТИ. При последното посещение от
инкасатор, извършено на 12.10.2021г., потребителят е удостоверил с подписа си
3
извършеното начисление именно по този корекционен ред, включително е признал
отразения двукратно в карнета брой на живущи на адреса-двама. При тези данни и
липса на оспорване на истинността на подписа на потребителя, съдът отчита, че поне
считано от 11.10.2019г. е било налице основание за начисляване на потреблението по
корекционен ред. Поне от тази дата в обекта на потребление не е било монтирано
изправно СТИ, съответно инкасаторът е отразявал потребление по десет куб. месечно.
Броят на лицата живущи на адреса се установява както от отразеното в карнета
признание, така и от приложената справка за адресно регистрираните на адреса на
потребление лица, които в действителност са повече от двама. При всички случаи
следва да се приеме, че за ищеца е налице основание да начисли потребление по реда
на чл. 25, ал. 8 от ОУ- по 5 куб. за всеки обитател или 10 куб., като е и сторил по данни
от експертизата.
Относно ценообразуването на корекционното потребление по делото няма
възражения. Изобщо възражения по размера, в това число и на присъденото мораторно
обезщетение, не са релевирани.
С оглед на изложеното, съдът достига до извод за надлежно извършено
начисление и по законосъобразно приложена корекционна процедура.
Постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззиваемото
дружество се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, както и за внесен депозит за възнаграждение на особен представител в размер на
150 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №81/11.05.23г., постановено по гр.д.№691/22г. на
РС- Девня, в обжалваната част, с която е прието за установено в отношенията й с
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 дължимостта на вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №1397/2021г. на ДРС за сумата от сумата
от 710,68 лева /седемстотин и десет лева и 68 стотинки/, представляваща дължима
главница за незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 2236047, за обект,
находящ се в гр. Девня, ул. “ Капитан Петко “ бл.19, вх. А, ап. 2, за които са издадени
фактури за периода от 15.01.2020г. до 11.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.11.2021г. до
окончателното й изплащане и сумата от 54,86 лева /петдесет и четири лева и 86
стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва за периода от падежа на
съответната фактура до 15.11.2021г.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила
ОСЪЖДА Е. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
4
на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от 250 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение и за внесен депозит за възнаграждение на особен представител, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5