РЕШЕНИЕ

 

Номер          3923                  Година  2011                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                      V граждански състав

На осми ноември                           две хиляди и единадесет              Година

В публично заседание на седемнадесети октомври 2011 г. в следния състав: 

 

Председател:  ДАРИНА МАТЕЕВА

Секретар:  Елена Димова

като разгледа докладваното от съдията

дело номер    15405 по описа за   2010           година

 

 

        

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 26,  ал. 1 от ЗЗД от Е.И.И.,  ЕГН **********, *** против С.А.И.,  ЕГН **********, *** и Б.А.И.,  ЕГН **********, ***.

Ищцата иска да бъде прогласена нищожността на съдебна спогодба за делба на семейно жилище от 29.12.1993 г.,  подписана между с. й А. С. И. и ответника С.А.И.,  като нищожността да бъде обявена,  поради противоречие със закона,  заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави,  както и да бъде прогласена нищожността на нотариален акт за дарение от ... г.,  № ..., том ..., дело № ...,  сключен между С.И. и Б.И.,  като е нищожен като сключен на основание на нищожен акт,  а именно – съдебна спогодба от 29.12.1993 г.

В исковата молба се твърди,  че Е.И. е преживяла с.  на А. И.,  починал на ... г. Твърди се,  че семейно жилище и на двамата е бил самостоятелен обект в сграда с идентификатор 39921.504.22.1.1 за гр. К, община К., област П. по кадастрална карта и кадастралните регистри,  одобрени със Заповед № РД-18-13/ 19.02.2009 г. на изп. директор на АГКК,  адрес на имота:   гр. К., ул. „Д. Б.” № ...,  като обектът се намира в сграда № ...,  разположена в поземлен имот с идентификатор 39921.504.22,  с предназначение на самостоятелния обект – жилище,  апартамент,  брой нива на обекта – 1,  прилежащи чести – ½ таван и ½ изба,  ниво – 1,  съседни самостоятелни обекта в сградата:   над обекта – 39921.504.22.1.2,  на същия етаж и под обекта – няма,  като обектът е целият първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда,  построена в дворно място от 720 кв. м,  съставляващо парцел VІІ-1228 /парцел V-704/,  съгласно нотариален акт 37,  том ІІІ,  дело 850 от 1961 г. от кв. 74 по плана на гр. К.,  състоящ се от четири стаи,  кухня и сервизни помещения,  при граници на парцела:   от юг и запад улици,  от изток – парцел VІ – 1229 и от североизток – парцел ІІ – 1224,  1223.

В исковата молба ищцата твърди още,  че на 29.12.1993 г. е сключена съдебна спогодба по гр.д.№ гр.д.№ ...г., ХVІІІ гр.с., ПРС между с. й А. И. и ответника С.И./с. на последния/,  като в дял на С.И. е поставен процесният имот,  за който се твърди,  че е лична собственост на с. на ищцата и че към датата на съдебната спогодба без нейно знание и съгласие е извършено разпореждане с имота.

С оглед горното,  процесната спогодба се явява нищожна,  като противоречаща на разпоредбата на чл. 23 от СК /отм./,  тъй като не е искано съгласието на ищцата за извършване на разпоредителната сделка, каквато се явява съдебната спогодба.

Освен това се твърди,  че въпросната съдебна спогодба е извършена и при заобикаляне на закона,  като въз основа на нея е извършено и последващо разпореждане,  чрез договор за дарение,  сключен между С.И. и Б.И..

Твърди се също,  че договорът за дарение от ... г. е нищожен,  поради заобикаляне на закона,  а именно – посредством позволена сделка,  се постига един непозволен резултат – изключването на Е.И. от кръга на законните наследници на А. И.,  респективно лишаването й от правото на собственост.

Излагат се доводи,  че атакуваната сделка накърнява и добрите нрави,  именно с оглед изложените по-горе обстоятелства.Ищцата ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

         Ответниците правят възражения за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес и наличие на формирана сила на пресъдено нещо .В случай , че не се приеме, че исковете са недопустими , то се застъпва становище , че същите са неоснователни. Ангажират доказателства, претендират разноски.

         Пловдивски районен съд,  V граждански състав,  като прецени събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност намери за установено следното: 

         І.Относно възраженията на ответниците за недопустимост на исковете .

         Първото възражение за недопустимост е, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.23 от СК/отм./, тъй като към момента на предявяване на иска предметът на оспорените сделки не представлява семейно жилище .

         Това възражение е изцяло неоснователно.Правен интерес от обявяване недействителността на сделката поради липса на съгласието на другия с.-несобственик, има само с.-несобственик.По делото безспорно установено е, че Е.И. е преживяла с. на А. И./вж.удостоверение за наследници –л.9 и удостоверение за граждански брак-л.8 от делото/, същата не е била собственик на имота.Към момента на одобряване на    съдебната спогодба, която се атакува,  ищцата твърди, че имотът, предмет на  същата ,  е бил семейно жилище. Спогодбата е одобрена от съда в съдебно заседание на 29.12.1993г.Моментът , към който се преценява дали имота, предмет на съдебната спогодба е семейно жилище или не е,  е сключване на спогодбата, а не дали понастоящем същия е такова.Освен това тъй като се касае до иск за прогласяване на нищожност, то за неговото предявяване няма срок.Ето защо първото възражение е изцяло неоснователно.

         Второто възражение за недопустимост на иска е поради наличие на сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 4732/95г. на ПРС и то сила на пресъдено нещо досежно решаващите мотиви на съда по Решение № 379/10.03.1999г .

         Видно е от запазените документи по гр.д.№ 4732/95г., ПРС , че А. И./наследодател на страните по делото е предявил установителен иск  за собственост по чл.97 от ГПК/отм./ досежно процесния имот срещу с. си Б.А.И..Искът е бил отхвърлен, като е проведено по него производство за преглед по реда на надзора по чл.225 от ГПК/отм./.Ответниците твърдят, че е налице СПН досежно решаващите мотиви на съда по Решение № 379/10.03.1999г., тъй като в тях съдията-докладчик по делото Б. П. е коментирал  и изложил съображения, че съдебната спогодба от 29.12.1993г. по делбено дело № ... на ПРС от 29.12.1993г. е валидна.

         Възражението е изцяло неоснователно, тъй като не може да бъде зачетена сила на пресъдено нещо досежно мотиви на съдебно решение, били то и решаващи такива с оглед Тълкувателно решение №1/2000г. на ВКС.Освен това в казаното Решение на ВКС съдът е изложил съображения за действителността на съдебната спогодба от 29.12.1993г. по гр.д.№ ...г. на ПРС , които са различни от аргументите и доводите наведените в настоящото дело от ищцата.

         ІІ.По същество на предявените искове.

         Както вече се посочи по-горе в настоящото решение, ищцата е преживяла с. на А. И., а двамата ответници са негови с.

         Бракът между Е. и А. И. е сключен на ...г. и  е прекратен със смъртта на с. на ...г.

         Няма спор, че процесният имот, находящ се в гр.К., ул.”Д. Б.”№...,  е  бил съсобствен между А. И. и неговите с.

Видно от запазените документи по гр.д.№ ...г., ХVІІІ гр.с., ПРС е , че в съдебно заседание на 29.12.1993г. е одобрена съдебна спогодба , като е поставен в дял  и изключителна собственост на С.И. ***, съставляващо парцел VІІ-1228 в кв.74 по плана на гр.К.  при граници:  от две страни улица, имоти пл.№1228 , 1223, 1224 и 1227 с неприложена регулация по отношение на имот пл.№1224 , ведно с гаражна клетка, застроена на 20 кв.м. в източната част на парцела и втора гаражна клетка, застроена на 18 кв.м. в западната част на парцела, заедно с целия първи жилищен етажот двуетажната двуфамилна жилищна сграда, построена в парцела , застроен на 120 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с цялата вкопана изба, намираща се под първия жилищен етаж , с целия използваем таван, както и  с 1/ 2 ид.ч. от общите части на сградата по смисъла на чл.38 ЗС.

Именно тази спогодба се атакува по настоящото дело, като се твърди, че ищцата не е дала съгласието си за извършване на разпореждането с оглед нормата на чл.23 от СК/отм./.

По делото не се установява, че имотът по атакуваната спогодба е представлявал семейно жилище, тъй като , както и самата Е.И. излага в исковата молба-първия етаж от къщата е обитаван съвместно от нея и с. й А., а така също и от с.а на наследодателя –Б. и неговото семейство.Т.е. не се доказва каква част от този имот представлява семейно жилище и дали това семейно жилище е идентично с имота по съдебната спогодба.

От документите запазени по гр.д.№ ...г., ХVІІІ гр.с., ПРС не може да се установи има ли дадено съгласие от ищцата във връзка с разпореждането на имота, дали въобще е било необходимо такова с оглед нормата на чл.23 от СК/отм./

Разпоредбата на чл.23 от СК/отм./ гласи:  ”Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг,  той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие,  разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд само ако се установи,  че не е във вреда на децата и семейството”.

Т.е. посочената норма дава закрила на семейството и децата, родени в него и именно, за да не бъдат накърнени интересите на децата е предвидена и тази хипотеза в закона.В конкретния случай ищцата и ответника не са имали деца от брака си , за да бъдат защитавани техните интереси, респективно при едно разпореждане да се стигне до накърняване права на деца.

От показанията на с. Е. Д. и И. И. , с. на ответника С.И., се установява, че Е.И. е знаела и не се е противопоставила на това А. да прехвърли на с. си С. къщата.Дори уговорката между страните и наследодателя А. И. е била -това, което има той да остане за неговите с., а това , което има Е. да остане на д. й.В тази част съдът кредитира показанията на свидетелите, поради което следва да се приеме, че ищцата е дала своето съгласие за разпореждането, което е направил с. й досежно притежавания от него недвижим имот.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото с., тъй като същите установяват ирелевантни за делото факти и обстоятелства.Извън предмета на доказване е какви са били отношенията между наследодателя и ищцата, между нея и ответниците, как са живели двамата с.   и т.н.Ирелевантни са доказателствата за изтеглени суми и дадени такива от А. И.   на С.И..

При така установеното предявеният иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.23 от СК/отм./ е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.Не се доказва да е налице и заобикаляне на закона , така както твърди ищцата, а освен това не е ясно какво  и кой закон се заобикаля  със сключената съдебна спогодба.Същата не противоречи и на добрите нрави.

Неоснователността на иска да бъде прогласена нищожността на съдебна спогодба за делба на семейно жилище от 29.12.1993 г.,  подписана между А. С. И. и ответника С.А.И. ***/93 , ХVІІІ гр.с., ПРС, поради противоречие със закона,  заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави , влече неоснователност и на втория иск за прогласяване нищожността на нотариален акт за дарение от ... г.,  № ..., том ..., дело № ...,  сключен между С.И. и Б.И.,  като сключен на основание на нищожен акт,  а именно – съдебна спогодба от 29.12.1993 г.

         На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на двамата ответници разноски по делото, на всеки един от тях по 500 лева за заплатен адвокатски хонорар.

По мотивите  Пловдивският районен съд-V граждански състав

 

        

                                               Р  Е  Ш  И : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно съединени искове по чл. 26,  ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.23 от СК/отм./ от Е.И.И.,  ЕГН **********, *** против С.А.И.,  ЕГН **********, *** и Б.А.И.,  ЕГН **********, *** да бъде прогласена нищожността на съдебна спогодба за делба на семейно жилище от 29.12.1993 г.,  подписана между А. С. И. и С.А.И. ***/93 , ХVІІІ гр.с., ПРС , поради противоречие със закона,  заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави,  както и да бъде прогласена нищожността на нотариален акт за дарение от ... г.,  № ..., том ..., дело № ...,  сключен между С.И. и Б.И. на основание на нищожен акт,  а именно – съдебна спогодба от 29.12.1993 г. по гр.д.№ ... , ХVІІІ гр.с., ПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

         ОСЪЖДА Е.И.И.,  ЕГН **********, *** да заплати на С.А.И.,  ЕГН **********, *** сумата от 500/петстотин/лева разноски по делото.

         ОСЪЖДА Е.И.И.,  ЕГН **********, *** да заплати на Б.А.И.,  ЕГН **********, *** сумата от 500/петстотин/лева разноски по делото.

         Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

 

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  п/ Д. Матеева

 

 

Вярно с оригинала: ЕД