№ 114
гр. Оряхово, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100089 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х. Ц. К., ЕГН
********** от гр. Мизия, ул. „Петко Банков“ № 24, действаща чрез адв. К. И.
Б. от АК Русе против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, Район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Н.П.П. с искане за обявяване недействителността на
Договор за паричен заем Кредирект № 270902/08.02.2019 г., а в условията на
евентуалност – за нищожност на клаузите на чл. 3.7, чл. 6.2, вр. чл. 6.1 от
цитирания договор и чл. 33 от ОУ. Претендират се и разноски в
производството.
Предявенен e установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на
клаузите на процесния договор. В условията на евентуалност е предявен
същият иск, които касае обявяване недействителност на клаузата на чл. 6.2, вр.
чл. 6.1 от процесния договор за кредит и чл 3.7 от договора.
От името на ищцата се твърди, че между нея и „Сити Кеш” ООД е
сключен Договор за паричен заем Кредирект № 270902/08.02.2019 г. за сумата
от 1000 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока
на сключения договор – за срок от 15 месеца – до 08.05.2020 г., с начислена
неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 1670,27 лв. и обща
дължима сума с тази неустойка по кредита – 3015 лв.
Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 10а, чл.
11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за
неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в
ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включена неустойката за
непредоставяне на обезпечение по договора, която има характер на скрита
1
лихва. Изложен е подробен анализ относно същността на неустойката, която
не отговаря на уговорената такава в процесния договор за кредит и е в
по[1]голям размер от отпуснатия кредит. Твърди се, че това е довело до
неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно
чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се и нищожност на клаузата за
договорна лихва от 40,05 %, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се
твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по
кредита, без платените от него договорна лихва и неустойка за
непредоставено обезпечение.
Твърди се, че клаузата за неустойката за непредоставено обезпечение е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по
смисъла на ЗЗП, тъй като е и необосновано висока. Твърди се още, че случаят
касае сключването на еднотипни договори, върху което съдържание
потребителят не може да влияе. Във връзка с клаузата за неустойка се твърди,
че кредиторът не е изпълнил задължението си преди сключване на договора да
оцени кредитоспособността на потребителя и да откаже сключването му, а не
да задължава в тридневен срок от сключване на договора, да се предостави
обезпечение. Ако не се предостави обезпечение – дългът на
кредитополучателя нараства с неустойка, която се твърди, че накърнява
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели
неоснователно обогатяване на кредитора и представлява възнаграждение,
дължимо под условие или „такса за отпускане на кредита“.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, действащо чрез адв. Х. М. от САК, с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. чл.10, ал. 1,
11, ал. 1, т. 7-12 от ЗКП, тъй като са спазени всички изисквания на закона,
ищцата предварително е запозната с условията, параметрите и изискванията
за сключване на договора, видно от приложения лог файл, предоставения му
СЕФ и общи условия по кредита. Именно затова не е налице нарушаване на
принципа на добросъвестност, справедливост и на добрите нрави, като се
сочи, че ищцата е имала и 14 дни да се откаже от сключения договор за
кредит. Сочи се, че ГЛП и ГПР са ясно и разбираемо посочени, индивидуално
уговорени са и не могат да бъдат преценени като неравноправни.
По отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото
изчисление и посочване в договора, към датата на неговото сключване,
поради което в него няма основание да се включва начислената впоследствие
неустойка. Това е така, тъй като на кредитора не е известно дали заемателят
ще изпълни поетото с договора задължение, а чл. 19, ал. 3 от ЗПК гласи, че при
изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща за
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит – т.е.
след сключване на същия.
По отношение на неустойката са изложени подробни доводи за нейната
действителност, като се оспорват твърденията на ищцата в обратния смисъл.
Твърди се също, че не е налице и неравноправност на клаузата по смисъла на
ЗЗП, като ищцата е била предварително информирана ясно и разбираемо за
всички параметри на договора, вкл. за размера на неустойката, с
предварително предоставения й СЕФ и общи условия – т.е. предварително е
2
бил наясно с икономическите последици от сключения договор за кредит.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения
иск като неоснователни, като се претендират и разноски по делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от представения по делото Договор за паричен заем Кредирект №
270902/08.02.2019 г. и погасителен план към него се установява, че ответното
дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 1000 лв., както и че
лихвения процент е фиксиран от 40,05 % и ГПР е 48,44 %, при срок на заема
15 месечни вноски. Също така е видно, че към вноската по заема е добавена и
вноска за разсрочена дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по
заема, при което крайната вноска по заема възлиза на 201 лв. за целия срок на
заема. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от
1344,73 лв. (главница и договорна лихва), той дължи сумата от общо 3015 лв.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства –
общи условия, искане за кредит и лог файл по договор за паричен заем №
270902.
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно заемно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях Договор за паричен заем Кредирект № 270902/08.02.2019
г., като заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно
условията и срока на сключения договор. В конкретния случай се касае за
сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете почл. 12, ал. 1
или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за
доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага
Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3
предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
Закон за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
искове и събраните по делото доказателства, съдът намира същите за
основателни по следните съображения:
Неустойката от 1670,27 лв., разсрочена на 15 месечни вноски, заедно с
3
вноските по заема, представлява уговорена отнапред компенсация за вредите
от фактическа неплатежоспособност на заемателя, ако в определен срок не
представи някое от изброените в т. 6.1 от процесния договор обезпечения –
поръчител (отговарящ на редица изисквания, посочени в общите условия) или
банкова гаранция. Такова договаряне противоречи на изискването към
търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване на кредита (възнаградителна лихва). Тя
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по
естеството си позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане и
то в значителен размер (повече от главницата), без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Тази неустойка на практика има
характер на „цена за ползване на необезпечен кредит“, но е представена от
ответното дружество като неустойка за неизпълнение на задължение за
непредоставяне на обезпечение, поради което не е посочена в ГПР - основен
критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената
сделка. По този начин съдът намира, че на практика е заобиколена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в същото време се сочи от ответното
дружество, че е спазило изискването на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК и затова тази
неустойка не е включена в ГПР. Именно поради това формално не
противоречи и не заобикаля пряко разпоредбите на ЗПК, тъй като
задължението е „облечено“ във формата на „уговорена между страните
неустойка за неизпълнение на поето задължение“. Въпреки това съдът намира,
че клаузата на чл. 6.2 от процесния договор не само заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но накърнява добрите нрави и противоречи на принципа
на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Тя води до нееквивалентност на насрещните престации и
представлява сума, която оскъпява отпуснатия заем и на практика води
единствено до неоснователно обогатяване на заемодателя с тази сума. Освен
това уговорената неустойка безспорно излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), тъй като не обезпечава задължението по
отпуснатия заем, а друго вменено задължение - за обезпечаване на заема, като
следва да се има предвид и това, че непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди от страна на заемодателя - т.е и санкционната
функция на неустойката е извън предмета на задължението по договора за
заем.
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
на целия договор за заем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към
момента на сключване на процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т.
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът е недействителен.
Посоченият в процесния договор ГПР от 48,44 % формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, но по изложените по-горе
4
обстоятелства същият не отразява действителния, тъй като не включва част от
разходите по заема, а именно – начислената неустойка за непредостявяне на
обезпечение в размер на 1670,27 лв., която по своята същност представлява
печалба за заемодателя и следва да се плаща от ищеца периодично, с
месечната погасителна вноска по кредита, прикрита под формата на
„неустойка“, за да не фигурира в официално обявения ГПР по кредита от 48,44
%. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен
размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който и без
необходимост от специални знания, на практика значително надвишава
законово допустимия размер, предвид дължимите по заема от 1000 лв. суми за
договорната лихва от 344,73 лв. и начислената неустойка от 1670,27 лв. Затова
и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок
от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от
ЗПК и след като ответното дружество не е оповестило действителен ГПР
в договора за заем, то е нарушило изискванията на закона и не следва да се
ползва от сключения договор и неговите уговорки.
Предвид гореизложеното предявения главен иск се явява доказан, респ.
основателен и следва да бъде уважен, поради което съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединения с него иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита – в случая главницата от 1000 лв., без да дължи
лихва или други разходи по кредита.
По разноските:
Предвид изхода на спора ответното дружество дължи на ищцата
разноски за внесена държавна такса в размер на 53,30 лв., като последната е
направила и искане за разноски в производството по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
Закона за адвокатурата. В тази връзка се явява неоснователно възражението
на „Сити Кеш” ООД за недължимост на възнаграждение по посочената
разпоредба, тъй като от изисканите справки и доказателства по това
възражение се потвърждава материалната затрудненост на ищцата, а
безплатна адвокатска помощ е предоставена и на друго основание - чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА – ищцата е от кръга на близките лица на адв. Б. от РАК. С оглед
отчетения и положен от пълномощника труд, който в случая е минимален и се
свежда до подаване на исковата молба и две становища по хода на делото,
респ. съдебното производство се е развило в едно съдебно заседание, в което
страните и техните процесуални представители не са присъствали лично и не
са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства (второ
съдебно заседание е проведено единствено във връзка с изискани от съда
справки относно имущественото състояние на ищцата), то съдът намира, че
справедливо и разумно е възнаграждението да се определи от съда в размер на
400 лв. При определянето на този размер съдът отчита и постановките в
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С 438/22,
което е задължително за всички съдилища в Република България на основание
чл. 633 ГПК, респ. намира, че не е налице пречка адвокатското
възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредба
№ 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем
Кредирект № 270902/08.02.2019 г., сключен между Х. Ц. К., ЕГН **********
от гр. Мизия, ул. „Петко Банков“ № 24, действаща чрез адв. К. И. Б. от АК
Русе и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, Район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Н.П.П. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“
№ 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на Х. Ц. К., ЕГН
********** от гр. Мизия, ул. „Петко Банков“ № 24, действаща чрез адв. К. И.
Б. от АК Русе сумата от 53,30 лв. (петдесет и три лева и тридесет стотинки),
разноски за внесени държавни такси.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“
№ 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. И. Б. от АК
Русе, с адрес в гр. София, ул. „Г. С Раковски“ № 165, ет. 2 сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6