РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Пазарджик, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря АЗ Н
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20215200900144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ.
Произнесеното решение е по реда на чл.238 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София
ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, представлявано от изп.директори М К и С С, с посочен
съдебен адрес адв.С.М., срещу Я. Е. Г. с ЕГН ********** с адрес по реда на чл.557
ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ за сумата от 35 710.17 лева.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищецът ГФ изплатил по щета
№210354/04.11.2016г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 710,17
лева, част от тях определени с решение на УС на ГФ и част присъдени по гр.д. № 9471
/2018г. по описа на СГС, I- 21 с-в и гр.д. №3122/2019г. и по описа на САС 8 с-в, в полза
на Л Д Й, Е А Г. В К Б и Е Я Г., които пострадали като пътнички в товарния отсек на
т.а. „“ с ДКН при ПТП, настъпило на . Сочи се, че виновен за катастрофата, съгласно
влязло в сила споразумение по н.о.х.д. №1928/16г. по описа на PC Пазарджик, бил Я.
Е. Г., управлявал т.а. „“ с ДКН , собственост на З Д, без сключена застраховка „ГО“
към датата на ПТП, съгласно справка на информационната система на ГФ. Твърди се,
че ПТП е настъпило при следния механизъм: На по път ІІ-37 (двулентов път с по една
лента за движение в посока), при км 121+649 се движел т.а. „“ с ДКН , управляван от
неправоспособния водач Я.Г. със скорост не по малка от 107 км/ч. с посока на
движение към гр. Пазарджик в дясната лента за движение. Поради неспазване на
необходимата дистанция същият е бил застигнат и ударил отзад движещото се пред
него МПС - л.а. „ с ДКН . В момента на удара л.а. „ се е движил със скорост от около
23 км/ч., поради ускорение след аварийно спиране за пропускане на внезапно
пресичащ велосипедист. В следствие на удара са пострадали пътничките в товарния
отсек на т.а. „ с ДКН . В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл.
461 във вр. с чл. 483 от КЗ, се сочи, че ответникът управлявал увреждащия автомобил
1
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Твърди се от ищеца, че Л Д Й, Е А Г., В К Б и Е Я Г се обърнали към Гаранционен
фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.557 от
Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражднаска
отговорност” за т.а. „“ с ДКН и по образувана щета №., УС на ГФ им определил
обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 14 300.00 лв., разпределени
както следва: на Л Д Й - в качеството й, на пострадала, като пътник в в товарния отсек
на т.а. „“ с ДКН сума в размер на 7 000 лева. При отчитане на 50% съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, сумата в размер на 3 500.00 лв., било
изплатено на молителката на 31.05.2017 г. и на 06.07.2017 г. на Е А Г. - в качеството си
на пострадала, като пътник в товарния отсек сума в размер на 9 500.00. При отчитане
на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, сумата в
размер на 4 750.00 лв., било изплатено на молителката на 06.07.2017 г. на В К Б - в
качеството й на пострадала, като пътник в в товарния отсек на т.а. „“ с ДКН сума в
размер на 1100.00. При отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, сумата в размер на 550.00 лв., било изплатено на молителката
на 31.05.2017 г. и на 06.07.2017 г. на Е Я Г. - в качеството си на пострадала, като
пътник в в товарния отсек на т.а. „с ДКН сума в размер на 11 000 лева, като при
отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
сумата в размер на 5 500.00 лв., била изплатена на молителката на 31.05.2017г. и на
06.07.2017 г.
Сочи се, че молителките, не се били съгласили с размера на определеното
обезщетение, вследствие на което образували против ГФ гр.д. № 9471/2018г. по описа
на СГС, І- 21 с-в и гр.д. №3122/2019г. по описа на САС VІІІ състав. Въз основа на
цитираните решения по горните дела ищците се били снабдили с изпълнителни
листове и въз основа на тях образували и.д №20208600400353. След получени покани
за доброволно изпълнение от ЧСИ В М били изплатени следните суми: На 03.06.2020г.
- Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 21 119.05 лв. по сметка на ЧСИ В М по
и.д. № 20208600400353, от които 13 800.00 лв. главница, 4 941.17 лв. законна лихва и 2
377.88 лв. съдебни разходи. На 20.07.2020г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер
на 82.80 лв. по сметка на САС - държавна такса. На 27.08.2018г. Гаранционен фонд
заплатил сума в размер на 1 113.40 лв. по сметка на адв. Н Н Д адвокатски хонорар по
изпълнителен лист по гр.д. № 9471/2018 г. по описа на СГС. На 24.07.2020 г. в
Гаранционен фонд е постъпила сумата в размер на 905.08 лева, представляваща
надвнесена сума по и.д. № 20208600400353.
Плащанията били обобщени към приложена подробна счетоводна справка.
Ищецът твърди, че били поканили ответника да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но и до днес лицето не било погасило задължението си.
Във връзка с изложеното, се моли съда да постанови съдебно решение, с което да
осъди Я. Е. Г. с ЕГН **********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, общо сумата
от 35 710.17 лева представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по
щета №210354/04.11.2016г. за неимуществени вреди, /вкл. и законна лихва от датата на
деликта и разноски вкл. държавни такси/, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на настоящата искова молба- 24.09.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират и направените по делото разноски и юриск. възнаграждение.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК от ответника по делото Я Е. Г. /по данни на майка
му находящ се в чужбина/ не е постъпил писмен отговор, въпреки залепеното
уведомление при условията на чл.47 ал.1 от ГПК.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
2
исковата молба и направеното искане по чл.238 от ГПК, прие за установено следното:
В проведеното открито съдебно заседание на 8.02.2022 година, ищецът чрез
проц. си представител адв.С.М. прави искане, съдът да се произнесе по реда на чл.238
от ГПК.
В свое решение №36/18.02.2020 година, по гр.д.3334/2019 г. на ВКС ІV ГК, г.о.,
както и в редица други свои актове върховните съдии, приемат, следното:
Съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника, когато той не
оспорва предявения иск /не го признава, но и не го оспорва/ и така е преклудирана
възможността му да осъществи защитата си по същество чрез предявяването на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи
възражения с изтичането на срока за отговор на исковата молба. На следващо място
ответникът трябва да не се е явил и в първото заседание по делото /без да е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие/, което изключва възможността му да
участва в изясняването на фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява
служебните си задължения по чл.143 и 145 от ГПК, както и да се запознае с доклада по
делото и указанията на съда по чл.146 ГПК, т.е. преклудирана е и възможността му да
представя и сочи доказателства.
На последно място ответникът трябва да е предупреден за последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Неприсъствено решение срещу ответника се постановява, когато искът е
вероятно основателен, тъй като в исковата молба са посочени всички факти, които
пораждат претендираното право или изключват, съответно погасяват отричаното право
и са представени или посочени допустимите доказателства за това. Когато не са налице
тези предпоставки и съдът откаже да постанови неприсъствено решение срещу
ответника, ищецът, който не може да се възползва от настъпилите преклузии, тъй като
не е готов в самото заседание да изпълни дадените на него указания на съда, може да
оттегли предявения иск и така да се предпази от неблагоприятно за него решение.
Тълкуването на нормата на чл.238, ал.1 ГПК, с оглед горните предпоставки,
води до извод, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение
следва да бъде направено в първото по делото съдебно заседание,на което ответникът
не се е явил, като съдът дължи произнасяне по направеното искане, в същото съдебно
заседание. Липсата на своевременно направено искане за постановяване на
неприсъствено решение в първото по делото съдебно заседание, води до липса на
задължение на съда да се произнесе с определение.
Ответникът Я. Е. Г. не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срок,
не се яви в редовно проведеното съдебно заседание на 8.02.2022 година, а и не е
направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като същият е уведомен за
последиците от неспазване на тези срокове - за отговор и за неявяване в съдебно
3
заседание /със залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК двукратно, както и е
уведомена неговата майка, която е дала данни, че се намира в чужбина/.
Представени са писмени доказателства от ищеца ршения по гр.д. № 9471/2018г.
по описа на СГС, І- 21 с-в и гр.д. №3122/2019г. по описа на САС VІІІ състав,
изпълнителни листове и данни за образуваното и.д №20208600400353, счетоводната
справка за изплатените суми на посочените лица – Л Д Й, Е А Г., В К Б и Е Я Г., от
които доказателства съдът може да направи обоснован извод, че искът е основателен,
тъй като между страните са възникнали отношения пораждащи право на суброгация за
ищеца –Гаранционен фонд за заплатените от него суми, срещу виновния водач
ответника Я.Г..
С оглед наведените от ищеца обстоятелства и депозираните писмени
доказателства, се обосновава основателността на претенциите.
Съдът като взе предвид, че са налице всички основания предвидени в
закона,счита че следва да уважи исковата претенция.
При така приетото, следва да се осъди ответника Я. Е. Г. да заплати на ищеца
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, сумата от 35710.17 лева, представляваща сбор от
изплатените от Гаранционен фонд обезщетения по щета №а неимуществени вреди,
/вкл. и законна лихва от датата на деликта и разноски вкл. държавни такси/, на лицата
Л Д Й, Е А Г., В К Б и Е Я Г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба- 24.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на исковете и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника Я
Е. Г., следва да бъде осъден да заплати на Гарнационен ФОнд направените от същото
разноски по настоящото производство, които съобразно представения списък по чл.80
от ГПК са в размер на 1428.41 лева - заплатена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 и чл.237 от ГПК
Пазарджишкият Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Е. Г. с ЕГН ********** с адрес , да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4,
представлявано от изп.директори М К и С С, с посочен съдебен адрес
гр.адв.С.М., сумата от 35710.17 лева, представляваща сбор от изплатените от
Гаранционен фонд обезщетения по щета № за неимуществени вреди, /вкл. и
законна лихва от датата на деликта и разноски вкл. държавни такси/, на
лицата Л Д Й, Е А Г, В К Б и Е Я Г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на настоящата искова молба- 24.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски в настоящото производство в размер
на 1428.41 лева.
4
Решението е окончателно на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5