Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
21.06.2019 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Седемнадесети юни |
|
Година
|
2019 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
Дело номер |
133 |
По
описа за |
2019 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 19-0300-000088 от 25.03.2019 год. на Началник Група към ОД на
МВР гр.В., РУ гр.М., упълномощен да
издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на
Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителката Ц.Д. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/
ЛЕВА за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП като незаконосъобразно на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Ц.Д. ***, е обжалвала в срок Наказателно
постановление № 19-0300-000088 от 25.03.2019 год. на Началник Група към ОД на
МВР гр.В., РУ гр.М..
Жалбоподателката редовно
призована, не се явява, а се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Последният взема
становище да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Акцентува се, че при извършената административнонаказателна дейност са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно съставяне на
акта. На следващо място, разглеждайки спора по същество се визира, че
атакуваното НП е издадено при неправилна квалификация. На последно място се
подчертава, че административнонаказващия орган е следвало да прецени, че не са
настъпили каквито и да вредни последици за други участници в движението и да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗААН.
Ответникът редовно призован,
представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и
разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка
е видно, че жалбоподателката е получила препис от атакуваното НП на 09.04.2019
год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 15.04.2019 год.
Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е спазен.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: Контролен талон № 9043629 от 22.11.2016 г., АУАН №
689918/06.02.2019 г., НП № 19-0300-000088/25.03.2019 г., Глоба с фиш под №
561249/06.02.2019 г., писмо на Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-678/21.02.2019
г., 3 броя Сведения от 14.02.2019 г. и от 19.02.2019 г., Възражение под вх.№
300000-492/08.02.2019 г., Декларация за предоставяне на информация по извършено
нарушение по ЗДвП във връзка с разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП под вх.№
300000-589/15.02.2019 г., Становище под рег.№ 300р-2393/21.02.2019 г.,
Свидетелство за управление на МПС под № *********, Заповед под рег.№
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и Справка от
Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1550/02.05.2019 г., ведно със Справка за
нарушител/водач, заверено ксерокопие-извадка от Карта на гр.М. с находящи се в
нея улици, касаещи конкретния казус и снимка на процесната автобусна спирка и Справка
от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1974/30.05.2019 г., с която съдебния
състав се уведомява, че в РУ гр.М. няма снимков материал на паркиран лек
автомобил „П.” с рег.№ ХХХХпри констатирано нарушение на ЗДвП на 06.02.2019 г.
Съответно са разпитани свидетелите Н.М., А.Л. и Д.Д. и тримата служители в РУ
гр.М.. За разкриване на обективната истина по делото бе допуснато в качеството
на свидетел и лицето С.К.от гр.М..
От събраните по делото доказателства се установява, че на
06.02.2019 г. в 19.04 часа служителите на РУ гр.М. свидетелите Н.М. и А.Л.
установили, че лек автомобил П.” с рег.№ ХХХХе бил паркиран в гр.М. на
кръстовището на ул.”А.С.и ул.”П.” на спирка от редовните линии за обществен
превоз на пътници. С това било прието, че е налице нарушение на чл.98 ал.2 т.3
от ЗДвП. Свидетелите Л. и М. не установили на място нарушителя и в негово отсъствие бил издаден Фиш серия Н,
№ 561249 на собственика на моторното превозно средство, а именно Г. К. ***. На
последният на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП му била наложена глоба в размер
на 50 лева. В конкретния случай процесния фиш е издаден в хипотезата на чл.186
ал.3 от ЗДвП, а именно на 06.02.2019 г. в отсъствието на нарушителя. В РУ гр.М.
е постъпило Възражение, регистрирано на 08.02.2019 г. В хода на проверката
лицето Г. Петков е предоставил информация, че на сочената дата и час, отразени
във фиша собственият му автомобил е бил ползван от съпругата му, която се явява
жалбоподател по настоящето дело. В тази насока е попълнена Декларация по чл.188
ал.1 от ЗДвП. Посредством попълнената Декларация с рег.№ 300000-589/15.02.2019
г. извършеното нарушение е прехвърлено
служебно на жалбоподателката. Последната в дадено от нея Сведение оспорва
извършеното нарушение и желае да й бъде съставен акт. Въз основа на
гореизложеното е бил анулиран издадения Фиш серия Н под № 561249 от 06.02.2019
г. и за установеното на 06.02.2019 г. от служители на РУ гр.М. нарушение на
чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП на жалбоподателката е съставен АУАН, въз основа на него
и атакуваното НП. От събраните по делото гласни доказателства безспорно е установено,
че е налице констатирано нарушение на 06.02.2019 г. Няма обаче никакви доказателства
кога е бил съставен процесния акт на жалбоподателката. От приложеният по делото
АУАН под № 689918 е отразено, че същият е съставен на 06.02.2019 г., но това не
отговаря на обективната истина, тъй като се потвърждава от показанията на всички
разпитани свидетели, в лицето на М., Л. и Д..*** не могат да установят кога е
бил съставен процесния акт и обясняват, че акта носи дата на съставяне
06.02.2019 г., защото актосъставителя Н.М. не е могъл да впише реалната дата в
служебния таблет. Друг факт, който безспорно се установява по делото е, че акта
е съставен на неизвестна дата, в присъствието на актосъставителя, жалбоподателката
и е бил подписан от свидетеля Д.Д., който обаче се явява единствено и само
свидетел при съставяне на акта, но не и при констатиране на нарушението. Прави
впечатление, че в акта като свидетел очевидец е вписан свидетеля А.Л., но
същият не е участвал при изготвяне на акта, поради която причина не го е и подписал.
В акта, респективно в НП и в своите показания свидетелите М. и Л. твърдят, че
жалбоподателката е паркирала процесното МПС на спирка за обществен превоз на
пътници, обозначена с пътен знак Д-24, като това е осъществено на кръстовището
на ул.”А.С.” и ул.”П.”. Не така обаче са твърденията на жалбоподателката,
нейният процесуален представител и на свидетелката Силвия Коцева. Същите
установяват, че процесното МПС се е намирало на ул.”П.” и че мястото, където е
било паркирано се намира от дясната страна на поставения пътен знак,
сигнализиращ спирка на обществен транспорт. В подкрепа на така изложеното са
приетите по делото и неоспорени от свидетелите и от административнонаказващия
орган писмени доказателства, в лицето на Извадка-карта на гр.М., с находящи се
в нея улици и снимка на процесната автобусна спирка. Акцентува се, че зоната на
действие на описания знак не се разпростира за нито един от автомобилите, идващи
откъм ул.”П.” макар и това да е улица без изход, за която са събрани данни, че
е двупосочна. Поставянето на знака има действие само и единствено за
приближаващите към него, които се намират вдясно срещу посоката на движението.
Този знак има действие към ул.”А.С.”, но не и за всички приближаващи автомобили
откъм ул.”П.”.
При тези данни от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че атакуваното НП е
издадено от компетентен орган, като в тази насока е приложената по делото Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи.
Съдебният състав намира, че при реализиране на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до непроизнасяне по същество на спора.
Предметът на административно
наказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са
залегнали в акта за установяване на административното нарушение и в
правораздавателното наказателно постановление.
Разпоредбите на закона са
категорични - АУАН и НП следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което
е условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по
начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен
би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление
следва да бъде отменено. В конкретния случай се установи, че акта е съставен в
присъствието на един свидетел, който е свидетел единствено по съставяне на акта,
в лицето на Д.Д., при положение, че е имало свидетел очевидец, в лицето на
свидетеля А.Л.. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН акта се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или
установяване на нарушението, а съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.40, при
липса на свидетели при извършване или установяване на нарушението или при
невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, същият се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това следва изрично да се отбележи
в него.
При положение, че по време на извършване на проверката са
налице свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението, то не са били налице предпоставките на чл.40 ал.3 от ЗАНН
за съставяне на акта и то в присъствие само на един свидетел. Невъзможността за
съставяне на акта в присъствие на свидетелите при установяване на нарушението
не е доказано. Съставянето на акта в присъствието на един свидетел, който е
свидетел по смисъла на чл.40 ал.3 от ЗАНН, а именно при съставяне на акта
представлява нарушение, както на чл.40 ал.1, така и на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Безспорно допуснатите нарушения при съставяне на акта са съществени и са
основание за отмяна на атакуваното Наказателно постановление именно на
процесуално основание.
Съдебният състав намира,че атакуваното НП следва да бъде
отменено и при други съображения. Според легалното определение, съдържащо се в
разпоредбата на чл.55 ал.11 от ППЗДвП, началото на спирка на превозните
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници се указва с пътни
знаци Д23 – тролейбусна спирка или Д24 – автобусна спирка, а когато спирката не
е оформена със специално оширение на пътното платно, краят й се определя от
края на пътна маркировка М14 /съгласно чл.65 т.5 от ППЗДвП/ или ако няма такава
маркировка, където е последния указател с номерата на линиите и разписанието им
или на 50 метра след знака. Ето защо, от обективна страна за съставомерността
на деянието е необходимо да бъде безспорно установено, че автомобилът на
жалбоподателката е престоявал в специалното оширение на пътното платно или на
по-малко от 50 метра от знака Д24 или върху участък от пътното платно с
нанесена маркировка М14. В случая нито в акта, нито в НП са посочени каквито и
да било обстоятелства ,въз основа на които да се направи несъмнен извод за
съставомерността на деянието, доколкото не е посочено точното място на престой
на автомобила на жалбоподателката. Нещо повече, като място на извършване на
нарушението и в акта и в НП са посочени „на кръстовището на ул.”А.С.” и ул.”П.”
на спирка за обществен превоз на пътници”. Това се явява нарушение на
императивната разпоредба на чл.42 т.4 от ЗАНН. Очевидно е, че кръстовището на
двете пътни платна за движение представлява мястото, на което те се пресичат и
на такова място е немислимо да има спирка. В конкретния случай по делото не е
наличен и снимков материал, от който да се установи, дали процесният автомобил
е паркиран на спирка, знак, маркировка, оширение, указател с номера и разписание.
Не са налице и никакви други доказателства в тази насока, което представлява
пречка съдът да прецени дали изобщо автомобилът е бил паркиран в близост до
спирка, както и дали е бил в нейния обхват след началото и преди края на
същата.
Всички
обсъдени до тук, нарушения на процесуалните правила, съдът квалифицира като
особено съществени, те са и неотстраними в съдебната фаза на производството по
реда чл.53 ал.2 от ЗАНН, а и досежно НП такава правна възможност изобщо
не е предвидена, същевременно и са довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателката. С оглед формалните пороци и на АУАН, опорочили цялото
административнонаказателно производство по ангажиране отговорността на
жалбоподателя, още от началната му фаза. Поради това, обосновават категоричен
извод за процесуалноправна незаконосъобразност на Наказателното
постановление, явяват се и достатъчно основание за неговата отмяна. Безспорно
НП е незаконосъобразно, доколкото в конкретния случай не се установи наличието
на фактическото основание за неговото издаване, а именно неправилно паркиране
на спирка за обществен транспорт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 19-0300-000088 от 25.03.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В.,
РУ гр.М..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: