№ 1173
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203959 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Й.Й.В Й. против НП № 7951а-1071/05.08.2019 г. на Началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 80 т.5 от ЗБЛД му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева
В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и несправедливо. Оспорва
се посочената в същото фактическа обстановка. В жалбата си въззивникът отрича да се
е намирал в посоченото в НП време на указаното в същото място. Твърди, че винаги
носи в себе си документ за самоличност и е нямало случай, в който да не е представял
такъв на компетентното длъжностно лице при поискване.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили
са писмени бележки от юк Л., с които се оспорва въззивната жалба. Изразява се
становище, че административно-наказателното производство е проведено в
съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Формира се извод, че
предвид доказаността на нарушението, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника. Сочи се, че нарушението
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива от
същия вид, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а
от ЗАНН. Излага се становище, че правилно е определен размера на наказанието. Иска
се НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да се присъди в полза на
1
АНО юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.07.2019 г. около 24.00 ч. във връзка с подаден сигнал за възникнал скандал,
на площад „Стоичков“ в гр. Долни Чифлик, служители на УП – Долни Чифлик при
Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, а именно – св. П.П. и св. Х.Х. били изпратени да
извършат проверка по случая и да предприемат действия по компетентност. На
мястото същите установили въззивника във видимо нетрезво състояние. Последният
бил известен на подс. Х. във връзка с изпълнение на служебните задължения на същия
по повод на други противообществени прояви на Й.. Полицейските служители
поискали лицето да представи документ за самоличност, но въззивникът отказал.
Впоследствие лицето било отведено в УП -Долни Чифлик с оглед установяване на
самоличността му. Въз основа на предоставените от жалбоподателя оскъдни данни за
имена и дата на раждане и след справка в системата на БДС била установена
самоличността му.
При така установените факти, св. П. съставил на Й.Й. АУАН за нарушение на
чл. 6 ал.1 от ЗБЛД, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 80 т.5 от ЗБЛД е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетели
актосъставителят – св. П.П. и свидетеля по акта – св. Х.Х.. Приобщени са към
материалите по делото като писмени доказателства материалите по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 7951а-1071/05.08.2019 г. е издадено от
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от
приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
2
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 6 ал.1 от ЗБЛД създава задължение за гражданите при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят
своята самоличност. Съгласно разпоредбата на чл. 70 ал.1 от ЗМВР полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лицата във
връзка с изпълнение на служебните им задължения, като според нормата на ал.2 на чл.
70 от ЗМВР установяването на самоличността се извършва чрез представяне на
документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност,
които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
Безспорно се установява от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, че
при предприета проверка от полицейски служители, след като е поканен да удостовери
самоличността си пред същите с надлежен документ, въззивникът не е представил
такъв.
Въз основа на доказателствения материал по делото е установено по несъмнен
начин, че именно жалбоподателят е извършил процесното деяние, доколкото видно от
показанията на св. Х., въззивникът му е бил известен във връзка с изпълнение на
служебните му задлжения, съотв. от разпита на полицейските служители се
установява, че данните за самоличността му са изведени от системата на БДС, като
снимката фигурираща в информационната система е съответствала на външния вид на
Й..
От друга страна, в хода на съдебното производство въззивникът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения и доводи срещу
издаденото НП.
Поради изложеното, съдът намира, че АНО правилно и законосъобразно е
ангажирал административнонаказателната отговорност на Й. на основание чл. 80 т.5 от
ЗБЛД, доколкото посочената санкционна разпоредба предвижда нарушаването на
нормата на чл. 6 ал.1 от ЗБЛД в диспозицията си.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за квалифициране на
извършеното нарушение като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае
се за формално нарушение, с извършването на което всякога се засягат обществените
отношения, които и призвана да гарантира дерогираната правна норма на чл. 6 ал.1 от
ЗБЛД, а именно ефективното и безпрепятствено осъществяване на правомощията от
компетентните длъжностни лица.
Като взе предвид, че административното наказание е определено в минималния
предвиден в санкционната разпоредба размер, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че издаденото НП е
3
законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ не
е самостоятелно юридическо лице, с оглед на което, че разноските следва да бъдат
възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а
именно ОД на МВР-Варна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 7951а-1071/05.08.2019 г. на Началника на Четвърто
РУ при ОД на МВР - Варна, с което на Й.Й.В Й. на основание чл. 80 т. 5 от ЗБЛД му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Й.Й.В Й. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
4
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5