№ 42
гр. Сливница , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. Г. ИЛ., с която на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 20-0344-
000848/15.12.2020 г., издадено от Е.С.С. – началник на РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна- РУ-Сливница, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- Сливница, е
направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди
наложеното на водача наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 11.11.2020 г., около 16:16 часа, жалбоподателят СТ. Г. ИЛ.
управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел „206”, с рег. № СА0084НТ и
се движел по бул. „Европа“ в гр. Божурище с посока на движение от гр.
София към центъра на гр. Божурище. Управляваният от жалбоподателя
автомобил бил собственост на А.А.Д., но бил регистриран в КАТ на името на
1
Г.К.Г., от когото А.Д. била закупила автомобила по силата на договор за
продажба от 09.09.2020 г. При извършена проверка от свидетелите М.Х. и
К.Р. служители на РУ-Сливница било установено, че управляваното от
жалбоподателя превозно средство е с прекратена регистрация на 10.11.2020 г.
За констатираното нарушение свидетелят М.Х. - мл. автоконтрольор
при ОДМВР – София, РУ-Сливница, в присъствието на свидетеля при
установяване на нарушението – К.Р., издал на жалбоподателя АУАН серия
GA № 311102 от 11.11.2020 г., за това че на посочената дата, в 16:16 часа в гр.
Божурище, бул. „Европа“ с посока на движение от гр. София към центъра на
гр. Божурище, управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел „206”, с рег.
№ СА0084НТ, собственост на Г.К.Г., като при извършената проверка се
установява, че автомобила не е регистриран по определения ред с прекратена
регистрация, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП –
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с
деянието, описано идентично, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е
извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с
което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му било наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства: АУАН серия GA № 311102 от 11.11.2020
г., договор за покупко-продажба от 09.09.2020 г., постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 11.12.2020г., заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-
14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в
длъжност на Е.С., заповед № 517з-1540/19.05.2016 г., акт за встъпване в
длъжност на М. П. ХР., както и гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите М.Х. и К.Р.. Съдебният състав извърши преценка
на показанията на свидетелите като счита, че същите са достатъчно детайлни
и подробни и съдържат фактически данни за случая. Показанията на
свидетелите кореспондират на останалите писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 04.02.2021
2
г., видно от разписката в НП, а жалбата е подадена на 05.02.2021 г./, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в
хода на образуваното административнонаказателно производство не са
допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по
своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява,
че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при
извършването или установяването на нарушението. Спазени са
процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за
запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН
и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН,
съответно издаване на НП: компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1
от ЗДвП и т. 1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи е съставило АУАН, а НП е издадено от определено от
министъра длъжностно лице съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.11. от
цитираната заповед.
Съдебният състав не намери и нарушения относно реквизитите на двата
документа по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото същите формално се
съдържат в двата документа.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН акта за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай съдът,
след като се запозна с АУАН установи, че в него нарушението не е описано
достатъчно подробно и ясно. Посочено е, че жалбоподателят управлява
автомобил, който не е регистриран по определения ред с прекратена
регистрация на 10.11.2020 г.. Посочено е и, че с това жалбоподателят виновно
е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП - управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Въз основа на този АУАН е било издадено
процесното наказателно постановление.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление
трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
3
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Описанието на нарушението от
АУАН е пренесено идентично и в НП. От една страна в наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, не е
регистрирано по определения ред, но същевременно е посочено с
прекратена регистрация. Посочено е, че нарушението се изразява в
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е
виновно е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Описаните в АУАН, а и в наказателното постановление обстоятелства
обхващат хипотезите на две разпоредби – на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП /по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места/ и чл. 145,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП /приобретателят на регистрирано пътно превозно
средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, което правило се
прилага и за придобити превозни средства извън страната/.
Настоящият съдебен състав счита, че начинът на описание на
твърдяното нарушение както в АУАН, така и от наказващия орган в НП
създава неяснота, която нарушава правото на защита на санкционираното
лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ.
невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване
/чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административно-наказващия орган и който не може да бъде "допълван" или
извеждан по тълкувателен път от съда и наказаното лице. Не става ясно дали
санкционираното лице е управлявало МПС, което е с прекратена регистрация
/като в този случай следва да се посочи и на какво основание е прекратена/
или не е изпълнило вмененото му с разпоредбата на чл. 145, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП задължение да регистрира придобитото от него превозно средство. Още
по-малко, предметът на доказване може да бъде определен въз основа на
събраните по делото доказателства, тъй като последните имат значение
единствено за обосноваността на административнонаказателното обвинение,
но не и за очертаване на неговите фактически и юридически рамки.
Поради изложеното настоящият състав счита, че описанието на
нарушението не е достатъчно точно и ясно. Наказващият орган е смесил
правната квалификация на нарушението с фактическото му описание като
вместо да наведе конкретни обстоятелства е възпроизвел съдържанието на
разпоредбата. Само точното и пълно описание на нарушението и на
законовите разпоредби, които са нарушени, охранява правото на защита на
наказаното лице – възможността му да разбере в какво точно нарушение е
обвинено, а това в случая не е направено. От това следва изводът, че НП е
издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН, като и самото НП страда от
съществени пороци, които накърняват правото на защита на санкционираното
4
лице.
Освен това съдът намира, че в случая е налице „маловажен случай“ на
нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК.
Извършеното нарушение е формално. Ето защо не следва да се изследва
наличието или липсата на вредни последици. Установи се, че срокът за
регистрация на автомобила е изтекъл на 09.11.2020 г. и автомобилът е с
прекратена регистрация от 10.11.2020 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Нарушението е установено на 11.11.2020 г., тоест на следващия ден. При това
положение съдът счита, че извършеното нарушение представлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При това с оглед
маловажността на деянието, наказващия орган е следвало да издаде
предупреждение, и като вместо това е санкционирал жалбоподателката е
приложил материалния закон неправилно, което също се явява основание за
отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-0344-
000848/15.12.2020 г., издадено от Е.С.С. – началник на РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя СТ. Г. ИЛ., ЕГН:********** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5