Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 186
гр. Сливен, 30. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и пети
ноември, две хиляди
и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ И. касационно административнонаказателно дело № 167 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Д.Ш.К., подадена
против Решение № 260048 от 24.09.2020 г., постановено по АНД № 763 / 2020 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0014741, издаден от ОД на МВР – Сливен, с който
на Д.Ш.К., за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ и на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал.
1, т. 1 вр. чл. 461, т 1 от КЗ, е наложена глоба в
размер на 250 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че: към момента на заснемане на процесния лек
автомобил, за автомобила е бил сключен застрахователен договор, който все още
не е бил действащ; собственикът на автомобила е изпълнил задължението си по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ и е сключил застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“;
електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като към преписката не е
представен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.; за установяване на нарушението е
следвало да се състави АУАН, като се приложат общите правила на
административнонаказателното производство; деянието е маловажен случай.
Моли решението на Районния съд да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения
за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
при извършена проверка от служител на ОД на МВР – Сливен, е констатирано, че на
16.03.2020 г. в 17:03 ч., в гр. Сливен, по бул. „Стефан Стамболов“ до бл. 8 в
кв. „Младост”, Д.Ш.К., физическо лице, което притежава МПС, регистрирано в
Република България и не е спряно от движение, не е сключило застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с МПС с Рег. № …………, като установеното е
заснето с АТСС № 11743сс. Видно от приложените към преписката: снимка, справка
в централна база – КАТ за регистрацията на процесното МПС, справка от
Гаранционен фонд за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към дата 16.03.2020 г. за процесното МПС, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, Протокол от проверка на
преносима система за контрол, Д.Ш.К., в качеството си на собственик на МПС с
Рег. № ……………, към 16.03.2020 г. в 17:03 ч. не е изпълнила задължението си за
автомобила да има сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За установеното
неизпълнение на задължението за сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е издаден
процесният електронен фиш, с който на касационния жалбоподател е наложена глоба
в размер на 250 лева.
За да потвърди обжалвания електронен фиш,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършила нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и е счел, че правилно е ангажирана административнонаказателната
й отговорност с издаване на електронен фиш по утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец, като се е позовал на разпоредбата на чл. 647, ал. 3
от КЗ.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо.
Районният съд правилно е потвърдил обжалвания електронен фиш като
законосъобразен.
От доказателствата по делото е установено по несъмнен
начин неизпълнение от Д.Ш.К. на задължението за сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на притежавано от нея МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, както правилно е приел и
Районният съд. Законосъобразни са и изводите на Районния съд, относими към спазване
на предвидената процедура по издаване на електронния фиш. Законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на Д.Ш.К. с налагане на глоба в предвидения от закона размер.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че собственикът
на автомобила е изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Видно
от събраните по делото доказателства, към датата и часа на проверката,
автомобилът не е имал застрахователно покритие.
Неоснователно е и твърдението на касационния
жалбоподател, че в преписката не се съдържа Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. Такъв протокол е приложен към доказателствата по делото и в него, съобразно
изискванията на цитираната Наредба, са
отразени: дата на използване на техническото средство; местонахождението на
мястото за контрол; режима на измерване; начало и край на работа на
техническото средство; име, фамилия и подпис на служителя.
Не се споделя и тезата на касационния жалбоподател, че
в процесния случай е следвало да се приложи процедурата по ЗАНН със съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление. Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ,
когато с АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1. А в чл. 647, ал. 3 от КЗ е предвидено, че когато с АТСС е
установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП, като електронният фиш се
изпраща на собственика на МПС с препоръчано писмо с обратна разписка и собственикът
е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. В процесния случай са приложими
специалните разпоредби на КЗ, които предвиждат издаване на електронен фиш.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за
маловажност на извършеното нарушение. Предвид характера на нарушението и
обществените отношения, които то засяга, както и липсата на доказателства за
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид, съдът счита, че не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените
съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесния електронен фиш,
издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при
чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260048 от 24.09.2020 г., постановено по АНД
№ 763 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: