Р Е Ш Е Н И Е
260066/5.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №955 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска с правна квалификация чл.127а, ал.2 от СК, във
вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД, касаещи издаване на задграничен паспорт на детето и разрешение
детето да напусне пределите на Република България.
Производството
по настоящото дело е образувано по депозирана в ШРС Искова
молба от С.Е.М., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, кантора 14, чрез адв.А.
А.от ШАК срещу Т.А.Р., с ЕГН**********,***,
с която ищецът моли съда да постанови
решение, по силата на което: да бъде разрешено да се издаде задграничен паспорт
на детето Е., без за това да е необходимо съгласие на бащата, както и да
бъде разрешено да малолетното дете Е. да
пътуват извън границите на Република България и да се завръщат неограничен брой
пъти, като пътува до държави-членки на ЕС за срок от пет години, със съгласието
на своята майка и законен представител, придружавана от нея, без за това да е
необходимо съгласие на бащата. В съдебно заседание правят уточнението, че по
отношение на втория обективно съединен иск желаят на детето да бъде разрешено
да пътува в държави-членки на Европейския съюз и Република Турция и да се
завръща в страната за времето от 01 до 15 август, от 15 декември до 05 януари и
15 дни по време на Великденските празници на съответната година за период в
рамките на пет години, като пътува със своята майка и законен представител, без
за това да е необходимо съгласието на бащата, както и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата
се явява лично и с упълномощен представител - адв.А. А.от ШАК, като поддържат
изцяло предявените искове.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен
представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на
ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора
последният излага, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
Излага мотиви, че направеното искане не е конкретизирано, като не е посочена
конкретната държава, до която се иска пътуването, конкретен период и конкретна
нужда. Счита и че липсват доказателства, които да обосновават нуждата на детето
да пътува извън границите на страната.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначеният му особен представител – адв.В.Б. от ШАК, като
заявява, че напълно поддържа отговора на исковата молба и изразява допълнителни
мотиви в подкрепа на становището си.
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата и ответникът съжителствали на семейни
начала, като имали родено едно дете – Е. Т.А., с ЕГН**********. След раздялата
им по силата на Решение №1151/28.11.2019 год. по ГД №1256/2019 год. по описа на
ШРС упражняването на родителските права по отношение на детето били
предоставени на ищцата, като негова майка и законен представител, а ответникът
бил осъден да заплаща издръжка, като му бил определен и режим на лични контакти
с детето. Ответникът не се интересувал от детето, не контактувал с него и не му
оказвал каквато и да е помощ. Майката на ищцата работела и живеела в Германия и
тъй като ищцата желаела да я посети, заедно с детето, направили опити да се
свържат с ответника и с негови близки, с цел получаване на пълномощно, по
силата на което на детето да бъде издаден задграничен паспорт и същото да може
да напуска границите на Република България, с цел посещение на своята баба и на други роднини,
живеещи извън страната. Опитите им в тази насока обаче се оказали безуспешни,
като не срещнали разбиране от страна на ответника и неговите близки, с които
контактували.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
С. А. С.и Е.М. Х., на приетите като писмени доказателства по делото: Решение
№1151/28.11.2019 год. по ГД №1256/2019 год. по описа на ШРС, Удостоверение за
раждане, Изпълнителен лист
$572/18.05.2020 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско
пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса.
По
отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите С. А. С.и Е.М. Х. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани изцяло. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че и двамата свидетели имат преки впечатления
над отношенията на ищцата с нейната дъщеря, като са наясно и със създалата се
ситуация на неразбирателство между нея и бащата на детето по въпросите, предмет
на настоящото производство. И двамата свидетели по категоричен начин в съдебно
заседание заявяват, че им е известен фактът, че бащата да детето е отказал да
даде нужното съгласие за издаване на задграничен паспорт и за пътуване на
детето извън границите на страната, както и относно причините, които налагат
ищцата да желае да има възможност да пътува извън границите на страната със
своята дъщеря.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Видно от материалите по делото, родителите на
детето не могат да постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуването на
детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, поради
което са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.127а от СК спорът да
бъде решен от съда.
След прекратяване на брака между двамата
родителските права върху детето Е. са предоставени на майката, като на бащата е
определен режим на лични контакти с детето. С оглед събраните по делото
доказателства, за липсата на съгласие от страна на бащата за задгранични
пътувания на детето, се ограничава правото на детето на свободно предвижване,
гарантирано в Конституцията на Република България. От събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства се установя по безспорен
начин, че майката на ищцата работи и живее извън границите на Република
България и е във влошено здравословно състояние, което мотивира желанието на ищцата да я посети
лично.
При преценка на иска съдът съобрази събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
С. А. С.и Е.М. Х., от които става ясно, че въпреки правените опити за
доброволно уреждане на спора, бащата на детето отказвал да даде нужното
съгласие.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че е
в интерес на детето да бъде разрешено същото да напуска пределите на Република
България, без за това да е необходимо съгласие на бащата. При преценка на иска
за пътуване на детето до държави-членки на Европейския съюз съдът съобрази
обстоятелството, че бабата на детето живее в Германия, а други техни роднини
живеят в Белгия и други държави, които също са членки на Европейския съюз. В
този смисъл възможността на детето да пътува до държави-членки на Европейския
съюз, в това число и конкретно до Германия е оправдано с оглед възможността
детето да осъществява контакти със своята баба по майчина линия. Както всеки
човек така и детето независимо от своята възраст има право на свободно пътуване
както в страната, така също и извън границите на страната, с оглед почивка,
екскурзия или гостуване на свои роднини, с оглед осъществяване на контакти с
тях. С оглед на изложеното и доколкото от материалите по делото и по-конкретно
от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Сюлюманова и Х. се установява по безспорен начин, че майката на детето няма на кого да го остави в
Република България, за да пътува без него, а в същото време желае да посети
своята майка, която не е в добро здравословно състояние, но въпреки това живее
и работи в Германия.
В същото време обаче съдът намира за неоснователно
и недоказано искането на детето да бъде разрешено да пътува до Турция. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че от данните по делото не се установява
детето да има близки роднини в Турция, а основната причина, сочена от дядото на
детето, обосноваваща нуждата от разрешение за пътуване до Турция е с оглед
пазаруване в гр.Одрин, което звучи доста несериозно с оглед възрастта на детето
и създадената в момента епидемиологична обстановка, както в страната така също
и извън нея.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира иска с правно основание чл.127а от СК за
основателен и доказан по отношение искането да бъде разрешено на детето да
пътува до държави-членки на Европейския съюз, като бъде конкретизиран периода
на пътуванията, а именно от 01 до 15 август, от 15 декември до 05 януари и
петнадесет дни по време на Великденските празници на съответната година за
период в рамките на пет години, поради което следва да бъде разрешено на
малолетното дете Е. Т.А., с ЕГН********** да пътува извън пределите на
Република България до държави-членки на Европейския съюз в посочените периоди
от време за период от пет години, считано от датата на влизане на съдебното
решение в сила, със съгласието на своята майка и законен представител С.Е.М., с
ЕГН**********, без за това да е необходимо съгласие на бащата Т.А.Р., с ЕГН**********.
По отношение
искането да бъде разрешено на детето да пътува до Република Турция съдът намира
искането за неоснователно и недоказано,
поради което в тази част същото следва да бъде оставено без уважение. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че от ищцовата страна не са посочени основателни причини, които да налагат
даване разрешение на детето да пътува до посочената държава, които причини да
отговарят не неговите интереси и потребности и които да не крият някакъв риск
за неговото развитие и възпитание. В
тази връзка съдът съобрази и константната съдебна практика по този въпрос и
по-конкретно ТР №1 от
03.07.2017 год. на ВКС по т.д. №1/2016
год., ОСГК.
В този смисъл, с оглед нежеланието на бащата да
даде съгласие за издаване на международен паспорт на детето, съдът намира, че
следва да се произнесе и по този въпрос, доколкото разпоредбата на чл.127а от СК предвижда съдебна намеса и в случай на липса на съгласие между родителите
относно издаването на личните документи на детето, свързани с пътуването. В
този смисъл съдът намира, че следва иска и в тази част да бъде уважен, като
бъде разрешено издаването на документ за самоличност по смисъла на чл.38, ал.1,
т.3 от ЗБДС на малолетното дете Е. Т.А., с ЕГН**********, представлявано от
неговата майка и законен представител С.Е.М., с ЕГН**********, без за това да е
необходимо съгласие на бащата Т.А.Р., с ЕГН**********.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 930
лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
назначения в производството особен представител на ответника. При преценка на
въпроса за дължимите от страна на ответника разноски съдът съобрази
обстоятелството, че поради отказа си от съдействие същият с поведението си е
станал причина за завеждане на иска, поради което същият следва да заплати
направените в производството разноски от страна на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
РАЗРЕШАВА
малолетното дете Е. Т.А., с ЕГН**********
да пътува извън пределите на Република България и да се завръща в страната, като
пътува до държави – членки на Европейския съюз в периодите от 01 до 15 август,
от 15 декември до 05 януари и петнадесет дни по време на Великденските празници
на съответната година за период в рамките на пет години, считано от датата на
влизане на съдебното решение в сила, със съгласието на своята майка и законен
представител С.Е.М., с ЕГН**********, без за това да е необходимо съгласие на
бащата Т.А.Р., с ЕГН**********.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде
разрешено на малолетното дете Е. Т.А., с
ЕГН********** да пътува до Република Турция и да се завръща в страната със
съгласието на своята майка и законен представител С.Е.М., с ЕГН**********, без
за това да е необходимо съгласие на бащата Т.А.Р., с ЕГН**********.
РАЗРЕШАВА
на малолетното дете Е. Т.А., с ЕГН********** да бъде издаден документ
за самоличност – паспорт, по смисъла на чл.38, ал.1, т.8 от ЗБДС, със
съгласието на неговата майка и законен представител С.Е.М., с ЕГН**********,
без за това да е необходимо съгласие на бащата Т.А.Р., с ЕГН**********.
ОСЪЖДА Т.А.Р., с ЕГН********** да заплати на ищеца С.Е.М.,
с ЕГН**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на
малолетното си дете Е. Т.А., с ЕГН**********
сумата от 930 /деветстотин и тридесет/ лева, представляваща направените
по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за назначения в производството особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: