Р Е Ш Е Н И Е
23.11.2020 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година
2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети
състав
На 08 (осми) октомври Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар
Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер
107 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 309а,
ал. 1 вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът
„С.” ЕООД ***, представлявано от Б.А.С.твърди, че на 10.06.2015 г. сключил с
ответника „М.Ф.“ ЕООД ***, представлявано от М.С.С.договор за изработка. По
силата на същия, ответникът му възложил да изработи и монтира метална конструкция,
с която да бъде покрит недвижим имот на възложителя, находящ се в с. Ловец,
обл. Шумен. Уговореното между страните възнаграждение възлизало на
19 713,84 лева. Ищцовото дружество изпълнило възложената работа качествено
и в срок. Всички плащания от страна на възложителя били извършвани в срок с
изключение на последното такова, за което била издадена фактура №
**********/07.02.2017 г. Същата била на стойност 5000,00 лв., от която сума
останала неизплатена част в размер на 3000,00 лева. Върху главницата ответникът
дължал и лихва за забава в размер на 396,35 лв. „С.” ЕООД *** многократно
канило ответника да изпълни задължението си, но плащане не последвало. Моли
съда да постанови решение, по силата на което „М.Ф.“ ЕООД *** да бъде осъдено
да му заплати следните суми: в размер на 3000,00 лв., представляваща задължение за
плащане на възнаграждение по договор за изработка на метална конструкция
/покрив/ на недвижим имот, находящ се в с. Ловец, обл. Шумен, сключен между
страните по делото, отразен във фактура № **********/07.02.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
25.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; в размер на 396,35 лв.,
представляващи обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 5000,00 лв., за периода от
08.02.2017 г. до 16.08.2017 г. и върху парично задължение в размер на 3000,00
лв. за периода от 17.08.2017 г. до 21.01.2018 г., както и направените деловодни разноски. В съдебно заседание,
пълномощникът на ищеца сочи, че по делото било установено, че действително
извършените строително-монтажни работи от ищеца възлизали дори на повече от
уговореното възнаграждение. Ответникът не възразил нито по проекта, нито по
извършените дейности. Намира възражението на ответника за намаляване на
уговореното възнаграждение поради недостатъци на изработеното за преклудирано.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът,
чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Признава обстоятелството, че между страните бил
сключен неформален договор за изработка на метална конструкция. Сочи обаче, че
уговорената цена на договора била 16713,84 лв., която била изцяло платена от
възложителя. Излага, че при предаване на изпълненото от ищеца, ответникът е
направил възражение за недостатъци на работата – кръпки по покрива, в резултат
на които при дъжд протича вода. Твърди, че издадената от ищеца фактура не е
осчетоводявана при ответника. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като му бъдат присъдени деловодни разноски. В съдебно заседание,
пълномощникът на ответника намира за доказано по делото, че извършеното от
ищеца е с недостатъци – изработеният покрив не отговарял на естетическите
правила, освен това в склада за зърно прониквала вода поради некачеството
изпълнение.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно
от приложения нотариален акт № 7, том VI, рег. № 2466, дело № 497/2016 г. на нотариус
рег. № 592 на НК е, че „М.Ф.“ ЕООД *** придобило правото на собственост върху
следните недвижими имоти: сграда с друго предназначение с РЗП 41 кв.м,
построена в държавен поземлен имот № 001101; сграда с друго предназначение с
РЗП 25 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001105, девета категория;
сграда с друго предназначение с РЗП 834 кв.м, построена в държавен поземлен
имот № 001110; сграда с друго предназначение с РЗП 769 кв.м, построена в
държавен поземлен имот № 001112; сграда с друго предназначение с РЗП 705 кв.м,
построена в държавен поземлен имот № 001204; сграда с друго предназначение с
РЗП 779 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001206, всички девета
категория, в местността „Къшалджик“ по плана на землището на с. Ловец, обл.
Шумен. По делото са представени фактури №№ **********/12.07.2016 г.,
**********/16.08.2016 г., **********/02.12.2016 г., **********/07.02.2017 г.,
издадени от „С.“ ЕООД *** на обща стойност 19713,84 лв. с получател – ответното
дружество, като в първите три от тях като основание се сочи – авансово плащане,
а в последната – извършено СМР по договор.
На
основание чл. 204 от ГПК, по делото бе извършен оглед на представените от всяка
от страните копия на снимки, отразяващи изгледа на процесната сграда.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, фактура №
**********/07.02.2017 г. е отразена по счетоводните регистри, по дневник на
продажбите и СД по ДДС на „С.“ ЕООД. Сочи, че същата фактура не е отразена в
счетоводството на ответника, включително в дневника на покупките. По счетоводни
данни от ищеца, по обсъжданата фактура е налице частично плащане в размер на
2000,000 лева. По останалите, изброени по-горе фактури са налице плащания от
страна на „М.Ф.“ ЕООД. Вещото лице излага, че размерът на обезщетението за
неизпълнение (законната лихва) по цитираната фактура възлиза на 395,56 лв., от
което върху сума в размер на 5000,00 лв. за периода 08.02.2017 г. – 16.08.2017
г. – на 263,89 лв. и върху сума в размер на 3000,00 лв. за периода 17.08.2017
г. – 21.01.2018 г. – на 131,67 лв. за проверявания период счетоводството на
ищеца било водено редовно.
По
делото е изготвено и заключение по назначена допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която сочи, че извършеното на 17.08.2017 г. плащане
в размер на 2000,00 лв. по процесната фактура е осъществено от „Агри холдинг“
ЕООД без посочено основание за това.
Според заключението на
назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, сградата е с правоъгълна форма с размери на строителната конструкция
54х18 метра. Конструкцията на сградата е метална, състояща се от метални колони
с греди, заварени към тях, общо 16 броя колони и греди, монтирани двустранно по
дължина на сградата през 6 метра, гредите са захванати помежду си с планки и
болтови връзки, върху гредите са монтирани метални столици. Покривното покритие
представлява ЛТ-ламарина тип ЛТ50-070-1250, дебелина 0,7 мм, ширина на листа
1250 мм, като ламарината е захваната към столиците със самонарезни винтове.
Покривът е двускатен, в източния и западния край е монтирана метална
конструкция от метални профили с твърда връзка към колони и напречни греди по
късата страна на сградата. Заключава, че процесният покрив е изпълнен съобразно
добрите практики в строителството. В процесната сграда покривните линии по
късите страни на сградата не са равни, което води до възприятие за
неестетичност на покривното покритие в тази му част, поради което покривът не
отговаря на естетическите правила и
форми частично. Налице са кръпки на ламарината от късата страна на сградата,
засягащи местата на два цели листа ламарина. Общата стойност на необходимите
строително-ремонтни дейности за отстраняване на тези недостатъци възлиза на
1011,39 лева. Вещото лице посочва, че изпълнените строително-монтажни работи на
процесния обект към 30.06.2016 г. възлизат на 19829,55 лева. Носещата метална
конструкция на сградата и ограждащите стени са много близо до прави ъгли с
допустимо отклонение, със същата форма е покривното покритие от ЛТ ламарина.
Неестетичното покривно покритие, описано по-горе не води до неизпълнение на
същото да служи по предназначение – да отвежда валежите и да не допуска
проникването на води вътре в сградата. Тоест, покривното покритие изпълнява
своето предназначение и не е с влошено качество. В съдебно заседание вещото
лице посочва, че по дългите стени на сградата ЛТ ламарината е захваната от
вътрешната страна на стомано-бетонните колони. При наличие на валеж, падащ под
наклон и вятър прониква вода в сградата, защото не може да се направи добро
уплътняване. В случая, това уплътнение е направено с полиуретанова пяна, но тя
е залепнала по стените и с времето се окислява и старее.
По делото е изготвена и допълнителна
СТЕ, според вещото лице по която стойността на необходимите СМР така, щото
двете дълги метални стени да бъдат поставени извън зида, както са поставени по
късите страни възлиза на 9097,92 лева. Заключава, че най-икономически
целесъобразното техническо решение за спиране на проникването на външни води в
сградата е следното: изработване на метална козирка от ЛТ-ламарина, която да се
монтира над разделителната монолитна линия. Пазарната стойност на
предполагаемите строително-монтажни работи се определя от вещото лице на
1886,85 лева.
Разпитаните
в съдебно заседание свидетели К.К.и Марин Маринов излагат, че били работници
при „С.“ ЕООД като в периода м. април – м. юни 2016 г. извършвали
строително-монтажни работи на обект в с. Ловец. Същият представлявал сграда,
като задачата им била върху изграден бетонен пояс да монтират метална
конструкция – покрив. В началото постройката била празна, но до завършване на
дейностите в нея вече било съхранявано зърно. Свидетелите правели предварително
метални заготовки, заварки и монтиране върху обекта. Собственик на сградата бил
свидетелят Т.Н., който постоянно идвал до обекта, като нямал никакви забележки
към извършеното. Материалът, с който работили бил ЛТ-ламарина.
По
делото, като свидетел е разпитан Т.Н., който твърди, че по силата на генерално
пълномощно, представлява „М.Ф.“ ЕООД. Именно като такъв, същият разпореждал
извършването на плащания. Дружеството имало предишни търговски отношения със „С.“
ЕООД, като през 2016 г. търговците постигнали съгласие ищецът да извърши
строително-монтажни работи в обект – склад за зърно, находящ се в с. Ловец.
Свидетелят осъществявал постоняне контрол върху изграждането на металната
конструкция – покрив, като споделял забележките си със свидетелите Кирилов и
Маринов, както и със законния представител на ищеца. От северната част на
халето, ламаринената част била поставена от вътрешната страна, в резултат на
което при дъжд се появявали течове и съхраняваното в сградата зърно се
навлажнявало. Освен това, по покрива имало кръпки и по този начин изработеното
не било естетично.
Свидетелката
Виолина Йовчева излага, че е служител на „Самс ранч“ ЕООД, като това дружество
имало седалище в стопанския двор на с. Ловец, където се намирала и обсъжданата
сграда. Сочи, че при монтиране на металния покрив, в задната му част имало
неестетични кръпки. Освен това, при валежи помещението се пълнило с вода и се увреждала
съхраняваната в склада земеделска продукция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По
иска с правно основание чл. 288 от ТЗ
вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че между „М.Ф.“ ЕООД ***
и „С.” ЕООД ***, се създало облигационно правоотношение по силата на сключения
между тях неформален договор, който в случая представлява търговска сделка –
договор за изработка. По силата на същия, ищцовото дружество, в качеството му
на изпълнител, се задължило да извърши поръчаното от ответното дружество, а
именно – строителни-монтажни работи в недвижим имот – сграда, находяща се в
стопански двор на с. Ловец, обл. Шумен. Възложителят, от друга страна е
следвало да плати възнаграждение. Установи се безспорно, че процесната сграда
представлява склад за зърно е се ползва от „М.Ф.“ ЕООД именно с това
предназначение. Доказа се, че възложените строително-монтажни работи се
изразявали в изработване и монтиране на метална конструкция, включително и метално
покривно покритие.
В случая, ищецът твърди частично неизпълнение
на задълженията на ответника да му плати уговореното възнаграждение. Ищцовата
страна твърди, че същото възлиза на 19713,84 лв., а ответникът – на 16713,84
лв. По делото, обаче, не са събрани доказателства относно съществен елемент от сключения
договор, а именно – размера на уговореното възнаграждение. Доказа се, че „М.Ф.“
ЕООД платило именно посочения от него размер на възнаграждението, като общата
стойност на осчетоводените от дружеството фактури също е на тази стойност.
Липсват други доказателства касателно наличие на уговорен по-висок размер на
възнаграждението или на начина, по който е определено същото. В тази насока не
следва да се вземат предвид показанията на свид. Т.Н. поради забраната на чл.
164, ал. 1, т. 3 от ГПК, а и поради явната му заинтересованост от изхода на
делото, изводимо от твърденията му за представляване на ответника от него.
Поради недоказване на уговореното с
договора възнаграждение, е невъзможно да се прецени дали е налице частично
неизпълнение на задълженията на възложителя да го заплати. Позоваването от
пълномощника на ищеца на заключението на изготвената СТЕ относно размера на
действително извършените строително-монтажни работи е неоснователно, тъй като
не са събрани доказателства възнаграждението да е уговорено по единични цени и
размерът му да се установи при приемането на работата (чл. 266, ал. 1 от ЗЗД).
Предвид всичко гореизложено, съдът
намира, че предявеният от „С.” ЕООД *** против „М.Ф.“ ЕООД с. Ловец иск за плащане на
възнаграждение по договор за изработка на метална конструкция (покрив) на
недвижим имот, находящ се в с. Ловец, обл. Шумен, сключен между страните по
делото, отразен във фактура № **********/07.02.2017
г.
се явява неоснователен и
недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на главната претенция за плащане на част от
възнаграждение, съдът не следва да се произнася по направеното от ответника
чрез възражение искане за намаляване на уговореното възнаграждение. Още повече,
недоказан остана размера на уговореното възнаграждение, което води до
невъзможност за произнасяне в тази насока. Възражението на ищеца за
преклудиране на това възражение се явява неоснователно, тъй като „М.Ф.“ ЕООД
използва искането си за намаляване на възнаграждението като защитно средство
срещу предявен иск. Независимо от това, следва да се отбележи следното:
„М.Ф.“ ЕООД претендира намаляване на
дължимото по договора възнаграждение поради отклонение в качеството при
изпълнението – тоест, домогва се да установи фактическите предпоставки за
реализиране на правата си в съответствие на онова равновесие между престация и
насрещна престация, което страните са имали предвид и са установили при
сключване на договора.
Относно твърдяното отклонение от
предмета на поръчката: изпълнителят е длъжен да изпълни работата съобразно
поръчката – той е длъжен да изработи поръчаното. В конкретния случай се доказа,
че ответникът поръчал извършване на строително-монтажни работи на метална
конструкция върху бетонова основа на процесната сграда. Като отклонение от
поръчката се твърди, че са налице кръпки по покривното покритие, водещо до
неестетичност, както и монтиране на ЛТ ламарина по дългите стени на сградата от
вътрешната страна на монолитната долна част. Предвид безспорно доказаното
предназначение на сградата – склад за зърно, както и описаното от вещото лице
по изготвените съдебно-техническа и допълнителни такива експертизи, съдът
намира, че изработеното съответства на поръчаното, но е обременено с такива
недостатъци, които го правят отчасти негодно за обикновеното употребление. Тези
недостатъци са: наличие на кръпки на ламарината от късата страна на сградата, засягащи
местата на два цели листа ламарина, водещо до възприятие за неестетичност на
покривното покритие в тази му част, както и
монтиране на ЛТ
ламарина по дългите стени на сградата от вътрешната страна на монолитната долна
част, водещо до проникване на вода в сградата. Ответникът се възползва от
предоставеното му в такива случаи правомощие да иска намаление на възнаграждението,
като в този случай следва да докаже в каква степен недостатъците се отразяват
на стойността на изработеното. Намалението представлява разликата между
уговорената стойност и действителната стойност на изработеното. Тоест,
възложителят следва да докаже уговорения размер на дължимото от него
възнаграждение. В това отношение страните по договор за изработка разполагат с
възможността да го уговорят като обща, глобално определена сума или по единични
цени. В настоящото производство не се събраха каквито и да било доказателства,
от които би могло да се установи конкретният уговорен между търговците размер
на дължимото възнаграждение. Поради недоказване на този съществен елемент от
сделката е невъзможно произнасяне на съда досежно намаляване на неговия размер.
Предвид всичко гореизложено, съдът
намира, че предявеният от „С.” ЕООД *** против „М.Ф.“ ЕООД с. Ловец иск следва
да бъде отхвърлен, като съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника
възражение за намаляване на възнаграждението.
Относно претенцията
с правно основание чл. 309а, ал. 1
вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради отхвърляне на
претенцията за главница, то неоснователен се явява и акцесорния иск за плащане
на обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Поради това, искът с
правно основание чл. 309а, ал. 1 вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в
размер на 396,35 лв., представляваща обезщетение за неплатено в срок парично
задължение в размер на 5000,00
лв., за периода от 08.02.2017 г. до 16.08.2017 г. и върху парично задължение в
размер на 3000,00 лв. за периода от 17.08.2017 г. до 21.01.2018 г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разпределението на
разноските по делото:
И
двете страни правят искане за присъждане на направените по делото разноски,
като представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид
изхода на делото и съобразно представените доказателства, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на
894,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.” ЕООД с ЕИК ********* със седалище
***, с адрес на управление ***, представлявано от Б.А.С.срещу „М.Ф.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище с. Ловец, с адрес на
управление ***, Стопански двор, представлявано от М.С.С., иск с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, представляваща задължение за
плащане на възнаграждение по договор за изработка на метална конструкция
(покрив) на недвижим имот, находящ се в с. Ловец, обл. Шумен, сключен между
страните по делото, отразен във фактура № **********/07.02.2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.” ЕООД *** срещу „М.Ф.” ЕООД ***, иск с правно основание чл.
309а, ал. 1 вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 396,35 лева (триста деветдесет и шест лева и 35 стотинки), представляваща
обезщетение
за неплатено в срок парично задължение в размер на 5000,00 лв., за периода от 08.02.2017 г. до 16.08.2017 г. и
върху парично задължение в размер на 3000,00 лв. за периода от 17.08.2017 г. до
21.01.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ОСЪЖДА „С.” ЕООД *** да заплати на „М.Ф.“ ЕООД с. Ловец направените деловодни
разноски в размер на 894,00 (осемстотин
деветдесет и четири )лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: