Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в
публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 215 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.25, ал.5 от
Закона за хората с увреждания (ЗХУ).
Образувано е по жалба на В.С.И.
*** срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от 01.04.2020г. и Направление № 20008011
от 01.04.2020г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане» (ДСП) – Шумен.
С определение от
28.05.2020г. съдът е отделил оспорването по жалбата В.С.И. срещу Направление №
20008011 от 01.04.2020г. на директора на ДСП – Шумен. Видно от направена
служебна справка по жалбата е образувано АД № 226/2020г. по описа на ШАдмС.
Настоящото АД №
215/2020г. на ШАдмС е с предмет на разглеждане оспорването по жалба на В.С.И.
срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от 01.04.2020г. на директора на ДСП – Шумен. С
обжалвания акт на основание чл.25, ал.1 от ЗХУ, във вр. с чл.65, ал.1 и чл.66
от ППЗХУ и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от
31.03.2020г. на оспорващия е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.4
от ЗХУ в размер на 108,90 лева, считано от 01.03.2020г. до 31.03.2025г.
Оспорващият счита издадената заповед за незаконосъобразна, поради допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при нейното
постановяване. В тази връзка сочи, че индивидуалната оценка е незаконна и не
може да има правна сила. С допълваща жалба с рег.№ ДА-01-1434/12.06.2020г.
навежда аргументи за липса на подпис в протокола за извършена индивидуална
оценка, както и че не е поканен да присъства на заседание на оценяващия орган и
не е запознат с извършеното точкуване. Изразява несъгласие с размера на
отпуснатата финансова подкрепа и счита, че му се следва финансова подкрепа в по-висок
от определения му с обжалваната заповед размер, предвид обстоятелството, че е с
определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Въз основа на
изложените доводи отправя искане за отмяна на атакувания административен акт.
Ответната страна – директор
на Дирекция «Социално подпомагане» (ДСП) – Шумен, оспорва жалбата. Сочи, че размерът
на дължимата месечна финансова подкрепа на В.И. е определен съобразно
нормативните изисквания в съответствие с представените от лицето експертни
решения и вида на получаваната пенсия. Въз основа на това счита жалбата за
неоснователна и моли за решение, с което същата да бъде отхвърлена.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че с
Експертно решение № 0388/017 от 07.02.2006г. на ТЕЛК при «МБАЛ – Шумен» АД на
оспорващия В.С.И. е определена трайно намалена работоспособност в размер на 100
% с чужда помощ, пожизнено.
Видно от Разпореждане №
27191813583/01.07.2019г., издадено от Ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП
на НОИ – Шумен жалбоподателят получава лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл.74 от КСО в размер на 258,62 лева, добавка по чл.84 от КСО от
пенсията на наследодателя в размер на 68,53 лева и добавка за чужда помощ в
размер на 99,56 лева, на обща стойност 420,43 лева.
Административното
производство е инициирано от В.С.И., който депозирал пред директора на ДСП -
Шумен Заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите
по чл.20, ал.1 от ЗХУ с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Н/640/28.02.2020г., ведно с формуляр за
самооценка на лице с увреждане.
На 31.03.2020г. била
изготвена индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания, в която е
посочено, че оспорващият има потребност от предоставяне на месечна финансова
подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ в размер на 108,90 лева (30% от линията на
бедност) за срок от 5 години.
Въз основа на подаденото заявление –
декларация и съставената индивидуална оценка, със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП
от 01.04.2020г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане» – Шумен на В.И.
е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 108,90 лева по чл.70, т.4 от
ЗХУ, считано от 01.03.2020г. до 31.03.2025г.
Заповедта е изпратена по
пощата и получена от нейния адресат на 06.04.2020г.
Несъгласен със същата, В.И.
я оспорил пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Шумен.
С Решение № 27-94-В-00-0239#2/04.05.2020г.
директорът на РДСП - Шумен отхвърлил подадената жалба срещу заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП
от 01.04.2020г. на директора на ДСП – Шумен, като посочил, че В.И. е пенсионер,
с определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ и същият получава
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради което попада в хипотезата
на чл.70, т.4 от ЗХУ. В мотивите на решението на горестоящия административен
орган е отбелязано също, че съгласно чл.68, ал.1 от ЗХУ, хората с трайни
увреждания над 18 години имат право на месечна финансова подкрепа в зависимост
от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл.20 от ЗХУ,
считано от 01.01.2019т. Финансовата подкрепа е обвързана с линията на
бедността, определяна ежегодно с Постановление на Министерския съвет. С ПМС №
170/17.08.2018г. размерът на линията на бедността за страната за 2020г. е 363,00
лева. В чл.70 от ЗХУ е посочено какъв следва да е размерът на финансовата
подкрепа, като същият е обвързан със степента на увреждането и вида на
получаваната пенсия, като в случаите, когато лицето е с над 90 на сто увреждане
с чужда помощ и получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване или
поради трудова злополука или професионална болест, размерът на финансовата подкрепа
е 30 на сто от линията на бедност или 108,90 лева (чл.70, т.4 от ЗХУ). Прието
е, че доколкото оспорващият е лице с трайни увреждания над 90 на сто с чужда
помощ и получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а не социална
пенсия за инвалидност, има право на финансова подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ, в
отпуснатия с оспорената заповед размер.
Решението е изпратено и получено
от неговия адресат на 07.05.2019г.
Несъгласен със същото, В.И.
оспорил Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от 01.04.2020г. на Директора на ДСП - Шумен
пред Административен съд - град Шумен с жалба рег.№ ДА-01-1106/13.05.2020г. по
описа на ШАдмС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е
индивидуален административен акт - Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от 01.04.2020г.
на Директора на ДСП - Шумен, от неговия адресат - надлежна страна с право и
интерес от обжалване. Решението на директора на РДСП - Шумен е съобщено на
оспорващия на 07.05.2020г., поради което жалбата, подадена на 13.05.2020г., се
явява депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на обжалваната заповед съдът констатира, че същата е издадена от
директора на Дирекция «Социално подпомагане» - Шумен, който е материално и
териториално компетентния орган съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗХУ.
Оспореният
административен акт е издаден в изискуемата от закона форма - писмена заповед,
в която съгласно разпоредбите на Закона за хората с увреждания следва да бъде
облечено волеизявлението на компетентния орган за отпускане на месечна
финансова подкрепа. Заповедта съдържа посочване на правните основания за
нейното издаване, а като фактическо основание следва да се приемат констатациите,
съдържащи се в изготвената индивидуална оценка на потребностите от
31.03.2020г., към която изрично е препратил административният орган. Видно от
същата, социалният работник е предложил да бъде предоставена месечна финансова
подкрепа на основание чл.70, т.4 от ЗХУ, 30% от линията на бедност в размер на
108,90 лева, като е отчел персоналната информация за лицето и обстоятелството,
че същото е с определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. С
оглед на това съдът приема, че оспорваната заповед е мотивирана от правна и
фактическа страна, съобразно чл.59, ал.2 от АПК и Тълкувателно решение (ТР) №
16/31.03.1975г. В допълнение към изложеното и съобразявайки цитираното ТР,
липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява
съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен
орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността
му при обжалването по съдебен ред. В настоящия казус горестоящият орган е
аргументирал становище за правилност на заповедта, с която е отпусната месечна
финансова подкрепа в размер на 108,90 лева, приемайки, че заявителят е с
определени 100% трайно намалена работоспособност и същият получава пенсия за
инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука ли
професионална болест, с оглед на което попада в хипотезата на чл.70, т.4 от
ЗХУ, като определеният размер на месечна финансова подкрепа е съобразно установения
от закона. С оглед изложеното съдът приема, че оспорваното властническо
волеизявление е надлежно мотивирано.
Административният акт е
постановен при липса на съществени нарушения на предвидените административно
производствени правила. Административното производство е започнало на база
изискуемото по закон заявление-декларация по образец за изготвяне на
индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ. В изготвената
индивидуална оценка са отчетени обстоятелствата, които имат значение за
правилното определяне на дължимостта на месечната финансова подкрепа и нейният
размер. Изложените от оспорващия аргументи за опорочаване на процедурата поради
неосигуряване на възможност същият да присъства на заседанието на оценяващия
орган, да се запознае с извършеното точкуване, с протокола за изготвената
индивидуална оценка и т.н., не обосновават друг извод. Съдът изхожда от
позицията, че съществено е само това нарушение, което създава вероятност за
неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и
които са от значение за съществуването на разпореденото от него субективно
право. В случая установените от административния орган факти, които са
релеванти за издаването на заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа,
а именно степента на увреждане и вида на получаваната пенсия, съответстват на
отразените в подаденото от жалбоподателя заявление и приложените документи. С
оглед на това, дори и да са допуснати сочените нарушения, същите не са довели
да неистинност на фактите, които са приети за установени.
По изложените съображения
съдът приема, че Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП/01.04.2020г. на директора на
Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Шумен е издадена от компетентен орган, в
съответната форма, след изясняване на всички обстоятелства, които са от
значение за правилното решаване на случая. В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, обуславящи незаконосъобразност на издадения административен акт.
При направената преценка
за съответствието на обжалвания акт с материалния закон съдът съобрази
следното:
Съгласно чл.68, ал.1 от
ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от
потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл.20.
Фининсовата подкрепа е
обвързана с линията на бедността, която се определя ежегодно с Постановление на
Министерски съвет.
С Постановление № 275 на
МС от 01.11.2019г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2020г.,
обн., ДВ, бр.87 от 05.11.2019г., в сила от 01.01.2020г., считано от 1 януари 2020г.,
линията на бедност за страната е в размер на 363,00лв.
Разпоредбата на чл.69 от
ЗХУ постановява, че финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от
два компонента: 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на
увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането.
В чл.70 от ЗХУ е
определен кръгът на лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които
имат право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1, както следва: т.4. над
90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия
за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или
професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност; и т.5. над 90
на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална
пенсия за инвалидност – в размер 57 на сто от линията на бедност.
Анализът на цитираните
разпоредби сочи, че конкретният размер на месечната финансова подкрепа, която
може да получи лице с трайни увреждания над 18-годишна възраст, се определя въз
основа на степента на увреждане, установена с ЕР на ТЕЛК и вида на получаваната
пенсия.
По делото няма спор, че жалбоподателят
е лице с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, както и че
същият получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, видно от представеното
от него разпореждане № 27191813583/01.07.2019г., издадено от Ръководителя на «Пенсионно осигуряване» при ТП
на НОИ – Шумен.
Съгласно разпоредбата на
чл.70, т.4 от ЗХУ, право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ имат
хората над 18-годишна възраст, които имат над 90 на сто степен на увреждане с
определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване
или поради трудова злополука или професионална болест, като финансовата
подкрепа се определя в размер 30 на сто от линията на бедност, т.е. в размер на
108,90 лева. Доколкото оспорващият получава пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, същият има право на
финансова подкрепа именно по чл.70, т.4 от ЗХУ – в размер на 108,90 лева,
представляващи 30 на сто от линията на бедност за 2020г., определена с ПМС № 275/01.11.2019г. в размер на 363,00
лв.
Възраженията на
жалбоподателя досежно размера на отпуснатата месечна финансова подкрепа се
явяват неоснователни. По силата на чл.70, т.5 от ЗХУ месечна финансова подкрепа
в размер на 57 на сто от линията на бедност – 206,91 лева, се отпуска на лица
над 18 години с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ,
които получават социална пенсия за инвалидност. От представеното от оспорващия
разпореждане на ТП на НОИ -Шумен е видно, че същият получава пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. При това положение той не отговаря на една
от кумулативно изискуемите предпоставки на чл.70, т.5 от ЗХУ, явяващи се
задължителни условия за отпускане на финансова подкрепа в размер на 206,91
лева.
С оглед на горното
правилно административният орган е определил месечната финансова подкрепа при
условията на чл.70, т.4 от ЗХУ в размер 30 на сто от линията на бедност,
респективно отпуснатата на В.И. такава в размер на 108,90 лева е определена при
правилно приложение на материалния закон.
В обобщение на горното
съдът приема, че Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от 01.04.2020г. на директора на
Дирекция «Социално подпомагане» – Шумен, е издадена от компетентен орган
съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните
предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.
По изложените съображения
съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.С.И. ***, срещу Заповед
№ ЗХУ-ИО/Д-Н/640/ФП от 01.04.2020г. на директора на Дирекция «Социално
подпомагане» – Шумен, с която на В.С.И. е отпусната месечна финансова подкрепа
по чл.70, т.4 от Закона за хората с увреждания, в размер на 108,90 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: