№ 260
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на П.И. К., ЕГН
**********, чрез пълномощника му по делото адв.Г. Б., и К.А. Б., ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. М. К., против Решение №1653 от
01.10.2021г., постановено по гр.д. №3774/2021г. по описа на Районен съд-
Пловдив, V бр.с., с което П.И. К., ЕГН **********, е бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.А. Б., ЕГН
**********, и малолетните Р.П. К. и К.П. К.а, и му е наложена глоба в
размер на 200 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
С жалбата на П.И. К. решението се обжалва изцяло, като се
излагат доводи за неправилността му. Иска се отмяната му и отхвърляне
на молбата за защита.
С жалбата на К.А. Б. решението се обжалва в частта му за
наложените мерки за защита по ЗЗДН, като се иска изменението му в
посочената част, като за защита на пострадалите се наложат и мерките
по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН- забрана на извършителя да приближава
1
пострадалите К.А. Б., Р.П. К. и К.П. К.а, както и жилищата им и
местата им за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, както и
задължаване на извършителя да посещава програми за превенция и
преодоляване на домашно насилие.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по
ЗЗДН, подадена от К.А. Б., действаща лично и като майка и законен
представител на децата Р.П. К. и К.П. К.а, родени на 26.11.2019г., с
която е поискана защита по реда на ЗЗДН поради извършено спрямо тях
домашно насилие от страна на ответника П.И. К.- лице, с което първата
молителка е била във фактическо съпружеско съжителство и от което има
деца, и баща на втория и третата молители. С молбата е поискана
защита поради актове на домашно насилие, извършени от ответника на
11.02.2021г. в жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. *** изразяващи
се в хващане на молителката К. Б. за гърлото, крещене и отправяне на
заплахи, събарянето й на земята, нанасяне на удари с коляно в областта
на бъбреците, счупване на мобилния телефон на молителката, които
действия са подробно описани в молбата, като същите са извършени в
присъствието на малолетните деца. С обжалваното решение съдът е
приел, че ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо
молителката в присъствието на малолетните им деца, поради което е
уважил подадената молба за защита и е наложил мярка за защита на
пострадалите по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, както и глоба на ответника в
размер на 200 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
2
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че молителката К.А. Б. и
ответника по молбата П.И. К. са живели при условията на фактическо
съпружеско съжителство, а молителите Р.П. К. и К.П. К.а, родени на
26.11.2019г., са техни деца. Предвид горното и съгласно разпоредбата
на чл.3, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН молителите имат право да търсят защита
по реда на същия закон.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния
съд, че ответникът по молбата за защита е извършил актове на
домашно насилие спрямо молителите.
За доказване на факта на извършване на твърдяното в молбата за
защита домашно насилие по делото е представена декларация от
молителката К. И. Б. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която същата е
декларирала, че на 11.02.2021г. спрямо нея в присъствието на децата е
извършено домашно насилие от ответника, изразяващо се в нанесен
побой и отправени заплахи, грубо и унизително отношение. Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН посочената декларация
съставлява доказателствено средство в производството по издаване на
заповед за защита, като при преценката на доказателствената й стойност
следва да се отчете обстоятелството, че същата е с доста общо
съдържание и не съдържа подробно описание на отделните актове на
домашно насилие, поради което и само въз основа на нея не би могло да
се издаде заповед за защита. В случая обаче твърденията на молителката
К. Б. за упражнено спрямо нея насилие от ответника, се потвърждават
и от представеното съдебно- медицинско удостоверение, издадено на
12.02.2021г., т.е. на следващия ден след инцидента, видно от което при
прегледа й по различни части от тялото й /шия, гръден кош, крайници,
дясна мишница, лява предмишница/ са били констатирани множество
охлузвания и кръвонасядания, които според издалия удостоверението
лекар по съдебна медицина са причинени по механизма на удар или
3
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие, и по начин и време е възможно да са възникнали така както
съобщава освидетелстваната. По делото е било прието и заключение на
съдебно- медицинска експертиза, от което се установява, че
травматичните увреждания, причинени на К. Б., е възможно да се
получат по начина, по който твърди в молбата за защита, с уточненията,
че най- вероятно е била стискана за шията с една ръка, а не с две, била
е стискана за лявата ръка и същата е можело да бъде извивана, не е
имало удари с коляното, а ако е имало те са били много слаби, и не е
имало падане по гръб от ръста. В подкрепа на твърденията на
молителката за упражнено спрямо нея домашно насилие от ответника са
и показанията на свидетелката Р. Б.- нейна майка, от които се
установява, че веднага след инцидента молителката й се е обадила по
телефона, плачейки, че е била душена и бита. Свидетелката веднага
отишла в жилището на дъщеря си, където я заварила седнала на пода и
със синини, като телефонът й бил счупен, а децата плачели. Доколкото
свидетелката има непосредствени впечатления за състоянието на
пострадалата К. Б. веднага след инцидента, и твърденията й се подкрепят
от обективните данни по делото за констатираните травматични
увреждания по молителката, то показанията й следва да бъдат
кредитирани. По делото не са били ангажирани убедителни доказателства
от страна на ответника, опровергаващи твърденията на молителката, че
спрямо нея е било упражнено насилие. Ангажираната от него
свидетелка К. К.а- майка на ответника, не е очевидец на инцидента,
нито има впечатления за състоянието на молителката след него, а
преразказва това, което й е споделил самият ответник, поради което
показанията й нямат доказателствена стойност. Без значение за изхода на
делото са твърденията на ответника, че преди и по време на процесния
инцидент спрямо него било упражнено насилие от страна на молителката.
Даже и това да е така и да се касае за взаимно нанасяне на удари и
други актове на насилие между двамата, то по никакъв начин не
изключва възможността при същия инцидент той да е извършил домашно
насилие спрямо молителката и децата, нито води до отпадане на
възможността за същото спрямо пострадалите да бъдат взети мерки за
защита по ЗЗДН. Няма убедителни доказателства ответникът да е
4
действал в състояние на неизбежна отбрана, причинявайки телесните
увреждания на съпругата си, за да бъде освободен от отговорност за
същите. Що се отнася до действията на самата К. Б., то в случай, че
ответникът е считал, че с оглед на същите той или децата се нуждаят от
предприемане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, за него е
съществувала възможността да поиска такива, като подаде съответната
молба за защита.
По така изложените съображения и при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че
по делото се установява, че ответникът е извършил актове на домашно
насилие спрямо К. Б.. Доколкото същите са извършени в присъствието
на малолетните деца на страните, то съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2
от ЗЗДН следва да се приеме, че спрямо тях също е било упражнено
домашно насилие. Ето защо подадената молба за защита правилно е
била приета за основателна и за защита на пострадалите е била
наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, както и на ответника е
наложена глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН. Според настоящия състав на съда
наложената мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно- задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на актове на домашно
насилие спрямо молителите е съобразена с характера и интензивността
на извършеното от ответника домашно насилие и с действителната нужда
от защита на пострадалите. Следва да се отчете и обстоятелството, че по
време на първоинстанционното производство е действала заповед за
незабавна защита на пострадалите, издадена от първоинстанционния съд
на 26.02.2021г., с която на ответника е било забранено на приближава
пострадалите, жилището им и местата им за социални контакти и отдих.
Така издадената заповед, която е действала по постановяване на
обжалваното решение, е оказала съответното поправително и
възпитателно въздействие спрямо ответника, поради което и към
настоящия момент налагането само на мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗД
ще бъде достатъчно за постигане на целения от ЗЗДН превантивен ефект
по отношение на бъдещо домашно насилие.
Предвид горното обжалваното решение следва да се потвърди,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
5
С оглед неоснователността на въззивните жалби направените от
страните разноски следва да останат за тяхна сметка, така както са ги
направили.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1653 от 01.10.2021г., постановено по
гр.д. №3774/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, V бр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6