О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 15.05.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на петнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 825 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на К.И.П. срещу Решение № 785 от 25.02.2019г. по гр.д. № 14223/2018г. по
описа на ВРС, XXIV-ти
състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 108 от ЗС са отхвърлени
предявените от въззивника срещу Р.С.П. с ЕГН **********, И.П.И. с ЕГН ********** и М.П.И. с
ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните,
че К.И.П. с ЕГН ********** е собственик на 6/24
ид.ч. от недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор
04426.502.191 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Близнаци, ул. ”Места” № 24, с площ от 889 кв.м. и при
граници: ПИ с ид. 04426.502.198, 04426.502.195, 04426.502.192, 04426.502.190 и
04426.502.196, както и на 6/24 ид.ч.
от построената в него еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 04426.502.191. 1 с площ от 65 кв.м., на основание
договор за покупко – продажба от 08.06.2018г., обективирана в НА № 105/2018г.,
както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху така
описания поземлен имот и жилищна сграда.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части. Основният
довод, поради който ВРС е отхвърлил исковете е, че праводателката на ищеца
Йорданка Станчева в рамките на шест месечния срок от влизане в сила на
възлагателното решение по делбеното дело не е платила на всеки от съделителите
и лихвите по присъденото с решението съдебно уравнение. Тези лихви обаче са
незначителни по размер по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Същевременно самите
ответници дължат на праводателката на ищеца Йорданка Кирилова Станчева суми
съгласно делбеното решение, които те не са платили, поради което са били налице
предпоставките за прихващане на вземането й със задължението, което има към
ответниците. Това право има и сина й – ищец по делото. При незначителен размер,
въззивникът може да предложи изпълнение и в хода на делото. Същевременно, с
оглед характера на правото на ползване, като право, предоставено с оглед
личността, счита, че същото не може да упражнява чрез другиго, нито чрез
отдаването му под наем, нито чрез договор за заем за послужване. Моли в тази
връзка да се отмени решението в обжалваните части, а предявените искове се
уважат в цялост.
В отговор на жалбата, Р.П., И.И. и М.И. оспорва
изложените в нея доводи. Излагат такива, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което молят да бъде потвърдено. Установено е по
делото, че към момента на продажбата по НА № 105/2018г. праводателката на ищеца
не е заплатила определеното парично уравнение и дължима лихва и по силата на
чл. 349, ал. 6 от ГПК възлагателното решение е обезсилено по право. В срока по
чл. 349, ал. 5 от ГПК и след сключване на прехвърлителната сделка са платени
единствено сумите за уравнение, а не и дължимата законната лихва. Правилно в
тази връзка ВРС е приел, че праводателят на ищеца не е станал собственик на
целия възложен имот, извън притежаваните ид.ч. преди делбата, поради което и не
е могъл да прехвърли права, които не притежава. След като въззиваемите не са
загубили собствеността на притежаваните по наследство ид.ч., то същите го
владеят на правно основание – наличие на съсобственост.
Постъпила е и частна жалба от Р.С.П.,
И.П.И. и М.П.И. срещу Определение № 3929 от 25.03.2-19г. постановено по същото
дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата им за
изменение на решението в частта за разноските.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на определение с доводи, че с оглед
постановения правен резултат ответниците не дължат на ищеца разноски, а
направените от тях разноски им се дължат в цялост. При произнасянето си ВРС не
е съобразил, че при иска по чл. 108 от ЗС водеща е осъдителната част на
решението, която в случая е отхвърлена в цялост. Молят поради това обжалваното
определение да се отмени, а на ответниците се присъдят разноските в цялост.
Отговор на жалбата не е депозиран
от другата страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че жалбите са допустими. Депозирани са
от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването,
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания за
редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба е обективирано
искане за събиране на нови доказателства. Доколкото въпросът за размера на
дължимата лихва не е изследван по делото, искането е да се допусне провеждане
на ССчЕ, която да отговори на въпроса какъв е размерът на законната лихва върху
сумата от 1 258.33 лв. за периода от 18.04.2018г. до 03.10.2018г.
За да се произнесе, ВОС съобрази,
че с оглед спорните по делото факти, въпросът за конкретния размер на законната
лихва върху дължимото уравнение е ирелевантен за изхода на спора, а направеното
в тази връзка доказателствено искане – неотносимо към предмета на доказване.
Ето защо искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
03.06.2019г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266,
ал. 1 от ГПК и поради
неотносимост доказателственото
искане обективирано във въззивната жалба за допускане и провеждане на ССчЕ със
задача какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 1 258.33 лв. за
периода от 18.04.2018г. до 03.10.2018г.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.