РЕШЕНИЕ
№____
гр. Русе.13.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия
в
публичното_____заседание________на_______седми_________________юни
през
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Петър Балков
Членове:1. Милена Пейчева
2. Александър Иванов
при
секретаря__________Г.И._______________и в присъствието на
зам.
окр. прокурор______Валентина Личева____като разгледа докладваното от
председателя___________Петър
Балков_____________ВНАХД № 321 по описа
за 2012 год. : и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С решение № 412/09.04.2012 год., постановено по НАХД № 765/2012
год., РРС-ІХ-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ обв. Т.Ф. *** виновен в това, че на 06.09.2009 год. на път
И-23 от гр. Русе до гр. Кубрат, в района между километър 13-ти и 14-ти, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес
Спринтер” с д.к. № ВТ **** ВА е нарушил правилата за движение - чл.6, ал.1,
т.1, пр.4 от ЗДвП и чл.63 ал.2, т.1 от ППЗДвП - „Като участник в движението не
съобразил своето поведение с пътната маркировка и предприел изпреварване при
наличие на надлъжна пътна маркировка М1 - единична непрекъсната линия при
положение, че на пътните превозни средства им е забранено да я застъпват или
пресичат”, в следствие на което по непредпазливост причинил на Ц. Й. Х. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на втори поясен прешлен -
довело до трайно затрудняване на движението на снагата за срок повече от
тридесет дни, като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване на първа помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а б. „а”, пр. 2, вр. с чл.
343 ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. с чл. 342 ал.1, пр. 3 и чл.78а от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна
отговорност, като му е наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 500 лв., която да заплати в полза
на Държавата, а също така на основание чл. 343г го е ЛИШИЛ от право да
управлява МПС за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Жалбоподателят Т.Ф. ***, чрез своя договорен
защитник адв. С. М. от РАК недоволен от него го обжалва в законния срок и развивайки
оплаквания за явна несправедливост на наложените му наказания, поради което
моли същите да бъдат намалени към минимума предвиден в закона.
Представителят на Окръжна прокуратура
счита, че жалбата е неоснователна, поради което моли, присъдата като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена изцяло.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в жалбата доводи и становището на страните, след служебна
проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Изменителното основание по чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК е
налице.
Районният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото. Взел е под внимание всички относими
доказателства и след анализ на установените по несъмнен начин фактически положения,
обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и
правната квалификация на извършеното подс. Т. *** – ПТП с причиняване на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 343а б. „а”, пр. 2, вр. с чл. 343 ал. 1,
б. „б”, пр. 2, вр. с чл. 342 ал.1, пр. 3 от НК. Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са
допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани
в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до ограничаване процесуалните права на защита на подсъдимия
по събирането и анализа на относимите по делото доказателства, което да е
довело до необоснованост на решението.
Окръжният съд след като отново подложи на преценка
събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че
възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите
на решението обосновани правни изводи.
Установено е, че на 06.09.2009 год. обв. Т.Ф.
Ф.
е управлявал по път И-23 от гр. Русе до гр. Кубрат товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер” ВТ **** ВА. В района между километър 13-ти и 14-ти с
управляваното от него моторно превозно средство обв. Т. Ф. е предприел
изпреварване в нарушение на правилата за движение по пътищата. При
изпреварването той навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в
движещия се в срещуположната посока лек автомобил марка „Опел Вектра” с
регистрационен № Р **** РА. В следствие на удара возещата се в лекия
автомобил Ц. Й. Х. - свидетел по делото е получила счупване по тялото на втори
поясен прешлен - довело до трайно затрудняване на движението на снагата и за
срок повече от тридесет дни. След извършване на деянието обвиняемия Т. Ф. е помогнал
на пострадалата да излезе от купето на автомобила й. На мястото на
произшествието са пристигнали полицейски служители, които тествали обвиняемия Ф.
за употреба на алкохол и установили, че същия не е бил употребил алкохол преди
възникване на пътно-транспортното произшествие.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена
основно от приобщените
свидетелски показания на Х. Т. Х., Х. К. Х., Ц. Й. Х.,
както и от приложените към материалите по делото писмени доказателства и
доказателствени средства — рапорт, съдебно-медицинско освидетелстване,
обяснителни записки, констативен протокол за пътно-транспортно произшествие,
писма, фотоснимки, съдебно-медицински експертизи, авто-техническа експертиза,
справка за съдимост, докладна записка, схема, определение на Районен съд - град
Русе, протокол за доброволно предаване, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, автобиография.
За да приеме за установено авторството на деянието решаващият съд се е
позовал на показанията дадени от Х. Тихолов Х.в, Х. К. Х., Ц. Й. Х., които
са преки очевидци и участници в ПТП. Същите са видяли как подс. Ф. неправилно е
изпреварване и навлизайки в насрещното платно блъснал в движещия се в
срещуположната посока лек автомобил марка „Опел Вектра” с д.к.
№
Р 8174 РА. Обвинителна теза се
потвърждава и от наличните обективни находки по пътното платно и двата
автомобила, намерили израз в заключението на съдебно автотехническата
експертиза. В
следствие на удара возещата се в лекия автомобил св. Ц. Х.
е получила счупване по тялото на втори поясен прешлен,
което е
довело до трайно затрудняване на движението на снагата и за срок повече от
тридесет дни. Това се потвърждава от заключенията по изготвените
съдебно-медицински експертизи, от които по категоричен и
безспорен начин се установява
механизма и начина на причиняване на уврежданията.
Съдът правилно е възприел като достоверни
показанията на тези свидетели, относно факта, че след извършване на деянието
обв. Т. Ф. е помогнал на пострадалата да излезе от
купето на автомобила й. Тези показания
се характеризират с последователност, изчерпателност и с достатъчна доказателствена
стойност относно основните факти, предмет на доказване по процесуалните правила
на чл. 107 от НПК.
При така събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка
съдът обосновано е приел, че с действията си обв. Ф. от обективна и субективна
страна е осъществил всички признаци от престъпния състав, визиран в чл. 343а б. „а”,
пр.2, вр. с чл. 343 ал.1, б. „б”, пр.2 вр. с чл. 342 ал.1, пр.3 от НК. Поради това въззивният съд изцяло счита, че решаващата
инстанция правилно
е достигнала до своите правни изводи относно приложението на материалния закон
и по-конкретно, законосъобразността на правната квалификация на деянието.
Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия поставя
на критичен анализ въпроса, свързан с индивидуализацията на наказанието и
начина на неговото определяне. Предвид това навежда доводи за явната
несправедливост както на основното наказание глоба, така и на акцесорното
танока дефинирано в чл. 343г от НК за размера на лишаването от правоуправление
на МПС, формулиращи тяхната завишеност и несъответсвие със степента на
обществена опасност на дееца и на извършеното от него деяние.
Въпреки това окръжният съд извърши проверка на решението,
досежно определяне на основното наказание, наложено на обв. Ф., както и на
акцесорното такова. След като отново подложи на прецизен анализ на събраните по
делото доказателства намира, че същите в общи линии кореспондират със степента
на обществена опасност на деянието и на дееца и тъй като до момента той не е
бил осъждан съдът законосъобразно е приел, че са налице положителните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а от НК. Поради това го е
освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание, което е ориентирано към средата предвидена в закона. Същото е индивидуализирано
при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, представляващо глоба
в размер на 2 500 лв.
Независимо от това настоящата инстанция го намира за явно
несправедливо, тъй като е завишено и не е съобразено със тежкото му семейно и
материално положение – същия е безработен и не притежава никакви парични
средства. Предвид факта, че освен сочените смекчаващи вината обстоятелства е
налице и това посочено по-горе, следва да се приеме, че наказанието следва да
бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелстав. Поради това
решението както по отношение на основното наказание, така и относно акцесорното
такова, представляващо лишаване от правоуправление следва да бъде в тези й
части изменена и наложеното му наказание следва да бъде намалено от 2 500 лв.
на минимума 1000 лв., която да заплати в полза на Държавата. При същите
предпоставки следва и наказанието лишаване от правоуправление на МПС от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА да бъде намалено на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
От изложеното следва извода, че така редуцираните му
наказания съответстват с целите предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК за
индивидуална и генерална превенция.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл.
314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваното решение
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във
въззивната жалба не са налице.
Въз основа на тези съображения и на основание чл. 337
ал.1 т.1 от НПК съдът,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 412/09.04.2012 год., постановено по НАХД № 765/2012
год., на РРС-ІХ-ти нак. състав частта, с която на обв. Т.Ф.Ф. на основание чл.
78а от НК му е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
2 500 лв., като го намалява на 1 000 лв., както и в
частта с която на основание чл. 343г от НК е бил лишен от пароуправление на МПС
за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като го НАМАЛЯВА
на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2