№ 1483
гр. Русе, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520103567 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „*********************“ ЕООД твърди, че с ответното
дружество „************“ ООД са в търговски взаимоотношения. Твърди, че
доставил на ответника стоки по фактури, както следва: фактура №
*********/17.07.2024 г. в размер на 3275,10 /три хиляди двеста седемдесет и
пет лева и 10 ст./ с ДДС и фактура № ***********/17.07.2024г. в размер на
3073,00 /три хиляди и седемдесет и три лева/ с ДДС. Твърди, че ответното
дружество не си е изпълнило задължението да заплати посочените две суми.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил цената по фактурите в
законоустановения 14 дневен срок, съгл. разпоредбата на чл. 303а, ал.3 от ТЗ,
нито след датата, отправената покана за плащане на дължимите суми от
12.09.2024 г. В тази връзка заявява, че ответникът му дължи лихва, която
претендира за периода от 02.08.2024 г. до датата на предявяване на исковата
молба, както следва: по фактура № *********/17.07.2024г. с главница в размер
на 3275,10 лв. с ДДС, ответникът дължи лихва за забава в размер на 379,44 лв.
По фактура № ***********/17.07.2024 г. с главница в размер на 3073 лв. с
1
ДДС ответникът дължи лихва за забава в размер на 356,03лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати сумата от 6348,10 лева, представляваща неплатена цена по
фактури № *********/17.07.2024 г. и № ***********/17.07.2024 г., ведно със
законната лихва от дата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата по всяка от фактурите, както и сумата от 735,47 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2024 г.
по всяка от фактурите до датата на предявяване на исковата молба.
Претендира разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва твърдението в исковата
молба, че не са заплатени в срок, посочените фактури, но заявява, че такива са
платени, по първата фактура на дата 25.06.2025год., а по втората фактура на
дата 26.06.2025год. Във връзка с това, заявява, че оспорва претенцията на
ищеца за заплащането обезщетение за забавено плащане в претендирания
размер, тъй като поканата за доброволно изпълнение от 10.09.2024 г., която
ищецът е отправил към ответното дружество, е посочил като срок за
изпълнение на задължението на ответника седем дни от получаването на
поканата. Изрично в поканата ищецът е уведомил ответника, че към датата на
задължението му се претендира само главница, не се претендира обезщетение
за забавено изпълнение. В тази връзка заявява, че размерът на задължението е
посочен и в приложеното от ищеца потвърдително писмо за вземане от
31.12.2024 г. Ето защо, счита, че посочените изявления на ищеца, с които той е
определил нов срок за изпълнение на задължението, следва да се считат за
срока на забавата, а не 14-дневния срок по ТЗ. Моли съда да отхвърли
исковите претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения адв. С. К. поддържа
исковата молба. В съдебно заседание, ищецът признава, че ответникът е
заплатил претендираната главница след предявяване на исковата молба.
Заявява, че ищецът е в забава от 02.08.2024 г., поради което поддържа исковата
си претенция за осъждане на ответното дружество за претендираното
обезщетение за забава. Претендира направените съдебно деловодни разноски,
включително и адвокатски хонорар, съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК.
2
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв.Е. М..
Същата поддържа отговора на исковата молба, като моли съда да отхвърли
претенцията за мораторна лихва. Навежда, че по делото не били представени
доказателства кога е предадена закупената от ответното дружество стока.
Фактът на издаването на фактурите не бил достатъчен за заплащане на сумата
по двете фактури, а това следвало да стане от момента на предаване на
стоките. В условията на алтернативност сочи, с исковата молба ищецът бил
представил две покани – от 10.09.2024 г. и от 31.12.2024 г. В тях ищецът
настоявал да получи главницата си, но не бил претендирал лихва за забавено
плащане. По този начин новирал срока на плащане, дори и да се приемело, че
той е изтекъл в преходен период.. На тези основания счита претенциите за
заплащане на лихви за неоснователни. Прави възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение на ищеца до размер на 50 % от
претендираното.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори по делото, че ответното дружество е закупило от ищцовото
дружество стоки, подробно описани в стокова разписка №
********/17.07.2024 г. и стокова разписка № ********/17.07.2024 г.
За закупената стока ищецът издал представени по делото, заверени по
реда чл. 183 от ГПК копия на фактури с №№ *********/17.07.2024 г. на
стойност 3275,10 лева с ДДС и ***********/17.07.2024 г. на стойност 3073,00
лева с ДДС.
Представени са 2 бр. справка от НАП за резултат от извършена проверка
за упражнено право на данъчен крeдит от получател във връзка с корекция на
начислен данък по чл.126 от ЗДДС, видно от които е, че ответното дружество е
отразило процесните фактури в дневника за покупки на контрагента с право
на данъчен кредит.
Видно от представените с отговора на исковата молба 2 бр. преводни
нараждания – първото с уникален регистрационен номер № ОВ ********** от
26.06.2025 г. и второто с № ******* от 25.06.2025 г., ответникът наредил по
сметка на ищцовото дружество сумите както следва: 3073,00 лева и 3275,13
лева.
3
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предмет на делото са предявени от ищеца два обективно съединени иска
- главен иск с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, с цена 6348,10 лева,
представляваща неплатена цена по фактури № *********/17.07.2024 г. и №
***********/17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и
изплащане, и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, с цена на иска
735,47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
02.08.2024 г. по всяка от фактурите до предявяването на иска.
Разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ определя за търговска сделката,
сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. В
случая не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че страните са се намирали в търговски отношения
помежду си, като на 17.07.2024 г. ответното дружество закупило стока,
подробно описана в представените по делото стокови разписки и фактури. В
случая ищецът-продавач е изпълнил задълженията си, като е предал цялото
количество описана стока. За закупената стока ищецът издал и два броя
фактури с №№ *********/17.07.2024 г. на стойност 3275,10 лева с ДДС и
***********/17.07.2024 г. на стойност 3073,00 лева с ДДС. Поради
посоченото, за ищеца е възникнало правото да получи насрещна престация.
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В случая, след предявяване на исковата молба, видно от представените
доказателства се установява, че плащане по двете фактури е наредено от
ответното дружество на 25.06.2025 г. за сумата от 3275,13 лева по фактура №
*********/17.07.2024 г. и на 26.06.2025 г. за сумата от 3073,00 лева по фактура
№ ***********/17.07.2024 г. Ищецът признава в съдебно заседание
направеното плащане. Това плащане е нов факт, настъпил в хода на делото и е
от значение за спора, поради което следва да се отчете от съда. След като
ответникът е платил спорното вземане за главница, претенцията на ищеца е
удовлетворена и предявения от него осъдителен иск за сумата от 6348,10 лева
следва да бъде отхвърлен, поради извършено плащане в хода на делото.
Спорен е въпросът дължи ли се от ответното дружество обезщетение по
4
чл.86 от ЗЗД за забавеното плащане на главницата и в какъв размер.
Съгласно разпоредбата на чл.303а от Търговския закон, ако не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.
Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да
се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване
на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за
плащане са отпреди това. В случая ответната страна оспорва, че по делото
няма представени доказателства относно момента на предаване стоката. Това
възражение обаче ответника прави едва в хода на устните състезания, поради
което е преклудирано. Що се касае за направеното и с отговора на исковата
молба възражение относно периода на забавата, а именно, че срокът за
плащане е новиран след изпращане на двете писма-покани за плащане, съдът
намира същото за неоснователно. Видно от представената от ищцовото
дружество справка от НАП за резултат от извършена проверка за упражнено
право на данъчен крeдит от получател във връзка с корекция на начислен
данък по чл.126 от ЗДДС, ответното дружество е отразило в дневника за
покупки процесните фактури. Следва да се има предвид, че осчетоводяването
и включването в дневника на един търговец на фактури, издадени от негов
контрахент, представлява недвусмислено признание относно наличието на
задължението по договора, като доказва неговото съществуване в посочения
размер и на твърдяното основание. С оглед на това съдът приема, че
паричното задължение за заплащане по двете процесни фактури е следвало да
бъде направено в 14-дневен срок от получаване на фактурата. По делото не се
оспорва дата на която е получена фактурата, поради което съдът приема, че
двете процесни фактури са получени в деня на издаването им – 17.07.2024 г.
Доколкото в тях не е посочен изрично вписан срок за плащането им, то на
основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ срокът за плащане е 14 дневен от получаване
на фактура, съответно от деня, следващ деня на получаване на стоката. Т.е.
плащането по всяка една фактура е изискуемо от 01.08.2024 г. В исковата
молба се претендира лихва за забава от 02.08.2024 г., следователно съдът
следва да зачете тази дата при изчисляване на мораторната лихва. Изчислена
от съда по чл. 162 ГПК, лихвата за забава за периода от 02.08.2024 г. до
16.06.2025 г. се равнява на 394,32 лева по фактура № *********/17.07.2024 г.,
5
а по фактура № ***********/17.07.2024 г. – 370,00 лева. Доколкото се
претендират по-малки суми съответно 379,44 лева по първата фактура и
356,03 лева по втората фактура, или общо сумата от 735,47 лева, съдът следва
да уважи исковата претенция в този размер.
С оглед установеното по делото съществуване на главно задължение и
неговото неизпълнение на падежа, ответникът дължи на ищеца и
претендираното акцесорно обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 3275,13 лева по фактура № *********/17.07.2024 г. и за
сумата от 3073,00 лева по фактура № ***********/17.07.2024 г., считано от
датата на предявяване на иска – 16.06.2025 г. до окончателното им заплащане -
на 25.06.2025 г. по първата и на 26.06.2025 г. по втората фактура. Изчислена от
съда по чл. 162 ГПК, лихвата за забава за периода от 16.06.2025 г. до
25.06.2025 г. се равнява на 12,40 лева по фактура № *********/17.07.2024 г. и
12,80 лева по фактура № ***********/17.07.2024 г. Следователно за
ответникът следва да се осъди за общо сумата от 25,20 лева, представляваща
лихва за забава от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното изплащане по двете фактури.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно - деловодни разноски в
общ размер на 1303,92 лева, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, от
които 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 303,92 лева за платена
държавна такса. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Съгласно с практиката на ВКС и съобразно
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, постановено по
преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС,
което има задължителен характер за националните съдилища, съгласно която,
при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът ползва за
ориентир Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В
случая, предвид размера на претенцията на адвоката на ищеца е заплатен
хонорар малко под минимално определения в Наредба №1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че няма основания да
намалява адвокатското възнаграждение предвид обема на свършената работа
и след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, която не е
голяма. Съдът съобрази и обстоятелството, че ответната страна е станала
причина за завеждане на иска.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „*********************“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе 7000, бул
„***********“ № 51, представлявано от управителя Д.С.Б. ЗА ОСЪЖДАНЕ
на „************“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, 7000, ул. „*********“ №65, вх.1, ет.6, представлявано от
управителя Л.Б.Л. ЗА СУМАТА от 6348,10 лева, представляваща неплатена
цена по фактури № *********/17.07.2024 г. и № ***********/17.07.2024 г.,
поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА „************“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, 7000, ул. „*********“ №65, вх.1, ет.6,
представлявано от управителя Л.Б.Л. ДА ЗАПЛАТИ на
„*********************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе 7000, бул „***********“ № 51, представлявано от
управителя Д.С.Б. СУМАТА от 735,47 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 02.08.2024 г. по всяка от фактурите до датата
на предявяване на исковата молба – 16.06.2025 г. и за СУМАТА от 25,20 лева,
представляваща лихва за забава от датата на предявяване на исковата
претенция – 16.06.2025 г. до окончателното изплащане по двете фактури на
25.06.2025 и на 26.06.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „************“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, 7000, ул.
„*********“ №65, вх.1, ет.6, представлявано от управителя Л.Б.Л. да заплати
на „*********************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе 7000, бул „***********“ № 51, представлявано от
управителя Д.С.Б., сумата в общ размер от 1303,92 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7